Ренета Николова   Доц. Линков, какво показват резултатите след приключването на процедурата по чл. 20, ал. 2 от ЗКС, какви са тенденциите, които се очертават? В изпълнение на правилника за регистъра и съпътстващото вътрешно нормативно осигуряване със срок 30 юни всички строители, вписани в него, трябва да изпълнят процедурата по чл. 20 от ЗКС. Това събитие вече се е случило. Състоянието на регистъра е стабилизирано в резултат на процедурата. Най-общо резултатите са следните. На шестата година от създаването му бихме могли да кажем, че годишните колебания за броя на вписаните в регистъра строители са около 4100. Така че след проведената процедура вписаните в ЦПРС строители са 4103. Заличени са 456 български юридически лица и 25 чуждестранни юридически лица. Вторият важен момент, който ясно се очертава, е, че ежегодно през тези 6 години броят на заличените фирми непрекъснато спада. Бихме могли вече да кажем, че основната маса от фирми в регистъра, които се състезават за разпределение на обществените поръчки, е 4100 български юнаци. Със съжаление искам да отбележа още един факт. Съжалението е породено от поголовната стагнация на пазара заради недостига на поръчки. Не са малко фирмите, които през изтеклата 2012 г. не можаха да догонят сакралните числа, посочени в Закона за Камарата на строителите, за да притежават първа и втора категория. 347 фирми от носителите на първа и втора категория поради недостиг на регламентираните три показателя са свалени с една категория надолу, а в някои случаи и с две. Този процент за голямо съжаление не е малък. По-голямо потвърждение от това, че стагнацията в отрасъл „Строителство” продължава - няма. Затова използвам термина „за съжаление“. Иначе друго по отношение на регистъра, предвид 6-годишната практика и простата максима, че всяко нещо с времето до определена степен се износва и трябва да се модернизира и развива, е свързано с комисията, която имаше за цел да направи преглед на състоянието на системата като цяло. Тя трябваше да подготви при необходимост и съответните промени в Правилника за реда за вписване и водене на регистъра и в Правилника за организацията и дейността на комисията по регистъра. Тази комисия практически вече си е свършила работата, дефинирани са проекти и на двата правилника. Те окончателно ще бъдат потвърдени на следващо заседание. След това ще бъдат насочени към Изпълнителното бюро и УС за разглеждане и подготовка за внасяне в общо събрание за приемане (само правилника за регистъра). Основните изменения, които се правят в документите, произтичат от промени в законодателството - на първо място, в Закона за устройство на територията и в редица други отраслови закони. Заедно с това са направени и други промени в резултат на натрупания опит. Водещо беше желанието да стане по-лесно за тези, които ползват системата. Било то потребители или строители, които изпълняват съответните процедури. Като последна стъпка, която ще бъде направена, също така се планира облагородяване на интерфейса. Да е малко по-занимателен, да предразполага и да убива съпротивата срещу строгата и бюрократична система. Но все пак трябва да е ясно, че ред без добре разписана бюрокрация просто няма как да стане. Вие публикувахте чрез вестник „Строител“ една покана към всички членове на КСБ да дадат своите предложения. Имаше ли много идеи и какви бяха основните? Тази „игра“ е реализирана по всички правила. Ние се опитахме да дадем възможност на абсолютно всички граждани да кажат своите предложения. Това стана благодарение на публикуване на покана на първа страница на вестника, писма към всеки един строител, ангажиране на специалисти от регистъра от всички областни представителства. Всичко беше направено, за да бъдат събрани съответните становища. Ако внимателно разгледаме становищата, се виждат три групи. Първата група иска промяна на Закона за Камарата. Тези предложения са сложени в една торба и е написано „За комисията, която бъде определена да разработва предложения за промяна на ЗКС“. Не е наша задача да променяме този закон. Втората група са смислени предложения. Те де факто са имплантирани в системата и без да персонализирам, ще си позволя от името на звено „Регистър“, от името на комисията, в това число лично от мое име да благодаря на всички, които са отделили време да предложат своите виждания. Те са седнали и са написали, а после изпратили тези предложения. Третата група са идеи, които биха могли да бъдат обсъдени и са обсъждани, но се стигна до извода, че в тях има малко екзотика. За голямо съжаление не се получиха предложения от потребители на регистъра. Говоря за институции, които ползват функциите на регистъра. В крайна сметка беше установено, че първоначалната „кройка на костюма“ е вярна. Електронната система като блокове, като философия остава такава. Променят се записи в правилника, които произтичат от законови промени, и не е намерено за нужно след 6 години да се прави нова система. С други думи, регистърът е готов да отиде на Общото събрание на КСБ. Проектите за изменение на правилниците са готови, системата като цяло се намира в добро здраве. Човешкият фактор е добре обучен и спокойно може да се влезе в следващия 6-годишен период. Казахте, че в Изпълнителното бюро влизат два правилника. Два правилника - първият е за регистъра, който се приема от Общото събрание и се публикува в Държавен вестник, и веднага след него е правилникът за работата на комисията, който се приема от УС. Тук промените имат много ясен белег. Преди 6 години, когато се правеше правилникът за регистъра и се създаваше Камарата, редица неща не бяха ясни. Много от тях, които не влязоха първоначално в правилника за ЦПРС, успяха да влязат в правилника за работа на комисията, за да може да се сглоби системата. Сега вече е дошло времето онова, което принадлежи на системата като система, да си отиде в правилника за регистъра, а правилникът за комисията да се изчисти от тези ненужни разпоредби, които нямат нищо общо с работата й. Има ли съществени промени в правилника за работата на регистъра? Съществени промени няма. Защото причини за такива не бяха намерени. Не само по наше мнение, а и в резултат на реализирания процес на питане. Преди около година бяха направени и промени в изискуемите документи за регистрация, а целта беше да се облекчат фирмите. Има ли вече резултат? Какво се наблюдава година по-късно? Може да прозвучи нескромно, но както регистърът изпревари всички останали регистри, така и темата за облекчаване на бизнеса чрез намаляване на административната тежест изпревари събитията. Хората масово разбират смисъла на това облекчение. Тук искам да кажа, че държавата е в дълг към бизнеса, защото законова разпоредба е съгласно Търговския закон, когато едно лице си каже Булстата, никой да няма право да му иска нищо друго. Няма право да му иска актуално състояние от Агенцията по вписванията, несъстоятелност и т.н. Законът го забранява. На практика обаче всички искат допълнителни неща. Ние сме единствените, които изпълняваме тази законова разпоредба. В регистъра има всичко. Това е смисълът на електронните регистри. Нещо, което може да се види някъде, не трябва да се иска. Защо е необходимо всеки на всяко ниво да проверява всеки. Това е ужас. Това е безсмилено разходване на човешки труд и ресурси. Иска ми се, за да илюстрирам точно ситуацията, да кажа един цинизъм, ама да не го цензурирате, че ще проверя... Според мен прекаляването с изискванията, които са ненужни и надвишават закона, е своеобразен интелектуален онанизъм, който е много по-опасен от естествения такъв. След като ЦПРС влезе в ЗОП, и това беше отбелязано като един наистина голям успех - какъв е ефектът? Предстоят нови промени в закона, с които още повече се засилва ролята на регистъра. Камарата активно участва в този процес. Каква е вашата позиция? И преди, и сега считам, че сегашният запис на ЗОП по отношение на регистъра е йезуитски. Той е записан, защото няма как да не е. Няма как да го няма. Но в този си вид според мен текстът е безполезен. Какво ще стане сега с намеренията за нов закон за обществените поръчки - това е нещо много важно. Ние трябва да сме внимателни. Сега регистърът, изпълнявайки закона от гледна точка на вписването на изпълнителите и тяхното разпределение по категории, се ръководи от санитарния минимум. Аз мисля, че Камарата трябва да изпревари събитията. Това сме го коментирали на УС. Добре ще бъде да направим собствена предквалификация на фирмите за кандидатстване по обществените поръчки. Какво ще означава това? Че за тези строители, които са попаднали в предквалифицираните, КСБ гарантира, че това, което се изисква за дадената обществена поръчка, не е санитарен минимум. Ще може да се каже - попаднала ли е дадена фирма в предквалифицираните, значи няма нужда от търсене. Изберете си и поканете която искате от тях. Те няма да показват плик А или плик Б, а ще дават една цена. По понятни причини обаче терминът „предквалификация” не се посреща добре. Подготвя се и разделение за ЗУТ на устройствен закон и закон за инвестиционния процес. Това ще повлияе ли по някакъв начин върху работата на регистъра и статута му? Първо искам да кажа, че идеята да се раздели ЗУТ на две части няма нищо общо с това, че вече има две министерства. Времето ще покаже дали разделянето е било правилно решение. Но това формално няма нищо общо с разделението на закона. Аз мисля, че ние тук даже малко закъсняхме. Още преди 4 години съм пледирал за разделяне на закона. Ако проектът беше готов, сега щяхме да го дадем на новата власт. Така щяхме да сме първите, които кроим костюма. Дано все пак създаването на ново Министерство на инвестиционното проектиране да доведе до по-добри резултати, защото сега проектирането се намира в клинична смърт. Качеството на проектите е изключително лошо. Сещам се за един пример. При посещението ми в Испания като част от официалната делегация, придружаваща министъра на регионалното развитие Гагаузов, попитах един от испанците, с които имахме срещи, какво се случи при вас, като станахте членове на ЕС. Той каза, че първият период са си мислили, че ще стане каквото те искат. Изтекли обаче 4 години и се оказало, че са успели да усвоят едва 18% от европарите. Разбрали, че така няма да станат работите. Зарязали първия период и две години се концентрирали само върху масирано проектиране. Във втория период са постигнали два пъти обема на всяка една от програмите. Така усвояват 104%. След това са последвали още 3 такива периода. А ние 2014 г., докато влизаме във втория програмен период, нямаме и следа от интензификация на проектирането. Необходимо е да се отделят 200 млн. лв. целево, за да се финансират общините само за разработки на проекти. Проектите, които сега ги има, само за стари вестници стават. Всичко е правено по бързата процедура. Да се внесе, без да се мисли. И накрая това се връща като бумеранг. В началото на интервюто обобщихте резултатите от приключването на процедурата по чл. 20, но все пак има ли нещо изненадващо през тази година? Може ли да се каже, че цифрите дават основание за поне малък оптимизъм? Числата показват някаква стабилизация. Но показват и че кризата далеч не е преминала. Има нови вписани фирми, но те са с три нулички. Те са микробизнес. Факт е, че 350 фирми губят категории заради недостиг на обеми или на заетост, или активи. Главните проблеми са приходите и заетостта. Те са взаимносвързани. Очевидно е, че когато годишните приходи на един строител паднат под 1 млн., работата е много, много зле. С 50 души заетост що за производителност е това. Тези 350 фирми не са успели да издържат. Тук има и един голям проблем с неплащането, и то главно от програмите и общините. Строителите избягват да фактурират, защото трябва да платят ДДС. Така те чакат по-благоприятен момент, а забавеният процес на разплащане затяга примката за тези хора. Коректни ли са при заявяването на данните фирмите? Вие преди правехте тематични проверки. Вие знаете, че режимът на регистъра е регистрационен. Аз идвам и казвам - моите показатели са тези. Ние сме преминали на деклариране по показатели за обеми, заетост и редица други неща. Това е елемент на уважение и вяра. Стига сме мислили, че срещу нас има само разбойници. Като влизаме в данъчна служба, ни гледат все едно сме бандити, а ние сме редовни данъкоплатци. Това няма как да е без значение. Да, сигурно има и случаи, в които ще ни лъжат, но след като мине процедурата, специалисти от регистъра ще проверят числата и през есента ще имаме резултати. А проверките продължават ли? Правят ли се в момента? Сега тепърва ще започнат. Няма да са тематични, а тотална проверка на всички. Данните от техните декларации ще бъдат сверени с данните, които дават пред Агенцията по вписванията. Като издание на КСБ ние сме в постоянен контакт с членовете на Камарата. Това, което те посочват като голям проблем, е, че в търговете все още се появяват фирми, които не са регистрирани. Също така има голямо разминаване между цифрите - 4100 са регистрираните в ЦПРС строители, а като се види статистиката на НСИ, 15 000 или 20 000 фирми заявяват, че те имат предмет на дейност строителство. Тези нерегистрирани фирми отнемат работата на вписаните в ЦПРС. Какъв е изходът от тази ситуация? Проблемът е сериозен. Има два източника за разсъждения. Първият е за този, който провежда търговете. Да, има случаи, когато, въпреки че всичко е оповестено, са избрали строител, който няма нужната категория. Обектът обаче е изпълнен, но ни пишат писмо - имаме проблем с разплащането. В нашата тръжна документация изискването е било да има трета категория. Той обаче има четвърта. Искат помощ. Ние просто нищо не можем да направим. Тук поредицата е такава – първо този, който дава поръчката, после се открива строителна площадка. Представителят на общината следва да подпише удостоверение, надзорът готви Акт образец 2, строителят - договор и удостоверение. Тоест три нива - ни лук яли, ни лук мирисали. Четвърта инстанция е ДНСК - отива приемателна комисия, надзорници, изготвят се доклади. Четири нива не са си свършили работата и най-накрая, понеже плащането е по програма - оттам казват баста. И всичко отива за сметка на общината. Ние няма как да помогнем... Но има и случаи, в които печелят фирми, които дори нямат регистрация... Има достатъчен обем строителство, което се изпълнява и не е необходима регистрация. Всеки един ремонт, за който не се издава разрешение за строеж, няма изискване за вписване на строителя. Законът иска регистрация единствено и само за строителство, изпълнявано по одобрени инвестиционни проекти и издадени разрешения за строеж. Всичко останало е извън това. В тези случаи възложителят може да каже, че ще бръкне в „коша“ и ще си избере, но не е задължен. Това е едната причина. Другата причина са главните изпълнители. Как така ще се появи нерегламентиран изпълнител? Нали главният изпълнител сключва договор. Само че той е за доставка, а не за изпълнение. С други думи, типично по нашенски викаме, че трябва да е съгласно закона, стига да не ни засяга нас. За голямо съжаление и този момент го има. Третата причина е, че има достатъчно обем на строителство, което не попада под юрисдикцията на ЗКС. Няколко пъти споменахте предстоящото Общо годишно събрание, предстои избор на ръководство. Някакви насоки, препоръки, идеи, какво трябва да излезе на предна линия като приоритети в работата на КСБ? Регистърът и хората, които се занимават с него, нямат правомощия и отговорности да говорят за бъдещото развитие на Камарата. Питам ви като бивш зам.-председател на Камарата и член на УС. Посоката е обществено достъпно, публично и ясно управление. Да кажем открито какво възнамеряваме да направим. Няма нищо страшно в това. Камарата е една малка държава, една общност. Каквото е в държавата, то прониква във всичките клетки на обществото. Трябва значително да се подобряват нещата. По отношение на институциите смятам, че Камарата трябва да стои далече от управляващите, които и да са те. И понеже знам, че ще ме попитате за вестника... Задължително, вие винаги сте били сред нашите критици, градивни, разбира се... ...затова ще избързам да кажа - информацията от управителните съвети трябва да е по-изчерпателна и по-пълна, да пишете повече за конфликтните въпроси.