Савин Ковачев е бивш зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството от 2003 г. в правителството на Симеон Сакскобургготски до края на мандата на тройната коалиция в средата на 2009 г. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е експерт, главен експерт и началник-управление в Министерството на регионалното развитие; началник-отдел „Правен” в Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус; адвокат в Софийската адвокатска колегия; главен експертен съветник към парламентарната Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство; заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и програмен ръководител на ФАР към МРРБ в правителството на Сергей Станишев. Роден е на 17 декември 1961 г. в гр. Пазарджик. В момента е в надзорния съвет на „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД и участва като експерт в работната група по изготвянето на нов ЗУТ.       Г-н Ковачев, при представянето на промените в ЗУТ в Съюза на юристите казахте, че строителната тематика системно е подценявана в последните 20 години. Защо мислите, е така и какви според вас са последствията от това подценяване? Съвсем искрено го твърдя, позовавайки се на историческия опит, който имам. Аз съм започнал да работя в тази система още през 1988 година, когато мисля беше най-хубавото време за строителния бранш. Въпреки липсата на демокрация тогава имаше две институции, пряко ангажирани в строителството и проектирането. Комитетът по териториално и селищно устройство, в който започнах кариерата си, се ръководеше от един изключителен професионалист - арх. Стефан Стайнов, син на именития български композитор акад. Петко Стайнов. В същата сграда се намираше и Асоциацията „Строителство и строителна индустрия”, която директно отговаряше за хиляди предприятия. Двете организации бяха ангажирани с всички етапи на строителния процес. Едните се занимаваха с кадастъра и плановете, другите със строителството и урегулирането на процеса. Разбира се, нещата бяха лесни, защото я нямаше пазарната икономика и възможните хипотези на взаимоотношения между участниците в строителството. Какво се случи след промените? Отиде се към друго разбиране за това какво трябва да представлява едно ведомство, свързано и със строителството, и в края на 90-а година се създаде Министерството на териториалното развитие, жилищната политика и строителството. Тогава тематиката се сви до това да се подготвят хиляди дружества за приватизация и не се обръщаше внимание на законодателния процес – т.е. тя не се промени така, че до отговори на новите условия. В сферата на строителството и проектирането продължи да действа един закон, писан през 1973 година. Така че започна един процес на упадък и застой. Държавата абдикира от много важни неща, които трябваше да се направят. Забравихме за модерна визия на кадастъра, на проектантския труд, забравихме да подпомагаме по какъвто и да е начин строителния отрасъл. Нещата започнаха малко по малко да се променят с приемането на ЗУТ. Той не беше изящен в самото си начало, но претърпя добра промяна през 2003 г. После се прие и законът за кадастъра и имотния регистър, един ужасен закон. В периода 2003-2009 г. като зам.-министър отговарях точно за проектирането и съм свидетел колко много усилия положихме законодателно да се подобрят нещата. Добре беше, че министър Гагаузов прояви разбиране към проблемите на отрасъла и се създаде Законът за Камарата на строителите. Аз също участвах, но г-н Симеон Пешов изнесе най-голямата част от работата по това да се внесе ред в процеса. Вече се бяха нароили толкова много строителни фирми, че беше невъзможно да се работи, без да се създаде прозрачност. Затова и се тръгна към регистъра. Целта никога не е била монополизиране или да се направи труден животът на строителите. Целта беше да се облекчат възложителите и да се помъчим да постигнем качество на строителния продукт. Това стана в условията на едно министерство, което се грижеше много повече за регионалното развитие и много по-малко за бранша, материята на строителството си остана неразвита. Имаше 20 члена в новия ЗУТ, но те не даваха това, което очакваха истинските строители. От законодателната уредба най-много пострада кадастърът, защото държавата отказваше да отдели средства за него. Така е повече от 15 години и се стигна дотам да нямаме точна информация за територията на страната. Ако искаме примерно за 6 месеца да се справим с апликационната форма за магистрала „Черно море“, няма да успеем, защото кадастърът е готов за 18% от територията, и то преди всичко урбанизираната. Ето защо е добра идеята на министъра на инвестиционното проектиране арх. Иван Данов да се направи банка с проекти. В момента сме в трагично състояние – нямаме подготвена територия, нямаме парцеларни планове, нямаме технически работни проекти, а имаме остаряваща законова база и печален закон за държавната собственост, от който на всичко отгоре Конституционният съд отмени най-важните текстове, поради което в момента не можем и да отчуждаваме. С други думи, истината е, че и законодателно, и практически нямаме възможност да посрещнем тези 10 млрд. евро за благото на хората, които ни ги предлага Европа. Това по някакъв начин трябва да се промени. И вие виждате надежда в създаването на новото министерство, доколкото разбирам? Не искам да критикувам миналото, защото и аз съм част от това минало и мога също да бъда упрекнат, че не съм се борил достатъчно силно за кадастъра или не съм успял да реализирам идеята си за фонд, който да финансира създаването на проекти за следващ програмен период. Но през изминалите 6-7 години нищо не се направи, за да има нови проекти в България. Стъпваше се на готови неща и се довършваха. Проблемът се задълбочи в изминалите години, защото нямаме и подготвени трасета за инфраструктурни проекти. И точно вече бившето МРРБ забрави за инвестициите. Президентът обаче пусна с резерви измененията в ЗУТ и заяви, че с разделянето на МРРБ се дублират функции, създават се предпоставки за загуба на средства от ЕС. Защо според вас това разделяне е стъпка в правилната по­сока? Президентът говори с шаблони, защото това е много лесно. Те вероятно са му подсказани от екипа, но да не забравяме, че точно този е екипът, който не направи нужните крачки напред. Има и друго, което не е добро - начело на министерството от години няма човек, който да е професионалист. Не критикувам министрите, съзнавам, че те са политически фигури, но са нужни специалисти. Хора, които са вън от бранша, трудно могат да решават проблемите му. Когато започнем да строим един обект, винаги се натъкваме на лоши отчуждителни процедури, лоши геоложки проучвания, които налагат препроектиране, и на недоразработени археологически находища, за които също до момента няма стратегия. Все пак няма ли дублиране на функции? Няма дублиране, има някои неща, които би трябвало да бъдат в Министерството на инвестиционното проектиране (МИП) и са оставени в Министерството на регионалното развитие, но в това има логика. Регионалното ведомство би следвало да осъществява проекти с надобщинско значение. Инвестиционното поема значими проекти, които се осъществяват примерно в една община. И тук идва другият въпрос. Отнемат ли се правомощия на общи­ните? Знаете ли колко инвеститори са се радвали, че техният проект се гледа в министерството, а не в съответното кметство. Защото горе се работи много по-бързо, а в някои случаи таксите са много по-ниски. Не може да се говори за изземане на правомощия. Начаса се сещам за два големи общински проекта, без да цитирам къде са, които са провалени заради липсата на експертен капацитет. Единият е за воден цикъл, там специалистите издават разрешително за строеж на името на общината, която няма никакви вещни права върху земята, и това е абсолютно нищожен административен акт. Другият е с пречиствателни станции, за които се оказва, че са отчуждени не терените, върху които ще се строят. И съоръженията попадат в частни земи и дори в единия случай в коритото на река. И тук проектът е заплашен от провал. Случва се и издаване на разрешения за строеж без екологични оценки. МИП се създава именно, за да стане възможно генерирането на смислени проекти. В обществения дебат около разделянето на МРРБ обаче като че ли се чува по-силно гласът на няколко групи, с които аз не бих се съгласил. Едната е около президента, другата е от представители на някои от общините. И последните са онези, които подозират някаква далавера за политиците. А най-заинтересованите си мълчат срамежливо. Затова си позволявам малко по-разпалено да говоря. Между другото недоволството на общините заглъхна. Те трябва да се радват, че национален експертен съвет ще гледа големите проекти. Колко общини имат такива? Държавата просто иска да ги гарантира, да е сигурна, че са качествени и осъществими. Устройствените планове обаче също се бавят, което спира инвеститорите. Защо? Ние се борихме за пари за проекти, но забравихме да искаме за кадастър. Него го правим с волни пожертвувания, със средства на инвеститорите, които притискаме до стената. Бяхме взели заем от Световната банка. Но той беше 20-30 млн. евро, с които създадохме закона за кадастъра, който не върши работа на инвеститорите. Той бе направен за сделките с недвижими имоти. Това означава, че трябва да променим и представата си за това що е кадастър, а после да променим и закона. Подкрепяте ли идеята за отделянето на целия строителен процес само в един закон? Няма да е панацея един отделен закон за строителството. Ние в средата на 90-те години правихме два - ЗУТ, който тогава се казваше закон за строителството, и един за проектирането. Но нещата се оказаха някак механично разкъсани. Инвестиционният процес е от раждането на идеята в главата ни, през кадастъра и плана, до издаването на разрешението за строеж и това за въвеждане в експлоатация. Това е една верига, защо да я късаме и какво ще постигнем. Но ако толкова държат строителите, няма проблем, ще го направим. Но ще има ЗУТ, който започва от чл. 157 нататък, и друг закон, който свършва там. Виждам, че министър Данов очаква сериозна експертна помощ от Камарата. А вие не сте за разделянето? Не съм фен на идеята, но мисля, че няма да настъпи законодателен апокалипсис, ако това се случи. Малко ще затрудним общините и архитектите, които ще ходят с два закона под мишниците. Аз съм привърженик на кодификацията – ако има кодекс за проектиране и строителство, ще бъде идеално. Там можем да вкараме правила и нормативи, които в момента са в подзаконовите актове. Но за това и не бива да се бърза много. Не бива до края на годината да правим законодателни чудеса. ЗУТ е като брашнен чувал, винаги може да се изтупва още и още. Виждаме, че авторският надзор не е добре регламентиран, че има дублиране на контролни правомощия между консултант и автор, и това е най-малкото. Връзката на ЗУТ с природозащитните закони също не е добра и еколозите са прави да се гневят. ЗУТ и културното наследство също не са съвместени добре. Наскоро изникна казус със закона за Черноморското крайбрежие. Знаете, че в зони А и Б се ограничава строителството. Министерството на културата казва, че трябва да има по-високи показатели, за да се покрие фасадата на сграда, която е паметник на културата, а ЗУТ го забранява. И се почва спор кой закон да се приложи. Какви са последиците от подобни спорове? Оставим ли един неясен закон да го тълкуват администрациите, означава, че имаме примерно 30 закона в ДНСК и 164 в общините. Как преценявате проектозакона за нов ЗОП? Там са приети 98% от предложенията на Камарата, вярвате ли, че това ще се случи със промените в ЗУТ, и защо е важно да се обсъждат предложенията на бранша? Не съм най-големият специалист по ЗОП, макар че работя с него всекидневно. Може би трябва да има редакции, но идеите са хубави. ЗОП трябва да е безкрайно ясен закон. КСБ например имаше предложение да не се разрешава на фирми, които не са се разплатили с подизпълнители, да кандидатстват. Но това трябва да се прецизира много внимателно, защото може самият подизпълнител да не е бил изряден, и трябва да се види кои точно фирми ще отстраняваме. Какво мислите за идеята подизпълнителите да се вкарат като участник в строителния процес? Ще ви допълня - който да има самостоятелна дефиниция и самостоятелен законодателен статут. Абсолютно е необходимо това, защото няма обект без подизпълнители и защото всяка фирма може да участва в строителния процес и от едната, и от другата страна. Ролята на подизпълнител не е незначителна. Но и законът не бива излишно да навлиза в гражданско­правни взаимоотношения. В една българска община имаше практика да не се одобряват проекти, ако не е платен хонорарът на проектанта. Общината искаше бележка от него, което е абсурд. Подизпълнителите и типовите договори ли са нещата, които на всяка цена трябва да влязат в нормативния акт? Аз може би не съм вникнал в идеята на колегите. Ако говорим за примерни договори, съм много „за“. Примерно договор за линейни обекти, договор с подизпълнител, който да се надгражда. Типовите договори може да са хубава база, за да се направи един истински договор. Обаче всеки обект е със своя специфика, а и имаме ли гаранция, че типовият договор ще бъде идеален и ще може да обхване всички възможни хипотези. Това е нещо като правилата на ФИДИК - те са правила за добра практика. По-добре е да ги наречем примерни договори. Трябва да направим по-лесно четенето и усвояването на материята. Мисля, че законодателят вече все повече и повече ще се съобразява с волята на ползвателите на законите. Затова се връщам към идеята на КСБ за самостоятелен закон. Няма идеални решения, но ако колегите от Камарата успеят да убедят законодателя, че с отделен закон за тях ще се тласне напред строителният процес, то това е чудесно. Защото те са тези, които изпитват нещата на гърба си. И би трябвало да имат най-точното решение. Сега често юридическите и административните проблеми са по-големи и решаващо фатални за един обект, отколкото самия труд на строителя. И трябва да направим така, че трудът да стане безпроблемен. Ако това ще бъде с отделен закон – нека да бъде. Ненормално е предстроителният процес да е по-тежък. А е страхотна мъка дори само промяната на предназначението на един обект. Доколкото нещо зависи от мен, като член на експертната работна група, ще помагам на колегите ми от КСБ и камарите на архитектите и на инженерите в инвестиционното проектиране, за да генерираме по-лесни, по-разумни режими. Най-хубавото за бранша са добрите проекти, които се съотнасят с територията, със съществуващото на територията. Само с такива проекти изпълнителят ще може да спазва изпълнението на обекта, да работи с качествени материали и да си отговаря за технологичната дисциплина. За обществените поръчки си мисля, че в едни по-далечен момент трябва да се регламентира и спецификата на проектантския труд в строителните търгове. В момента са под един знаменател и търг за тоалетна хартия, и за изграждането на даден обект. А нещата са толкова различни. Цена, срок, гаранция – тези измерители изкривиха представите ни за строителство и много бързо се намериха хора, които да злоупотребяват. Затова съветвам Камарата да работи срещу тази порочна практика и за своето обединение. А като обобщение, ако ми позволите, ще кажа, че законите трябва да решават нещата глобално. Ако имаме разумно обяснение за императивни правила - хубаво, но когато не можем да ги обясним, не е добре. Трябва съвкупност от правила и норми за проектиране и ведомствени норми, които да са събрани в една книга, да се знае къде може да се намерят и да не се клонират в годините. Трябва да продължим и синхронизацията на нашите строителни стандарти с тези на ЕС.