Нашата цел не е да убием бизнеса

Димана Митева е завършила образованието си в Икономическия университет – Варна. В системата на приходната администрация постъпва на 13 януари 1992 г. като данъчен инспектор в Данъчна служба - Добрич. Последователно е била ръководител екип „Ревизии” и ръководител направление. От 2000 г.
е данъчен експерт в отдел „Събиране” на Териториалната данъчна дирекция София-град, а година по-късно поема ръководството на функция „Събиране” в Териториална дирекция на НАП - София-град. Димана Митева е специализирала „Събиране на данъчни задължения” в САЩ, „Управление на дългове” във Великобритания, както и „Прилагане на добрите практики на европейското законодателство в областта на фискалните държавни помощи, взаимодействието при обмена на информация, обезпечаване и събиране на данъчни задължения”, проведено от експерти на френската данъчна администрация и др. Семейна, с две деца.

Г-жо Митева, как и до колко месеца може да бъдат разсрочени данъчните задължения на фирмите?
Въпросът е свързан не точно с разсрочването на задълженията, а с изплащането им на части. Това е един вид споразумение с Националната агенция за приходите, при което всяко едно лице със задължения може да поиска да изплаща дълга си на части, определен на база на това какви постъпления получава и какъв размер задължения има, като се  определя средна месечна вноска. При определянето на тази вноска се съобразяваме дали има сезонност в приходите и в разходите. Дава се възможност на лицето да покрива задълженията, които има по договори към контрагенти от особена важност.
Паричният поток се наблюдава съвместно от публичния изпълнител и от управителя на съответното дружество, като публичният изпълнител се намесва дотолкова, доколкото той наблюдава дали разходите, за които дава разрешение, наистина засягат важни договори. Процедурата стартира със запор на банковите сметки на лицето със задължения. Запорът се налага от публичен изпълнител от териториална агенция на НАП, в която е регистриран търговецът. След това лицето може да поиска разрешение за неотложни плащания. Такова разрешение се дава само по инициатива на представляващия търговското дружество или едноличния търговец. В искането за разрешение за неотложни плащания длъжникът трябва да докаже по кои договори какви суми трябва да изплати или съответно от паричния поток, който минава месечно през сметките, каква част от парите са му необходими. Възможно е това да стане като процент от постъпленията, възможно е да стане и с описание на конкретни суми по конкретни договори, които трябва да изплати. Публичният изпълнител издава разрешение за неотложни плащания, което се връчва и на банката. Така тя знае от всички постъпления с каква част от парите може да се разпорежда лицето и за какви плащания. Съответно банката наблюдава и разпределя сумите и изпълнява нарежданията, които носи фирмата. Останалата част от постъпленията задължително се превеждат от банката за покриване на публичните задължения, които са обезпечени със запора на сметката. За периода, в който се ползва разрешение за неотложни плащания, не трябва да се трупат нови публични задължения. Този способ за момента е най-работещ. Регламентиран е в Данъчно-осигурителния-процесуален кодекс, в член 219. За повече въпроси всеки може да се обърне към публичния изпълнител, при който се води неговото задължение. Това е този служител на НАП, който му е изпратил покана или ако вече има образувано изпълнително дело - който му е изпратил съобщението за това дело. Там може да получи повече информация за способа. Също така при този изпълнител трябва да се представят и документите, доказващи какъв е паричният поток, какви приходи и разходи обичайно прави фирмата и кои са най-необходимите разходи, които тя трябва да направи, за да може да продължи дейността си. В писмата, които изпраща НАП, винаги се посочва телефон за връзка – за улеснение на клиентите ни.

Има ли някакви изисквания, на които трябва да отговарят фирмите, за да получат възможност за плащане на части?
Хубавото на този способ е, че разрешение за неотложни плащания може да се дава както за задължения по ДДС, така и за задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане, за осигурителни вноски и въобще за всякакъв вид публични задължения. Такова разрешение се дава тогава, когато се прецени, че дружеството не разполага с достатъчно средства, за да погаси еднократно целия дълг. Ако задължението е от 1000 лв., а постъпленията по сметката на фирмата са милиони, нормално е, че публичният изпълнител ще изтегли наведнъж цялата сума и ще се погаси дългът. Но ако имаме постъпления от 2 млн. лв. примерно, а дългът е 1 млн. лв., обичайно строителните фирми не могат да отделят веднага 50% от приходите си. Тогава е възможно да се стигне до такъв анализ на приходите и разходите, които са обичайни за дейността и да се прецени за колко месеца е удачно да се погаси задължението. Също така при строителите понякога се наблюдава неравномерност на приходите. Зависи кога имат повече продажби и в тези случаи може в различните месеци да постъпва различна сума за погасяване на публичните задължения. Така ще може парите за разходи да им стигат за основните договори, работните заплати, за изплащане на фактури за доставка на материали и т.н. Това са тези разходи, без които те не могат да продължат дейността си.

Един въпрос, който е от изключителна важност за строителите - има ли методи, чрез които може да се възстановява ДДС с по-бързи темпове? Има случаи на задържан ДДС на фирми с години.
Тази година се съкрати срокът, в който се възстановява ДДС, което по принцип е амбиция на нашата администрация. Забавяне се получава единствено тогава, когато е започнала ревизия, и то трае до приключването й. В такъв случай обаче има възможност фирмата да предостави банкова или парична гаранция, или обезпечение с държавни ценни книжа – тогава парите може да се възстановят веднага. Това са способи, които бяха въведени в Закона за ДДС в интерес на бизнеса. Важно е да се знае, че банковите гаранции трябва да са безусловни и неотменяеми. Добре е текстът им да е предварително съгласуван с експертите на НАП.

На срещата между КСБ и НАП стана ясно, че доста фирми излизат на пазара с дъмпингови цени, което създава риск за бизнеса, защото реално те стават част от сивата икономика. Това представлява ли риск за държавата и какво би могло да се направи, за да се ограничи тази практика?
Това представлява риск за държавата дотолкова, доколкото на светло се показват по-ниски цени и съответно се плащат по-ниски данъци. В много случаи това означава, че недокументирано се  получават приходи и след това се разходват тези приходи. Така освен че се укриват подоходните данъци на този, който ги получава, по веригата нататък ще се укрият и приходите на други лица, включително на работници и служители и на доставчици, които също няма да бъдат документирани. Ако ти в своя отчет, в приходната му част, укриеш някаква сума, това означава, че после и в разходната част ще бъде укрита тази сума, защото няма как да обясниш откъде си взел парите. По този начин се получава верига от укриване и точно това формира част от сивата икономика. Неминуемо това представлява проблем за държавата. За да се ограничи тази практика, според мен тук може да разчитаме много на сътрудничество, каквото има между НАП и КСБ. Така ще можем да извличаме някакви минимални цени, на които би могло да се извърши строителството, и все пак фирмата да може да продължи да работи. Ще могат да се получават някакви статистически данни, които да се използват при ревизия на тези лица, и също така информация за такива, които продават на ниски цени и извършват дъмпинг на пазара. Всичко това би било полезно, за да се подпомага работещият бизнес, като същевременно държавата предприема бързи и решителни мерки срещу тези, които заобикалят закона.

Какво според вас може да се направи, за да се подобри работата между НАП и бизнеса?
Лично моето мнение е, че трябва да се провеждат повече срещи с представители на различните браншове и там да се обсъждат проблемите както от едната страна, така и от другата, и да се търсят съвместни решения. Неспазването на определени правила вреди както на държавата, така и на конкурентите в самия бранш. Както в случая с дъмпинговите цени, така има и сфери, в които неспазването на определени правила вреди както на държавата, така и на честната конкуренция в самия бранш. Източниците на проблеми много често са общи. Например когато се укрива част от продажната цена, рано или късно все отнякъде това излиза наяве, защото печалбите, които придобиват фирмите, биват влагани, например в имущество, което след време започва да прави впечатление.
Всеки уважаващ себе си бизнесмен, който иска сериозно да развива дейност, си дава сметка, че нещата трябва да изглеждат нормално и да не се дискредитират само по този начин. Следователно в съвместното търсене на решения, основани на принципа „печеля-печелиш”, трябва да се търси подобряване на взаимодействието между НАП и браншовите организации.

Какво трябва да знаят строителните фирми, което е важно за взаимоотношенията им с НАП?
По отношение на събирането на публичните вземания е важно да знаят, че ако не могат веднага да си погасят задължението, е добре да се срещнат с публичния изпълнител. Той може да им предложи различни варианти, които са в рамките на закона и според спецификата на всеки конкретен случай да се избере вариант, който е най-работещ, така че да си погасяват задълженията и да могат да продължат дейността си. Призоваваме хората със задължения да проявяват инициативност. Публичните изпълнители могат да разяснят какви са възможните процедури, включително какво имущество могат да предоставят като обезпечение фирмите, които имат възникнало задължение. На място могат да се получат разяснения на законодателството, защото наистина, четейки Данъчнопроцесуалния кодекс, не всеки може да добие пълна представа. Колегите могат да обяснят включително и последствията при евентуално неизпълнение. Така може да се предот-врати стигането до публична продан, като се приложи например заплащане на части в рамките на определен срок от време. Дори да се стигне до публична продан, строителят може да предложи обекти, които не са свързани с основната му дейност и няма да го затруднят. По-добре е в диалог да се определи какво точно да бъде обезпечението, което ще се даде на държавата, вместо публичният изпълнител да събере информация и да наложи запор и възбрана и да изненада в даден момент строителя. Срещаме много трудности с това да намерим контакт с някои от представителите на строителните фирми.  Понякога телефоните, които са подадени в НАП, вече не са актуални и на адреса, който е посочен, не се намира човек. Ако не можем да намерим на декларирания адрес представител на дадената фирма, това веднага буди недоверие. Ако фирмите решат, могат да предоставят електронни адреси за съобщения, така както направихме с лицата, регистрирани по ЗДДС. Трябва да има реципрочност и взаимно да сме готови да съдействаме, защото наистина нашата цел не е да убиваме бизнеса. Това е много важно, защото ако бизнесът не върви, държавата няма откъде да събира данъци и да подобрява живота на гражданите си. Това е залег-нало в основата точно на тези способи, които са предвидени в законодателството – да може длъжниците да продължат дейността си, като погасяват задълженията си на части. Също друго много важно – ако вече строителят има едно задължение, във връзка с което не се е свързал с публичния изпълнител, при възникване на второ такова задължение пристъпваме към налагане на обезпечителни мерки, т.е. третираме това дружество като по-рисково. Важно е още при първото задължение да се създаде контакт и да се предоставят данни за имуществото. Така при възникване на следващо задължение то може да се присъедини към първото и да се работи задно с двете. Ако се крие управителят с надеждата да отлага във времето действията на НАП, ще стане така, че при възникване на второ задължение ще се наложи веднага запор. Много е важно поведението. Ние правим анализ на риска за събиране на вземанията и освен имуществото анализираме и съответно поведението на всеки един от длъжниците и когато има този контакт, има взаимодействието, тогава можем да изберем такъв способ с плащане на части. А когато лицето се укрива, всичко което намерим като негово имущество, веднага го събираме в полза на държавата, защото не се знае дали то ще има нови приходи. Например при действащо предприятие, което генерира приходи, се съгласяваме да вземем само една част, а другата да се използва за нуждите на предприятието.
Не говоря за фирмите, които извършват измами. Тях колкото и да ги убеждаваме, те няма да търсят контакт с нас. Те се стремят да се укрият, трупат задължения, продават фирмите на лица, които са малоимотни и т.н. За такива случаи предвиждаме промяна в законодателството, за да искаме персонална отговорност на лицата, които са натрупали задълженията. Различен подход имаме към лицата, които се укриват. Не може ли фирмата да се намери на адреса, който е посочен, това е първият сигнал, че вероятно става дума за нещо нередовно. В такива случаи пристъпваме към дерегистрация по ЗДДС, информираме прокуратурата и лицензиращите органи, искаме отнемане на международните паспорти и откриване на производство по несъстоятелност, стремим се да ограничим ефекта от техните незаконосъобразни действия върху работещия бизнес и бюджета.
Държавата е направила някои стъпки в интерес на бизнеса като сък-ращаване на периода за възстановяване на ДДС.  Промени се също и редът на погасяване – първо се погасява главницата, а след това лихвата, за да не се трупат нови лихви.  Може да се мисли и за други варианти. За това е положителен този диалог между НАП и КСБ, който доскоро липсваше. Надявам се да бъде полезен, особено за представителите на работещия бизнес.

Вестник „Строител” е официалното издание на Камарата на строителите в България. Какво бихте пожелали на нашите читатели, освен да си плащат данъците?
На първо място ще им пожелая да са здрави и да строят качествени жилища за нас. Също така им пожелавам да печелят повече и да имат поводи  да плащат по-високи данъци.