Строителството ще получи свежи пари

Прочетена: 59

Непосредствено след рождения си ден министърът на регионалното развитие и благоустройството  Росен Плевнелиев  прие в кабинета си част от екипа на в.„Строител”, за да даде специално интервю за изданието на КСБ. Главният редактор на вестника Ренета Николова лично поздрави министър Плевнелиев от свое име и от името на целия екип

Министър Плевнелиев, какво е направено до момента от вашето министерство по оперативните програми? Кое бихте отличили като най-голям успех? И не на последно място, какви търгове ще бъдат отворени до края на годината, какво предстои да се случва?
Аз ще ви изненадам, като кажа, че най-големият ни успех не е началото на тръжните процедури на „Тракия”. Според мен най-големият успех е, че за първи път едно министерство излезе с конкретни графици по оперативните програми и по приоритетите на държавата още в началото на мандата.
Оттам нататък е всичко останало. Факт са тези 500 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР) за рехабилитация на пътища. Подписаните договори за първия етап от програмата са на стойност 216 млн. лв., по които вече вървят процедурите и за избор на изпълнители за строителство, и за строителен надзор за първите 24 отсечки. Крайният срок, в който ние ще започнем да строим, е юли 2010 г. и до октомври 2011 г. строителството им трябва да е приключило. Финансирането е осигурено 100%. 264 млн. лв. са предвидени за втория етап на програмата. Важно е, че именно по време на криза се строи инфраструктура. Т.е. инвестира се в нещо, което добавя стойност за икономиката.

Кога ще стартират тръжните процедури за втория етап на програмата?
Те са планирани за октомври, ноември и декември тази година. Старая се да изтеглим тези срокове и по-напред. Целта е до края на 2010 г. да бъдат избрани изпълнителите и от март да започне строителството и по втория етап на програмата.
Работим по това да стартира нова програма за рехабилитация, модернизация и повишаване на сигурността по републиканската пътна мрежа, в допълнение на ОПРР. За целта обаче е необходимо първо да подготвим проектите.

Предстои актуализация на държавния бюджет. Как ще се отрази това на строителния бранш?
Опитал съм се да се преборя при актуализацията на бюджета да се предвидят и пари за подготовка на проекти. Строителите трябва да знаят, че въпреки тежката криза, в която се намираме, строителството е единственият сектор, освен тютюнопроизводството, който ще получи свежи пари сега. Без да се ангажирам окончателно с числа, защото това трябва да се приеме от парламента, но се борим да се дадат още 260 млн. лв., от които за първи път има специално предвидени 10 млн. лв. за подготовка на проекти, 7 млн. лв. за археологически проучвания, 50 млн. лв. са за отчуждителни процедури, в това число 23 млн. лв. в района на гара Яна и 20 млн. лв. за околовръстния път в София. За „Околовръстното шосе”, където се работи денонощно, са необходими още 30 млн. лв., а за довършване на магистрала „Марица” –
36 млн. лв.
Какви мерки предприема вашето министерство, за да осигури повече прозрачност при тръжните процедури, с оглед превенция на корупционни практики?
От тази гледна точка „Тракия” е един от христоматийните примери за различния подход, който имаме. Освен че комисията работи професионално и независимо, ние виждаме как офертите станаха изключително професионални, обосновани и експертни. Това е доказателство за прозрачност, защото при един нагласен търг компаниите не си дават много труд. Но при честно и конкурентно състезание се прави всичко необходимо както за конкурентна цена, така и за подготовката на професионална оферта. Ние сме изключително впечатлени от подобряването на качеството на офертите на магистрала „Тракия”. Работим в тази насока и по отношение на търговете по ОПРР, където има контрол от управляващия орган тук, в министерството.
Като превенция срещу корупционни практики подходът ни е следният: всичко в рамките на Консултативния съвет, т.е. широко обществено обсъждане, заедно с браншовите организации, заедно с Камарата на строителите в България. Всички 4200 строителни компании да си кажат мнението. Не крием нищо и не даваме информация в последния момент.
Направихме т.нар. типови договори, което ще намали корупционната среда. Въведохме пълен електронен архив. Създадохме разписани правила, регламентиращи поемането на задължения от министерството. С тях ще се гарантира, че всеки договор, който се подписва, е финансово обезпечен. Предстои създаването на нов устройствен правилник на ведомството ни, чрез който да бъдат разделени политическите и административните функции, както е във всички европейски държави.

Споменахте Камарата на строителите в България. Как работите с нея, в какви посоки си сътрудничите?
Аз съм дълбоко впечатлен от нашата съвместна работа с КСБ. Това го казвам неслучайно. Истината е, че ние имахме много критични ситуации в последните месеци. Лично аз като министър съвсем отговорно заявявам, че нашите отношения с КСБ са поставени на професионална, коректна и ясна основа. Получихме изключителна подкрепа и разбиране. КСБ заедно с МРРБ трябва да гарантират рамковите условия за пълна информираност и за честни процедури. Бъдещето ще е в полза на тези строители, които знаят как да работят, а те са хиляди.

Един от приоритетните обекти, важен за цялото общество, е строителството на автомагистрала „Тракия”. Наскоро беше направена първата копка на лот 2, текат тръжните процедури за лот 3 и 4. Какво е новото около този голям обект?
Много сме доволни от начина, по който върви „Тракия”, паралелно вървят и трите лота. Апликационната форма вече е в управляващия орган, а това е необходимо, за да извършим авансовото плащане. На 29 април получихме и строителното разрешение, при това влязло в сила. Сега изчистваме съпътстващите трасета, археологическите проучвания ще са готови до 2-3 седмици. Оттук нататък се надявам, че другите лотове – 3 и 4, ще са безпроблемни, защото работата ще бъде свършена. Лот 2 беше еманацията на спешността, за да стигнем до тази сакрална дата – 3 май. Надявам се строежът да започне през тази година и до края на 2012-а гражданите на България да могат да се движат от София до Бургас по магистрала.

Преди около месец премиерът лансира идеята за строителството на магистрала София–Ниш. Вие споменахте тогава, че към този проект се включва и северната дъга на Софийския околовръстен път. Трябваше да се създаде работна група в АПИ. Започна ли тя своята работа?
Да, създадохме работната група, неин председател е главният архитект на София Петър Диков, който е изключително мотивиран. Има вече няколко негови посещения в Ниш, за да започнем да съгласуваме на работно ниво позициите на българската и сръбската страна. На срещата в Белград на министър-председателя със сръбския му колега беше съобщено, че съседите ни имат осигурено финансиране. Това означава, че ние трябва да работим денонощно. Тази магистрала ще струва около 350 млн. евро. Ние сме информирали ЕК, че ще искаме и този проект да се финансира по оперативна програма „Транспорт”. Аз не смятам, че има какъвто и да било шанс тя да стане до края на 2012-а, но до края на тази година може да има технически проект, до края на следващата – строително разрешение и избран изпълнител. Ако строителството започне през 2012 г. можем да я завършим до 2014-2015-а, но не по-рано от 2013 г.

Какво се случва около магистрала „Люлин”? Мина ли окончателното съгласуване на споразумението? Има ли установени съществени нарушения и сезирана ли е прокуратурата?
На прага сме да довършим започнатото. До края на май ще докладваме в Министерския съвет постигнатото споразумение и ще искаме решение по казуса. Поставили сме си няколко цели: първата е магистралата да приключи съществено в края на 2010, а окончателно – не по-късно от 15 май 2011 г. Другият основен аспект е подробният анализ на цената. Сега тя е стабилизирана на 185 млн. евро. Надяваме се при денонощна работа магистралата да бъде довършена, разбира се под контрола на държавата. АПИ и Главна инспекция по труда са установили редица нарушения. Прокуратурата работи по случая. Ще има наказани. Ще има и конкретни предписания какво не трябва да се прави. Оттук нататък
очаквам пълна мобилизация и тотален контрол.

Във връзка с шосетата Русе–Шумен и Русе–Велико Търново през миналия месец съобщихте, че в програмата на правителството е заложено да се работи за превръщането им в четирилентови скоростни пътища. Какво се прави по този въпрос?
Тези два пътя са изключително съществени за икономиката на държавата като цяло, но смятам, че не е нужно да са магистрали. Това ще е много по-скъпо, а един експресен път ще върши същата работа. Разликата е, че липсва аварийната лента. Така ще икономисаме стотици милиони на българския данъкоплатец.
В тази връзка трябва да споделя още нещо и това е, че от два месеца работим за нашата си програма „20-20” в пътния сектор. За да строим качествени пътища, ние трябва да имаме стратегия за поне
15-20 г. напред. Тя ще бъде разписана, ще я обсъдим и на Консултативния съвет. Ще бъде публикувана и във вашия вестник. Искам да бъде гласувана и от парламента.

Преди дни взехте участие в международна конференция, посветена на Дунавската стратегия. Казахте, че от българска страна са постъпили над 250 проектни предложения. Кои от тях бихте отличили и кои според вас непременно трябва да се случат?
Голяма част от тях са идеи. Но трябва да се тръгне отнякъде. Има много интересни проекти. Някои от тях са съществени не само за България, но и за целия регион. Тук се включва и магистралата София–Калотина, защото в Дунавската стратегия влиза и връзката между столиците на държавите от дунавския регион. Там са и двата мост на Дунав: Оряхово–Бекет и Силистра–Кълъраш. Има страхотни други идеи, например дунавски панорамен път, дунавска велосипедна алея. Най-важният приоритет е темата с плавателността по Дунав и нейната чистота. Сега тя е три пъти по мръсна от Рейн и се използва само 6% от транспортния й капацитет. Трябва да се има предвид обаче, че Дунавската стратегия е стратегия на трите „не”-та. Няма допълнителни пари, няма допълнителни институции, няма допълнителни правила. Каквото се предприема по нея, ще бъде в рамките на съществуващите пари. Тези 100 млрд. евро, които обяви еврокомисар Хан, са парите за всички оперативни програми, на всички държави, по поречието на Дунав, събрани заедно. За България са 6,7 млрд. евро. В рамките на Дунавската стратегия България трябва да бъде изключително активна, за да разработи проекти, които да тръгнат.

Преминавам върху една друга тема, която също е много важна – енергийната ефективност. Преди време определихте новия Закон за управление на етажната собственост (ЗУЕС) като „мъртвороден”, защото 100% съгласие е почти невъзможно да се постигне. Какъв според вас е възможният процент?
Готови сме с промените в закона. Те са обсъдени в Консултативния съвет и с Националното сдружение на общините в Република България. Работната група ще приключи работата си в рамките на следващата седмица. Необходимото
съгласие ще е 75%. Появиха се и много други идеи. Например това, че всеки вход трябва да има домоуправител и той да е платен. Защото се оказва, че когато има пълна доброволност, нещата не се движат напред. На финала сме, очакваме през юли промените в ЗУЕС да бъдат гласувани в парламента. Предвидени са 40 млн. евро по ОПРР за обновяване на още 500-600 сгради. До две-три седмици ще са готови правилата, по които ще се кандидатства.

Преди време обявихте, че има нещо по-важно от строежа на магистрали и това е децентрализацията. Работи ли вече активно Комитетът по децентрализация и какви правомощия биха могли да бъдат прехвърлени към местните власти?
Работи изключително активно. Той се председателства от зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Екатерина Захариева. Има готов план, с конкретно разписани мерки, по години и по министерства, за дейностите, които ще бъдат прехвърлени. Темата е по-скоро децентрализация и деконцентрация. При деконцентрацията държавата прехвърля свои ресурси към регионите, а при децентрализацията прехвърля услуги. На 25 май ще имаме заседание на Комитета по децентрализация и тогава ще стане ясно окончателното становище на всички институции. Става въпрос за изключително дълбока реформа, която ще обхваща промени на поне 40-50 закона. Мога да дам няколко конкретни примера: увеличаване на предоставените от общините услуги по устройство на територията и контрол на строителството, предоставяне на местните власти на правомощия по поддържане на речните корита, обединяване на горските стопанства в шест регионални структури.

Какви други законодателни промени подготвя вашето министерство? Вие споменахте вече за промените в ЗУЕС. Знам, че работите по ЗУТ…
Работи се много активно по ЗУТ и по Закона за държавната собственост. Подготвя се и промяна, свързана с правомощията на областните управители. Истината е, че те имат страхотен ресурс, който не се използва. Това ще доведе до повече демокрация и до повече отговорност. В момента един министър решава и разписва всичко.

Как върви разплащането със строителните фирми? Има ли получени заявления по схемата с Българската банка за развитие (ББР). Колко са те до този момент, има ли интерес към предложената схема?
Към днешна дата са разплатени около 150 млн. лв. Нашето министерство дължи още между 120 и 140 млн. лв. Над 500 млн. лв. могат да бъдат разплатени чрез ББР. Благодарен съм на КСБ, която работеше много активно с нас, когато създавахме механизмите. Сега също имаме много добра комуникация.
Тази схема е доброволна. Компаниите трябва да заявят, че искат разплащане. След това се правят проверки и се издават съответните документи. Но ние, за да сме готови, предварително сме одитирали над 300 договора. До момента сме получили 27 заявления. Три от тях вече са разплатени и 11 се обработват в момента.

Министър Плевнелиев, какво е направено до момента от вашето министерство по оперативните програми? Кое бихте отличили като най-голям успех? И не на последно място, какви търгове ще бъдат отворени до края на годината, какво предстои да се случва?
Аз ще ви изненадам, като кажа, че най-големият ни успех не е началото на тръжните процедури на „Тракия”. Според мен най-големият успех е, че за първи път едно министерство излезе с конкретни графици по оперативните програми и по приоритетите на държавата още в началото на мандата.
Оттам нататък е всичко останало. Факт са тези 500 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР) за рехабилитация на пътища. Подписаните договори за първия етап от програмата са на стойност 216 млн. лв., по които вече вървят процедурите и за избор на изпълнители за строителство, и за строителен надзор за първите 24 отсечки. Крайният срок, в който ние ще започнем да строим, е юли 2010 г. и до октомври 2011 г. строителството им трябва да е приключило. Финансирането е осигурено 100%. 264 млн. лв. са предвидени за втория етап на програмата. Важно е, че именно по време на криза се строи инфраструктура. Т.е. инвестира се в нещо, което добавя стойност за икономиката.

Кога ще стартират тръжните процедури за втория етап на програмата?
Те са планирани за октомври, ноември и декември тази година. Старая се да изтеглим тези срокове и по-напред. Целта е до края на 2010 г. да бъдат избрани изпълнителите и от март да започне строителството и по втория етап на програмата.
Работим по това да стартира нова програма за рехабилитация, модернизация и повишаване на сигурността по републиканската пътна мрежа, в допълнение на ОПРР. За целта обаче е необходимо първо да подготвим проектите.

Предстои актуализация на държавния бюджет. Как ще се отрази това на строителния бранш?
Опитал съм се да се преборя при актуализацията на бюджета да се предвидят и пари за подготовка на проекти. Строителите трябва да знаят, че въпреки тежката криза, в която се намираме, строителството е единственият сектор, освен тютюнопроизводството, който ще получи свежи пари сега. Без да се ангажирам окончателно с числа, защото това трябва да се приеме от парламента, но се борим да се дадат още 260 млн. лв., от които за първи път има специално предвидени 10 млн. лв. за подготовка на проекти, 7 млн. лв. за археологически проучвания, 50 млн. лв. са за отчуждителни процедури, в това число 23 млн. лв. в района на гара Яна и 20 млн. лв. за околовръстния път в София. За „Околовръстното шосе”, където се работи денонощно, са необходими още 30 млн. лв., а за довършване на магистрала „Марица” –
36 млн. лв.
Какви мерки предприема вашето министерство, за да осигури повече прозрачност при тръжните процедури, с оглед превенция на корупционни практики?
От тази гледна точка „Тракия” е един от христоматийните примери за различния подход, който имаме. Освен че комисията работи професионално и независимо, ние виждаме как офертите станаха изключително професионални, обосновани и експертни. Това е доказателство за прозрачност, защото при един нагласен търг компаниите не си дават много труд. Но при честно и конкурентно състезание се прави всичко необходимо както за конкурентна цена, така и за подготовката на професионална оферта. Ние сме изключително впечатлени от подобряването на качеството на офертите на магистрала „Тракия”. Работим в тази насока и по отношение на търговете по ОПРР, където има контрол от управляващия орган тук, в министерството.
Като превенция срещу корупционни практики подходът ни е следният: всичко в рамките на Консултативния съвет, т.е. широко обществено обсъждане, заедно с браншовите организации, заедно с Камарата на строителите в България. Всички 4200 строителни компании да си кажат мнението. Не крием нищо и не даваме информация в последния момент.
Направихме т.нар. типови договори, което ще намали корупционната среда. Въведохме пълен електронен архив. Създадохме разписани правила, регламентиращи поемането на задължения от министерството. С тях ще се гарантира, че всеки договор, който се подписва, е финансово обезпечен. Предстои създаването на нов устройствен правилник на ведомството ни, чрез който да бъдат разделени политическите и административните функции, както е във всички европейски държави.

Споменахте Камарата на строителите в България. Как работите с нея, в какви посоки си сътрудничите?
Аз съм дълбоко впечатлен от нашата съвместна работа с КСБ. Това го казвам неслучайно. Истината е, че ние имахме много критични ситуации в последните месеци. Лично аз като министър съвсем отговорно заявявам, че нашите отношения с КСБ са поставени на професионална, коректна и ясна основа. Получихме изключителна подкрепа и разбиране. КСБ заедно с МРРБ трябва да гарантират рамковите условия за пълна информираност и за честни процедури. Бъдещето ще е в полза на тези строители, които знаят как да работят, а те са хиляди.

Един от приоритетните обекти, важен за цялото общество, е строителството на автомагистрала „Тракия”. Наскоро беше направена първата копка на лот 2, текат тръжните процедури за лот 3 и 4. Какво е новото около този голям обект?
Много сме доволни от начина, по който върви „Тракия”, паралелно вървят и трите лота. Апликационната форма вече е в управляващия орган, а това е необходимо, за да извършим авансовото плащане. На 29 април получихме и строителното разрешение, при това влязло в сила. Сега изчистваме съпътстващите трасета, археологическите проучвания ще са готови до 2-3 седмици. Оттук нататък се надявам, че другите лотове – 3 и 4, ще са безпроблемни, защото работата ще бъде свършена. Лот 2 беше еманацията на спешността, за да стигнем до тази сакрална дата – 3 май. Надявам се строежът да започне през тази година и до края на 2012-а гражданите на България да могат да се движат от София до Бургас по магистрала.

Преди около месец премиерът лансира идеята за строителството на магистрала София–Ниш. Вие споменахте тогава, че към този проект се включва и северната дъга на Софийския околовръстен път. Трябваше да се създаде работна група в АПИ. Започна ли тя своята работа?
Да, създадохме работната група, неин председател е главният архитект на София Петър Диков, който е изключително мотивиран. Има вече няколко негови посещения в Ниш, за да започнем да съгласуваме на работно ниво позициите на българската и сръбската страна. На срещата в Белград на министър-председателя със сръбския му колега беше съобщено, че съседите ни имат осигурено финансиране. Това означава, че ние трябва да работим денонощно. Тази магистрала ще струва около 350 млн. евро. Ние сме информирали ЕК, че ще искаме и този проект да се финансира по оперативна програма „Транспорт”. Аз не смятам, че има какъвто и да било шанс тя да стане до края на 2012-а, но до края на тази година може да има технически проект, до края на следващата – строително разрешение и избран изпълнител. Ако строителството започне през 2012 г. можем да я завършим до 2014-2015-а, но не по-рано от 2013 г.
Какво се случва около магистрала „Люлин”? Мина ли окончателното съгласуване на споразумението? Има ли установени съществени нарушения и сезирана ли е прокуратурата?
На прага сме да довършим започнатото. До края на май ще докладваме в Министерския съвет постигнатото споразумение и ще искаме решение по казуса. Поставили сме си няколко цели: първата е магистралата да приключи съществено в края на 2010, а окончателно – не по-късно от 15 май 2011 г. Другият основен аспект е подробният анализ на цената. Сега тя е стабилизирана на 185 млн. евро. Надяваме се при денонощна работа магистралата да бъде довършена, разбира се под контрола на държавата. АПИ и Главна инспекция по труда са установили редица нарушения. Прокуратурата работи по случая. Ще има наказани. Ще има и конкретни предписания какво не трябва да се прави. Оттук нататък
очаквам пълна мобилизация и тотален контрол.

Във връзка с шосетата Русе–Шумен и Русе–Велико Търново през миналия месец съобщихте, че в програмата на правителството е заложено да се работи за превръщането им в четирилентови скоростни пътища. Какво се прави по този въпрос?
Тези два пътя са изключително съществени за икономиката на държавата като цяло, но смятам, че не е нужно да са магистрали. Това ще е много по-скъпо, а един експресен път ще върши същата работа. Разликата е, че липсва аварийната лента. Така ще икономисаме стотици милиони на българския данъкоплатец.
В тази връзка трябва да споделя още нещо и това е, че от два месеца работим за нашата си програма „20-20” в пътния сектор. За да строим качествени пътища, ние трябва да имаме стратегия за поне
15-20 г. напред. Тя ще бъде разписана, ще я обсъдим и на Консултативния съвет. Ще бъде публикувана и във вашия вестник. Искам да бъде гласувана и от парламента.

Преди дни взехте участие в международна конференция, посветена на Дунавската стратегия. Казахте, че от българска страна са постъпили над 250 проектни предложения. Кои от тях бихте отличили и кои според вас непременно трябва да се случат?
Голяма част от тях са идеи. Но трябва да се тръгне отнякъде. Има много интересни проекти. Някои от тях са съществени не само за България, но и за целия регион. Тук се включва и магистралата София–Калотина, защото в Дунавската стратегия влиза и връзката между столиците на държавите от дунавския регион. Там са и двата мост на Дунав: Оряхово–Бекет и Силистра–Кълъраш. Има страхотни други идеи, например дунавски панорамен път, дунавска велосипедна алея. Най-важният приоритет е темата с плавателността по Дунав и нейната чистота. Сега тя е три пъти по мръсна от Рейн и се използва само 6% от транспортния й капацитет. Трябва да се има предвид обаче, че Дунавската стратегия е стратегия на трите „не”-та. Няма допълнителни пари, няма допълнителни институции, няма допълнителни правила. Каквото се предприема по нея, ще бъде в рамките на съществуващите пари. Тези 100 млрд. евро, които обяви еврокомисар Хан, са парите за всички оперативни програми, на всички държави, по поречието на Дунав, събрани заедно. За България са 6,7 млрд. евро. В рамките на Дунавската стратегия България трябва да бъде изключително активна, за да разработи проекти, които да тръгнат.

Преминавам върху една друга тема, която също е много важна – енергийната ефективност. Преди време определихте новия Закон за управление на етажната собственост (ЗУЕС) като „мъртвороден”, защото 100% съгласие е почти невъзможно да се постигне. Какъв според вас е възможният процент?
Готови сме с промените в закона. Те са обсъдени в Консултативния съвет и с Националното сдружение на общините в Република България. Работната група ще приключи работата си в рамките на следващата седмица. Необходимото
съгласие ще е 75%. Появиха се и много други идеи. Например това, че всеки вход трябва да има домоуправител и той да е платен. Защото се оказва, че когато има пълна доброволност, нещата не се движат напред. На финала сме, очакваме през юли промените в ЗУЕС да бъдат гласувани в парламента. Предвидени са 40 млн. евро по ОПРР за обновяване на още 500-600 сгради. До две-три седмици ще са готови правилата, по които ще се кандидатства.

Преди време обявихте, че има нещо по-важно от строежа на магистрали и това е децентрализацията. Работи ли вече активно Комитетът по децентрализация и какви правомощия биха могли да бъдат прехвърлени към местните власти?
Работи изключително активно. Той се председателства от зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Екатерина Захариева. Има готов план, с конкретно разписани мерки, по години и по министерства, за дейностите, които ще бъдат прехвърлени. Темата е по-скоро децентрализация и деконцентрация. При деконцентрацията държавата прехвърля свои ресурси към регионите, а при децентрализацията прехвърля услуги. На 25 май ще имаме заседание на Комитета по децентрализация и тогава ще стане ясно окончателното становище на всички институции. Става въпрос за изключително дълбока реформа, която ще обхваща промени на поне 40-50 закона. Мога да дам няколко конкретни примера: увеличаване на предоставените от общините услуги по устройство на територията и контрол на строителството, предоставяне на местните власти на правомощия по поддържане на речните корита, обединяване на горските стопанства в шест регионални структури.

Какви други законодателни промени подготвя вашето министерство? Вие споменахте вече за промените в ЗУЕС. Знам, че работите по ЗУТ…
Работи се много активно по ЗУТ и по Закона за държавната собственост. Подготвя се и промяна, свързана с правомощията на областните управители. Истината е, че те имат страхотен ресурс, който не се използва. Това ще доведе до повече демокрация и до повече отговорност. В момента един министър решава и разписва всичко.

Как върви разплащането със строителните фирми? Има ли получени заявления по схемата с Българската банка за развитие (ББР). Колко са те до този момент, има ли интерес към предложената схема?
Към днешна дата са разплатени около 150 млн. лв. Нашето министерство дължи още между 120 и 140 млн. лв. Над 500 млн. лв. могат да бъдат разплатени чрез ББР. Благодарен съм на КСБ, която работеше много активно с нас, когато създавахме механизмите. Сега също имаме много добра комуникация.
Тази схема е доброволна. Компаниите трябва да заявят, че искат разплащане. След това се правят проверки и се издават съответните документи. Но ние, за да сме готови, предварително сме одитирали над 300 договора. До момента сме получили 27 заявления. Три от тях вече са разплатени и 11 се обработват в момента.

Чрез страниците на нашия вестник можете да се обърнете към всички строители, чиято дейност е пряко свързана с работата на МРРБ. Какво бихте им казали?
На всички строители в България искам да кажа само едно и това е, че даваме всичко от себе си МРРБ да бъде платформа на българската строителна индустрия. Фирмите трябва да работят честно и достойно, а ние ще им помагаме по всички възможни начини. Искаме да сме техен партньор в     една почтена кауза – бъдещето на България. Строителите трябва да знаят, че тази криза ще ни постави в една много по-устойчива и дългосрочна позиция. Трябва да създаваме, а не да консумираме, да инвестираме, а не да харчим.

За финал на нашия разговор бихте ли споделили как оценявате вестник „Строител”? Какви препоръки и пожелания ще отправите към екипа ни?
Аз едва ли съм имал друго толкова мащабно интервю, с толкова много информация в него. Но го направих съвсем съзнателно, защото вярвам, че качествената информация е в основата на всеки успешен проект, тя помага да бъдат взети правилните решения в точното време. Строителите могат да разчитат на коректната информация, която излиза от министерството и чрез вашия вестник стига до тях.

На всички строители в България искам да кажа само едно и това е, че даваме всичко от себе си МРРБ да бъде платформа на българската строителна индустрия. Фирмите трябва да работят честно и достойно, а ние ще им помагаме по всички възможни начини. Искаме да сме техен партньор в     една почтена кауза – бъдещето на България. Строителите трябва да знаят, че тази криза ще ни постави в една много по-устойчива и дългосрочна позиция. Трябва да създаваме, а не да консумираме, да инвестираме, а не да харчим.

За финал на нашия разговор бихте ли споделили как оценявате вестник „Строител”? Какви препоръки и пожелания ще отправите към екипа ни?
Аз едва ли съм имал друго толкова мащабно интервю, с толкова много информация в него. Но го направих съвсем съзнателно, защото вярвам, че качествената информация е в основата на всеки успешен проект, тя помага да бъдат взети правилните решения в точното време. Строителите могат да разчитат на коректната информация, която излиза от министерството и чрез вашия вестник стига до тях.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 21.05.2010. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: