Емил Христов
Инж. Чайков, нека да поговорим за пътното поддържане. Какви средства ще отделите за него през 2014 г.? Каква е сумата в сравнение с тази от 2013 г.?
Сумата е около 107 млн. лв. Тя почти не е претърпяла промяна от 2013 г. Включва и средствата за поддръжка през цялата година – изкърпване, поставяне на маркировки, знаци и
огради.
На пресконференция заявихте, че около 8 млн. лв. от парите за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа са спестени. За какво смятате да ги използвате?
Ще бъдат реинвестирани за текущо поддържане на мрежата, защото са разписани в този параграф от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“. Традиционно спестеният ресурс се използва за кърпежи на настилката, обновяване на маркировката и т. н. Все пак остават още два зимни месеца и всичко може да се случи, така че да не избързваме. В края на март ще мога да изляза с конкретни данни и как ще бъдат разпределени спестените средства.
В този ред на мисли какво е състоянието на пътната мрежа на страната през зимния период и имате ли някакви притеснения?
До този момент не сме се сблъскали с особени проблеми. Сами се убедихте, че успяхме да се справим с първия сняг. Очакваме да има нови превалявания и сме в готовност във всеки един момент да се погрижим за осигуряването на нормалната проходимост по републиканските пътища при зимни условия. Колегите от пътноподдържащите фирми трябва да са в максимална мобилизация, за да реагират своевременно.
В края на миналата година в АПИ министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева представи новите винетни стикери за 2014 г. Очаквате ли да се увеличи продажбата им през настоящата година?
Има признаци на съживяване на икономиката през последното тримесечие на миналата година. Искрено се надявам, че и средствата от винетни стикери ще бъдат увеличени. След края на януари ще можем да отчетем по-конкретни цифри, защото тогава основните ползватели на годишни винетни стикери ще трябва да си закупят за настоящата година, ако вече не са го направили.
В новия програмен период парите за пътища са по-малко. Ще бъдат ли достатъчни за постигане на заложените от вас цели?
Парите за пътища за съжаление никога не са достатъчни. Специално по Оперативна програма „Транспорт“ (ОПТ) бюджетът е доста рестриктивен спрямо предния програмен период. Извън лот 3 на АМ „Струма“ и част от АМ „Хемус“ засега не се очертава възможност за финансиране на други проекти, но, разбира се, ние непрекъснато водим разговори с Министерството на финансите и с други институции, така че да можем да осигурим средства за максимум обекти. За съжаление на този етап не остават възможности за разпределение за повече обекти на парите от ОПТ. По Оперативна програма „Региони в растеж“ сумата също е по-малка. Тя е около 170 млн. евро, които сме се постарали да разпределим равномерно. Целта да изравним различията в регионите по отношение на финансирането с европейски средства в предходния програмен период. В момента се провежда тръжна процедура за проектиране на поредица от участъци и се надяваме, че до лятото ще сме готови с проектите, така че да можем да кандидатстваме с тях.
Проектът за тунел под Шипка е приоритетен за страната ни. Можете ли да ни кажете повече за бъдещето на тунела?
Искам да подчертая, че тунелът под Шипка е включен за изпълнение в настоящия програмен период. Апликационната форма е в Европейската комисия. Проектът е на stand by поради проблеми с екологичните организации. Излезе решение на Върховния административен съд, което подкрепя становището на АПИ, и чакаме да приключи 14-дневният срок за обжалване. Ако никой не оспори решението, пред нас няма да има пречки да процедираме с апликационната форма, така че да дофинансираме през настоящия програмен период обхода на Габрово. Ясно е, че без да започнем обхода, няма как да стартираме тунела.
Държа много ясно да заявя, че на каквито и да е разговори, водени от отговорните институции, не е ставало дума за отпадане на тунела под Шипка от приоритетите пътни обекти. В този момент проектът е блокиран от съдебните процедури за ОВОС. Това е единственото, което ни спира да продължим напред. В зависимост от това дали ще има обжалване или не ще можем да предвидим как ще се развие ситуацията.
След като говорим за пътни съоръжения – какво е състоянието на мостовете в България и заложени ли са ремонтни дейности на някои от тях през тази година?
Това е един от големите проблеми, тъй като много години не е била създадена специализирана програма за поддръжка и ремонт на пътните съоръжения. Те са над 1500. Състоянието на голяма част от тях е по-скоро прилично, отколкото добро. В лошо състояние са три, които в момента се рехабилитират, и някои други по-малки – част от републиканската пътна мрежа. Тези, които ремонтираме, са двата виадукта на магистрала „Тракия” и един на „Хемус”. След основния ремонт на съоръженията ще бъде увеличена земетръсната им устойчивост с по една степен съгласно европейските изисквания. За поддръжката на останалите виадукти също се нуждаем от средства, но бюджетът в момента не позволява да обърнем внимание на всички. Надявам се през следващата година да можем да предвидим ресурс специално за тези съоръжения. Последното изследване на състоянието им е правено преди доста време, има и актуализация на данните през 2007-2008 г., но както можете да си представите, мостовете непрекъснато се амортизират и ще се наложи нова актуализация в рамките на годината, за да предвидим колко ще струват най-неотложните ремонти за 2015 г.
Ами свлачищата? През тази година предвидени ли са средства в бюджета на АПИ за укрепване на свлачищата в страната?
Агенция „Пътна инфраструктура“ има ежегодна аварийна програма, която не включва само свлачища. Миналата година са вложени около 1,4 млн. лв. за предотвратяване на последствията от свлачищни процеси. На този етап средствата, предвидени за 2014 г., са около 3,8 млн. лв. За някои от обектите трябва да се възложат търгове за изпълнител по почистването и извършването на различни дейности. Това означава, че е възможно да се спестят част от средствата и да бъдат използвани за други нужди на агенцията. Следим тези процеси внимателно, защото едно свлачище може да създаде много сериозни проблеми и да прекъсне връзката към различни населени места.
Какви са плановете за рехабилитация на пътищата втори и трети клас?
Плановете ни са функция от решението на правителството за отпускане на целеви средства в тази посока. Вие знаете, че под ръководството на министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева АПИ има разработена програма за рехабилитация на близо 700 км републикански пътища втори и трети клас на обща стойност 240 млн. лв. Очевидно е, че бюджетът ни няма да може да си позволи целия размер на тази програма. Все още агенцията като второстепенен разпоредител е в бюджетна процедура. Не е приключило и определянето на обектите от публичната инвестиционна програма, която беше създадена от правителството. Затова ми е трудно да кажа с какъв ресурс ще разполагаме и в кои обекти ще бъде насочен. Но е важно да се знае, че правителството демонстрира, че това се превръща в нов тип политика по отношение на пътищата втори и трети клас.
В Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. приоритетна ос 6 е „Регионална пътна инфраструктура“. Към какво е насочена тя и какви пътни отсечки ще се финансират по нея?
Отсечките влизат в тези 700 км, за които споменах. В същото време правим предварителен списък на пътните участъци. Не мога да изброя всички, защото са много, но мога да посоча ключовите. Една от тях е продължението на пътя от Монтана до София, който минава през Петрохан. Наш приоритет по ОПРР е да финансираме част от Северната дъга на Софийския околовръстен път. Друг ключов обект е пътят София – Пловдив. Не възнамеряваме да рехабилитираме цялото трасе, защото за него ще е нужен целият ни ресурс, но ще обърнем внимание на участъците в най-лошо състояние. Доволен съм от факта, че се очаква работата по ОПРР да започне най-бързо, което ще ни позволи да извършим ремонтните дейности по-скоро. За останалите участъци ще търсим финансиране по програмата „Транзитни пътища VI“, която е в процес на подготовка. Надяваме се, че в средата на 2015 г. ще започнат да се извършват строителни дейности и по нея.
С какви проблеми се сблъска АПИ през 2013 г.?
Обичайно, както всички други и ние изпитваме затруднения заради недостига на средства. Бюджетът не позволява да решим всички проблеми с пътната инфраструктура в страната. Смея да твърдя, че експертите на агенцията си разбират от работата и влагат всичко от себе си, за да можем да реализираме плановете си. Нашето желание е да се инвестира много повече в републиканската пътна мрежа, защото тя се нуждае от средства. Сега това не е възможно и затова се стремим да разпределяме парите по най-ефективен начин, колкото и да са малко. Основната ни грижа е да осигурим проходимост и безопасност за хората.
Искам да подчертая нещо изключително важно. За първи път от дълго време насам агенцията завърши годината без задължения към бизнеса. Мисля, че и самите фирми го усетиха. По програма „Държавни инвестиционни заеми“ са натрупвани задължения и по 40 млн., и по 50 млн. лв., а в момента не дължим нито една стотинка. Това може да бъде отчетено като успех на АПИ и на правителството, защото нямаше да имаме възможност да се разплатим, ако не бяха отпуснати необходимите средства от Министерството на финансите.
Кои са приоритетните пътни проекти през 2014 г.?
Приоритетите ни са свързани с изграждането на редица инфраструктурни проекти. През пролетта ще започне строителството на Северната скоростна тангента. Тя ще се финансира по ОП „Регионално развитие“ 2007-2013 г., като дължината й ще бъде 16,54 км. Стойността на договора е 149 999 999 лв. без ДДС. Срокът за приключване на проекта е до края на 2015 г. Друг важен обект за столицата е Западната дъга на Софийския околовръстен път. На 19 декември 2013 г. получихме уведомление от Европейската комисия, че апликационната форма за проекта е определена за допустима.
До края на януари предстои да бъде пуснато движението и по пътя Кърджали – Подкова, който се изпълнява по ОП „Транспорт“. Новият пътен участък е с дължина 24,2 км директно трасе и 2,368 км връзка със с. Фотиново. През 2014 г. предстои да завърши изпълнението на близо 15 км от АМ „Струма“ – лот 4 – Сандански – Кулата, както и 65 км от АМ „Марица“. До средата на годината ще е готов и обходният път на Враца. В график са строителните работи на лот 2 от АМ „Струма“ – Благоевград – Дупница, който трябва да е готов през 2015 г.
Когато стъпихте в длъжност, споделихте, че ще работите в тясно сътрудничество с бизнеса, за да се развие пътната инфраструктура в България. Можете ли да кажете, че това вече е факт?
Сътрудничеството е абсолютна реалност. Консултативният съвет към Управителния съвет на АПИ имаше заседание миналата година, в него участваха много организации. То касаеше предстоящите търгове за текущ ремонт и поддържане. В същото време, тъй като предстои изменение на техническата спецификация за изграждане на пътища, е започнала писмена процедура за съгласуване с всички браншови организации и с научните институции. Аз държа много на този диалог, защото той е полезен и чрез него може да се подобри и помогне за ефективното инвестиране на обществения ресурс в пътната инфраструктура.
По какви дейности ще работите съвместно с Камарата на строителите в България?
През новия програмен период ще имаме нужда от взаимодействие по оперативните програми. Аз съм в отлични отношения с КСБ и нейните ръководители и всякаква форма на сътрудничество, която е инициирана от страна на Камарата, е добре дошла. Искрено се надявам, че ще успеем съвместно да реализираме различни проекти, които да развият пътната инфраструктура в България.
