Бойко Великов: Главната ми цел е постигането на конкретни резултати в борбата с корупцията

Бойко Великов е роден през 1954 г. Магистър е по българска филология и история и по психология, доктор е по психология и доцент по социална и политическа психология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. В началото на кариерата си е преподавател в средни училища, а по-късно – и университетски. От 1994 г. до 2013 г. е народен представител в пет последователни парламента, като е бил заместник-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията към 38-ото НС, председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите към 39-ото НС, оглавява Комисията за борба с корупцията към 40-ото НС, начело е на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към 41-вото народно събрание.       Ренета Николова Г-н Великов, преди близо месец поехте поста директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Какви са основните приоритети в работата ви? Приех това предизвикателство, защото смятам, че има потенциал и възможност да направим центъра достатъчно ефективен и най-важното, той да предлага конкретни резултати и решения. Повече от две години е работено по проекта БОРКОР и са вложени държавни средства за изработване на комплексен модел за превенция на корупцията. Смятам, че трябва да се направи максималното в кратки срокове той да се финализира, което е един от основните ни приоритети. За целта направихме среща с германската фирма ИНИТ, която е изпълнител по проекта. Получихме уверение, че ще ни представят окончателния продукт до 21 февруари т.г. Имаме план кога трябва да приключат обучението и необходимите тестове, които ще бъдат направени. Заедно с това се срещнахме и с представители на „Информационно обслужване“ АД, които приеха една част от проекта. Те са готови да одобрят и останалата му част през февруари. Разговаряме с тях за бъдещо сътрудничество при необходимост от обслужване на самата система. Искам да добавя и нашето намерение проектът да бъде приет и от един консилиум от достатъчно високоподготвени, авторитетни български специалисти, които да му направят оценка. Неслучайно в техническата част на доклада на ЕК по механизма за сътрудничество е казано, че комплексният модел БОРКОР е труден и сложен за разбиране. След това трябва да се премине към конкретна работа, при която да се използва този модел. Бих искал да обърна внимание на сроковете, защото смятам, че е важно да се знаят от обществото. Според мен в рамките на февруари и март ние трябва да финализираме проекта. И това е един от основните ни приоритети, за да можем да работим комплексно с модела и, разбира се, по другите действия, които предприемаме. Втората ни задача е законодателството. Кабинетът ни възложи чрез поправка в правилника си да изработваме становища по изготвяни от него нормативни актове или промени в съществуващи. Досега на съгласувателна процедура през центъра са преминали 17 законопроекта, по 8 от тях нямаме бележки. Но в 9 сме направили конкретни предложения, смятайки, че са необходими промени, за да се преодолеят някои корупционни възможности, които биха се създали с определени текстове. Министерският съвет ни предостави и три свои постановления с цел да разгледаме и тях за наличието на предпоставки за корупционни практики. Правителството има желание и този тип документи да бъдат оценявани от центъра. С цел популяризиране публикуваме на интернет страницата на ЦППКОП всички наши предложения по законопроектите. Досега имаме разписани текстове по следните законопроекти: за митниците, за предотвратяване и установяване конфликт на интереси, за интеграция на хората с увреждания, за здравето, за туризма и др. Създадохме и специализирано звено към центъра, което активно да работи по нормативната база, тъй като е много трудно в съкратените срокове, с които разполагаме, да направим достатъчно задълбочен и сериозен анализ на всички корупционни рискове. Преценихме, че е необходимо да поканим за консултанти водещи юристи, които биха се ангажирали със становища по законопроекти и по отделни текстове. За целта водим разговори с представители на юридическата общност. Бих искал да добавя, че имаме намерение, когато приключи процесът с приемането на законите, по които ние сме давали становище, да правим коментар за това, което сме предложили, и това, което е прието. Нашето разбиране е, че всяка институция трябва да носи своята отговорност. Смятам, че становищата и предложенията, които даваме по законопроектите, ще бъдат одобрени от Министерския съвет. Допълнителната задача, която си поставихме, е мониторинг по действащи закони. Има нормативни актове, които според нас допускат системни нарушения и създават условия за корупция. Започнахме работа по Закона за концесиите, Закона за приватизацията и следприватизационния контрол и Закона за подземните богатства. Кои са другите задачи, по които ще работите? Двете специализирани звена, които обособихме, също са сред основните ни приоритети. Едното е за рисковите зони за корупция. Идентифицирахме тези области по три критерия. Първият е стратегическо значение за държавата, следващият е значим финансов ефект, а третият е кризисен потенциал. На базата на тях определихме десет зони за корупция. Насочихме своето внимание към пет, защото информацията е доста обемна. Искаме да съсредоточим усилията си по някои от тях, за да имаме конкретни резултати. Петте области са: програми, финансирани от ЕС, схемите по националните плащания и доплащания в общата селскостопанска политика, лекарствената политика и медицинската апаратура, приватизацията и следприватизационният контрол, експлоатация и разпореждане с природни ресурси. Ще обхванем не само тези на национално ниво, но и на местно. Като конкретен пример мога да ви посоча ОП „Конкурентоспособност“. Там има над 1,5 млрд. лв., които предстои да бъдат усвоени през настоящия програмен период. Ще разгледаме пълната информация по програмата. Ще анализираме слабите и рисковите места и, разбира се, ще предложим конкретни промени, които да бъдат направени. Второто специализирано звено, което сме обособили, цели изграждане на информационна система за корупционната среда в страната. В нея ще включим всички данни от доклади, одити и ревизии, които се правят от всички контролни институции у нас, от журналистически разследвания, както и сигнали от граждани и организации. Не искам да ви изглежда, че тази информация, която ще се събира, е самоцелна. Поне две основни задачи ще постигнем с нея. Едната е, че ще осигурим базовата основа на анализите, които се правят. Не е възможно да се пишат констатации, без да имаме достатъчен обем информация. И, разбира се, ще предприемаме конкретни действия по отделни сигнали според правомощията ни. Имаме и идеи, свързани с анализ на търгове с висока обществена значимост. Ще посочваме конкретните слаби места и нарушения. Разчитаме на базата на идентифициране на рисковите зони, които сме определили, да започнем много усилена работа и февруари и март да покажем реални резултати, свързани с оценка на състоянието. За мен целта е да предложим на правителството нормативни промени и, разбира се, административни решения, ако такива се налагат. Това считам също като важен приоритет. За нас е съществено да продължим работата и с останалите институции, но това са първите действия, които е възможно да бъдат реализирани от центъра и да дадем конкретни резултати, тъй като там сме критикувани най-много. Имахме среща с главния прокурор Сотир Цацаров, в която уточнихме възможности за взаимодействие с Върховната касационна прокуратура, включително и за споразумение, по което да обменяме информация и анализи. Предстоят срещи с Държавна агенция „Национална сигурност“, Сметната палата и другите контролни органи. Като обобщение мога да кажа, че корупцията изисква един последователен и системен подход независимо от промените, които настъпват във властта. Какъв е вашият коментар за доклада на ЕК за България в рамките на механизма за сътрудничество и проверка? Имаше някои разминавания между предварително изнесената информация и окончателния вариант на документа, но за нас беше важен официалният доклад и констатациите в него. Тази оценка е очаквана, познавайки вече работата на центъра и действията, които са предприети. Смятам, че тя е справедлива и достатъчно реалистична от гледна точка на работата и състоянието на структурата. Центърът се нуждае от реформиране и този процес ще бъде свързан със структурни промени и изменения в правомощията. Разчитаме на помощта и на правителството по отношение на това да направим центъра много по-ефективен като аналитично звено, което може да изработва конкретни предложения по кризисни въпроси за държавата. Според мен центърът може да отговори на препоръките на ЕК, които са направени в доклада. Въпрос е и на решение на правителството относно възможното преструктуриране, допълнителните правомощия и приемане на промени в правилника. За да бъде една институция авторитетна, тя трябва да бъде преди всичко ефективна. Центърът трябва да дава конкретни резултати и това е нашата убеденост. По отношение на финансирането на структурата ясно искам да кажа, че са вложени значителни средства от момента на създаване досега. За периода 2011 - 2013 г. са изразходени 7 478 286 лв. за проекта БОРКОР, а за администрацията - 2 828 437 лв., т.е. общо 10 306 723 лв. Поставяме лятото на 2011 г. за начало на ЦППКОП, защото тогава са отпуснати бюджетни средства. Това са точните числа по отношение на вложените средства. Те според мен могат и трябва да бъдат оправдани с конкретни резултати, които на този етап за съжаление не са констатирани. България отдавна има слава на корумпирана страна. Какво според вас е необходимо, за да излезем от този образ и къде е мястото на центъра в тези усилия? Заявявал съм неведнъж, че корупцията не може да бъде кампания в определен момент. Тя изисква системна, последователна и целенасочена дейност на институциите, координация и взаимодействие между тях и, разбира се, политическа воля за това. Корупцията няма цвят. Тя е свързана с властта и независимо от промените, които настъпват в Народното събрание, правителствата и т.н., корупционните процеси продължават. Схемите се повтарят за съжаление, понякога и действащите лица са едни и същи. Затова трябва да заработи превантивната система и да има конкретни резултати по отношение на този сериозен проблем. Разчитам да разширим обхвата на дейността, която има центърът, и на базата на опита, който имам от няколко парламента, мисля, че това би помогнало да стигнем до положителни резултати. Вие казахте, че ще правите мониторинг на три действащи нормативни акта. Един от най-коментираните обаче е Законът за обществените поръчки. Ще разгледате ли ЗИД на ЗОП, който в момента е в Народното събрание. Какво трябва да се промени, за да може този нормативен акт да гарантира наистина конкуренция и прозрачност при търговете? ЗОП се оказа един от особено трудните закони по отношение на рисковите зони за корупция. Свидетел съм на няколко опита за негова промяна. Една част успешни, друга - не толкова. Сега виждаме, че има предложения, които също са съмнителни по отношение на резултата от тях. Казвам го, защото знам каква ключова роля определят ЕК и стратегията „Европа 2020” по отношение на обществените поръчки. Това, към което ЕС се е насочил, е насърчаване на електронните търгове. Не смятам, че това е панацеята за решаване на проблема, но е една от сериозните крачки за преодоляване на корупционната среда. Много е важно да бъде осигурен по-голям достъп на малките и средните предприятия до обществените поръчки. Силно впечатление ми направи Камарата на строителите в България, която е предприела конкретни действия, свързани с регистрация на фирмите в ЦПРС и с публичност по отношение на търговете. Тези мерки ограничават корупционната среда. Центърът е успял да идентифицира голям брой слаби места при обществените поръчки. Въпросът е какво ще се предприеме и доколко с мерките, които препоръчваме, ще се съобразят Министерският съвет и Народното събрание, когато разглеждат или приемат измененията в законите. Центърът предлага не само тръжната документация, но и сключените договори да бъдат оповестявани. Много е важно да бъдат публично представени и всички допълнителни договори. Те откриват възможности за корупция, а за съжаление остават скрити за обществеността. Прозрачността при договорите с подизпълнителите също е изключително важна. Понякога не се знае кой точно изпълнява обекта или услугата от търга. Това също създава условия за корупция. Искам да отбележа, че правилният начин за освобождаването на гаранция също може да е една антикорупционна мярка. Направихме пътна карта на обществените поръчки, което е резултат от работата на модела БОРКОР. Това е стъпка към преминаване към електронни обществени поръчки. Доколко ще успеем, е въпрос на решение. Предоставили сме цялата информация на Агенцията за обществени поръчки. Имаме пряко взаимодействие с тях. Какво е вашето мнение по приетия текст от депутатите от парламентарната Комисия по правни въпроси, разрешаващ общини и държавни институции без търг да възлагат поръчки на изцяло техни фирми? Запознах се с това становище на народните представители. Те отчитат, че има някаква целесъобразност, свързана с това предложение. Изразявам лично мнение, защото въпросът не е обсъждан в центъра, че по този начин се нарушават определени правила и се откриват възможности, включително и корупционни. Затова ще искам да бъде направена оценка на този текст от страна на нашето звено, за да има и центърът позиция по темата. Деликатно е тогава, когато се намесваме директно в работата на парламента, защото ние все пак сме орган на изпълнителната власт. Като председател на комисията за борба с корупцията в 40-ото народно събрание вие работихте много добре с неправителствените организации. Какво планирате сега и ще продължите ли тази добра традиция и в БОРКОР? Започнахме работа с тях. Една част поддържат връзка с центъра и отпреди аз да заема поста. Мисля, че може да разширим контактите с НПО. За мен е много важен експертният потенциал, с който те разполагат, и заедно с нашия да търсим конкретните резултати. Важна за мен е информацията, която имат гражданските структури. Те събират достатъчно сигнали, доклади и други оценки и участват по европейски проекти и ще бъдат добър партньор. Вече имах срещи с представители на няколко организации. Силно съм впечатлен от работата, която извършва КСБ. Коя е най-важната цел за 2014 г. , която си поставяте? Конкретни резултати в борбата с корупцията.