Интервю

Юрий Исаков: Зимните игри в Сочи са събитие от световен мащаб

Изградихме впечатляваща инфраструктура за Олимпиадата

Людмил Митакев  

Ваше Превъзходителство, разкажете ни за предстоящото голямо събитие за страната ви, а и за целия свят – Зимните олимпийски игри в Сочи.

Зимната олимпиада в Сочи действително е знаково събитие през тази година. Игрите са грандиозен спортен празник не само за Русия, а и за целия свят. Лично присъствах на Олимпиадата в Москва през 1980 г. и мога с увереност да твърдя, че без съмнение игрите в Сочи ще се превърнат в един от най-знаменателните моменти в живота както на участниците, така и на зрителите. Съвсем скоро на главния олимпийски стадион ще бъде запален огънят, който вече бе в Космоса, на Северния полюс и на дъното на езерото Байкал. Ще се насладим на впечатляващата церемония при откриването. Убеден съм, че тя ще поднесе немалко приятни изненади.

Гостите от чужбина, а те по данни на организационния комитет се очаква да бъдат около 140 хил. души, ще могат да открият за себе си една нова Русия – страна с хилядолетна история, която уверено се развива и е устремена към бъдещето.

Подготовката вероятно е била истинско предизвикателство, особено изграждането на впечатляващите олимпийски обекти?

Преди всичко си струва да отбележа, че в много отношения подготовката за Олимпиадата беше предизвикателство още от самото й начало. Когато градът получи мандата да организира игрите, самата идея за тяхното провеждане в субтропическите климатични условия на брега на морето изглеждаше на мнозина като утопия и авантюра. А и като цяло Сочи, за разлика от Инсбрук или Солт Лейк сити, не е известен високопланински ски курорт. Въпреки това само за шест години и половина

 

в града бе изградена инфраструктура, на която могат да завидят много олимпийски столици.

 

Буквално върху белите листове в две папки – за планинската и за крайбрежната зона, бяха създадени 11 големи спортни обекта. Специалистите подчертават техните високи качества, съвременни условия и комфорт. Мога да отбележа, че някои от тях вече преминаха през проверка. Например в двореца за зимни спортове „Айсберг” през декември 2012 г. се състоя финалът на състезанието Гран при по фигурно пързаляне, също и етап от Световната купа по шорттрек. В двореца „Болшой” през май 2013 г. бе проведен Световният шампионат по хокей за младежи. Миналата година Сочи бе домакин на общо около двадесет спортни съревнования, които послужиха за проверка на съоръженията.

Освен това 15 хотела бяха реконструирани, а 40 нови бяха построени, като капацитетът им е 26 хил. стаи. Благодарение на Зимните игри в страната се появиха четири нови високопланински ски курорта, чието общо трасе е 150 км. Изградени бяха и повече от

 

367 км автомобилни и жп пътища.

 

Накратко казано, извършена бе огромна и с добро качество работа. И всичко това ще остане като наследство за града и региона. Разбира се, някои от съоръженията след игрите ще бъдат преустроени. Например на мястото на двореца на спорта „Айсберг” ще се появи зала за състезания по колоездене, а центърът „Адлер Арена” за бързо бягане с кънки ще се превърне в най-големия изложбен комплекс в южната част на Русия.

В същото време бяха възприети и нови стандарти за градско планиране и строителство. На първо място бе реализирана програмата „Среда без бариери”, което означава, че цялата инфраструктура бе оборудвана с оглед нуждите на хора в неравностойно положение. Около 200 руски града възприеха този опит на Сочи.

Зимните игри способстваха и за развитието у нас на устойчиво зелено строителство. Специално железопътната гара „Олимпийски парк” стана първият подобен обект в Русия, който получи сертификата BREEAM, и то с оценка „Много добър”. Сградата е оборудвана с многофункционални енергоспестяващи прозорци, вентилационна система с понижено равнище на шум, автоматично регулиращи се съоръжения за осветление. Формата й наподобява летяща птица, която органично се вписва в обкръжаващия я ландшафт. Между другото оборудването на гарата е заслуга на компанията „Мостовик” от град Омск, която в момента е ангажирана с реализацията на проекта за парк „Океанариум” в Бургас. Уверен съм, че екостроителството в Русия ще продължи да набира скорост и след Зимните игри, още повече че през март миналата година в сила влезе първият национален стандарт в тази област и сега всички строителни фирми са длъжни да се съобразяват с неговите големи изисквания.

Бих желал отделно да отбележа

 

заслугата на българските строители.

 

На плевенската фирма „Хоризонт-Иванов” бе възложено да изгради един от най-важните символи на Олимпиадата – специалното съоръжение във формата на чаша, в което по време на игрите ще гори олимпийският огън.

Как ще определите икономическите отношения между България и Русия и потенциала им за развитие? Какви са перспективите за българския бизнес във вашата страна?

Руско-българските икономически отношения през последните години се развиват динамично. Достатъчно е да се каже, че Русия си остава един от основните търговски партньори на вашата страна, като заема първо място по внос на стоки в България и второ след Германия по стокооборот. По последни данни на българската статистика обемът на взаимната търговия за периода януари-ноември 2013 г. е достигнал почти 5 млрд. евро. При това в нашето сътрудничество в търговията се запазват определени дисбаланси, а именно преобладаващите доставки на суровини и наличието на внушително положително за Русия търговско салдо.

Приоритетна област на взаимодействие е

 

енергетиката и преди всичко реализацията на стратегическия проект „Южен поток”,

 

чието символично начало на изграждане бе дадено през октомври 2013 г. В момента се провежда конкурс за избор на подизпълнители за доставка на оборудване и за извършване на строително-монтажните дейности. Успоредно с това текат процедури по отчуждаване на земите, по утвърждаване на подробния устройствен план и получаване на разрешителни за цялата българска част на газопровода. На неотдавна състоялото се в София заседание на руско-българската работна група по енергетика бяха разгледани всички посочени по-горе, както и други аспекти на нашето взаимодействие в тази област.

Следва да се отбележи и инвестиционната активност. За последните десет години обемът на руските капиталовложения надвишава 2 млрд. долара.

Сред най-значимите проекти са мащабната модернизация на нефтохимическия комбинат „Лукойл” в Бургас и създаването със средства на правителството на Москва на уникалния санаториално-оздравителен комплекс при река Камчия на черноморското крайбрежие. Може да се споменат и сделката на инвестиционния фонд „ВТБ Капитал” в консорциум с местната фирма „Бромак” за придобиване на мажоритарния дял в телекомуникационната компания „Виваком”, участието на „Газпром нефт” в развитието на мрежата от бензиностанции, ролята на компанията „Мостовик” за комплекса в Бургас, за което вече говорих.

Що се отнася до перспективите на българския бизнес в Русия, смятам, че вашите компании имат нелоши шансове да намерят своята ниша на действително огромния руски пазар. Например във фармацията, пласирането на селскостопанска продукция или туризма. В тази връзка бих желал да подчертая, че заедно с предстоящото през април заседание на двустранната междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество ще се състои и специален представителен бизнес форум. Уверен съм, че ако използват тази платформа, руските и българските предприемачи ще могат да разширят преките си контакти и ще конкретизират взаимноизгодните области за сътрудничество.

Наскоро бях в Поморие. Знаете ли, че 90% от новодомците там са руснаци? Как ще коментирате засиления интерес на вашите сънародници към България? Ще благоприятства ли той увеличаването на руските инвестиции у нас и по-специално в строителството?

Без съмнение добре ни е известна водещата позиция на руснаците на българския пазар на недвижими имоти. Към момента около 300 хил. наши сънародници са собственици на жилища в страната, а

 

общият обем на капиталовложенията им достигна около 5 млрд. долара.

 

Смятам, че този интерес не може да се обясни само с ценовия фактор, а преди всичко с това, че руснаците се чувстват много комфортно в България. И не само заради близостта на езиците, сходството в традициите и общата православна вяра. Бих казал, че особено топли родствени отношения между руснаци и българи се развиха и буквално, в пълния смисъл на думата, на генетично равнище. Важен е и един твърде прозаичен факт - че в повечето региони на Русия няма обилно слънце, а и с плажовете положението не е добро. Може би затова и руснаците се стремят към топлото българско море и свежите плодове и зеленчуци. Несъмнено максимално изгодното съотношение между цени и качество е конкурентното преимущество на България. Моята мисъл потвърждават и статистическите данни за туризма – за 11-те месеца на миналата година броят на моите сънародници, посетили страната, се е увеличил с 15%, достигайки 670 хил. души. Министър-председателят Пламен Орешарски заяви в интервю неотдавна, че с нетърпение очаква милионния турист от Русия. Убеден съм, че това ще се случи скоро.

Без съмнение интересът на руснаците се отразява по най-благоприятния начин на ръста на инвестициите в България. Например в друг ваш град – Балчик, където вече има сериозна диаспора от мои сънародници,

 

руски фирми строят СПА центрове, жилищни комплекси,

 

спортна инфраструктура и т.н. Зная, че в някои райони на страната ръководители на общини специално посещават курсове за изучаване на руски език, за да могат напълно да използват потенциала на руските инвеститори.

Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител”?

Ще пожелая на вашите читатели добро здраве, благополучие и топлота у дома, успехи в личен и професионален план, оптимизъм и добро настроение. На всички, които са от прекрасната и вечна професия на строителите, пожелавам също и вдъхновение, интересни проекти и нови творчески успехи в тяхната толкова необходима и съзидателна дейност за доброто на България.