Джейхан Ибрямов: Общински проекти ще участват на изложения в Западна Европа

С промените в ЗУТ прецизираме ролите на всички страни в инвестиционния процес

Прочетена: 254

Свилена Гражданска

 

Г-н Ибрямов, в Министерството на инвестиционното проектиране от няколко месеца отговаряте за диалога с общините. Как протича той?
Работил съм с голяма част от местните администрации като изпълнителен директор на неправителствена организация. Натрупаният опит ми е от полза днес.
Диалогът между министерството и общините е конструктивен. В МИП още от самото начало направихме анализ на взаимодействието между кметовете и изпълнителната власт. Изпратихме въпроси към местните власти за етапа, до който са достигнали в изготвянето на техните устройствени планове, за планираните от тях проекти, за броя на изоставените сгради, които биха могли да бъдат преустроени в социални домове. Опитахме да съберем информация за бъдещите инвестиционни проекти в регионите, предложихме експертна помощ за реализирането им.
Една от най-интересните ни идеи е с големи общински проекти да участваме на изложения в Западна Европа и да привлечем чрез тях чужди инвеститори. В момента има заявка от четири големи компании, които желаят да вложат пари в различни дейности и да разширят производствените си мощности у нас.
Изпълнителната власт наистина се опитва да помогне на общинската администрация. Още от сформирането си кабинетът на премиера Пламен Орешарски предприе мерки за взаимодействие с кметовете и най-вече с тези от малките населени места. Поставена бе диагноза на пропуските в комуникацията и се набелязаха стъпки за преодоляването им.
Един от примерите за това, че се върви в правилната посока, е публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Ако разгърнем картата на България, ясно се вижда, че правителството балансирано е разпределило средствата.

Но все пак има и недо­волни…
Нормално е всеки кмет да желае повече капиталови разходи, да смята, че общината му заслужава по-големи средства за подземна и надземна инфраструктура, за социални, за културни дейности, благоустрояване и пр.
Според мен е много важно как градоначалникът и екипът му ще направят плана за развитие на района. Кметът трябва да е и мениджър, да разчита на качествени специалисти, с които да анализира икономогеографското положение на общината, на базата на това да се определят приоритетите и да се изготви план за оползотворяване на държавните и европейските средства. Има случаи, при които дадена местна власт кандидатства с проект за обновяване на улица, но в същото време не предвижда, че е необходимо да смени ВиК мрежата под нея. Печели финансирането, закърпва отсечката. Всичко изглежда наред до момента, когато след една година някой се сеща, че трябва да подмени тръбопроводите и ще е необходимо да разкопае ремонтираната улица. Процесът трябва да протече в друга последователност. Има много общини, които кандидатстват за проекти в последната секунда. Те набързо подготвят проектната документация, например за смяна на стъклопакета на дадено училище, без да се съобразяват, че е необходимо цялостно саниране на сградата. Кметовете и администрациите им не трябва да допускат подобни грешки.
Настоящите оперативни програми позволяват всички тези дейности да бъдат извървени и реализирани в правилния ред.

С какви питания най-често се обръщат към вас от общините?
В интерес на истината, търсят ни най-често за допълнително финансиране. Стартирахме процедура за задания за общи устройствени планове. Предварителната информация, която получихме от всичките 264 общини, е, че на този етап около 46 от тях не са започнали да изготвят подобен документ. На първо място ще осигурим средства на база апликационна форма за заданията за ОУП, която трябва да попълнят. Същевременно с общините, които имат готови документи, ще обсъдим идеите за потенциални инвестиции и, ако можем, ще им помогнем да намерят вложители – български или чужди. Формулярите за финансиране вече са публикувани на електронната страница на ведомството.

Какво е състоянието на кадастъра у нас?
През последните четири години работата на Агенцията по геодезия, картография и кадас­тър беше занемарена. До днес са одобрени или са в процес на създаване на кадастрална карта и регистри за 2 030 694 ха, представляващи 18,29% от територията на страната. Набраната информация обхваща 6 332 173 недвижими имота, което е около 30% от всички у нас. В кадастъра са включени областните градове (с изключение на София, за която са заснети 16 от общо 24-те района), 97 града – общински центрове, и 528 други населени места и територии с развит пазар на имотите и инвестициите, включващи и Черноморското крайбрежие, и планинските курорти. За финансирането на процеса от 2001 г. досега са осигурени около 79 млн. лв. Приходите, които АГКК е внесла към държавния бюджет за периода 2005 – 2013 г., са в размер на 114 млн. лв., като само за 2013 г. те са 18 млн. лв. Искам да подчертая, че разходите по създаването на кадастралната карта на една територия се възстановяват от таксите от услуги средно за срок от две до три години. За съжаление през последните четири години не се отделяха пари за целта.
През този период се получаваха приходи на база издадени кадастрални карти и скици на гражданите, които отиваха директно в бюджета на държавата. По инициатива на министъра на инвестиционното проектиране арх. Иван Данов и подкрепата на кабинета за първи път през 2014 г. освен бюджета, който е за издръжка на агенцията, имаме отделени целеви 10 млн. лв. за заснемане.
Прецизната кадастрална карта е изключително важен елемент на държавността, това е начинът да се защити собствеността на гражданите. Тя осигурява възможност да се издаде по-бързо общ устройствен план на населеното място. Той пък спомага за разработването на добър инвестиционен проект.
За създаването на кадастралната карта е необходим дълъг период от време, повече от един пълен мандат на едно правителство. Държави, които са много напред в сравнение с нас, са развивали кадастъра си в продължение на 15 до 18 години. Задачата пред нас е не само да го създадем, но и да е на високо технологично ниво – дигитално. Той ще съдържа пълната информация, която трябва да има в една подобна база данни.
Прецизираме и критериите, по които ще се заснемат имотите. На базата на информация от ведомствата, областните и общинските администрации за това, кои са приоритетните им проекти, МИП ще изработи график за изготвянето на картите през следващата 2015 г.

Кои ще бъдат първите населени места, за които ще обявите обществени поръчки за направата на тези документи?
Изработен е график, който е качен на сайта на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Ще се изготвят кадастрална карта и регистри на все още необхванатите осем административни района на София – „Красно село”, „Възраждане”, „Подуяне”, „Слатина”, „Изгрев”, „Лозенец”, „Илинден” и „Триадица”, на 15 общински центъра – Белослав, Аксаково, Брегово, Свиленград и т.н., и на други 43 населени места. Предвиждаме гратисен период между две и пет години след изработването на документите, в който фирмите изпълнители да отстраняват безплатно допуснатите грешки и неточности след подадени от граждани сигнали. След създаване на кадастъра за цялата територия на страната АГКК ще бъде единственият орган, който осигурява на гражданите от едно място информация за недвижимите имоти както в населените места, така и в земеделските земи, горите и другите видове територии.
Започваме и работа по циф­ровата едромащабна топографска карта (ЕТК) в М 1:5000. Основното й предназначение е за проучване и проектиране в пътното и жп строителство, на хидроенергийни и хидромелиоративни системи, газопроводи и нефтопроводи, за задоволяване на други нужди на икономиката с актуална и достоверна информация и т.н. Едромащабната топографска карта на страната е създавана последователно и систематично през сравнително дългия период от 1953 до 1986 г. в графичен вид. Необходимо е нейното обновяване в цифров вид, като се осигурява приоритет на териториите с интензивни инвестиции в синхрон с регионалните и общинските планове за развитие.

Кои ще бъдат другите приоритети на АГКК?
Ще създадем специализирани карти и регистри за останалите извън морските плажове и дюни обекти по Закона за управление на Черноморското крайбрежие – езера, острови, лагуни, лимани, влажни зони, брегоукрепителни и брегозащитни системи и съоръжения, за територията на областите Добрич, Бургас и Варна, с което ще бъдат изпълнени задължения на агенцията, възложени със закон. Ще продължим разработването на нормативни актове, свързани с дейността на АГКК, ще инвестираме в повишаване квалификацията на служителите чрез обучения по комуникативни, управленски и лидерски умения за по-ефективно изпълнение на служебните задължения.

Споменахте нормативната уредба. Преди дни бяха приети изменения в Закона за кадастъра и имотния регистър. Как те ще подобрят дейността на агенцията?
Одобрените промени на първо четене в пленарната зала дават решение на значителен брой въпроси, които са възникнали през последните 6 – 7 години. Успоредно с това Министерството на инвестиционното проектиране предвижда да разгледа и някои други важни теми, свързани както с ползването на картата на възстановената собственост като източник на информация при създаването на кадастралната карта, така и с реда и условията за придобиване на правоспособност за изпълнение на дейности по кадастър и геодезия.
С приетите изменения депутатите въвеждат ред в създаването, поддържането и одоб­ряването на специализирани карти за устройствено планиране. Документите ще съдържат и информация за елементите на техническата инфраструктура и благоустройството, за водните площи и течения и др. в урбанизираните територии. Целта е да се постигне едновременното им изработване с кадастралната карта, което ще доведе до значителни икономии на финансови средства. Създадена е възможност за безвъзмездно получаване на данни от АГКК чрез информационната система. Регламентирани са принципи при оцифряване на действащите подробни устройствени планове. Значително са завишени санкциите при неизпълнение на задълженията по този закон, главно от длъжностните лица. Измененията са разработени и с участието на представители на Камарата на инженерите по геодезия, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Асоциацията на геодезическите фирми.

Кои са другите структури във ведомството? Разкажете ни за тяхната работа.
Дирекция „Жилищна политика и среда за обитаване“ усърдно се е заела с актуализацията на Закона за управление на етажната собственост. Измененията в нормативната база обаче отнемат време. Дирекцията има амбицията да направи жилищен кодекс, в който да обединим всички закони и поднормативни актове, касаещи жилищната политика.
Друга структура, която е важна за МИП, е дирекция „Благоустройство“. Тя се занимава с политиките, свързани предимно с малките населени места – пътна инфраструктура, саниране на сгради, корекции на реки и т.н. По публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ са прехвърлени 6,5 млн. лв. за дейности на тази дирекция.
„Правила и норми за проектиране на строителство“ следи за спазването на реда в сектора. Експертите в структурата имат амбицията да направят обиколка из страната и да организират семинари, на които да присъстват представители на общините и фирмите. По време на срещите те ще запознават с изискванията на ЕС за въвеждането на еврокодовете.
„Устройство и планиране на територията“ организира дейността на Националния експертен съвет по инвестиционно проектиране за разглеждане на проекти на ОУП, внесени за приемане по решение на общинските съвети. Подпомага министъра, като подготвя актовете за разрешаване изработването, приемането и одобряването на подробни устройствени планове и техните изменения за обекти с национално значение и строежи от първа и втора категория.
ДНСК е друга изключително важна структура, която упражнява контрол по спазването на Закона за устройство на територията и на нормативните актове по прилагането му при проектирането и строителството, в т.ч. влагането на качествени материали и изделия с оглед осигуряването на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към всички строежи на територията на страната.

В момента в Народното съб­рание за второ четене е Законът за обществените поръчки. Докъде стигна работата на МИП по наредбата за търговете в строителст­вото?
Част от критиките, които отправя ЕК, са към ЗОП. Предстои гласуване в пленарната зала на предложените от правителството промени. Когато бъдат одобрени, ще приемем определени наредби за търгове при строителството и за проектирането. Те ще бъдат обсъдени с браншовите организации.
В момента подготвяме закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Очакваме той да бъде приет от Министерския съвет през следващите седмици. В него ще се включват членове, които са насочени към усъвършенстване на нормативната база с цел намаляване на регулаторната тежест. През август правителството инициира допитване до всички областни и общински управители. В края на септември получихме резултатите от този анализ. Имаше около 180 предложения, които касаеха само устройството на територията. Затова създадохме работна група, за да се осмислят всички тези идеи и да залегнат в основния пакет от промени, които предлагаме. На пръв поглед са дребни изменения, но са свързани с опростяване или намаляване на срокове на провеждане на процедури – за подробни устройствени планове, за визи за проектиране. Свързани са с внасяне на по-голяма яснота в някои дейности, които до този момент са подлежали на тълкуване и заемат около 25 параграфа от предлагания ЗИД на ЗУТ.
Друга голяма тема, която е включена в тези допълнения, е прецизиране ролята на участниците в инвестиционното проектиране, включително и ролята на централните администрации и на останалите участници в строителството. Тези промени се наложиха и заради последните изменения на ЗУТ от 26 юли 2013 г., на базата на които са разпределени правомощията между министъра на регионалното развитие и министъра на инвестиционното проектиране. Прецизираме тези текстове за по-ясно разделяне на функциите. Освен това се опитваме да привлечем по-голяма част от браншовите камари с цел да повишим качеството на строителния продукт. Това са основните 3 групи промени. Но определено най-главната е намаляването на регулаторната тежест.

Ще спазите ли 6-месечния срок за изработване на закона за строителство и новия ЗУТ, както е записано в програмата на кабинета за първото полугодие на годината?
Правим всичко възможно в тази посока. Практиката е да обсъждаме текстовете с браншовите организации и с представители на общините и ведомствата, защото няма голям смисъл да се направи нормативен акт, а да се окаже, че той затруднява правната среда, в която действа. Така че самото изработване може и да не отнеме много време, съгласувателният процес вероятно ще бъде по-дълъг.

Как работите с Камарата на строителите в България?
В началото на мандата редовно имахме работни срещи с всички браншови организации, свързани със строителството. На оперативно заседание преди дни министър Данов предложи да бъде подновен този формат, за да може законодателните инициативи, които са залегнали в нашия план за работа, адекватно да бъдат синхронизирани с всички браншови организации.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 13.02.2014. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: