Николай Иванов: Организираме форум за лот 3 на АМ „Струма“ съвместно с КСБ
Емил Христов Г-н Иванов, в началото на месеца беше публикуван списък на одобрените проекти по Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Голяма част от средствата са отделени и за реновиране на пътища. Смятате ли, че отпуснатите пари са достатъчни? Програмата на правителството е предназначена за изпълнението на приоритетни проекти на местните власти и министерствата за благоустройство на районите. Както знаете, Кабинетът разпредели близо 500 млн. лв., от които за проекти от транспортната инфраструктура са 104,6 млн. лв. С одобрените пари в отделните общини ще се реализират изключително важни пътни обекти. Сред тях са дълго отлагани ремонти на надлези, дейности за подобряване и реконструкция на трасета. От тези средства по бюджета на Министерството на регионалното развитие за проекти, предвидени за изпълнение от агенция „Пътна инфраструктура“, са предвидени малко над 50 млн. лв. Те ще се насочат за рехабилитация на второкласни и третокласни отсечки, за което от години не са отделяни средства. Важното сега е общините и агенция „Пътна инфраструктура” да се мобилизират и веднага да стартират необходимите процедури и обществени поръчки, за да може реализацията на одобрените обекти да започне в най-кратки срокове и да не се стига до загуба на средства. Имайки предвид, че състоянието на трасетата в страната не е добро, отпуснатите пари няма да бъдат достатъчни, за да се обновят всички. Ако приоритетите на държавата в областта на пътната инфраструктура станат константна величина и всяка година бъдат отделяни средства за подобряването й, положителните резултати няма да закъснеят. Започва проектирането на Северната скоростна тангента. До каква степен тя ще облекчи трафика в София? И очаквате ли подобни проекти да бъдат реализирани и в други градове? Проектът за Северната скоростна тангента е важен не само за столицата, но и за цялата страна, тъй като в нея ще се пресичат автомагистралите „Тракия“, „Хемус“, „Люлин“ и пътят София – Калотина. От друга страна, обектът ще осигурява свързаност между няколко от трансевропейските коридори, по които се осъществява трафикът от и за Гърция, Румъния, Македония и Сърбия. Ако вземем предвид и прогнозите, че трафикът през следващите години през този участък ще се увеличи двукратно, е безспорно, че за живеещите в София изграждането на Северната скоростна тангента е шанс да се решат голяма част от транспортните проблеми. Идващите от Калотина ще минават по този път, за да продължат по автомагистрала „Хемус” за Варна или ще се насочат към „Тракия” за Пловдив и Бургас. Същото се отнася и за пристигащите от Видин през Дунав мост 2. Като споменах магистралите, считам, че е редно специалистите от бранша да започнем да налагаме правилните им наименования в страната, които се използват за пътищата в Европа – А1, А2, А3 и т.н., въпреки че „Тракия“, „Хемус“, „Люлин“ и „Марица” са добили широка публичност сред населението и журналистите, че дори и сред политиците. Важно е да припомня, че проекти, подобни на Северната скоростна тангента, се очаква да бъдат реализирани и в други градове. Един от тях е обходът на Габрово. Той е част от Трансевропейския транспортен коридор № 9 Букурещ – Русе – Димитровград – Александруполис. Основните направления, които ще обслужва, са Русе – Велико Търново – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа), а също така и отсечката Оряхово – Севлиево – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа). Следващият важен обект е обходът на Враца. Там основната задача е изграждането на нов пътен участък по направлението на път E79 Видин – София – ГКПП Кулата. Няма как да не спомена и обхода на Монтана. Той е по маршрута на общоевропейския Транспортен коридор № 4 и е отсечка от участъка Видин – Ботевград. По път Е79 се осъществяват транспортните връзки между три държави – Румъния, България и Гърция. Сами разбирате колко важен е той за страната. А кои са ключовите обекти, които предстои да бъдат завършени през следващите години в България? Те са няколко. На първо място искам да спомена тези, които са по Оперативна програма „Транспорт”. Първият от тях е АМ „Марица“ – лот 1 и 2. Магистралата е разположена по протежение на Трансевропейската транспортна мрежа и ще свързва аутобана „Тракия” при възел Оризово с Капитан Андреево на българо-турската граница. Проектът ще отклони транзитното движение от много градове и села, които сега са потърпевши от шума, замърсяването на въздуха и опасните условия на движение. Това е изключително важно, защото знаете колко рисково е преминаването на толкова много автомобили през градовете. В тази връзка искам да обърна внимание на препоръките на специалистите от пътния бранш, които съветват да се помисли за проектиране и изграждане на 4-та лента на АМ „Тракия” – оттам, където в нея се включва АМ „Марица” (около 170-ия км) до км. 0.00 – София. Отделно предстои да бъде завършен лот 4 на АМ „Струма“, а догодина – и лот 2. По отношение на Благоевград – гр. Сандански се предвижда обсъждане на пътната част на обекта, като към средата на 2014 г. се очаква да е готов и идейният проект на тунелната част. Важно е да спомена и магистрала „Хемус“, където ще бъде довършен участъкът Белокопитово – Каспичан, км. 337+302 до 342+200. Не са малко тези обекти и смятам, че са от изключително голяма важност за България. Какво е вашето мнение за провеждането на търговете по обществени поръчки и по-точно за критерия „най-ниска цена”? Дъмпинговите стойности в която и да е област от стопанския живот на държавата не водят до нищо добро. В търговете за пътно строителство условието „най-ниска цена” задължително трябва да отпадне, за да се гарантира доброто качество на изпълнение. Практиката показва, че стойността на поръчката впоследствие се компенсира със забавени срокове на реализация, на плащания на подизпълнители, с лоши материали и т.н. За България критерият ще е приложим и работещ поне след 10 години, когато успеем да синхронизираме всичките си норми и стандарти с европейските изисквания, когато преодолеем съществуващите противоречия в областта. Ще ни е необходимо да разполагаме с перфектни проекти и количествено-стойностни сметки и, естествено, да имаме квалифициран и опитен административен персонал, който да контролира изпълнението на обектите. На този етап обаче това условие в търговете трябва да се замени с „икономически най-изгодна оферта”. Това ще дава възможност да се постигне нормална стойност, без да се намалява качеството на проекта. Вече има много стъпки в тази посока, като една от тях е, че агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) направи изменения по тръжните процедури. Ще спомогнат ли типовите договори за по-голяма прозрачност на търговете? Мнението ми е, че по отношение на Закона за обществените поръчки типовите процедури ще изчистят човешкия фактор. Няма да има възможност да се залагат условия, които да фаворизират някоя фирма и да предрешават победителя от тръжната процедура. Елиминирайки субективизма или поне ограничавайки го в голяма степен, вече ще имаме честно състезание, а равните условия ще гарантират прозрачност при изпълнение на обществените поръчки. АПИ създаде управленска информационна система за електронизиране на инфраструктурните проекти, които възлага. Как може тя да е полезна на фирмите от бранша? Системата бе изградена през миналата година за проектите по ОП „Регионално развитие”. Публичната част от нея спомага на строителните компании да следят етапите на изпълнение, извършените плащания и изобщо да се гарантира прозрачност и публичност при изпълнението на проектите. Смятам, че с времето те ще свикнат да работят с нея още по-добре и това само ще се отрази положително на бранша. Състоянието на мостовете в България през последните години е много лошо. От агенцията „Пътна инфраструктура“ започнаха ремонтни дейности по 3 от тях, чието положение е най-тежко. Смятате ли, че се обръща достатъчно внимание на тези съоръжения? По отношение на мостовете в България в Централния институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти към АПИ се поддържа база данни за всички, която непрекъснато се обновява и актуализира. Някои от тях наистина са в лошо състояние и са необходими средства, за да се стартира тяхното обновяване. В момента се извършват аварийно ремонтно-възстановителните работи по 3 виадукта. Те са по АМ „Тракия“ на км. 61+327 и на км. 67+027 и по АМ „Хемус“ на км. 30+874. Мнението ми е, че пътната агенция внимателно следи състоянието и на другите съоръжения в страната и всичко е въпрос на средства, които трябва да бъдат отделени. Предвижда се до 2020 г. в България да бъде изграден най-дългият тунел, който ще е на магистрала „Струма“. Възможно ли е да използваме чуждестранен опит? Към момента, според мен, няма българска компания, която да има опит в изграждането на такова съоръжение, поради което използването на външни експерти неминуемо ще е необходимо. Редно е европейските средства да останат в България, но за конкретния обект – изграждането на този тунел, едва ли наши фирми без чуждестранна помощ ще успеят да спечелят търга. Искрено се надявам да греша в тези си предположения и да бъда опроверган. Пожелавам успех на всички български компании, които ще участват. Несъмнено съм „за” подкрепа на местното производство срещу натиска на вноса с всички възможни средства, като смятам, че на български обекти е редно да работят родни фирми с наши материали. В тази връзка представляваното от мен дружество „Юпитер 05” ООД винаги се е стремяло да работи на пазара у нас, защото така е редно. Средствата трябва да останат в държавата ни. Очаквате ли през следващите години повечето обекти в България да са за българските строители? И в този ред на мисли – как ще коментирате факта, че все повече родни фирми търсят чужди пазари? Според мен се вижда оживление в сферата на строителството – както в промишленото, така и в жилищното. Пътните компании натрупаха опит и кадрови потенциал. Но въпреки раздвижването на пазара в България, той не е достатъчен и се гледа към чуждестранния. За най-подходящи считам тези в Сърбия, Румъния и Македония, където тепърва предстоят много инфраструктурни проекти. От значение са и пазарите в Централна Европа – Чехия и Полша, както и в Северна Африка и Турция. Секция „Инженерна инфраструктура“ към КСБ и Българската браншова камара „Пътища“ проведоха през изминалата година среща във връзка с новите правила за провеждане на обществени поръчки на агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за зимното поддържане за периода 2014 – 2018 г. Какви резултати бяха постигнати? На проведената във Велико Търново през ноември 2013 г. съвместна дискусия между двете организации обсъдихме текущата дейност на работната група относно новите търгове на база договорите от предходните 4 години. В резултат на това изработихме становище, което внесохме в АПИ. Голяма част от направените предложения бяха приети за разумни. Очакваме да ни поканят на дискусия за новите правила за търговете, за да може с общи усилия и в обществен интерес да изработим едни добри процедури, които да доведат до повишаване качеството на изпълнението. Тук е мястото да анонсирам, че тази година ББК „Пътища” навършва 20 години от учредяването си, като тържественото отпразнуване на това събитие ще се проведе на 8 април 2014 г. в хотел „Кемпински – Зографски”. На семинар на КСБ в Хисаря зам.-министърът на регионалното развитие Мирослав Мазнев обяви, че предстои публично обсъждане за пътната част на АМ „Струма“ и по-точно за лот 3, което ББК „Пътища“ и Камарата на строителите организират съвместно. Разкажете ни малко повече за тази предстояща среща. Първо искам да заявя, че работим в много тесни отношения със секция „Инженерна инфраструктура“ към КСБ. Голяма част от фирмите, които са членове на ББК „Пътища“, са част и от Камарата, включително и в ръководството. И до този момент, когато са обсъждани общи инициативи, нещата са се случвали по начин, който се подкрепя и от двете структури. Отворени сме за всякакви предложения от страна на КСБ, като до този момент, каквото сме предлагали, е било прието. Както знаете, на 30 октомври 2013 г. между сдружението „Българска браншова асоциация „Пътна безопасност” (ББАПБ), секцията „Одитори по пътна безопасност” към ББАПБ, ББК „Пътища”, Сдружението на пътните инженери и консултанти (СПИК) и Университета по архитектура, строителство и геодезия беше подписан меморандум за сътрудничество и партньорство. Тогава се зароди и идеята между Камарата на строителите в България и страните по споразумението да организираме съвместен дискусионен форум за идейния проект на АМ „Струма”, лот 3. Проведох няколко разговора с председателя на УС на КСБ инж. Светослав Глосов и с изпълнителния директор на Камарата инж. Иван Бойков, след което решихме да направим среща, на която да присъстват само специалисти. Тя ще е на 11 март в УАСГ. Нашата идея е там проектантът да ни представи вижданията си, а ние да дискутираме върху тях. По този начин всички колеги, които се запознават с предложението, ще могат да присъстват на тази среща и да изкажат идеите и притесненията си. Целта е в крайна сметка да се обяви един готов проект, с който са запознати всички в бранша. По този начин ще можем да изчистим дребните детайли, които биха могли да предизвикат спекулации в публичното пространство, на което сме били свидетели в миналото. Според нас тази среща ще е доказателство за отличното партньорство между двете организации. Тук искам да допълня, че на срещата е поканен и почетният председател на КСБ инж. Симеон Пешов, който потвърди, че ще участва. Според мен единствен медиен партньор на събитието, който може обективно да представи всичките гледни точки, е в. „Строител“ и чрез интервюто отправям специалната си покана към вас. В заключение искам да кажа още, че моите очаквания са това да бъде един много полезен диалог между администрацията и браншовите организации. Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева също е потвърдила своето участие. Надявам се дискусията да протече в работна обстановка и да бъде много полезна за всички страни.