Десислава Бакърджиева  

Г-н Георгиев, какви ще са предизвикателствата за вас до края на годината? Какви цели сте си поставили?

Има много задачи, които трябва да се решават в областта на опазването на околната  среда и специално в управлението на отпадъците. Хармонизирането на дейностите в рамките на общоевропейския процес не е приключило. Дори може да се каже, че въвеждането на стандартите и практиките в нашата страна е в самото начало спрямо другите държави членки. Трябва да свършим много работа и по отношение на изграждането на инфраструктурата от депа, както и за надграждащите системи за разделно събиране, за предварително третиране на отпадъците и оползотворяването им. Приоритетите на МОСВ и в частност моите като зам.-министър, отговарящ за управлението на отпадъците, са свързани с постигане на резултати именно в тази насока. Бих искал да успеем да направим промени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), които да стимулират процеса на екологосъобразното им третиране. Почти сме готови с тези изменения. Надявам се коригираните текстове да бъдат приети от Народното събрание до юни. Другата основна задача, която сме заложили в програмата си, е изготвянето на нов национален план за дейностите по отпадъците за периода 2014 - 2020 г. Това е важен документ, който ще определи рамката на дейностите и мерките, които да се реализират в следващите седем години.

Аз лично съм си поставил за цел да рестартираме добрите практики в разделното събиране. Това ще е изключително полезно за общините, които ще трябва да започнат да въвеждат разделно събиране за биоотпадъци съгласно новите изисквания. Задачите за изпълнение са много, но за съжаление административният капацитет и финансовите ресурси са ограничени. Това важи както за МОСВ, така и за местните власти. Министерството не разполага с възможност за увеличаване на щата. Въпреки това се надявам да се справим с приоритетите.

Разкажете повече за настоящите законодателни инициативи на МОСВ.

Преди около две години беше приет Закон за управление на отпадъците, който замести стария и наложи нови изисквания по отношение на организацията на разделното събиране, третиране и оползотворяване. Част от промените, които планираме, целят да направят по-ефективна дейността на организациите. За изминалия двегодишен период отчитаме някои слабости в действието на нормативния акт. През 2013 г. проведохме срещи, за да идентифицираме и определим къде текстовете са ефективни и къде създават затруднения. Очевидно е, че има някои разрешителни режими, които не работят добре и ще трябва да бъдат поправени. Но няма да въвеждаме съвършено нови изисквания. Корекциите са по-скоро насочени към разрешителните режими за организацията по оползотворяване на масово разпространените отпадъци. Сега има вратички в закона, които позволяват на нерегистрирани фирми да извършват дейности по масовия поток отпадъци. Промените ще уеднаквят разрешителните режими за автоморгите, обектите, работещи в сферата на електрическото оборудване, и др. Ще се опитаме да създадем по-съвършени законови изисквания по отношение на управлението на отпадъците от черни и цветни метали. Има ясна позиция от браншовите организации, че регулацията е свила пазара и се събират по-малко такива отпадъци. От една страна, ще се стремим да дадем възможност за разширяване на дейността. От друга, да са налице строги законови изисквания, засилен контрол и стандарти, както и да се ограничат местата, където такава дейност може да се извършва. Не е нормално площадки за отпадъци да са в непосредствена близост до жилищните райони и да не отговарят на минимални условия. Мястото им е в промишлените зони и извън населените места. Управлението на отпадъците е свързано и с определени разрешителни процедури и банкови гаранции, за които предвиждаме известно облекчение. Без обаче да допуснем пълното им либерализиране, защото това ще даде възможност да се появят така наречените фирми „фантоми”. Тези субекти няма да спазват изискванията, поради факта, че няма да носят никаква отговорност. Ще извършват работата си по примитивен начин, с което ще навредят на околната среда. Според мен финансовите инструменти като банкови гаранции трябва да се запазят, но при по-либерални изисквания. Имам предвид залагането на по-поносими размери на сумите както за отделните фирми, така и за площадките.

Другите законодателни инициативи на МОСВ са свързани със задълженията на кметовете да въведат разделното събиране на биоразградимите отпадъци съгласно европейските изисквания. Работим по съответните разпоредби. Надявам се да обхванем по-голяма част от хипотезите на нарушения. Изобщо тези промени трябва да се разглеждат в посока оптимизиране на нормативната уредба, създаване на малко по-добри условия за бизнеса, като едновременно с това се повиши контролът.

Очакват ли се нови законодателни промени на европейско ниво в сферата на околната среда?

Законодателството е нещо динамично. То отразява развитието на обществото и на отношенията в него. Тази динамика важи в рамките на целия ЕС, където непрекъснато се приемат нови регламенти и директиви съгласно еволюцията на модерния свят. Опазването на околната среда и водите не прави изключение от това развитие и нормативната уредба не спира да се усъвършенства. В момента имаме законодателна процедура, която е свързана с постигане на цели за намаляване на потреблението на леките пластмасови пликове, които се използват за опаковки и са много сериозен замърсяващ фактор. Това изискване трябва да бъде транспонирано в нашето законодателство.

Има ли напредък по 19-те проекта за депа, за които бяха сключени договори по ОПОС 2007 – 2013 г. през последните месеци?

Изграждането на базисна инфраструктура от регионални депа трябваше да приключи през 2009 г. Към 2013 г. бяха изпълнени около 60% от задачата. Напредъкът през предходните четири години е съвсем малък. За периода бяха изградени само две депа - в София и Ботевград. От оставащите 25, които трябваше да се завършат на територията на страната, в момента се работи по 19. Те са в различен етап на изпълнение. При някои има сериозни трудности и може би няма да бъдат реализирани. Проблемно е депото в Разлог, защото среща силна обществена съпротива. Не знам какво ще е окончателното решение на кмета - да изгради съоръжението, или да се откаже. До този момент не е даден старт на проекта. Подобна е ситуацията в Ямбол.

Изграждането на няколко депа се бави заради съдебни процедури. Такъв е случаят със съоръжението в Самоков. При половината от депата обаче няма съществени проблеми. При тях процедурите са преминали, изпълнението на някои в момента започва, а при други като това в Бургас - завършва. Аз съм оптимист и смятам, че поне 16-17 депа от всички 19 ще бъдат готови в срок. Останалите ще трябва да се доизградят с национални средства, които залагаме в програмите за финансиране. С тях ще приключим работата по съоръжението в Кърджали, което стартира като проект по ИСПА и не беше реализирано докрай. Необходими са допълнителни средства и за завършването на депото в Златица.

Какво правите по отношение на общественото недоволство в Разлог и Ямбол?

Министерството влага много усилия в тази насока. Като орган по околна среда сме провели десетки срещи с негативно настроените, за да ги уверим, че тези съоръжения са безопасни и няма да въздействат върху компонентите на околната среда. Разбира се, невинаги тези аргументи се приемат, но МОСВ не може да бъде арбитър между обществото и общините. Разбирам хората, техните притеснения и че интересът на някои собственици на земи ще е нарушен. Естествено, че имот в близост до депо няма да е атрактивен, но опазването на околната среда е от ключово значение за бъдещето на всички.

Какви грешки не бива да се допускат в проектите за управление на отпадъците по ОП „Околна среда“ през новия програмен период?

Една от допусканите грешки е неправилно проектиране и по-конкретно - неточното оразмеряване на депата, неудачни решения за площадки или преоразмеряване на сепариращите инсталации. Но има добри примери за модерни съоръжения. Това са изградените до момента депа в София, Ботевград, както и реализираните по ИСПА в Силистра, Русе и Севлиево.

Какъв е най-лошият сценарии, ако не изградим достатъчно депа? Какви санкции ни очакват?

Лошият вариант е, ако поради едни или други фактори не бъдат изпълнени повече от три депа по ОПОС (2007 - 2013) и не се усвоят осигурените средства. При този сценарий ще натоварим излишно държавния бюджет, тъй като средствата по ПУДООС са твърде ограничени. Освен това ще има и наказателна процедура, която е свързана с липсата на рекултивация на старите депа. Сега по нея ние сме в предсъдебна фаза. Процесите са свързани. Не можем да закрием и да рекултивираме депата, които не отговарят на европейските норми, преди да изградим новите. Тоест, колкото повече от планираните депа отпаднат, толкова по-голям е рискът от налагане на санкции.

Има ли развитие по предсъдебната проце­дура?

МОСВ информира непрекъснато Европейската комисия за напредъка, който постигаме. Има специален проект по ОПОС, който чрез ПУДООС финансира рекултивацията определен брой стари депа. Надявам се той да стартира в рамките на един-два месеца и до края на годината да имаме поне 37 закрити и рекултивирани депа. Така ще отчетем поредния напредък пред ЕК и ще се забави процедурата пред Европейския съд в Люксембург. Рискът за България е първо да ни бъде наложена еднократна санкция от порядъка на 3-4 млн. евро и впоследствие да имаме периодични глоби по време на изпълнение на програмата за рекултивация на старите депа до самия й край. При около 100 съоръжения от всички 125 наблюдавани от ЕК процесът по закриване не е започнал. Имаме готови проекти за рекултивацията на около 50 депа, но продължаваме да изпитваме трудности с финансирането им. Ще имаме напредък, ако успеем да закрием поне 40 депа по оперативната програма. Останалите ще трябва постепенно да бъдат зак­ривани с финансиране от националния бюджет, защото през следващия програмен период няма да има средства за депа.

Какво предвиждате за съхранението на опасни отпадъци?

България има сериозни проблеми за решаване и в областта на опасните отпадъци. За първи път този въпрос беше представен като един от приоритетите в цялостната дейност на МОСВ по управление на отпадъците. През 2014 г. особено важно ще бъде решаването на въпроса със старите пестициди и излезлите от употреба химически вещества в селското стопанство. Години наред тези опасни вещества се съхраняват и не са предприемани мерки за тяхното окончателно обезвреждане. Причините са разбираеми - липса на средства. Предстои завършване на проект с швейцарското правителство през ПУДООС за обезвреждане на старите отпадъци от пестициди и други химични вещества. Инвентаризирани са всички площадки, знае се количеството. Очаквам проектът да бъде довършен до септември 2014 г. и след това ще можем да стартираме извеждането на поне 5000 тона опасни отпадъци от страната. Те ще бъдат транспортирани в близки държави, които могат да ги обезвредят. Отделно с национални средства по Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ сме заявили 7 млн. лв. за пестицидите, които се намират в т. нар. „би би” кубове.

Има ли успешни публично-частни партньорства, свързани със системи за опазване на околната среда в България? За какви обекти са подходящи ПЧП?

Няма много примери за ПЧП, макар че това е област, която е добро поле за изява. Особено при регионалните депа, които ще бъдат надграждани. ПЧП са подходящи при системите за сепариране, разделното събиране на отпадъци и последващото оползотворяване. Дейности, които при добра организация могат да носят икономически ползи и ще облекчат общините в предоставянето на публична услуга. Те спокойно могат да бъдат прехвърлени към частни субекти при определени условия. И сега имаме редица примери за такива публично-частни партньорства, но те не са много удачни. Има доста обществени претенции по отношение на осъществяването на разделното събиране на отпадъците от опаковки. Повечето общини имат действащи договори с различни организации по разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки, но дейността не се извършва по най-правилния начин.

Ще се справят ли общините с въвеждането на новите системи за разделно събиране на био­отпадъци?

Дейността е специфична, но ще има голям ефект по отношение на околната среда и особено положителен при селското стопанство. Компостирането на биоразградими отпадъци ще бъде допълнителен принос в обогатяването на почвите и повишаването на тяхното плодородие. Общините не са подготвени достатъчно и си даваме сметка за това. Сега ще стартира обществена поръчка във връзка с изработване на ръководство, за да можем методически да подпомогнем местните администрации за въвеждането на системи за разделно събиране на биоотпадъци. Предвиждаме и обучителни семинари. Вероятно дейността няма да стартира бързо и тя ще се развива постепенно. Най-лесно ще е да се започне от отпадъците в зелените площи. София ги събира разделно и е много добър пример. Безспорно столицата успя с интегрирания проект за управление на отпадъците да изгради елементите за третиране на биоразградимите маси. Имаме действащи инсталации за около 40-45 хил. т годишно за биоотпадъци от бита и зелените площи. Надявам се големите общини да покажат на по-малките как трябва да се случат нещата и след 2-3 години да действат системи в цялата страна.

Оптимист ли сте за настоящата година? Ще се справите ли с всички набелязани приоритети?