Средствата ще се използват за строителни и ремонтни дейности и реставрация на църквите и храмовете   Г-н Славов, какви са основните цели на ръководената от вас комисия? Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика е постоянна комисия на Народното събрание. Тя беше създадена още в началото на неговата дейност. В работата й участват 20 народни представители от всички парламентарни групи, представени пропорционално в зависимост от големината им. Заместник-председатели са Васил Антонов от Коалиция за България, Хюсеин Хафъзов от ДПС и Павел Шопов от „Атака”. Комисията разглежда всички законопроекти, които се внасят и са свързани с взаимоотношенията между държавата, Българската православна църква и останалите вероизповедания. Основополагащ за тези взаимоотношения е Законът за вероизповеданията, който е от 2002 г. Към него има направени предложения за изменения и допълнения. Някои от тях вече са обсъдени на първо гласуване в комисията, други предстои да бъдат разгледани. Като комисия, в чийто ресор е и парламентарната етика, сме се постарали да продължим работата в тази област, извършена от колегите ни от предишни парламенти. Вече имаме проект за Етичен кодекс на народния представител. Той беше съгласуван с юристи от администрацията на Народно събрание, очакваме подкрепа и от ръководството на парламента. В състояние сме да го предложим за разглеждане на първо гласуване. Важен момент в работата на комисията бе да проведем срещи с ръководствата на всички големи вероизповедания в страната. Те започнаха със Светия синод на Българската православна църква, начело с патриарх Неофит, с Главното мюфтийство, начело с главния мюфтия г-н Мустафа Хаджи, с председателя на Епископската конференция на Католическата църква в България епископ Христо Пройков, с председателя на Централния израилтянски духовен съвет г-н Роберт Джераси, с ръководството на Обединените евангелски църкви, начело с председателя пастор Николай Неделчев, с ръководството на Арменската апостолическа православна църква и Националния съвет на религиозните общности в България, начело с д-р Рупен Крикорян. В рамките на тези срещи заявихме желанието си да осъществим нужния диалог между държавата и регистрираните вероизповедания в името на интересите на българското общество. Стараем се да отговорим на очакванията им за решаване на проблеми, които те поставят не само пред законодателния орган, но и пред българското правителство и местната власт. Отчитам като много важно решението на комисията да продължим една тенденция, преустановена през периода 2009 – 2013 г., относно държавната субсидия за регистрираните вероизповедания. Те разчитат на тях за ремонт, строителни дейности и реставрация на църкви, храмове и манастири. За първи път от 4 години тази субсидия беше увеличена, и то със значителна сума. По този начин дадохме знак към вероизповеданията, че държавата ще продължи да отделя средства, които да бъдат използвани за съхраняването на паметници на културата, каквито са молитвените храмове. Споменахте, че са предложени промени в Закона за вероизповеданията – какви са тези промени? Първото предложение беше направено от председателя на Народното събрание Михаил Миков и група народни представители през лятото на 2013 г. След това, заедно с колегите Димитър Дъбов и Татяна Буруджиева, внесохме предложения, които бяха свързани на първо място със съхраняване на публичната общинска и държавна собственост на паметници на културата, които не се използват за богослужебна дейност и които ще могат да осигуряват равен достъп до тях на всички български граждани, без разлика на тяхната религиозна принадлежност. Второто предложение, което направихме с колегите Дъбов и Буруджиева, е свързано с предаването в собственост на Светия синод на Българската православна църква на Патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски”. Проект за промени внесоха и колегите от „Атака”. Всеки един от тези законопроекти е подкрепен с мотиви, които са част от тях и в които вносителите аргуметират пред народните представители основанията и причините, които превръщат предложенията в актуални за българското общество. Аз мога да гарантирам, че проектозаконите, които внесохме с г-н Дъбов и г-жа Буру­джи­ева, отговарят на обществения интерес. Те отговарят и на очакванията на ръководството на Българската православна църква и на обществото. В последно време българските граждани показаха сериозна загриженост за храмовете, които са паметници на културата. Тъй като обществената позиция бе категорична, че трябва да се съхрани публичната държавна и общинска собственост на тези храмове, ние направихме предложения за промени в Закона за вероизповеданията, които не позволят статутът им на паметници на културата да бъде променян вследствие на отправени претенции за собственост от страна на ръководствата на някои вероизповедания в нашата страна. Ние като народни представители добре осъз­наваме, че всяка една промяна в действащото законодателство трябва да отговаря на обществените интереси. Същевременно тя трябва да осигурява и сложния баланс в отношенията между държавата, Българската православна църква и регистрираните вероизповедания. Това е процес, свързан с постоянен диалог, при който всяка една страна отстоява своите интереси. Ето защо смятаме, че ролята на Комисията по вероизповеданията се очертава като много важна именно в търсенето на този сложен баланс. Това се постарахме да направим, а какъв ще е резултатът, ще проличи от окончателното гласуване на внесените законопроекти. В момента 2 от тях са разгледани на първо гласуване в парламентарната комисия, другите 2 трябва да бъдат разгледани след становище на Министерския съвет и на Министерството на културата. Тепърва трябва да бъдат обсъдени от всички народни представители в пленарна зала на първо гласуване, а след това и на второ гласуване, за да се приемат окончателно. Казвам това, защото комисията е водеща, но не може да определи резултата от гласуването в пленарната зала. Ние сме в началото на един процес, в който се стараем решенията, които взимаме, да са резултат от постоянен и много важен диалог с вероизповеданията и всички институции, които са заинтересовани. Стараем се да се съобразим с всички мнения, които понякога са различни, дори противоположни. Но сме наясно, че само по пътя на диалога можем да дадем отговор на обществените потребности. Какво е решението, което предлагате за храм-паметника „Св. Александър Невски”? Нашето желание е колкото се може по-бързо законопроектът, който сме внесли, да бъде обсъден на първо гласуване не само в Комисията, но и в пленарната зала, за да решим един проблем, който засяга не само Светия синод на Българската православна църква и цялата православна общност, но и българската държава. Откакто е приет Законът за вероизповеданията през 2002 г., въпросът за собствеността на храма постоянно е поставян пред Народното събрание и всички държавни институции, от които зависи неговото решаване. Желанието на Българската православна църква е това да стане с приет от парламента закон. Тази воля е налице. Имаме информация, че Министерството на културата и Министерският съвет имат становище по внесения законопроект. Очакваме официално да го получим и ще бъде свикано заседание, за да може той да бъде обсъден в Комисията на първо гласуване. Всъщност проблемът е, че няма нотариален акт и това пречи да се предприемат действия от страна на Светия синод? Да, това е пречка за осъществяването на ремонтно-строителни, възстановителни и реставрационни дейности в храма. Липсата на този нотариален акт създава проблеми и от друго естество, които трябва не просто да бъдат избегнати, а трябва да бъдат преодолени и Светият синод на Българската православна църква да има свободата да реализира всички неотложни дейности. Изграждането на „Св. Александър Невски” е символ на това как народната воля и енергия се обединяват с усилията на Българската православна църква и държавата, за да имаме ние днес най-големия източноправославен храм на Балканския полуостров. Вие отбелязахте, че за първи път е увеличен фондът за реставрации и строително-ремонтни дейности. Кажете малко повече, защото това е тема, която представлява интерес за читателите ни. През периода 2009 – 2013 г. нито веднъж държавната субсидия, отделяна за вероизповеданията, не е увеличавана и затова още при обсъждането на Бюджет 2014 ние проведохме разговори с министъра на финансите и с колегите от Комисията по бюджет и финанси сумата да се коригира. Повишението в момента е с 33%. Средствата, които се отделят за вероизповеданията в рамките на държавния бюджет, са 3,5 млн. лв. За първи път е определен и резерв за спешни и неотложни мерки в случаи на бедствия, когато се налагат спасителни и възстановителни дейности за храмовете. Той е в размер на 500 хил. лв. Освен подкрепата, която се оказва всяка година за Рилската света обител, ние ще се постараем при подготовката на бюджета за 2015 г. да възстановим отделянето на финансов ресурс за подкрепа и на строителните, възстановителните и ремонтните дейности в Зографският манастир в Света гора. Последната помощ за него беше през 2008 – 2009 г. от правителството на Сергей Станишев. Тогава бяха отделени 2 млн. евро за спешни възстановителни дейности. Сега отново сме готови да включим средства за манастира, защото той също е светиня и символ на православието и българската духовност. Нашите намерения са да продължим една линия на държавна политика в подкрепа на Зографския манастир, която има важни измерения не само за православната духовност, но и за българския народ. Каква е ролята на Комисията за разпределението на тези 3,5 млн. лева? Кой ще решава кои са приоритетните обекти? Традицията е тези средства да се разпределят между регистрираните вероизповедания. Най-голяма част от държавната субсидия е за Българската православна църква. От нея се отделя и за дейността на българските православни църковни общини зад граница – в Западна и Средна Европа, в САЩ, Канада и Австралия. Диалогът с ръководствата на вероизповеданията отчита техните желания и виждания. Стремим се средствата да бъдат разпределяни в рамките на утвърдените за всяко едно от вероизповеданията. Чрез интензивна обмяна на информация с ръководствата им ние се стараем ресурсът, който винаги не достига, да бъде разпределен равномерно, да стигне до повече църкви, храмове и манастири. По този начин се стремим да се съчетае това, което държавата осигурява, с усилията на множество дарители. Комисията, на която сте председател, е и по парламентарна етика. Наистина ли до момента не е имало Етичен кодекс на народния представител? Какво е най-важното, което залагате в проекта за кодекс? В предишни народни събрания са функционирали комисии по етика, които са работили по свои правила, и мога да кажа, че това, което сме предложили, е логично продължение на практиката и традициите, които съществуват от предишните парламенти. Ние разбираме и се съобразяваме с обстоятелствата, че в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има текстове, които определят и дават рамката на поведение на народните представители в пленарната зала и на заседанията на парламентарните комисии. Но заедно с това отчитаме и обществения интерес, който е обясним и оправ­дан, към поведението и действията на депутатите извън парламента, на публични места, включително и пред медиите. В този смисъл разбираме колко големи са очакванията подобни изисквания да бъдат регламентирани в Етичен кодекс на народния представител. Факт е и текст от последния доклад на Европейската комисия, в който намери място препоръката да се обсъди и приеме такъв кодекс. Готови сме да внесем проекта на Етичен кодекс за обсъждане в пленарна зала след решение на ръководството на Народното събрание. Тъй като има сериозен обществен интерес, ние сме убедени, че обсъжданията ще бъдат много активни. Тук може би е мястото да добавя, че с оглед на прозрачността на работата на комисиите в парламента на заседанията участват представители на различни неправителствени организации, които също имат право по време на обсъждания да взимат думата и те го правят. Мога да кажа, че при дебатите по един от законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията тяхното участие беше много активно, което показва, че както досега, така и занапред ние ще разчитаме на предложенията и препоръките на представителите на неправителствения сектор. В навечерието на един от най-големите празници за християните какво е вашето наблюдение – българинът духовен човек ли е, запазил ли е вярата си? Достатъчно толерантни ли сме? Задавате сложен въп­рос, чийто отговор изисква много време и обстоятелствен коментар. Не може да не отчетем, че по данни на официалната статистика, въпреки възможността да не се отговаря на въпроса за изповядваната вяра, българските граждани, които заявяват принадлежност­та си към традиционните за историческото развитие на нашето общество вероизповедания, постоянно се увеличават. Това означава, че вярата и религията възстановяват своята позиция в живота ни. В историческото развитие на България православието е било не само фундамент на вярата ни, то е било фундамент и на нашето национално самосъзнание. Затова естественото връщане към религията, според мен, се възприема от българските граждани като една възможност за подчертаване на нашата духовна, културна и национална идентичност в условията на глобализиращ се свят, при който различията започват да се размиват. В един свят на много материални интереси именно вярата може да помогне на човек да не загуби своите духовни и морални ориентири. Вестник „Строител“ е издание на КСБ. Какво ще пожелаете на нашите читатели? На първо място – здраве, успешна работа и на Камарата на строителите в България и на всички, които са свързани с нея. Да имат сили да осъществят идеите и намеренията си, относно развитието на отрасъла. В своята важна за държавата и обществото дейност да срещат необходимата подкрепа от всички институции, включително и от парламента, когато се налага да се правят законодателни промени, за да се подобрят условията за работа на строителните фирми. Факт е, че ръст на икономиката не може да има без сериозно развитие на строителната индустрия. Пожелавам на всички ваши читатели светли великденски празници и много радост в сърцата!