Ренета Николова
Г-жо Павлова, вие бяхте един от участниците в третата кръгла маса „Модернизация на обществените поръчки”, организирана от КСБ и ОП – София. ЗИД на ЗОП вече е факт. Във варианта, в който бяха приети от Народното събрание – промените ще решат ли съществуващите проблеми в сферата на обществените поръчки?
Проблемите няма да се решат. По време на кръглата маса стана ясно, че препъникамъните остават, дори на места се задълбочават. Пример, който имаме в строителния бранш, са взаимоотношенията с подизпълнителите и разплащането с тях. Предложеното от нас за решаване на проблема не беше прието. Има много въпросителни, но дебатът не се получи предварително, а темата се политизира в пленарната зала, което е лошо. Другото, което според мен не трябва да се прави веднага, е да се транспонира новата евродиректива, защото има две години да се избистри. За да се реши проблемът с обществените поръчки, трябва да се направят няколко неща, които са обсъждани и с КСБ. Първото е типизация на тръжните документи и стандартизация. Всъщност тук е разковничето, защото е ясно, че една малка община невинаги има капацитет да направи добри тръжни документи. Трябва да се предотврати възможността всеки да интерпретира по субективни критерии оценката на кандидатите. Това засега остава в сферата на добрите намерения.
Най-скандалното, което остана като текст в закона, са т.нар. ин хаус поръчки. Отварянето широко на вратата за тях всъщност отваря кутията на Пандора. Много бързо всички държавни и общински фирми ще започнат да изпълняват поръчки, за които нямат капацитет, ще започнат без търг и конкурс да си наемат подизпълнители или чрез изкуствено създадени дъщерни дружества. Цените ще се определят под масата и без критерии. Накрая ще се получи източване на огромни суми от държавния бюджет – без търг, без контрол и без да е ясно колко и за какво се плаща. Може да има елемент от ин хаус в европейската директивата и да е позволен до някаква степен, но не изцяло, във всички области. Най-фрапиращото е, че при този вид поръчки няма ценообразуване, няма конкуренция между участниците.
На кръглата маса от страна на КСБ бе поставен въпросът за възможността за промяната на договорите поради непредвидени обстоятелства – какво се случи с този текст?
Големият дебат беше именно за анексирането на договорите. Аз и до ден днешен съм убедена, че към онзи момент, когато предложихме и въведохме в закона забраната за анексиране на договорите, това беше правилна стъпка, защото в годините назад се злоупотребяваше с тази възможност, и то в грандиозни размери и за сметка на данъкоплатеца. Това беше много порочна практика. Единственият шанс да спрем този процес бе да го забраним. Факт е, че към момента има проблем. Няма възможност за гъвкавост при изпълнението на договорите. Аз смятам, че проблемът е в прекалено строгите правила, които са въведени, особено когато говорим за оперативните програми с европейско финансиране, където изрично е казано, че не може да се променят количества, нито нещо, което е в публикувания търг като количествена сметка. Ясно е, че няма идеални проекти и винаги възниква нещо непредвидено, затова, ако се оптимизират правилата за допустимост и се премахнат прекалените детайли и излишни изисквания, ако се позволи гъвкавост в рамките до 10% от стойността на договора да се прави вариация, смятам, че това до голяма степен ще реши въпроса, за който се говори. Връщането на анексирането обаче ще доведе до стари проблеми. Когато се правят правилата за новия програмен период, просто трябва да се оптимизират и да се дава опция за гъвкавост и за промяна в количествата и видовете дейности и материали, разбира се, доказвайки, че това е в полза на проекта. По този начин ще се реши проблемът, пред който са изправени и строители, и бенефициенти – че всъщност много често не се признават разходи, които са важни за проекта, и той е неизпълним без тях, но ги няма в първоначалния договор.
Работна група към КСБ, в която влизат представители на всички браншови организации, изготви пакет промени за разделяне на ЗУТ и създаване на специален закон за строителството. Какво е вашето мнение?
Аз винаги съм „за” предложения, които подобряват действащи закони. Разбира се, първо трябва да ги видя и да се запозная с тях. Ако се върнем назад, когато бях министър, аз тогава, а и сега защитавам становището, че ЗУТ може да не е съвършен закон, но все пак е закон, установяващ строителните практики, с които браншът свикваше 10 години, и неслучайно има толкова промени, за да бъде пригоден към действителността. Колкото и да е несъвършен, той дава една добра основа. Притеснявам се, че сега с неговото анулиране и правенето на изцяло нови закони ще е необходимо пак същото време, за да се свикне с тях, да се установят и адаптират. Аз обичам новите неща, но според мен тук трябва да се подходи много внимателно. Това ми е общият коментар по темата, но съм отворена за дебати – новият закон, ако има такъв, не трябва да влиза в сила веднага, а е необходимо да се даде преходен период. Законът трябва да е направен по експертен, а не по политически начин, темата не трябва да се политизира. Строителството и браншът като цяло трябва да могат да функционират при всяко едно управление, независимо какво е то. МИП освен промените в ЗУТ ще предложи и такива в ЗОП, където да има специални правила за възлагане на поръчки в строителството. Аз по принцип съм „за”, но това не трябва да е за сметка на контрола. Може да има един ЗОП и към него да има няколко правилника за различните сектори, но всичко трябва да е част от ЗОП, не трябва да има специален ред в друг закон – това ще доведе до пълен хаос. Също смятам, че в ЗУТ може да има допълнителен правилник, който да регламентира строителството.
Какви са очакванията ви за новия програмен период? Имаме ли необходимата подготовка за усвояване на средствата?
Аз много детайлно следя новия програмен период. Към 2012 г. бяхме много добре подготвени, защото в края на годината оставихме един проектен договор за партньорство и една добре разписана Оперативна програма за региони в растеж. От тази гледна точка новото правителство получи от нас една добра основа. За съжаление не виждам напредък. Притеснително е, че всичко се отложи много във времето. Очаква се най-рано през есента на 2014 г. да започне финансирането по оперативните програми, което е изключително късно. Още нещо, което много ме притеснява – то касае най-вече строителния бранш и аз го казвам вече от няколко месеца, е, че не само 2014 г. ще е нулева, а пресмятайки сроковете и правилата за финансиране, реално строителният бранш ще може да изпълнява проекти на терен чак през 2016 г. Това е така, защото, ако през лятото на 2014 г. се приеме споразумението за партньорство, есента се приемат оперативните програми, първите обяви за проектни предложения ще бъдат през октомври 2014 г. Това означава, че до края на 2014 г. ще вървят само поканите за кандидатстване от страна на бенефициентите. След това срокът за оценка на тези предложения е 3 месеца. Когато се сключат договорите, трябва да се подготвят тръжни документи. Това ще стане септември 2015 г. Тогава тепърва търговете ще се обявят по ЗОП. Стандартно поръчките отнемат 4 месеца, което прави януари 2016 г., ако има обжалвания, сключени договори ще има към края на 2016 г., което означава две абсолютно нулеви години като средства в строителния бранш. И това е за мен много притеснително, защото за бранша няма да има работа.
Какъв е изходът от такава ситуация?
Според мен имаше вариант да бъдат съкратени тези срокове. Първата стъпка беше въпросните правила и критерии за допустимост да бъдат уточнени през есента и зимата на 2013 г. Също така защо сега не се приемат правилата и процедурите за кандидатстване? По оперативните програми всичко е ясно и нищо не пречи да се отвори поканата за кандидатстване, да тече процесът по подбор на документи. Основата я има и може на базата й да се работи. Могат да вървят и търгове за избор на изпълнители под условие за осигуряване на финансирането – това е най-лесният вариант. При добра организация, визия и воля нещата могат да се движат паралелно и да се случват и закъснението да се навакса. Смятам, че това може и трябва да се направи.
Като бивш министър на регионалното развитие как виждате строителната картина в страната?
Не искам да говоря само лоши неща. Добрите новини бяха, че зимата беше слънчева и можеше да се работи. И дотук. Това, което аз виждам при големите инфраструктурни обекти, е, че всеки един от тях е забавен. Процесът за отчуждаване на терените е напълно блокиран – той в момента предизвиква хаос. Заради него не могат да започнат много обекти, като Северната скоростна тангента и втората част на Западната дъга, включително и новите проекти, като „Струма”, „Калотина” и пътят София – Видин. Според мен трябва да се намери баланс, от една страна, собствениците да получат справедливо обезщетение, а от друга – държавата да може да реализира големите инфраструктурни обекти. Трябва да се предложат нови промени в закона и аз съм готова за дебат и постигане на консенсус по темата. Необходими са и консултации с бранша, за да се намери оптимален вариант за всички страни.
