Ренета Николова
Свилена Гражданска
Г-жо Михайлова, поздравления! За първи път български евродепутат е избран за председател на комисия в Европейския парламент, и то на тази по регионална политика. Как приемате това предизвикателство?
На първо място за мен то е точно това – предизвикателство. На второ то е признание за постоянната проевропейска политика на групата на европейските либерали и демократи и за успеха на Движението за права и свободи на вота за членове на Европейския парламент. Изборът ми за председател не е случаен. Той се дължи на участието на АЛДЕ в подкрепата на проевропейската политика на ЕП и на позицията на ДПС, което има четирима депутати в групата. Отговорността, която поемам, е много голяма. Тя е най-малко лична. Отговорността е към партията ДПС, към АЛДЕ и към общата европейска политика, защото този състав на ЕП е малко по-различен от предишните. Сега в парламента има представители на партии, които откровено отричат общите ценности на ЕС, постиженията му дотук и бъдещите възможности, които дава съюзът за гражданите си. Много е важно всички ние, които защитаваме европейските приоритети, да дадем ясен знак към гражданите какво правим и в каква насока продължаваме да работим.
Ще разкажете ли с какво точно се занимава Комисията по регионална политика към ЕП. Кои ще са основните ви приоритети?
Преди всичко главната ми политическа задача ще е комисията да се превърне в естествен европейски форум, откъдето до гражданите на съюза да стигат послания, които да обясняват ефекта от регионалната политика. Те не трябва да са само проценти усвоени пари, а брой рехабилитирани обществени сгради, подкрепени малки и средни предприятия – в която и област да работят. Трябва да е ясен ефектът от това, което ние постигаме за подобряване качеството на живот на европейците. Това бе акцентът и в последното изслушване на генералния директор на Генералната дирекция „Регионална и градска политика“ в ЕК Валтер Дефа. В неговата презентация пред комисията имаше елемент – с какво реално подпомагаме развитието на регионите. Той подчерта как над 4 млн. граждани на Европа за един програмен период имат по-добро качество на питейната вода, как половин милион работни места са създадени благодарение на общата европейска регионална политика и как над 70 хил. малки и средни предприятия са започнали дейността си благодарение на Европейския фонд за регионално развитие. Така че основният ми приоритет е да може по-ясно да се чува и да достигне до всеки гражданин на ЕС какъв е ефектът от провеждането на тази политика.
Иначе работата по същество е много сериозна. Това е една от най-отговорните комисии в ЕП. В момента ние работим по подготовката и обсъжданията на бюджета на ЕС за 2015 г. Около 90 позиции от него са в компетенцията на комисията. Това са структурните и Кохезионният фонд, средствата за партньорство за новите страни, за кандидат-членките, за трансграничните и междурегионалните схеми, фондът за солидарност и други. По тези текстове ние трябва да предоставим становище. Общото решение, което взехме на последното заседание, е, че даваме мандат на председателя, т.е. на мен, да подкрепим предложението за бюджет на ЕК, тъй като има мнение от съвета за намаляване на някои от разходите. Ние държим на първоначално записаните цели и съответно тяхното финансиране, което би гарантирало постигане на приоритетите. Важно е да запазим първия вариант, тъй като ЕК в продължение на няколко години има проблем с плащанията към страните членки по изпълнение на регионалната политика в края на всяка година. Недостигът през 2013 г. достигна до 23 млрд. евро. Това е сериозен проблем. Сега тези милиарди се компенсират с бюджета за 2014 г. Но ако ние нямаме такова предвиждане за бюджета през 2015 г., липсата на средства в края на настоящата година с какво ще я покрием? Получава се омагьосан кръг.
Предстои ни разглеждане и на незаконодателно мнение по позиция на комисията по шестия кохезионен доклад, който се подготвя от ЕК. Това е анализ на постиженията на политиката в тази сфера. Има една група стратегически документи, които се разглеждат в Комисията по регионална политика. Те засягат изработването на позиции по стратегиите за макрорегионите. Един от тях в голяма степен ни касае – Дунавският. Има много сериозен интерес от някои колеги от комисията към региона на Адриатическо и Йонийско море. Там активни са Италия, Хърватия, Гърция, Словения.
Като постоянна задача пред комисията стои наблюдението върху работата на генералната дирекция и комисаря по регионална политика. Вече споменах, че изслушахме сегашния генерален директор Дефа. През септември ще имаме и обмяна на мнения с еврокомисаря по регионална политика Йоханес Хан. Разбира се, друга цел на комисията е информиране, контрол и съгласуване на приоритетите на съответното председателство. През септември ще изслушаме италианското председателство с неговото виждане по отношение на регионалната политика. Една задача, която се случва един път на пет години, е изслушването на номинираните за нови комисари. Това е процедура, която предстои през септември и октомври. Надявам се през този период да сме приключили с нея и през октомври в пленарна зала да бъде гласуван новият състав на ЕК. По този начин през ноември ще имаме Европейска комисия, която да работи. Чакаме номинациите на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Той даде заявка за реформи и за предложения на нови комисари. Ще видим кои са кандидатите. В първата седмица на септември Комисията по регионална политика ще изпрати писмените си въпроси към тях и ще започнем процедурата. Имаме доста спешни задачи. Едновременно с това вървят и законодателните инициативи. Ще бъде много важно да имаме добри контакти и координация както с ЕК, така и с други комисии от ЕП – по бюджет, по вътрешен пазар, по околна среда. Имах среща вече с Янез Поточник, еврокомисар по околната среда, в качеството ми на председател на комисията. Преди това дискутирахме проблематиката, когато бях министър в кабинета „Орешарски“. Ние сме от едно политическо семейство, той също е либерал. Той като мен очаква, че ще имаме добро сътрудничество с Комисията по околна среда, за да можем ефективно да използваме ресурсите и да развиваме районите.
Какви мерки ще предприемете за постигане на конкурентоспособността на регионите? У нас са два от най-бедните в целия ЕС.
България има две отличаващи я характеристики. Първо, че нашите региони са в категорията на най-бедните – с най-нисък вътрешен продукт и с най-висок процент на безработицата. Те са и най-тежко засегнати от икономическата криза. Другият отличителен белег е, че България е част от групата страни от ЕС, които разчитат изключително много на подкрепата от структурните и Кохезионния фонд като инвестиционен инструмент. Над 70% от вложенията у нас идват от Европа. Има страни – членки на ЕС, където този процент е под 10.
Ние получаваме информация от ЕК за хода на подготовката и договарянето на споразуменията за партньорства на страните членки. Много е важно в българското споразумение да се запази тази част, която гарантира концентрацията на вложенията в Северозападния район, който е най-бедният от най-бедните в ЕС. Така ще има възможност да се насочат средства към него. Важно е винаги, когато дискутираме постиженията, дори и статистическите данни и ефекта от провеждането на регионалната политика, да не разглеждаме нещата средностатистически за ЕС, а да открояваме и тези по-бедни райони. По този начин ще можем да видим как се отразяват европейските средства там. Страната ни е сред най-заинтересованите. Естествено е аз като българка да се опитвам да следя процеса на договаряне чрез Комисията по регионална политика. Ще използвам инструментите, които имам като член на ЕП, да задавам индивидуални въпроси, за да можем да следим точно този процес, тъй като той е изключително важен. Бедни региони има не само в България, но и в други страни. Считам, че така както ще се създаде интерпарламентарна група за Дунавския регион, ние бихме могли да мислим за неформално сътрудничество между членове на ЕП, които идват от страни, които имат подобни райони. Надявам се да срещна разбиране от колегите. Ще се опитам това да бъде част и от дневния ред на комисията.
По време на обсъждането на приоритетните оси на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020” стана ясно, че от Брюксел настояват за намаляване на броя на предложените от нас 67 града за финансиране.
Тук влизаме в детайлите по договаряне между страната член и ЕК, в който процес комисията ни в ЕП трудно може да участва. Като човек, който следи подготовката на споразумението, мога да кажа, че ние трябва да намерим формулата като държава член, с която да докажем, че е необходима концентрация на средства в по-големите градове, които са двигател на растеж, но е нужно да гарантираме инвестиции и в по-малките. Това е важно, за да не нарушим баланса за развитие. Трябва да разглеждаме в пакет „ОПРР 2014 – 2020” и Програмата за развитие на селските райони. Необходимо е ясно да видим къде те се допират. Същевременно е нужно да продължим съществуването на Националния фонд за инвестиции в инфраструктура. Той е един от вариантите да се гарантират вложения и в местата, които не са приоритетни за общата европейска политика. През 2014 г. създадохме Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“, отделяйки 500 млн. лв. Надявам се и през следващите години да се осигуряват подобни средства, с които ние можем да компенсираме това, което няма да бъде покрито от структурните фондове. Подобна е политиката на много от страните – членки на ЕС. Не всичко се финансира от Брюксел и това не може да стане. 70% са европейските средства, но 30% остават. Те не могат да бъдат само частни инвестиции. Необходими са и публични средства. Ако те са насочени целево към тези по-малки общини и райони, ние ще постигнем истински баланс за развитие и ще гарантираме инвестиции в страната. Позволявам си да го кажа, защото опитът ми го диктува, и се надявам, че ще има приемственост в бъдещите управления да поддържат тази линия.
Кога ще бъде подписано Споразумението за партньорство с България?
Информацията от ЕК е много обнадеждаваща. Готовността е да се приключат преговорите и да се подпишат споразуменията със страните членки в мандата на сегашната комисия, т.е. октомври. Вече има девет парафирани документа, другите са в процес на довършване. Обнадеждена съм, че в края на октомври ние ще имаме споразумение, което ще ни позволи в следващите месеци да се финализират една по една оперативните програми и да се започне работа по тях.
Вашият наследник – министърът на околната среда и водите в оставка Станислав Анастасов, заяви, че до дни ще бъдат възстановени средствата по ОП „Околна среда 2007 – 2013 г.”.
Всички работим в тази посока. През следващите дни започва специално обучение, организирано от службите на Европейската комисия по контрол и проверка на обществени поръчки. Това е последно изискване на колегите от Брюксел към България. Ще остане само да се договори плоската корекция, която се дължи на грешките в системите за управление на оперативната програма. Ако експертите от ОПОС успеят да преминат това обучение, да договорим един приемлив процент на плоската корекция, напр. 8%, и да запазим индивидуалните санкции там, където има сериозни нарушения, считам, че ЕК ще приеме нашите мерки и ще възстанови плащанията. Знам, че от България се очаква подготовката на сертификат за искане за възстановяване на средствата, който да е с новите системи, които ние подобрихме, затова министър Анастасов има достатъчно основания да говори за близък хоризонт.
Споменахте бюджета на ЕС. Колко средства ще бъдат отделени за регионите?
Сумите са много големи. Само за околна среда, по системата за концентрация по единия от приоритетите са отделени 38 млрд. евро до 2020 г. Ако това го разделим на 7 години, ще се получат по 5 и нещо млрд. евро. Те ще се насочат към регионите – за инфраструктура за питейни и отпадни води и отпадъци. Сумата за развитие на градската среда надхвърля в пъти това, което е за околна среда. Там говорим за над 100 млрд. евро. Средствата са насочени към интегрираните планове на населените места, за подобряване на градската среда, социална, образователна и културна инфраструктура, транспорт и т.н. При успешно приключване на процеса на договаряне на партньорските споразумения и оперативните програми през 2015 г. ще има бързо усвояване на фондовете. Пари има. Важното е за България да си спомним всички уроци, които научихме през първия планов период, и да знаем, че не случайно оперативните програми са за седем години. Те не са предназначени да се изпълняват през последните две години. Опитът на страните членки показва, че е хубаво да се действа по тях през целия програмен период.
Как ще работите с Камарата на строителите в България в новото си амплоа?
Първо – с радост, защото много високо ценя експертния капацитет и потенциал на браншовата организация и нейната представителност. Разчитам, че ние ще бъдем в много близък контакт, ще обменяме информация и ще съдействаме в общите инициативи. В мое лице Камарата винаги е имала партньор, който цени КСБ. Това не се е променило и се надявам, че ни предстои добро сътрудничество.
