Свилена Гражданска
Г-жо Цанова, в рамката на една година и два месеца вие заемате два пъти поста служебен заместник-министър по управлението на средства от ЕС. Каква е разликата между тогава и днес? Какви ще бъдат основните ви задачи през следващите два месеца?
България е на прага на програмния период 2014 – 2020 г., което определя и дневния ред в моята работа по отношение на приоритетите. На първо място сред предстоящите задачи стоят преговорите с Европейската комисия (ЕК) и одобрението на оперативните програми. Друг важен момент е да осигурим добра проектна готовност за новия период, за да може максимално бързо да стартираме. Акредитацията на системите за контрол на управляващите органи е следващият етап, след като се одобрят програмите.
Във втория ви работен ден стана ясно, че ЕК е одобрила споразумението за партньорство. Какво предстои от тук нататък?
Желанието ни е да комуникираме параметрите на договора максимално ясно и убедително, защото целите на документа изискват съгласие и воля за реформи от страна на всички участници в процеса – политици, социално-икономически партньори, общини, неправителствени организации, от цялото общество. Трябва да е ясно, че голяма част от средствата са под условие, тоест ние трябва тук да свършим много работа, за да можем да се възползваме от финансирането, така че да осигурим по-качествен живот на гражданите, по-добро управление, повече възможности за растеж.
Получихте ли коментарите към проектите на програмите от Брюксел?
Да. Те са свързани и с подобряване на фокуса и акцентите в програмите, и със структурата и приложените мерки, има и такива от техническо естество. Направих среща с управляващите органи на всички оперативни програми. Обсъдихме хода и графика на работа, възстановихме диалога, който е липсвал вътре между структурите и министерствата, отговорни за работата със средствата от Европейския съюз. Целта е да се действа активно през близките седмици, за да се отразят коментарите на Европейската комисия по отношение на оперативните програми. Ревизираните варианти ще се дискутират с обществеността в рамките на създадените за целта работни групи или на публични обсъждания. Важно е да имаме добро сътрудничество с партньорите, с всички заинтересовани страни от отделните програми, така както беше със споразумението за партньорство. Това е нашето разбиране. Начинът да се постигне нещо наистина добро за обществото като цяло.
Ще се промени ли структурата на управляващите, одитиращите или сертифициращите органи по програмите? Ще избегнем ли нови грешки на растежа?
Предизвикателствата на първия програмен период, в който България управлява европейски фондове, бяха свързани с изграждането на капацитет – и на бенефициентите, и на управляващите, и на контролните органи. Системите за управление и контрол бяха променяни многократно. Всички се учиха в движение, така че грешките бяха неизбежни. Важното е да се поучим от тях. А също така да бъдем последователни и активни в диалога както между институции и бенефициенти, така и с Европейската комисия. Липсата на информация и противоречивите действия дават лош сигнал и намаляват доверието от страна на европейските ни партньори.
По ОП „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ ще се финансират ли 67 града, или… За какви проекти програмата ще осигури средства?
Отвореният въпрос за финансирането на 67 града трябва да бъде решен в рамките на дискусия и постигнато съгласие с партньорите от Националното сдружение на общините в Република България. Правим всичко възможно, за да бъде резултатен този диалог. По отношение на самата програма – има шест инвестиционни приоритета. Те включват мерки за енергийна ефективност, подобряване на градската околна среда, включително по-висока конкурентоспособност на градските територии с акцент върху изграждането на техническа инфраструктура в индустриалните зони. Подкрепа ще получат проекти, свързани с развитието на образователната, културната, здравната, социалната инфраструктура в градовете – това са средства за читалища и библиотеки, детски ясли и градини, училища, изграждане на устойчив градски транспорт, модернизация на лечебните заведения. Насърчаването на регионалния туризъм също е включено в програмата.
Какво е заложено по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020 г.“?
От ресорното ведомство вече съобщиха, че ще се направи преглед на предложените проекти, които ще бъдат приоритетизирани, като ще се вземе предвид техническата готовност с оглед на бързото им стартиране. Дейностите в новия програмен период включват модернизация на жп транспорта; изграждане и обновяване на пътната инфраструктура; нови интермодални терминали; развитие на иновативни продукти и услуги в сферата на комуникационните технологии. Във фокуса ще бъде и работата по Инструмента за свързана Европа (Connecting Europe Facility), където България може да разчита на 350 млн. евро в следващите 3 години.
Третата основна програма, която касае строителите, е ОП „Околна среда 2014 – 2020 г.“ Разкажете ни повече за нея.
Както и до сега основният ресурс ще бъде насочен към финансиране на проекти във ВиК сектора. Въпреки вложените през този програмен период средства, нуждите остават големи. Промените са най-вече по отношение на организацията на изпълнението на ОПОС. Следвайки научените уроци, с цел прилагането на Стратегията за ВиК сектора ще се разчита на много по-активното участие на ВиК операторите в подготовката, изпълнението и съфинансирането на инвестициите в отрасъла. Другите основни инвестиционни приоритети по програмата са, разбира се, отново отпадъците – където ще се фокусира ресурс в изграждане на съоръжения, площадки и инсталации за предварително третиране, повторна употреба и подготовка за повторна употреба на отпадъци. Тук ще се търсят варианти за привличане на частен ресурс, който да допълни публичното финансиране. Включително е възможно да се подпомогнат партньорски проекти, в които защо и строителите да не участват като сътрудници на общините. Ще бъдат подпомогнати също така и обекти за изграждане на инфраструктура за справяне с климатичните промени и превенция на риска.
Ще има ли райони – бели петна, които няма да получат средства по оперативните програми?
Ресурсът, с който разполагаме по Европейските структурни и инвестиционни фондове 2014 – 2020 г., не позволява да бъде покрита цялата територия на страната. Това, което се опитваме да решим с демаркацията между програмите, е категорично да не допускаме модела от настоящия период 2007 – 2013 г., при който някои от общините да останат без достъп до европейски програми. Посоката, в която работим, е да се постигне синергия между мерките в отделните оперативни програми.
За програмния период 2014 – 2020 г. е планирано да продължи прилагането на териториалния подход „Лидер“, като дори се предвижда реализацията му чрез многофондово финансиране по линия на инструмента „Водено от общността местно развитие” . На практика предвиждаме страната ни да се възползва от възможността, дадена в чл. 28, ал. 1 на проекта на регламент, определящ общите правила за Европейските структурни и инвестиционни фондове, местните стратегии за развитие да са обект на финансиране по повече от една програма.
В Споразумението за партньорство се предвижда използването на териториален подход за постигане на растеж за специфични територии от страната ни. На практика това означава, че ще се определят конкретни категории територии, на които да се обоснове нуждата от прилагане на подхода за многофондово финансиране на воденото от общностите местно развитие (ВОМР), напр. планински, периферни, с ясно изразено изоставане в икономически, демографски и социален аспект спрямо останалите територии на страната. Акцентът ще бъде върху териториалното измерение за прилагане на подхода, така че да се постигне целта за растеж.
С прилагането на предвидената в споразумението за партньорство възможност за многофондово финансиране на ВОМР на територията на областта може да се постигнат концентрация на средствата, взаимно допълване на инвестициите за балансирано развитие и преодоляване на социалните, икономическите и териториалните предизвикателства. Такъв тип инвестиции могат да доведат до растеж и заетост, което на практика ще подпомогне цялостното развитие на региона.
Предвижда ли се въвеждането на типови договори и документи за обществените поръчки?
С последните изменения в Закона за обществените поръчки са въведени разпоредби, които предвиждат с правилника за прилагане на нормативния акт да бъдат определени препоръчителни образци на договори и други документи по търгове. Мерки в тази насока са включени и в приетата от Министерския съвет Национална стратегия за развитие на сектора обществени поръчки в България за периода 2014 – 2020 г. Става дума за усъвършенстване на законодателството в съответствие с новите европейски директиви, мерки, свързани с реалното прилагане на нормите, и въвеждане на успешни практики от ЕС, както и въвеждане на стандартизирани образци на документи. Понастоящем са разработени типови образци за сектор „Транспорт”, но трябва да се направят такива и за ОПРР и ОПОС.
Има ли опасност България да загуби пари по оперативните програми за периода 2007 – 2013 г.? Какви действия сте предприели за възстановяване на плащанията по ОПОС и ОПРР от Брюксел?
През 2013 г. , когато отново бях на същата позиция, с екипа ми направихме и план за действие по всяка една оперативна програма, за да намалим риска от загуба на средства. Удовлетворена съм, че той спомогна тя да бъде минимализирана. Сега отново си поставяме същата цел – да направим необходимото за понижение на този риск.
Най-важното, когато Европейската комисия е преустановила възстановяването на средствата по някоя програма, каквато е ситуацията с ОПОС и ОПРР, в момента е да се осигурят условия за нормалното изпълнение на проектите. Точно това беше първата задача на служебния кабинет. Ние взехме решение, доколкото позволява националният бюджет, да бъдат изплащани верифицираните по двете програми разходи. Само така може да се гарантира, че общините ще успеят да обслужват договорите си с изпълнителите, че ще се използва пълноценно строителният сезон, а освен това е предпоставка за намаляване на риска от загуба на пари по правилото n+2/n+3 в края на 2014 г.
С това решение ние също така даваме възможност на всички участници в системата да продължат нормалния процес на изпълнение на проектите и верификация, докато се провеждат преговорите със службите на Комисията за възстановяване на средствата от двете програми. За нас е важно да демонстрираме, че системата работи, а за това е необходимо колелото да се върти.
Усилията ни са насочени към възстановяване на диалога и доверието на всички нива. Европейската комисия трябва да получи достоверни свидетелства за това, че системата функционира по един предвидим и регулиран начин, който гарантира финансовите интереси на общността. Българските власти от своя страна имат важната задача това да не става за сметка на прекомерни контролни дейности или финансови удръжки.
Ще подготвите ли закон за управление на средствата от ЕС, който да бъде приет от новото Народно събрание?
Темата е дискусионна и се дебатира от три правителства. Законът би довел до засилване на функциите по координация на процеса, с реален ресурс за въздействие върху цялата система чрез конкретни органи на изпълнителната власт. Друг ефект е възможността за регламентиране на обжалването на административните актове пред извънсъдебен орган, чиито решения ще подлежат на съдебен контрол. Това е в интерес на отделния бенефициент, но и на системата като цяло.
Има обаче и възможни рискове. Те са свързани с необходимостта от адаптиране към новия институционален модел. Ще е нужно пренастройване на системата и от тук – евентуален риск от отлагане на същинския старт или пък последващо забавяне в изпълнението на новите програми. Има и нужда от допълнително технологично време за изготвяне на подзаконовите нормативни актове, без които законът не би могъл да се прилага ефективно.
