Сериозните строители остават на пазара, фирмите разширяват обхвата си

Прочетена: 55

Светослав Апостолов Глосов е роден през 1955 г. в Пловдив. Цялото му семейство работи в областта на строителния бизнес (строителство, проектиране, надзор). Завършил е Икономически техникум в Пловдив през
1974 г. със специалност „Икономика, отчетност и планиране на промишлеността и строителството”. През 1981 г. завършва Висшия институт за архитектура и строителство (ВИАС) – София, специалност „Промишлено и гражданско строителство”.
Има седем специализации в областта на строителството и мениджмънта на строителния бизнес.
Работил е като проектант в „Гражданстройпроект“, в строителното поделение на МВР. Бил е управител на държавната строителна фирма „Проинвекс“. През 1993 г.
създава строителната фирма „Биад-С“ за изграждане на жилищни сгради и хотели. Компанията строи в Банско, София и по Черноморието. Инж. Глосов е член на Строителната камара от 1994 г. Като такъв е работил дейно и всеотдайно за нея. Един от учредителите на Камарата на строителите в България, активно участва в работата по промяна на Закона за ДДС, ЗОП и ЗУТ. Бил е член на УС, зам.-председател и председател на Областното представителство – София. Инж. Глосов е член на Ротари клуб „София-Балкан”, а в периода 2007-2008 г. е бил и негов председател. Дарител, признат от Ротари клуб с диплома от световната организация за многобройните му благотворителни инициативи и спомоществователството му на общественополезни каузи.
Радетел и активно участващ в инициативата за ремонта на къщата музей на Кольо Фичето в гр. Дряново, както и във всички инициативи на КСБ, свързани с дарителство. В района на софийското село Вакарел и видинското Въртоп изгражда и дарява две църкви на жителите.
На 24.06.2010 г. инж. Глосов е избран за председател на КСБ




Г-н Глосов, на 30 септември изтече срокът на процедурата „Годишно потвърждаване“. Какво показват резултатите, каква е картината на строителния бранш в момента?
Очакванията на Камарата преди половин година бяха, че от регистъра ще отпаднат около 1200-1500 фирми. Тази наша прогноза се потвърди от ЦПРС, макар че бройката на отпадналите фирми тази година е 1100, тоест малко по-малко от очакваното, което дава основание за един умерен оптимизъм. Хубавото е, че за сметка на това бяха регистрирани нови 414 фирми. Тоест реално регистърът е намалял с около 700-800 фирми. Броят на фирмите, регистрирани в ЦПРС към
20.10.2010 г., е 4072.

Значи въпреки кризата има фирми, които се регистрират и искат да работят?
Да, за наша радост мнозинството фирми остават на пазара и продължават да работят. Някои с повече, други с по-малко работа, но явно това са фирми, които оцеляват и се борят до този момент. Регистрирането на нови фирми означава, че се появяват нови участници на пазара, тоест има движение в бранша – едни отпадат, но други се регистрират и започват работа. Нашето наблюдение е, че както миналата година, така и тази регистърът се чисти главно от т.нар. конюнктурни фирми такива, които използваха временния бум на пазара главно на жилищно строителство и бяха създадени с цел изграждането на една, две или няколко сгради. Със свиването на пазара на жилища тези фирми прекратяват своята дейност, но сериозните строители остават. Нямаме наблюдение от регистъра да са отпаднали големи строителни фирми.

Какви са тенденциите, има ли някакво вътрешно преструктуриране на строителните фирми, на сектора? Накъде вървим?
Това, което прави впечатление, е големият брой фирми, които разширяват своя обхват на дейност, тоест преминават в по-висока категория, а това означава, че те са подобрили своя числен състав, своите дълготрайни активи, изобщо своите възможности. Другата основна тенденция е, че фирмите се преориентират към друг вид строителство. Насочват своята регистрация към инфраструктурно строителство с оглед на това, че се очаква в следващите години по европейските програми да влизат средства предимно в тази сфера.
Накъде вървим? Ще продължава спадът на обема на строителната продукция, който сигурно ще бъде с повече от 20% спрямо миналата година. След бума през 2007-2008 г. и започналия спад след това през 2009 г. през втората половина на 2010 г. се забелязва оживяване на пазара в жилищното строителство и макар че той е минимален, все пак има развитие. Ръст на строителството има в изграждането на пътища, това се дължи главно на старта на трите лота на магистрала „Тракия”, от които по двата вече реално се работи и един е в подготвителен етап. Това ще бъде перспективата на строителството в близките години, предвиждат се търгове за изграждането на магистрала „Марица”, след това „Струма”. Ще приключи, надявам се, изграждането на магистрала „Люлин” през следващата година. Работи се по Дунав мост, виждате, че това са главно обекти в транспортното строителство. Друго направление, в което ще се развива строителният бранш, ще е изграждането на обекти по европейските програми за развитие на селските райони, за изграждането на инфраструктура в малките населени места. По ОП „Околна среда” очакваме да започне реалното строителство на завода за отпадъци в София. Сериозните ни надежди са и в стартирането на големите енергийни обекти, които биха осигури работа на много български фирми и много нови работни места. Пример за това е АЕЦ „Белене”, където се очаква да бъдат разкрити над 15 000 работни места по време на изграждането й, свързани както пряко със самата централа, така и косвено – с обекти от инфраструктурата към нея, като жилищно и офисно строителство и другите браншове, свързани с функционирането на такива големи обекти. Българските строители разчитат на енергийните обекти, които ще започнат, и на тези, които вече са започнали в България.

Другият въпрос, който е много важен за всички строители, е какво се случва с разплащанията на задълженията към фирмите от страна на държавата?
С постановление на МС беше взето решение за начина на изплащане на задълженията както към строителите, така и в други сфери на икономиката. Механизмът бе реализиран чрез Банката за възстановяване и развитие. Процесът тръгна бавно, докато се установят правилата за разплащане, но впоследствие много фирми подадоха своите заявления и документи.
Към 20 октомври 2010 г. са разплатени над 89 млн. лв., подадените заявления са над 600, издадените от МРРБ, АПИ, МТСП, МТ и МО удостоверения са над 500, стойността на издадените цесии е над 100 млн. лв. Договорените за издаване цесии са около 500. МТСП – респективно програма „Красива България” и Социално инвестиционният фонд, са реализирали 98% от плащанията. МРРБ по тристранното споразумение към 31 март т.г. е изплатило 145 млн. лв. в това число 124 млн. лв от АПИ. Предстоящите плащания от страна на ББР по данните получени до този момент са:  от МРРБ – 118 цесии на стойност 27 млн. лв, от МТСП  – 30 цесии на стойност 1,2 млн. лв. по „Красива България“, от МТСП – СИФ (Социално инвестиционнен фонд) – 3 цесии на стойност 464 хил. лв. Очакваме окончателните официални данни от страна на Министерство на финансите и ББР до края на месеца.
Прави впечатление, че в последните два-три месеца няма заявления за разплащане по схемата през ББР, тоест много фирми не са кандидатствали по този ред да получат вземанията си от държавата. Какъв е техният мотив за това, не можем да кажем, но предполагаме, че това са фирми, които искат да получат пълния обем от заработените средства, а не част от тях, защото знаете, че механизмът на разплащане през ББР е със 7 процента по-малко. Доколко това е добро решение, е въпрос на избор на самите фирми, но истината е че в бюджета нито за тази година, нито за следващата са предвидени средства за разплащане на стари задължения на държавата.

Тоест който каквото взел до момента по този механизъм?
По този механизъм срокът изтече в края на септември, оттук нататък фирмите ще трябва да търсят друг начин да си получат парите, макар че финансовият министър и министър Плевнелиев казаха, че този процес не е затворен и може да се направи все още нещо фирмите да си получат парите по тази схема.

В криза ли сме още, защото посланията, които чуваме от различни икономисти, са противоречиви. И ако да, кога ще изле-зем от нея?
Мнението, както моето, така и на Камарата, е, че нашият бранш все още не излязъл от кризата, дори и не е тръгнал да излиза от нея, но се надяваме, както вече казах, че със започването на големите инфраструктурни и дай боже енергийни обекти строителният сектор малко по малко ще започне да излиза от кризата. Кога ще се случи това, в момента не мога да кажа, но се надявам, това да се усети през пролетта на следващата година.

Г-н Глосов, изминаха вече 100 дни от избирането ви за председател на КСБ. Това обикновено е времето, в което се правят анализи, оценки, коментари, очертават се проблеми и приоритети. Какво беше най-трудното, с което се сблъскахте, и кое беше най-важното, което бе постигнато за тези 100 дни?
Първото, което искам да кажа, е, че да бъдеш председател след такава личност като г-н Симеон Пешов, е голямо предизвикателство. Да ръководиш най-авторитетната браншова организация в страната, пък е огромна отговорност. Но с подкрепата на новия УС, активната работа на изпълнителното бюро и доверието, което колегите от областните представителства ми гласуваха, мисля, че УС може да отчете едни много активни, работни и виждайки резултатите, ползотворни първи 100 дни. Един от приоритетите в работата на новото ръководство бе да съдейства активно за решаване на проблема с плащанията на фирмите. Постановлението на МС е резултат именно от интензивните срещи и диалога на ръководството на Камарата с институциите. Камарата участва и в одобряването и съгласуването на тръжните условия за магистрала „Тракия”, особено за лот 4. Работихме и по проектопромените в Закона за обществените поръчки, чието влизане в НС предстои. В него има заложени текстове, отразяващи виждания на Камарата, например имаме предложение в закона да влезе текстът, че удостоверението за вписване в ЦПРС е документ, който е достатъчен за фирмите, за да участват в конкурси за строителството. Водим битка и по промените в закона за автомобилните превози. КСБ реагира на предлаганите скандални текстове в закона светкавично с официално становище, изпратено до министерствата на транспорта, регионалното развитие и комисиите в НС. С помощта на вестник „Строител” успяхме да поставим въпроса на общественото внимание. Нашата принципна позиция, че законът трябва да облекчава строителните фирми, а не да ги товари допълнително, срещна и подкрепата на министър Плевнелиев. Това, което зависи от нас, ние сме го направили, какво ще решат народните представители, ще стане ясно съвсем скоро, но ние ще настояваме позицията на бранша да бъде взета под внимание. През тези 100 дни и вестникът порасна, вече е 40 страници и става все по-добър. Надявам се да има и допълнителни притурки с важна информация, засягаща фирмите. Например от следващия брой започваме да публикуваме фирмите, които са отпаднали от регистъра, а след това и тези, които са вписани в регистъра. Това е публична информация, има я в интернет сайта на Камарата, но публикуването във вестника и достигането на тази информация до всички фирми, министерства и общини ще направи още по-прозрачна работата на регистъра и на КСБ.
Стоте дни бяха много интензивни и по отношение на редица срещи с български и международни институции – с премиера Борисов, с министъра на регионалното развитие Плевнелиев, с изп. директор и цялото ръководство на НАП. В Брюксел се срещнахте с българския еврокомисар Кристалина Георгиева, с представители на FIEC. Да започнем от срещата с премиера, какво си казахте с Бойко Борисов?
Срещата с премиера мина много делово и без излишни приказки. На нея, както беше отразено и във вестника, бяхме заедно с почетния председател на Камарата инж. Пешов, който ме представи на министър-председателя и това беше ясен знак за приемственост и последователност в работата на Камарата. Това, което премиерът сподели, е, че ще направи всичко възможно по всякакъв начин да помогне на българските фирми да си свършат работата по изграждането на инфраструктурните обекти там, където конкурсите са спечелени от български фирми – нещо, зад което Камарата официално застава. Тя ще направи всичко по силите си да подкрепи фирмите да реализират успешно тези общественозначими проекти. Разговорът беше работен.

А с НАП как ще си сътрудничите?
Нашата среща с НАП беше свързана с работата на строители в сивия сектор. Ние взаимодействаме с НАП, защото искаме всички фирми да работят на светло. Фирми, които не са вписани в регистъра, да не могат да работят, защото те подбиват цената и са нелоялна конкуренция. За съжаление има много възложители, които предпочитат точно такива фирми, а не законно регистрираните, посочилите своите възможности и финансови резултати. Това е, което коментирахме на срещата с НАП, то е и приложение на практика на едно споразумение за сътрудничество и взаимодействие, подписано още от предишния председател на КСБ, но ние продължаваме да работим по него. Между другото КСБ е единствената браншова организация, която има такова споразумение с НАП. След излизането на окончателните резултати от регистъра предстои нова среща с НАП, за да обменим информация как се движат фирмите. Ще набележим може би някои мерки и мероприятия, по които ние да контролираме строителния процес заедно с тях.

Какви бяха акцентите на срещите ви с българския еврокомисар Кристалина Георгиева и с представителите на Еврокомисията и FIEC?
Срещата в централата на FIEC бе посветена на организацията на предстоящия конгрес на федерацията, който ще се проведе в България от 16 до 18 юни 2011 г. Уточнявахме програмата, обсъдена бе и насоката на основния доклад, който ще бъде изнесен. През ноември разговорите ще продължат, тогава в България пристига на работно посещение секретарят на FIEC г-н Улрих Петцолд. Вече е ясна и темата на конгреса – проблемите, които поставя пред европейските строители инвазията в ЕС на строителни компании от трети страни. Другата среща, която проведохме в Брюксел, беше с Комисията по регионално развитие, дирекция „България”, с г-н Реналдо Мандметс. На тази среща, която е редовна за Камарата (такива срещи се правят поне веднъж на шест месеца), бе обменена информация, от наша страна за това какво се случва в строителния бранш в България, а от тяхна – за наблюденията им за процеса на усвояване на евросредства в България и готовността на страната да кандидатства за проекти. От ЕК изразиха тревога, че изоставаме в усвояването на еврофондовете. Този проблем бе и сред акцентите на третата среща, която проведохме в Брюксел – с българския еврокомисар Кристалина Георгиева. Една изключително интересна дискусия с две теми, които предварително бяхме поставили за обсъждане. Едната беше свързана с нормативната база при проектиране и изграждане на сгради и съоръжения в земетръсни райони, другата – за взаимодействието на строителните фирми и държавната администрация като реакция при бедствия и аварии. Много важна тема, която не е регламентирана все още в България, а строителните фирми са може би единствените, които разполагат с необходимия капацитет от машини, съоръжения и трудов ресурс и които биха реагирали най-бързо в ситуация на бедствия и аварии, а те винаги са и първите, които се търсят от съответната общинска или областна администрация. Комисар Георгиева се ангажира да разговаря с вицепремиера Цветан Цветанов, в чийто ресор е и отговорността за реакции при бедствия и аварии, и в близко бъдеще да се разработи програма за взаимодействие със строителните фирми в такива ситуации. Както вече споменах коментирахме и проблемите, свързани с усвояването на еврофондовете и посланието на г-жа Георгиева бе, че България трябва да покаже капацитет в усвояването на евросредствата, че бизнесът ни може да изпълнява програми, за да може България да получава парите в бюджета си. Говорейки за международната дейност, не мога да не спомена и посещението в Йордания, от което буквално преди броени дни се върна делегацията на КСБ. То бе по покана на йорданската строителна камара. Ние имахме среща с министъра на строителството и жилищната политика на Йордания, с агенцията за жилищна политика, инвестиционния борд на Йордания, това е нещо като нашата Агенция за чуждестранни инвестиции. Бяхме запознати с техните програми и проекти, които планира за изграждане йорданското правителство, с тяхната политика в сферата на жилищното строителство.

А за българските строители ще има ли работа там?
Според мен е малко трудно на българските фирми да намерят работа в Йордания като изпълнители. Тези, които обаче искат да инвестират, могат да го направят там. Тази агенция, която посетихме, е ситуирана много интересно, защото извършва цялата бюрократична процедура по маркетинговото проучване и регистрирането на фирмите. Всички тези услуги са безплатни, така че когато една фирма прояви интерес и иска да инвестира в Йордания, тя може да получи пълна информация къде има възможности да инвестира, какви са рисковете, какъв е пазарът, какво трябва да направи, как да регистрира фирмата в Йордания. Абсолютно е облекчена всяка една фирма, която иска да инвестира в Йордания. Всъщност страната е мост към другите арабски страни. Например към Ирак, голям пазар е и Кюрдистан, който е автономна република. Там може да се работи чрез йорданска фирма. Имахме среща и в министерството на енергетиката на Йордания, бяхме запознати с проектите, които предстоят в сферата на енергетиката. Приоритет при тях са възобновяемите енергийни източници, главно фотоволтаичните инсталации. Йордания има своята програма за изграждане на атомна електроцентрала и до 10 години би трябвало да се осъществи проектът. Това, което ние споделихме с представители на министерство на енергетиката на Йордания, е, че България е страна, която има опит в изграждането на електроцентрали, има изградена атомна електроцентрала, предстои изграждането на втора. Тоест ние може да поемем инициативата да приемем специалисти от Йордания, които да се обучават при изграждането на централата. Беше подписан меморандум между Камарата на строителите в България и йорданската строителна камара, и то главно за взаимодействие в тези направления. Има предложения и за меморандум между министерствата на строителството и регионалното развитие на двете страни. Този меморандум ми е връчен с молба да го предоставим на министър Плевнелиев и ако бъде одобрен, неговият колега от Йордания има готовност веднага да реагира и да посети България, за да го подпишат.

Каква ще бъде 2011 г.? Какво да чакаме от нея?
Тежка зима и надяваме се, обнадеждаваща пролет. Зимата ще бъде тежка не само като климат, но и за бизнеса. Надеждата е, че пролетта ще бъде пролет и за строителния бизнес.

26 октомври е Димитровден – празникът на българския строител. Какво ще пожелаете на колегите си?
По традиция на Димитровден строителите приключват работа, вземат своите възнаграждения, прибират се вкъщи и чакат пролетта. Това е било в древността. В последните години поради развитието на технологиите и конюнктурата на строителството, българският строител не е почивал през зимат. Напротив, и през зимата се работеше активно. За съжаление този път ни очаква тежка зима, но и осезаем спад на строителството.
Пожелавам на българските строители на първо място да са здрави, те и техните семейства! Да съхранят фирмите и хората си в тежките зимни месеци, да укрепват своя капацитет, въпреки кризата, и да погледнат оптимистично към следващата година, когато прогнозите сочат, че ще има повече работа за строителите.
Дано 2011-а да бъде по-успешна година!

Хубав празник!

Сподели в социалните мрежи

Автор на 22.10.2010. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: