Светлана Жекова е родена в София. Завършва 9 френска гимназия в столицата. Има магистратура „Френска филология” в СУ „Св. Климент Охридски“ и е специалист по международни икономически отношения от Свободния факултет на Минно-геоложкия институт в София. От 1997 г. до 1999 г.
е специализирала „Международни отношения
с Европейския съюз, развитие на Общия пазар“ в School of International Services във Вашингтон (САЩ), „Глобален мониторинг и качество на околната среда“ и „Организация, система и дейности на ООН“ в United Nations University в Токио (Япония).
Светлана Жекова започва професионалната си кариера през 1999 г. в отдел „Европейска интеграция“ на Министерството на околната среда и водите. От май 2004 г. до сега заема различни длъжности в Постоянното представителство на България към ЕС (до 1 януари 2007 г. – Мисия на България към Европейските общности) в Брюксел. От 2008 г. до сега е ръководител на сектор „Околна среда” в Представителството на ЕК у нас.
Владее френски, английски и руски език.
Свилена Гражданска
Г-жо Жекова, какви ще са основните ви приоритети в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) през следващите два месеца?
Приоритет номер едно не само за екологичното ведомство, но и за целия служебен кабинет е размразяването на прекратените плащания по ОП „Околна среда 2007 – 2013“. Средствата са спрени към изпълнители и бенефициенти от ЕК през ноември м.г., а от националния бюджет – през февруари т.г.
Предстоят ни преговори с Брюксел, за да постигнем съгласие по отношение на корективни мерки, които трябва да се предприемат на ниво управление на „ОПОС 2007 – 2013“, за да може да бъдат размразени плащанията. Всички усилия ще бъдат насочени в тази посока. Имаме пълната подкрепа на Министерството на финансите и докато протичат преговорите с ЕК, ще се търсят пари за разплащания по преминалите верификация проекти. Надяваме се процесът да приключи до края на октомври. Това е основният ни приоритет. Той e в две насоки – изпълняване на проектите по настоящата програма и подготовка на „ОПОС 2014 – 2020”.
Друг основен приоритет е политиката по изменение на климата. Разработването на стратегия за адаптация към климата ще бъде една от задачите ни. Вече имаме изготвена оценка на риска в различните сектори, на която можем да стъпим и да работим в посока подготовка на стратегическия документ по темата. Процесът е продължителен, но ние ще положим началото.
В тази област ни предстоят и преговори на високо ниво. В края на септември ще има среща на върха по въпросите за климата, организирана от Бан Ки-мун – генералния секретар на ООН. На нея ще участва президентът Росен Плевнелиев и темата ще бъде подготовката на новото глобално споразумение по изменение на климата, което се очаква да бъде сключено в края на 2015 г. В края на октомври т.г. Европейският съвет трябва да приеме обща позиция по рамките за политиките по климат и енергетика до 2020 – 2030 г. и България ще отстоява своята позиция. Изпълнението на новата рамка ще зависи от политиките, които страната ни ще предприеме не само в областта на енергетиката, но и в областта на транспорта, управлението на отпадъците и енергийната ефективност на сградите.
Сред основните ни задачи ще е и работата по актовете и програмите, които са свързани с т.нар. предварителни условия, залегнали в Споразумението за партньорство за периода 2014 – 2020 г. с ЕК. Един от документите е Планът за управление на отпадъците до 2020 г. Той премина колегиум и ще бъде публикуван на страницата на ведомството за обществено обсъждане. Коментарите по него ще бъдат отразени и документът ще бъде представен за одобрение на Министерския съвет. С него ще се даде тласък на процеса за програмиране по отношение на управлението на отпадъците до 2020 г. Целите в документа са ориентирани повече към превенция на образуването на отпадъците и към рециклирането, защото това е в основата на политиката за ресурсна ефективност, която от министерството възнамеряваме да наложим. България е една от държавите – членки в ЕС, с все още голям процент на депониране, което е най-ниското ниво в йерархията на управлението на отпадъците. Ще разработим позиция и приоритети до 2030 г., тъй като в момента на ниво ЕС се преразглеждат целите за рециклиране и превенция на отпадъците. Това е законодателен пакет, по който трябва да имаме анализи, за да сме обективни и адекватни в преговорите.
Ще се съсредоточим върху хармонизиране на националното законодателство с това на ЕС, защото имаме редица открити наказателни процедури, по които трябва да работим и които са останали на заден план през последните месеци.
Да поговорим повече за основния ви приоритет – възстановяване на плащанията по „ОПОС 2007 – 2013“. Какви мерки предприехте, за да се финансират отново обектите по програмата от ЕК и колко са чакащите проекти за верификация?
Запознах се с реалната ситуация. След като проведох разговори с Управляващия орган и с представители на ЕК, се оказа, че очакваме допълнителни анализи и изисквания от Брюксел, на които трябва да отговорим, за да може да бъдат размразени средствата по ОПОС.
Проведох със служебния вицепремиер, министър на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране Екатерина Захариева и министъра на финансите Румен Порожанов среща с Камарата на строителите в България и Националното сдружение на общините в Република България. Нашето желание бе да се възстанови диалогът с основните ни партньори в програмата, който е бил прекъснат вследствие на създалото се напрежение след спирането на плащанията. Разделихме се с ръководството на Управляващия орган на ОПОС, така че Спиридон Александров вече не е негов ръководител. Определена е Яна Георгиева, която е работила в структурата в продължение на години. Тя има административен и ръководен опит. Надявам се с това да подпомогнем работата в самия УО и да се активира комуникацията с бенефициентите, със Сертифициращия и с Одитния орган. Предстои ни динамична работа през следващите седмици, защото исканията за плащания, които чакат верификация, са за малко над 300 млн. лв. Това е тежък процес, за който сме мобилизирали целия капацитет на съответното звено на УО. Получихме съдействие за дейността и от проверяващите органи на Министерството на финансите и на Министерството на труда и социалната политика. Поискали сме допълнително обучение от страна на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“. Имам пълната подкрепа на колегите ми от кабинета „Близнашки“ в този процес и ще направим всичко, което зависи от нас, в усилията да размразим средствата от ЕК. Държа да отбележа, че новите искания за плащания, които ще бъдат предоставени за одобрение на Сертифициращия орган, трябва да са перфектни. По този начин ще покажем, че системите ни работят, и едва тогава ще можем да очакваме размразяване на средствата от Брюксел. Плащанията от ЕК вероятно няма да бъдат възстановени преди октомври. Дотогава ще работим по верификация на исканията по проектите и имаме уверението на МФ, че ще има средства от националния бюджет. Предстои фонд ФЛАГ да възобнови финансирането на общините бенефициенти по ОПОС.
По искане на КСБ вече се състоя една среща с вас заради спрените плащания. Предвиждате ли и други?
Да, но когато имаме какво да кажем на строителите. Радвам се, че успяхме да възстановим диалога с тях и ще се опитаме да бъдем максимално прозрачни от тук нататък. Проблемите могат да се решат само когато са поставени на масата. Ще се срещнем с представители на КСБ, след като имаме напредък по верификацията на исканията за плащания.
Кога ще бъдат ясни крайните корекции, които ще понесат общините по ОПОС?
Това е деликатна тема и преговорите по нея продължават. Процесът върви успоредно и с преговорите ни с ЕК за налагането на финансовите корекции, защото те са свързани с работата на системите за управление и контрол. За мен дискусията с общините е важна, тъй като безпринципната отмяна на наложените санкции при неизпълнение на законодателството, при нарушения на обществените поръчки е точно толкова вредна, колкото и безпринципното им налагане. Основната ни цел е да стигнем до финансови корекции, които ясно и точно отговарят на определени нарушения, да минимизираме риска от субективизъм и да осигурим обективен подход в процеса на оценка.
Водили ли сте разговори държавата да поеме част от стойността на глобите?
Разбира се, че е имало дискусия, но въпросът е коя част от финансовата тежест да бъде поета. Важно е да се определят обективни, принципни и законосъобразни критерии и базата, на която да стъпи държавата, за да поеме евентуално процент от корекциите.
Има ли рискови обекти по „ОПОС 2007 – 2013“, чиито средства ще бъдат загубени?
В момента се изпълняват около 250 проекта по трите приоритетни оси. Изграждат се десет пречиствателни станции за отпадни води, които са за около 141 хил. еквивалент жители. В процес на изпълнение са 19 регионални системи и 19 депа за твърди битови отпадъци. Това е важно във връзка с наказателната процедура на Брюксел срещу България за забавянето на процеса на рекултивация на старите сметища. Има няколко рискови проекта, свързани със системата за управление на отпадъците. Те обаче не влияят съществено на възможната загуба на пари по програмата, тъй като не са чак толкова много на фона на тези, които се реализират. Рискът от това, да не получим всички средства по „ОПОС 2007 – 2013“, идва от забавените плащания. През август е получено съобщение от ЕК за около 50 млн. евро автоматична редукция и поради това усилията ни ще бъдат насочени към минимизирането на други евентуални загуби. Много от проектите няма да могат да бъдат изпълнени в срок. До края на годината трябва да бъдат сертифицирани над 747 млн. лв. За да постигнем заложената цел, бенефициентите е необходимо да подадат искания за около 934 млн. лв. Това са средства извън изплатените вече пари по ОПОС. В момента са подадени искания за над 323 млн. лв., т.е. очакваме за още 610 млн. лв. Това са проекти, които са в процес на изпълнение, по които има договори и трябва да бъдат представени документи за верификация, след това за сертификация и да ги пуснем към ЕК. Ако това не се случи, те няма как да бъдат реализирани с европейско финансиране. С това са свързани рисковете за евентуална загуба на пари по „ОПОС 2007 – 2013“.
Има ли вече коментари от ЕК по проекта на ОП „Околна среда 2014 – 2020“?
Получихме ги преди дни. Те са обширни, анализират се от колегите във ведомството и до месец ще излезем с позиция по всеки един от тях. Коментарите засягат цялата програма и са предимно детайли, т.е. няма да има значителна разлика между сегашния проект на „ОПОС 2014 – 2020“ и окончателния вариант. Това, което е новото, е изискването да се включи и укрепването на свлачищата, тъй като те са част от мерките за превенция на наводнения и адаптация към изменението на климата. Тук ни предстоят преговори, защото експертизата на тези проекти е в Министерството на регионалното развитие, но в същото време е свързана с наши мерки, които ще изпълняваме в рамките на новата програма. Така че в „ОПОС 2014 – 2020 “ може да се допусне финансиране на такива проекти на обща стойност 16 млн. евро.
И през следващия програмен период ВиК отрасълът остава приоритет. В сектор „Отпадъци“ ще се заложи на превенция на образуването на отпадъците и рециклирането. Повече европейски пари за изграждане на депа няма да има.
Страната ни е застрашена от санкции заради нерекултивираните стари сметища.
Закриването им е свързано с изграждането на новите депа. Наказателната процедура срещу България е за това, че системите ни за управление на отпадъците не съответстват на европейските изисквания. В момента над 100 сметища не отговарят на условията и трябва да бъдат открити нови. В страната са определени да функционират 57 регионални системи, които да са по всички нормативни изисквания. Към настоящия момент са изградени и са в експлоатация 34. Останалите са на различен етап.
Финансирането на дейностите по закриване на 37 общински депа, които не отговарят на изискванията, се извършва със средства от Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“. За общинските съоръжения, включени в наказателната процедура и чиято експлоатация следва да бъде прекратена до 2015 г., е необходимо да бъде осигурено национално финансиране. В съответствие с предвидените срокове за прекратяване експлоатацията на 108 депа са нужни 128 млн. лв.
През последните три месеца България беше сполетяна от наводнения. Какви мерки ще предприемете за превенция?
МОСВ не е единственият компетентен орган по темата и затова мерките, които можем да предприемем, са ограничени. Подобни бедствия, свързани с изменението на климата, ще ни съпътстват и трябва да можем да се адаптираме и да реагираме на тях. Ние можем да информираме предварително съответните институции, за да се предприемат необходимите мерки. От тук нататък има отговорности на общините, на областните управи и на останалите ведомства. Правителството взе мерки за искане на финансова помощ от ЕК и предостави средства от националния бюджет. В момента се събират данни за щетите.
Приоритет на МОСВ е превенцията. По „ОПОС 2014 – 2020“ ще се финансират подобни мерки. Ще бъдат положени всички усилия за финализиране на разработените планове за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения.
„Превенция и управление на риска от наводнения“ ще бъде приоритетна ос в „ОПОС 2014 – 2020”. Предстои създаване на национална информационна система за управление на водите в реално време.
