Свилена Гражданска
Г-жо Данкинова, как протича работата на Фонда за органите на местно самоуправление в България (ФЛАГ) от началото на годината?
Основният извод е, че достигнахме максимума на средства, които можем да осигурим. Това беше прогнозирано от нас в рамките на бизнес плана ни за годината. Стигнахме до критичната фаза, при която капиталът не е достатъчен, за да отговори на потребностите на общините както за мостово финансиране, така и за покриване на собственото им участието в европейските програми. Работим с всички усилия да оправдаем мястото, което имаме като специален фонд, който да подкрепя местните власти за успешното изпълнение на проектите им.
За съжаление неприятната ситуация с ОП „Околна среда 2007 – 2013“ ни накара в началото на май т.г. да преустановим плащанията по заеми по програмата, тъй като дори от националния бюджет вече не отпускаха средства. Искам да подчертая, че ние продължихме да финансираме, дори и след като ЕК спря финансирането през февруари. Но тъй като договорите за безвъзмездна помощ са основното обезпечение на кредитите ни, нямаше как да продължим този процес и след като държавата спря да плаща. Важно за финансовото здраве на ФЛАГ е да имаме гаранции за връщането на заемите, но такава през май вече нямаше за проектите по ОПОС. Кредитите са за близо 100 млн. лв.
Преди десетина дни от бюджета бяха осигурени 166 млн. лв. за разплащане по екологичната програма. В тази връзка ще внесем предложение до Съвета на директорите на фонда на 26 август да възстановим плащанията по вече сключените договори.
С какви средства разполагахте за тази година?
Имаме собствен капитал от 60 млн. лв. В края на миналата година успяхме да подпишем ново заемно споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР) и да осигурим допълнително още 70 млн. лв. Но въпреки това средствата са недостатъчни. Постъпват нови искания. Те вече са 41 за 140 млн. лв.
В момента кредитният портфейл на фонда е за 140 млн. лв. за близо 2500 кредита. Фактически нямаме финансов ресурс да разглеждаме нови искания към настоящия момент.
Предприели сме стъпки да осигурим допълнителни средства. Първата е, че сме обявили обществена поръчка за нова управляваща банка, в която този път като втора нейна функция сме заложили осигуряване на ресурс от 40 млн. лв. Но търгът най-рано може да приключи през октомври т.г. Въпреки всичко – това е сигурна и не толкова далече във времето стъпка. На второ място започнахме пазарно проучване за облигационна емисия по предложение на експерти от ЕБВР. Идеята е, ако резултатът му е положителен и има интерес, разбира се, да структурираме една голяма облигационна емисия в рамките на 100 – 120 млн. евро. С тези средства ще погасим всички задължения към финансовата институция и ще осигурим още допълнителни около 60 – 70 млн. евро за кредити на общините. Сега погасяваме кредите ежегодно, т.е. капиталът ни намалява средно с 7 – 8 млн. евро годишно. Докато облигационната емисия е с крайна дата за изплащане примерно след 8 или 10 години, с което фактически се подготвяме с устойчив ресурс за програмния период 2014 – 2020 г. Неизбежно в цялата верига на дейности, която правим, стои искането ни за увеличение на капитала. Работим активно по всеки от вариантите.
Камарата на строителите в България и НСОРБ излязоха с предложението държавата да увеличи средствата на фонда, за да се осигури финансиране за спрените обекти по ОПОС и ОПРР чрез кредити от ФЛАГ.
Не сме преставали още при предишното правителство на Пламен Орешарски да търсим варианти за увеличение на капитала. Имаше предложение за това още при приемане на бюджета за 2014 г., но за съжаление не беше одобрено. Разчитаме служебният кабинет да разгледа отново идеята ни и да намери решение. Необходимо е да прецени доколко това е ефективен начин за излизане от ситуацията. Мнението ни, което се подкрепя и от УС на Националното сдружение на общините в Република България, е, че е нужно да се формира ключов приоритет. Ако той днес е успешно приключване на проектите по европейските програми, то тогава цялата енергия трябва да се насочи в тази посока, както и ограниченият финансов ресурс. Знам, че има хиляди пробойни във важни сектори, чакащи пари, но когато средствата не са достатъчни, трябва да се приоритетизират задачите и да се работи за постигането им.
Необходими ли са нормативни промени, свързани с портфейла на институцията?
Той се формира съобразно търсенето. Към настоящия момент е добре структуриран с постепенно увеличаване на дългосрочните кредити поради факта, че все повече проекти изискват собствено участие. Портфейлът няма как да бъде много регулиран. Ако ние сме решили, че ще осигуряваме средства за мостово финансиране и собствено участие, то трябва да предвиждаме паричните потоци да съответстват на тази задача.
Кои са най-честите грешки, които допускат общините при кандидатстване за кредит при вас?
Ще използвам за пореден път вашата трибуна, за да кажа, че имаме изключително партньорство с всичките ни клиенти – местни власти, които са 200 от 264 на брой, също така, че продължаваме да сме в изключително добро финансово състояние без просрочени или загубени заеми. Причините за това са две. На първо място – отговорното отношение на общините към ФЛАГ като кредитор, а на второ – нашата работа за търсене на възможности за решение, когато има критични ситуации и затруднения при плащане.
Трудностите произтичат предимно от факта, че за съжаление има група местни власти в много лошо финансово състояние, т.е. голям процент неразплатени разходи и задължения към други кредитори. Паралелно с това те изпълняват проекти и търсят пари. Нямат достъп до друго търговско финансиране и там сме доста по-внимателни при одобряването на заеми, защото съществува по-висока степен на риск.
Другата критична точка са непредсказуемите корекции. Изплащането на всеки заем, отпускан за мостово финансиране, е под въпрос, тъй като проектът може да получи санкция. Тогава кредитът става дългосрочен и започва да се изплаща със средства от общината. Ако корекцията е голяма, тя може да надхвърли бюджета на самата община. В тази насока многократно е поставяна темата за санкциите, особено там, където не е имало никакви предварителни данни за налагането им, т.е. процедурите са били съгласувани с управляващите органи и с предварителния контрол.
Разбира се, има допуснати грешки, които няма как да не се санкционират. Аз вярвам, че ще се намери решение, но без намеса на държавата това няма как да се случи. Това са двата критични момента.
Като цяло бих казала, че дори и най-малките общини с добро финансово управление погасяват плавно и без никакви сътресения задълженията си. Отчитаме като критичен момент допускането на малки общини до проекти по водния цикъл с размер, надхвърлящ често до 10 пъти собствените им приходи. Ясно е, че не може да се разчита само на безвъзмездна помощ. Местните власти трябва да осигуряват и пари за извънредни разходи или за финансови корекции. Тези общини падат в клопка и вече са с рискови заеми. Вярвам, че през новия програмен период това ще бъде добре прецизирано от управляващите органи. Считам, че и самите бенефициенти, вече имайки опита, ще преценяват доста по-добре къде да кандидатстват. Целта не е просто да имаме проекти, а те да са осмислени и устойчиви и да имат своята възвръщаемост.
Общините търсят ли финансов ресурс за подготовка на проекти за програмния период 2014 – 2020 г.?
Досега не са се обръщали към нас. По някои от програмите е осигурена безвъзмездна помощ. Надявам се да няма голямо забавяне по отношение на подготовката на проектите, защото, концентрирани в успешното приключване на настоящите, да не изпаднем в ситуация да пропуснем отново първите две години от програмния период 2014 – 2020 г. Част от общините, с които сме говорили, имат готовност да стартират работа по новите обекти.
Дъщерно дружество на ФЛАГ е „Фондът за устойчиво градско развитие на София“ ЕАД. Със средства по JESSICA чрез него се осъществяват проекти в столицата.
В момента приключваме работата по ремонта на Женския пазар. Завършихме и един малък проект – „Магически замък“ на бул. „Черни връх“. Започва изграждане на пазар „Връбница“ в кв. „Надежда“. Сключили сме договори с три общински болници – I и IV МБАЛ и I АГ, за финансиране на техни инициативи. Пред подписване на договор сме със „Спортна София“ ЕАД за открития спортен център в квартал „Възраждане“ – в Зона Б5. Проектът е готов и имаме разрешение на СОС. Той е за около 3 млн. лв. В момента тече съгласуване на тръжната документация и обществената поръчка за избор на изпълнител ще бъде обявена до седмици.
Има одобрени още два проекта от инвестиционния ни комитет. Първият е за Специализираната болница за активно лечение по онкология и е за близо 4 млн. лв. Той предвижда ремонт на едно от критичните отделения и оборудването му с много висок клас медицинска техника, с което да се повиши качеството на здравеопазването в този чувствителен сектор. Очакваме одобрение само от принципала му – министъра на здравеопазването.
Вторият е на Университетската специализирана болница за активно лечение „Света Екатерина“. Той е за завършване на недостроената сграда, представляваща нов хирургичен блок с хеликоптерна площадка и паркинг. Очакваме също да бъде одобрен от министъра на здравеопазването, за да започнем работа по най-бързия начин. В процес на разглеждане са още четири проекта.
