Свилена Гражданска
Д-р Павлова, на 1 юли т.г. влязоха в сила част от промените в Закона за обществените поръчки. Как се променят функциите на Агенцията по обществени поръчки (АОП)?
Измененията в нормативния акт засягат пряко една от основните функции на агенцията – осъществяване на предварителен контрол в неговите две форми – върху публичните процедури и тази за договаряне без обявление. Досега първият вид наблюдение зависеше изцяло от средствата, с които се финансира поръчката. На проверка подлежаха само търговете по европейските програми. След промените всички процедури за строителство на стойност над 9 779 000 лв. ще бъдат наблюдавани от нас, независимо от финансирането им. От обхвата на контрола върху търговете на договаряне без обявление отпадат поръчките на много ниска стойност.
Промените предвиждат в регистъра, поддържан от нас, да се публикува списъкът по чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Той съдържа произвежданите и доставяни стоки, изпълняваното строителство и предоставяните услуги от специализирани предприятия или кооперации. За тях се отнасят т.нар. запазени обществени поръчки в ЗОП.
Промениха се и правилата, свързани с външни експерти. От 2006 г. поддържаме списък със специалисти с познания и опит по различните предмети на обществените поръчки. След 1 октомври т.г. възложителите ще са задължени да определят чрез жребий външен експерт от листа, който да включват в състава на комисията, когато провеждат процедура за строителство на стойност над 9 779 000 лв. В тази връзка за АОП е въведено задължение да организира и предостави подобна възможност. Предвижда се това да е специален модул, който ще е достъпен чрез портала за обществените поръчки.
Какво според вас трябва да знаят изпълнителите при търговете след влизане в сила на новите изменения на закона?
Участниците в процедурите е необходимо добре да познават изискванията на ЗОП, за да могат да контролират възложителите по отношение на поставяните от тях условия и да подготвят качествено офертите си. Промените в нормативния акт са свързани главно с източниците, от които лицата могат да черпят информация за поръчките, документите, които се представят за доказване на съответствие с изискванията, и др. Важно е да се споменат и измененията, засягащи правото на участие в процедурите. Така например лица, които са кандидатствали в подготовката на техническите спецификации, по правило не могат да бъдат кандидати в процедурата за възлагане на съответната поръчка, както и не могат да бъдат включвани като външни експерти в тръжната комисия.
С промените се разшири обхватът на ин хаус поръчките…
Тези поръчки са изключени от приложното поле на ЗОП. Законосъобразността за подобно възлагане може да бъде установена в рамките на последващия контрол, който осъществяват Сметната палата и органите на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Още по време на приемането на ЗИД на ЗОП от ЕП одобриха новите европейски директиви за обществените поръчки и концесиите. Каква трябва да е визията на новия ЗОП? Какво би трябвало да се включи в него?
Ангажиментът за въвеждане на новите европейски директиви за обществени поръчки в националното законодателство произтича от членството ни в ЕС. Същевременно изготвянето на напълно нов рамков нормативен акт е предвидено като мярка в Националната стратегия за развитие на сектора на обществени поръчки в България за 2014 – 2020 г., която бе приета от МС на 9 юли т.г. Предвидено е в закона да се транспонират изискванията на двата нови европейски акта, както и на останалите действащи директиви в областта. Там, където е необходимо, ще се въведат и разпоредби, които съобразяват националните политики с европейските принципи и правила.
Как протича досега предварителният контрол, който осъществява АОП?
Промените в ЗОП не предвиждат промени в съответния ред, по който се осъществяват двата вида наблюдение. Контролът върху публичните процедури се прави на два етапа. Първо се проверяват проектите на документи преди откриване на процедурата, а второ се прави контрол на законосъобразността след фактическото откриване на търговете. Сроковете за изразяване на становище от АОП са съответно 14 дни на първия етап и 10 – за втория. Кореспонденцията се осъществява електронно, което осигурява бързина на процеса.
Колко поръчки са проверени през изминалата година? На каква прогнозна стойност са и какви са най-честите пропуски на възложителите?
Тези данни са изнесени в годишния доклад на агенцията за 2013 г., публикуван на портала за обществени поръчки. От него може да се види, че през периода АОП е разгледала общо 1726 преписки, свързани с търговете, в които се включват както проверка на проектите на документи на I етап, така и на откритите процедури на II етап. В доклада е направена съпоставка, която показва нарастване на получените документи за контрол от около 1,5 пъти повече спрямо обема за 2012 г. Разгледани са и най-често наблюдаваните грешки, които възложителите са допускали при подготовката на процедурите. Основният извод е, че е подценявано значението на точното и коректно представяне на подлежащата на публикуване информация за поръчките, които се откриват.
Бяха спрени плащанията по няколко оперативни програми заради неправилно проведени тръжни процедури. Кметовете обаче посочиха, че документите са минали на предварителен контрол през АОП, а след това са атакувани пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд. Откъде се появява според вас несъответствието?
Тук е необходимо да се направи уточнение, че предварителният контрол, който агенцията извършва, обхваща проверка на процедурите на етапа на тяхната подготовка и откриване. В хода на провеждането им обаче е възможно да се допуснат несъответствия или пропуски, които няма как да попаднат в нашия надзор. Те могат да бъдат установени само от органите по обжалване или от последващия контрол, включително от проверките в рамките на оперативните програми. Затова, за да се отговори еднозначно на въпроса, е необходимо да се изследва всяка конкретна процедура, за която има установени нарушения, и едва след това да се проследят, анализират и обобщят причините за грешките.
Как протича взаимодействието ви с Камарата на строителите в България?
АОП активно си сътрудничи с различни бизнес организации и в частност с КСБ. Провеждат се работни срещи за обсъждане и решаване на различни проблеми в сектора, свързани с възлагането на обществени поръчки. Агенцията взима редовно участие и в организираните от Камарата ежегодни кръгли маси по теми, свързани с търговете. Сътрудничеството ни с КСБ ще продължи и занапред. Тук е мястото да спомена, че в приетата стратегия за развитие на обществените поръчки е заложено участието на браншовите организации, в т.ч. и на КСБ, при изпълнение на някои от мерките. Предвид опита, с който разполага, очакваме и разчитаме да предложи добри примери от практиката за успешно проведени процедури за строителство, както и да препоръча стандартни образци на документи за такива поръчки, които възложителите да ползват. На професионалната помощ на нейните експерти се разчита и при организиране и провеждане на обучения по специфични въпроси, свързани с възлагане на поръчки в сектора.
