Десислава Бакърджиева
Министър Ангелкова, поставихте си амбициозни цели в рамките на мандата на служебното правителство. Всъщност кое ще е най-голямото предизвикателство за вас?
Сред приоритетите ми е работата по проектите с европейско финансиране. Направихме пълен преглед на дейностите по Оперативна програма „Транспорт” (ОПТ), за да открием къде са проблемите и да набележим стъпки за тяхното разрешаване. Резултатите показват, че на някои инфраструктурни обекти са допуснати закъснения, които все по-трудно ще бъдат преодолени. Направихме инспекции на място на всички високорискови проекти и провеждаме срещи с изпълнителите, за да видим дали имат ресурс да се справят в тази ситуация. Трябва да е ясно, че сме решени на всичко, дори и на прекратяване на договори, но няма да допуснем европейски проекти да бъдат блокирани заради недобросъвестни изпълнители.
Може да се каже, че това е и сред най-големите предизвикателства пред мен – да успеем да мобилизираме всички сили и да ускорим работата, защото трябва да използваме максимално времето на строителния сезон и така да приключим проектите в срок.
Позитивното е, че към момента няма опасност от спиране на средствата по ОП „Транспорт”. До края на 2014 г. трябва да бъдат възстановени още 82 млн. евро, за да изпълним изискванията на ЕК. Това е напълно постижимо, но истинското предизвикателство е да усвоим целия наличен ресурс по програмата до края на 2015 г. Тоест, трябва да разплащаме приблизително по около 100 млн. лв. на месец, което изисква динамична работа от всички ангажирани с проектите – от Управляващия орган в министерството до строителите. Това и правим. В крайна сметка е в общ интерес да успеем с тази амбициозна задача.
Заедно с това активно работим по подготовката на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура”, както и за подаването на първите проекти по Механизма за Свързана Европа (Connecting Europe Facility).
Очаквате ли изпълнителите на рисковите жп обекти да се мобилизират и да приключат навреме?
Вече получих ревизираните строителни програми и екипът ми ги анализира. Предстои да направя проверка на строителните дейности по един от рисковите проекти – жп отсечката Пазарджик – Стамболийски, която на предишната инспекция беше на 6% физическо изпълнение, при положение че по договор трябва да е готова до май 2015 г.
Как би се отразило прекратяването на договора с изпълнителя на проекта? Няма ли да забави още повече завършването на обектите?
При прекратяване на договора неминуемо ще се забави изпълнението на обекта, затова казвам, че това е крайна мярка. Но ако изпълнителят не е в състояние да се справи със своя ангажимент, ние нямаме друга алтернатива – трябва друг изпълнител, за да се реализира обекта. Все пак това са европейски проекти и държавата не може да стои и да чака безучастно.
Кои пътни проекти ще следите изкъсо?
Високорискови са лот 2 на АМ „Марица” и лот 4 на АМ „Струма”. В постоянен контакт сме с колегите от Министерството на регионалното развитие и се надявам, че в най-кратки срокове ще можем да обявим дали е възможно завършването на обектите с тези изпълнители, или някъде се налагат и по-драстични мерки.
Защо са допуснати забавянията при всички проблемни инфраструктурни обекти?
Големите инфраструктурни проекти са много комплексни и сложни, затова винаги е възможно да излязат непредвидени проблеми, които да забавят и дори да блокират даден проект. Тези потенциални рискове могат да бъдат избегнати с по-детайлно планиране и това ще бъде подходът при работата ни по новата ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020 г.”. Много важно е и изпълнителите по-добре да правят оценка на риска, така че да не се допусне оскъпяване на който и да е проект заради недобро планиране на изпълнителя.
Споменахте, че важна задача за вас са подготовката и подаването на проекти по Механизма за Свързана Европа. Какво предстои по този инструмент?
Има конкретни изисквания какви проекти могат да кандидатстват – те трябва да са екологосъобразни и същевременно да имат трансгранично значение. В момента подготвяме няколко проекта, които последователно ще подадем за кандидатстване. Предвиждаме на първото набиране на проекти да предложим жп линията Драгоман – София – Елин Пелин. Той отговаря на всички изисквания на програмата и се надявам, че ще получи необходимата подкрепа. Трасето обхваща около 65 км и е разделено на три участъка.
Какво можете да направите през следващите месеци за БДЖ?
Към момента общите задължения на „Холдинг БДЖ” ЕАД възлизат на почти 600 млн. лв. Въпреки трудната ситуация, в която се намира държавният железопътен превозвач, компанията обслужва всички свои текущи задължения както към персонала и търговски контрагенти, така и към банките кредитори.
Главен приоритет ми е да продължа активния диалог с всички кредитори, защото само по този начин ще постигнем основната си цел – приемане на всеобхватно взаимно приемливо споразумение за разсрочване задълженията на компанията.
На този етап се стремим да бъде ускорен процесът по нотифициране на помощта за БДЖ в размер на 170 млн. лв. от Европейската комисия. Вече имаме принципната позиция на Генерална дирекция „Конкуренция”, че Европейската комисия смята за допустима държавната помощ за преструктуриране на БДЖ. Това ще позволи разговорите с кредиторите да могат да придобият и по-ясни параметри. Тази помощ ще осигури по-голяма стабилност и спокойствие в осъществяването на дейността на дружеството.
Ще работите ли и за електронното управление? Какви са плановете ви в тази насока?
Електронното управление е един от приоритетите на правителството. Задача на моя екип е да предприемем бързи стъпки за преодоляване на принципа „работа на парче”. В тази посока е и едно от първите решения на правителството – обединяването на отговорността за функционирането на две държавни структури, които имат пряка връзка с електронното управление – Съвета за административна реформа и Съвета за е-управление. Двете структури ще се координират от вицепремиера Екатерина Захариева.
Започна подготовка на промени в Закона за електронното управление, които ще улеснят предоставянето и ползването на електронни административни услуги и до края на месеца ще бъдат предложени за обществено обсъждане. Измененията в закона, който е от 2007 г., трябва да регламентират функциите на държавния системен администратор. Той трябва да осигури поддръжката и устойчивостта на внедрените системи. На срещата ми с браншовите организации от сектора на информационните технологии и съобщенията промените в закона бяха във фокуса на обсъжданията. Експертният екип, в който има представители на браншовите структури – по предложение на бизнеса, работи активно и се провеждат срещи почти всеки ден.
За времето на действие на служебния кабинет ще бъдат разработени годишни планове за изпълнение на Стратегията за електронно управление, както и методика на оценка на изпълнението на дейностите.
Какво следва до финализирането и одобряването на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура”?
Вече получихме първите коментари от Европейската комисия по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” и съвсем скоро ще изпратим ревизирания вариант в Брюксел. Като цяло коментарите са технически и се надяваме, че е възможно след тяхното отразяване комисията да премине към одобряването на програмата.
Кога очаквате да приключат официалните преговори с ЕК? Възможно ли е да настъпят изменения при ключовите проекти в окончателния вариант на ОПТТИ?
Беше много важно да направим приоритизация на проектите. В пътния сектор основното е завършването на цялата АМ „Струма”, което означава до 2020 – 2022 г. да сме изградили и пуснали в експлоатация и лот 3, който обхваща Кресненското дефиле. Предложихме и цялата АМ „Хемус” да бъде включена в обхвата на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020 г”.” Мисля, че няма да е пресилено, ако кажа, че това е най-важният проект за Северна България. Още един обект е със стратегическо значение за връзката север – юг, а именно тунелът под връх Шипка.
В жп сектора трябва да завършим модернизацията по цялата линия Пловдив – Бургас. Много важна е и линията Елин Пелин – Септември. Проектът е разделен на два участъка, като е реалистично до 2020 – 2022 г. да успеем да изградим трасето Елин Пелин – Ихтиман. В новия програмен период продължаваме и работата по разширението на метрото в София – проект, доказал своето огромно значение.
През последните месеци лот 3.2 от АМ „Струма” предизвика дебат между различни експерти. Поискана беше алтернатива на тунела при Кресна. Какво е вашето мнение за съоръжението? Считате ли, че това е най-добрият вариант, и ще се вслушате ли в отправените критики?
Всеки вариант има своите плюсове и минуси, но вече сме в такъв етап, че трябва да преценяваме най-вече кое решение може да доведе до изпълнението на проекта в рамките на програмния период. Това е въпрос, който обсъждаме не само с Министерството на регионалното развитие, но и с европейските ни партньори, защото от решението зависи и финансирането на лотове 2 и 4, които в момента се изграждат по ОП „Транспорт 2007 – 2013 г.”.
Отчужденията на земя са едни от най-сериозните проблеми при изпълнението на проекти по оперативните програми. Как би могъл да се реши този въпрос?
Наистина отчуждителните процедури често водят до сериозни забавяния при реализацията на проектите, още повече че след последните нормативни промени не се допуска започване на строителни дейности, докато всички отчуждения не са приключили. Това означава, че трябва много по-внимателно да планираме изпълнението на проектите. Ако се справим с тази задача, не само ще решим въпроса с отчужденията, но и много други проблеми – пресичането и преместването на комуникационни мрежи, които не са отразени на кадастралните карти, време за археологически проучвания.
Смятате ли, че трябва да се привличат чужди инвестиции в инфраструктура, които да допълват европейските средства?
През последните месеци различни проекти получаваха публичност заради заявен чуждестранен интерес. Според много експерти са нужни промени в нормативната база, касаещи публично-частното партньорство, които да създадат условия за чуждестранните инвеститори, имащи интерес към подобни проекти. Но това е въпрос, който тепърва ще се обсъжда.
Ще си сътрудничите ли с Камарата на строителите в България?
Винаги съм работила интензивно с Камарата на строителите. Още когато бях в Управителния съвет на АПИ, а по-късно и като заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството съм се стремяла да обсъждаме с бранша всяко важно решение. Това е подходът ми на работа и тук – надявам се взаимното доверие, което сме изградили през годините с Камарата на строителите, да е в основата на все по-добри резултати при изграждането на транспортната инфраструктура на страната.
С какви проблеми подозирате, че ще се сблъскате, докато сте служебен министър?
За съжаление проблемите в сектора са натрупвани с години, дори десетилетия и аз нямам амбицията, че за 2 месеца мога да реша всички. Затова си поставям реалистични цели, които можем да постигнем и които ще имат значение за хората. Да ускорим работата по ОП „Транспорт”, да получим одобрение на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура”, да продължим активния диалог с кредиторите на БДЖ, да направим пълен преглед на състоянието на дружествата и където е нужно, да вземем спешни мерки. Това са част от нещата, които можем да направим за това малко време, но които ще имат отражение за целия сектор в дългосрочен план.
Какво си пожелавате да се случи през следващите месеци?
Пожелавам си да изпълня всички цели, които си поставям. Това ще бъде важно като цяло за сектора, но и за хората. Пожелавам си и да няма инциденти. Тази година се случиха много трагични събития – заедно с наводненията имаше ръст на тежки пътно-транспортни произшествия, инциденти в железопътния транспорт. Дано всичко това вече е останало зад гърба ни, а от трудните моменти да се научим да бъдем по-отговорни и съпричастни.
