България е еволюирала много по същина и по форма

Прочетена: 73

Н.Пр. Хорхе Фуентес Монсонис-Вилайонга
Посланик на Кралство Испания у нас от май 2009 г. Този пост е заемал и в периода 1993-1997 г. Роден е във Валенсия на 12 април 1940. Работил е като съветник в посолството на Испания в Тунис, както и като заместник-посланик във Вашингтон. Бил е посланик за специални поръчения за разширението на Европейския съюз и началник на мисията на ОССЕ в Хърватия. Завършва политически науки и икономика, а също и право. Награден е с орден „Мадарски конник” и орден „Стара планина първа степен”.


Ваше Превъзходителство, това е вторият Ви мандат като посланик в България. Виждате ли промяна в страната ни?
Да, разбира се. Забелязах много промени във вашата страна. През 1993 г.,
когато дойдох за първи път тук, България все още имаше силното желание да влезе в ЕС и в НАТО. Сега при втория ми мандат страната вече е пълноправен член и на двете евроатлантически структури, следователно ние се намираме в съвсем различна обстановка. Това, разбира се, доведе до редица промени, формални и по същество, които са много важни. Жителите на град София удвоиха броя си, като в момента са над 2 милиона. Също така се наблюдава и отварянето на страната навън – около 1,5 млн. души са напуснали държавата. Има голям брой автомобили по улиците, много магазини, молове… Т.е. през тези 12 години България е еволюирала много и по същината, и по формата си.

Имайки предвид, че Испания има излаз на Средиземно море и Атлантическия океан, как е уредена пътната инфраструктура в страната ви? Какви проблеми срещате там?
Испания има радиална структура на пътната мрежа. Всички пътни артерии, включително и жп мрежата, са замислени да тръгват от столицата на страната към останалите точки. Част от периферните градове са много големи. Те се намират на морските брегове и следователно са дестинации за туризъм. Към тях също бяха изградени автомагистрали. Когато бях дете пътищата бяха лоши. Сега Испания е страната с една от най-добрите пътни мрежи в Европа.За жалост по-голямата част от тях са платени. Те са изградени от частни фирми и следователно възвръщаемостта се осъществява чрез събирането на пътни такси. Що се отнася до жп мрежата, положението е сходно. Ние имаме високоскоростни влакове, които свързват столицата с всички най-важни градове в страната. Аз разбирам защо ми задавате този въпрос. Предполагам, че желаете да свържете това със ситуацията във вашата страна. Нали така?

Да, но не мисля, че има много общо между пътните инфраструктури на двете държави, тъй като у нас, както виждате, състоянието на пътищата е незадоволително.
Да, точно това исках да кажа и аз. Преди 40 години положението в Испания не беше много по-добро, отколкото е сега в България. И фактически благодарение на фондовете от ЕС ние успяхме да модернизираме пътищата. По мое мнение това е една от най-важните задачи пред България. Съвсем явно е, че България има нужда от над 2000 км автомагистрали и структурните фондове на ЕС са точно за това. Така че кураж!

Какви са бъдещите планове на Испания в областта на строителството? Залягате ли на енергийноефективните сгради?
Както вероятно знаете, Испания имаше една от най-силните индустрии в областта на изграждането на жилища. През последните години у нас дойдоха над 7,5 милиона емигранти. Трябваше да се построят много жилища, които да удовлетворят техните нужди. Също така да се приемат туристите или просто да се отговори на търсенето на хората, които желаеха да закупят второ жилище. Резултатът беше по 1 млн. апартамента на година, което като обем построени жилища е повече, отколкото във Великобритания, Франция и Германия, но взети заедно. Испанската криза силно засегна сектора и в този момент изграждането на жилищния фонд спадна с 50%. Но разбира се, ние се надяваме отново да се съживи, и да стигне до по-умерени нива. Сега работната ръка се преориентира към възстановяването и обновяването на жилищния фонд, на апартаменти и сгради, които са с архитектурна стойност. Що се отнася до другата част на въпроса ви, да, действително немалко от новите жилища без съмнение употребяват нови енергийни източници, например слънчевата енергия.

Безбройни са архитек-
турните шедьоври във вашата страна. Вие кои харесвате най-много?
Ако бъда откровен, смятам, че страната ни е дала едни от най-добрите художници на света – Веласкес, Гоя, Пикасо, Миро. Всички те са творци, всеки един от тях е произвел революция в своята епоха в областта на изкуството. Испания е имала блестящи постижения и в други сектори – в архитектурата и литературата също сме дали големи имена. Разбира се, когато говорим за испанска и световна архитектура, не може да не споменем името на Гауди, Монео, Сеги, Саенс де Ойса, които са оставили чудесни архитек-
турни произведения. Те са тези, които аз предпочитам.

Вашата страна води своето начало още от самото създаване на съв-ременния човек. Влагат ли се средства в рехабилитацията и запазването на архитектурните паметници?
Разбира се, абсолютно задължително е ние да поддържаме това историческо наследство, което сме получили от нашите прадеди. Голяма част от архитектурните паметници се намират в малките градове и провинции и тяхната поддръжка изисква непрекъсната работа. В Испания съществува Дирекция за защита на националното богатство, която между другото се ръководи от мой приятел и всъщност работи за съхраняване на тези паметници. Бюджетът, с който разполага, е значителен. Ние прилагаме интересна практика, която бих препоръчал да използвате и у вас. Идеята е следната – по принцип да се опази историческото и архитектурното наследство на една страна, е много скъпо, изисква доста средства. Да се обнови някакъв паметник обаче, след което да се остави просто да „спи” в едно зимно състояние, също е скъпо. Не е възможно и абсолютно всичко, което е оставено като културно наследство, да бъде превърнато в музей, просто не е рентабилно. Ето защо Испания пое инициатива и превърна много от сградите, които имаме като историческо наследство, в национални обекти, отворени за посещение. В какъв смисъл го казвам – големите паметници се използват и като хотели дори. Става дума за древни замъци, палати, манастири, които са приспособени така, че да могат да приемат гости. Те са разпръснати из територията на страната и всъщност може да обиколите цяла Испания, като отсядате в един дворец и после в следващия. Цените, разбира се, са по-ниски от тези в частните хотели, защото държавата дава известни субсидии. Освен това посетителят има удоволствието да отседне там, където е живял голям благородник или дори испански крал. Препоръчвам ви го.

В България имаме същата практика с нашите манастири, които са превърнати в места за отдих.
Между другото аз съм много горд с вашите манастири и винаги препоръчвам на моите приятели, ако искат да видят истинската България, да ги посетят. Това е най-доб-рият начин да откриеш красотата на страната.

Има ли поле за изява на наши строители по проекти в Испания?
Трябва да споделя с вас, че за момента България и Испания имат много интензивни отношения. Те се изразяват в това, че балансът на търговския стокообмен е добър. Равновесието е в смисъл, че България изнася същия обем стоки и услуги, който получава от Испания. Но що се отнася до инвестициите, страната ни прави много по-големи инвестиции в България, отколкото обратното. Да кажем, че България все още не е достигнала до икономическо ниво, за да започне да прави инвестиции извън пределите си. Аз се надявам това положение да се подобри, но смятам, че процесът ще отнеме още няколко години. Следователно в момента няма български инвестиции в областта на строителството в Испания. Някои от българите, които са емигрирали у нас, са създали малки строителни фирми, но това не са големи инвестиции и не е износ на капитал. Трябва да отчетем и още един факт – голяма част от българските емигранти, които са заминали за Испания, са с много висока квалификация, но на новото място е трябвало да приемат работа, която е под равнището на тяхната подготовка. Разбира се, има и инженери, които работят съгласно образователния си ценз, но са малко.

А испанските инвеститори проявяват ли интерес към България?
В тази област също има голяма промяна от първия ми мандат досега. Преди 15 години имаше много малко испански инвеститори в България. Почти всички, които идваха тук, се занимаваха и инвестираха в хазартни игри и казина. В замяна на това обаче днес в България има един значителен брой испански инвеститори. В продължение на години те са работили и са концентрирали инвестициите си преди всичко в изграждането на недвижими имоти. Те са закупували терени по морския бряг и са изграждали апартаменти, хотели, къщи, жилищни комплекси и други. За жалост с настъпването на кризата тази дейност бе прекъсната. Инвеститорите, които са работили в тези области, за момента или изчакват кризата да отмине, като, естествено, запазват собствеността върху терените си, или просто се преориентират в инфраструктурния сектор или пък в областта на възобновяемите енергийни източници. Много предприемачи работят в областта на консултантските услуги. Имаме фирми, които действат в туристическия сектор, това са „Мелиа”, „Риу” или пък в производството на санитария, каквато е фирма Roca. Ако направите обиколка на моловете в София, ще видите, че има и много испански марки.

Какви стъпки предприема Испания за привличане на туристически интерес?
Испания винаги е заемала второ или трето място по брой на туристи в света. Обикновено първата страна е САЩ. Те имат 300 млн. жители и приемат 100 млн. туристи. В Европа пък най-посещавани са Испания и Франция. За да добиете представа: от всеки трима туристи, които идват в Европа, един отива във Франция, един в Испания и един в някоя друга европейска страна. Стигали сме до 70 млн. туристи на година, тоест почти двойно повече от населението на страната. Кризата, разбира се, засегна и този сектор, но все пак продължаваме да поддържаме около 60 млн. туристи на година. Испания има късмета да радва с чудесен климат, но само слънце и плаж не са достатъчни. Трябваше да изградим хотели, инфраструктура, пътища, летища, жп линии и т.н. След това да направим широки рекламни кампании. Също така искаме да въведем и нови елементи в селските региони и културен туризъм. Точно заради това Мадрид, който няма плаж, е една от основните туристически дестинации, защото там са най-добрите музеи в Испания, а може би и в света. Градове като Валенсия, Севиля, Барселона, Гренада също са прекрасни туристически дестинации.

Имайки предвид 100-годишните дипломатически отношения между нашите две страни, кое е най-важното нещо, което българите трябва да знаят за Испания?
Аз съм абсолютно уверен, че България знае много повече за Испания, отколкото Испания за България. Винаги се удивявам как българските граждани, които са добре образовани, знаят толкова много за страната ни. Имайте предвид и факта, че българските емигранти избраха Испания. Може би те са почувствали, че страната ни е приятелска дестинация. Тя наистина е приятна държава и затова над 500 хил. души са избрали да отидат там. Друго, което трябва да се знае, е, че много българи вече говорят испански. Отбелязахме 100-годишните дипломатически отношения между двете страни и хората, които се изказаха на събитието, го направиха на испански. Аулата на Софийския университет бе пълна с хора, аз се обърнах към публиката на испански и много от тях ме разбраха. В България има над 20 000 души, които всяка година изучават испански език. Също така трябва да знаете, че си струва да се научи нашият език. Ние сме там и ще ви посрещнем с отворени обятия и симпатия.

България едва прохожда в ЕС, как се справяме според Вас? Върху какво трябва да се съсредоточим?
Радостен съм от факта, че България е член на ЕС. Страната има много силно европейско призвание. В този момент смятам, че точно страни като България се чувстват най-горди, че са членове на ЕС и те са тези, които най-много го защитават. Разбира се, България влезе в Съюза, когато все още се намираше в едно средно икономическо положение. Спомням си, че България влезе, когато имаше около 34% от средните икономически показатели за ЕС. Макар че след присъединяването си малко по малко започна да повишава икономическия си ръст, за момента се намирате около 38% от средното ниво за Съюза. Ако продължите да отбелязвате този икономически растеж, след около 30-35 години може би ще достигнете 70–75% от средните икономически показатели. Това вече означава, че ще се създаде активна индустрия, ще се създадат нови работни места, което ще позволи на онези, които са напуснали страната, да се върнат в нея. Разбира се, трябва да се борите с корупцията, престъпност-та, трябват и реформи в съдебната система. Трябва България да се изведе до състояние, в което да може да приема европейските фондове. Нека имаме предвид, че в момента страната получава малка част от всичко онова, което би могла да получи. Тя може да има достъп до 1 млрд. евро на година, а сега се получават само 3% от тази сума. Това не трябва да се допуска, защото вие губите огромни количества от фондовете, които бихте могли да приемете. Искам да обърна внимание на факта, че когато Испания беше в положението, в което се намирате вие, ние получавахме 1% от БВП под формата на европейски фондове. С този процент Испания преобрази страната. България има право да получи от ЕС 3 пъти повече, отколкото ние. Над 3% от БВП на България може да идва от хазната на ЕС. Може би защото не се представят добри проекти, България получава минимална част от тези суми. Така че и тук кураж и да се работи в това направление.

Как се отразява икономическата криза в Испания? Какво предприема Испания, за да се справи с нея?
Икономическата криза в Испания сериозно ни засяга. Най- болезнена е безработицата. Поради причините, които ви обясних, ние приехме голям брой емигранти у нас. За период от 10 години от 2% емигранти, които сме приемали, стигнахме средното за ЕС ниво – 12% емигранти. От 7% безработни скочихме на 20%. Що се отнася до другите сектори – публични разходи и външен дълг, ние не сме в такова положение, или казано по друг начин, далече сме от гръцката ситуация. Много съжалявам, че страна като Гърция, която е дала толкова много на човечеството, сега е синоним на точно тази кризисна ситуация. Като че ли днес е на мода да се казва: „Ние не сме Гърция.” Но в много други смисли, мнозина от нас биха желали да бъдат Гърция. Разбира се, ние правим съответните усилия, за да можем да елиминираме всички тези недостатъци. Трябва да се работи в нови полета на заетост и да се стремим добре да управляваме публичните си разходи и външния си дълг. Точно в тази насока се работи и затова в някои от регионите в Испания вече няма криза.

Как виждате бъдещото сътрудничество между нашите две държави?
Аз смятам да продължим да бъдем на добрия път, който изминаваме. Никога отношенията ни не са били толкова добри, както са в момента. Споменах  го и на честването на 100 годишнината от установяването на дипломатическите отношения и дано да продължим в същият дух. Испания беше страната, която помогна много за влизането ви в евроатлантическите структури, защото искаше да види точно страните от юга като България и Румъния да влязат и да подкрепят този южен фланг. Разбира се, това, което желаем да видим, е България да бъде засилена още повече в икономическо отношение, тя да бъде партньор, който да бъде пълноправен член на еврозоната и Шенген, за да продължим да работим като равни. Ние имаме много добра комуникация, имаме всекидневни полети между страните ни, имаме и извънредно силни културни взаимоотношения. Много важен е търговският и финансовият стокообмен и желаем да продължим в тази насока.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 13.05.2010. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: