Емил Христов
Г-н Русев, какви са предизвикателствата пред вас като зам.-министър на регионалното развитие, отговарящ за сектор „Води“?
Най-голямото предизвикателство за мен е да намеря начин за ускоряване на ВиК реформата. Също с голям приоритет е подготовката на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020”.
ВиК реформата не се счита за толкова приоритетна в България на фона на здравеопазване, енергетика и други наболели проблеми, но със сигурност е в топ 10 на важните за обществото теми. Доста неща са направени през последните години. Може би това е една от малкото сфери, в които е имало приемственост. Смятам, обаче, че е необходимо проектно управление и ускоряване на поетите ангажименти. През годините са изготвени мастер планове, извършени са и законодателни промени. Колегите са работили и по подготовката на оперативните програми за периода 2014-2020 г., така че не мога да кажа, че не е свършено необходимото. Напротив, аз заварвам стартирала реформа и това, което остава за нас, е да ускорим мерките.
Оперативна програма „Околна среда 2014-2020” е една от големите, на които трябва да се обърне специално внимание. Само от нея ще получим малко над 1 млрд. евро, а отделно има и други средства, които трябва да бъдат отпуснати от ЕС и са от изключително значение за ВиК сектора. Важното е да ги инвестираме по правилния начин. Има доста технически и финансови въпроси, свързани със съфинансирането. В момента сме в процес на преговори с Европейската комисия, като ги доуточняваме. Това са двете най-големи предизвикателства пред мен като зам.-министър.
През този месец няколко пъти ни сполетяха бедствия, предизвикани от поройните дъждове. Говори се, че на места причината за тях са били скъсани диги. Експертите отново започнаха да коментират необходимите промени в тази сфера. Има ли проблемни язовири, къде са те и какви мерки могат да се предприемат, за да не се случват повече трагедии?
Факт е, че стопанисването на водохранилищата е отговорност на няколко ведомства. Едно от тях е и Министерството на регионалното развитие, което, посредством ВиК операторите, отговаря за девет значими водоснабдителни язовира. Големи язовири се стопанисват и от предприятие „Язовири и каскади“. То отговаря за съоръжения, които са критично нужни за енергийната система на страната. Има и по-малки язовири, които са общински и са дадени най-често на земеделски стопани, предоставени под наем или на концесия. За мен проблемът се дължи на липсата на единен подход или механизъм, по който да се оценява състоянието им. Обсъждат се мерки в тази посока. През последните години са предприети стъпки за паспортизация на язовирите и най-вече на стените и съпътстващите ги съоръжения. В момента обмисляме дали да не създадем общ надзор за тях. Това според мен е правилната посока. Не смятаме, че трябва само един-единствен орган да ги стопанисва, а по-скоро е необходимо да мислим за единен контрол върху техническото състояние.
Доколко е възможно да се реализира идеята водохранилищата да бъдат под една шапка на управление?
Ако говорим за орган, който да отговаря за стопанисването и експлоатацията, възможността е много малка. Това е мое мнение. Ако се мисли за орган, ангажиран с контрола на тяхното състояние, по-скоро да, възможно е.
Беше обявено, че до края на годината ще бъде направена първа копка на язовир „Пловдивци“ и пречиствателна станция за питейни води към него. Как се развива реализирането на този проект?
Работата по този проект напредва. Възможно е първата копка да бъде направена преди края на годината, ако процедурата за избор на строител се проведе в установените срокове. Преди четири седмици отворихме тръжната документация. В момента се разглежда в детайли техническата оферта, която е мащабна. Очаквам скоро да има избран изпълнител. Иска ми се да кажа, че първата копка ще бъде направена още през тази година, но ако това не стане, със сигурност ще има такава в началото на 2015 г.
През 2015 г. се очаква да започне и строителството на язовирите „Луда Яна“ и „Студена“. На какъв етап е работата по тях?
При „Луда Яна“ имаме напредък, макар че все още изоставаме леко от първоначално направения график. В момента се запознаваме с техническата документация и самия проект. Очакваме заключенията за тях, но извършваме необходимото, за да започнем строителството на язовира час по-скоро. Що се отнася до „Студена“, там нещата се развиват една идея по-бавно. Той също е част от тази група съоръжения, за които е изтеглен заем от Световната банка, и няма как да не бъде изграден.
Споменахте регионалните ВиК мастер планове. Кога се очаква да има резултат от тях?
Мастер плановете са голямо начинание, което беше реализирано през последните две години. Те са готови и приети. Дават рамката на необходимите инфраструктурни инвестиции. Говорим за огромен обем документи, които представляват детайлна разбивка на развитието през следващите пет години и по-обща картина в по-дългосрочен план. Основната им цел е да отговорят на изискванията на европейските директиви и да спомогнат за развитието на стратегическата ВиК инфраструктура.
С пилотен проект за област Смолян започва следващ етап, в който инвестиционните намерения в мастер плановете се превръщат в прединвестиционни проучвания (ПИП). Това е изключително важно, защото те са тези, които ще помогнат за развитието на ВиК инфраструктурата. Те ще направят плановете оперативни.
Говорейки за бъдещето на сектора, няма как да не ви попитам и за притесненията на неправителствените организации, които отбелязват като основен проблем загубите по ВиК мрежата. Какви са възможностите за решението му?
Загубите наистина са високи. За голяма част от мрежите в страната не се правят подробни изчисления, които да покажат колко процента от водата не достигат до крайния получател. Заставам зад това си твърдение. Представете си една водоснабдителна система, която има 100 входа и 100 хияди изхода, или иначе казано – водомери на клиенти. В такъв случай трябва да имаме за един и същи период коректни измервания и от двете страни. В много малко случаи това е факт.
Загубите на повечето места варират между 55% и 65%. Но има и фрапиращи случаи – от порядъка на 80%. Изключително малко са районите със загуби под 50%. Тези цифри изглеждат стряскащи и те наистина са такива, особено там, където себестойността на водата е висока.
Това са районите с високи енергийни разходи за добиване на вода като Добрич, Шумен и Разград. Дълги години се смяташе, че загубите трябва да бъдат свалени до 15-20%. Такива нива няма никъде по света, освен може би в държави като Израел и Япония, които и от екологична, и от технологична гледна точка са предприели изцяло различен подход към загубите. С изключение на такъв тип държави, почти няма места по света, където те да са под 15-20%. Тук е мястото да напомня, че преди няколко месеца беше приета ВиК стратегията и в нея се посочват препоръчителни загуби, които предопределят нивото на инвестиции. Въпросната цифра е 48,5%. Ако успеем да намалим неоползотворената вода дотам, то това би било голям успех.
Знаете, че има много места в България, където благодарение на проекти за интегрирани водни цикли освен канализацията беше подменен и съществен процент от водопроводната мрежа. Говоря за градове като Каварна, Балчик, Кюстендил. Там загубите намаляха. Но в град, където те са били 60% и е сменена 50% от мрежата, това няма да доведе намаляване от 30%, а по-скоро до 55%. Така че не е правилно да се мисли, че с инвестирането на европейски средства веднага ще си решим проблемите. Няма нужда да се поставят твърде амбициозни цели, а впоследствие да се обяснява защо не са изпълнени. Нека работим стъпка по стъпка. По-реалистично е да говорим за намаляване на загубите до 45%, което е постижимо.
Друг казус, който води до затруднения в работата на ВиК операторите, е липсата на одобрен от ДКЕВР бизнес план за периода 2014 – 2015 г. Трудности за тях създават намалената през тази година консумация на води заради обилните валежи, цената на електроенергията, която е основен разход, високият размер на несъбраните вземания от клиенти и липсата на съгласуваност на общинските инфраструктурни проекти с ВиК операторите. Какъв е вашият коментар?
Да, има такъв проблем. Действително голяма част от операторите в България, включително такива, на които не сме принципал, са подали заявление за увеличаване и промяна на цените. Поради тази причина проведохме среща и с ДКЕВР. Считаме, че трябва да се намери компромисен вариант, който да е в полза на всички заинтересовани страни.
Относно обилните валежи – ВиК дружествата са силно зависими от кубиците вода, които успяват да фактурират, и дъждовете на практика намалиха продажбите им. Голяма част от потребителите, които живеят в къщи и имат градини или дворове, използват питейна вода за напояване. Нека за момент се абстрахираме доколко редно е това – в крайна сметка тя минава през водомерите и за нея се плаща. А и не мисля, че това е толкова лошо за операторите. Що се отнася до вземанията, смятам, че събираемостта е търговски процес, бизнес функция и един добре работещ ВиК оператор трябва да предлага мерки в тази насока. Все пак хубаво е да се помисли и за евентуални законови мерки.
Нека се върнем към язовирите. Имате ли данни за инвеститори с намерения в тази насока и как стои възможността за публично-частно партньорство (ПЧП) при изграждането на водни съоръжения?
Цялостното изграждане и стопанисване на язовири чрез ПЧП е предизвикателство, защото това са много скъпи съоръжения. Те са стратегическа водна инфраструктура и историята показва, че трудно излизат сметките на частния инвеститор. Ако все пак има такъв, то той трябва да разчита да си върне вложеното за дълъг период от порядъка на 15 – 25 години.
Когато има потенциал за по-голям хидроенергиен проект сметките стават по-възможни. Може да се мисли за големи държавни инвестиции, най-често с дългосрочни изгодни заеми от международни финансови институции. Пример за това са яз. „Луда Яна“ и яз. „Студена“.
Възможно е те първо да се изградят, а после да се търсят гъвкави варианти за партньорство. Да се построи такова съоръжение и да бъде изплатено от частния партньор, е трудно и по-скоро невъзможно. Но това не трябва да блокира възможността за други публично-частни партньорства.
Темата ПЧП е по-актуална за ВиК сектора, отколкото за големите язовири. Може при добра инвестиция да се намали загубата на вода, да има енергийна оптимизация, а дори и да се повишат приходите. Така наречените договори с гарантиран резултат, които са по-популярни в енергетиката, биха били едно от решенията за осигуряване на вложението.
И през тази година на места имаше режим на водата. Какви планове има ведомството, за да се спре това?
Като човек, който е работил цял живот във ВиК сектора, не се изненадвам, че все повече места в България имат воден режим. Истината е, че състоянието на водната инфраструктура е лошо и без инвестиции това не може да се промени. Простата сметка показва, че ако един водопровод има срок на годност от около 50 г., то тогава всяка година трябва да подновяваме средно 2% от него, за да можем след 50 г. да разполагаме с поддържана водопреносна мрежа със същата дължина. За съжаление това не се случва в България. Влошаването на състоянието на инфраструктурата води до безводие и режими.
Ставаме свидетели на експлоатационни проблеми в относително големи населени места – общински, а дори и областни центрове. Последният случай от тази година е Омуртаг. Имахме проблеми и с експлоатацията в Кърджали. Качеството на водата се влоши рязко, което наложи режим в областния център. Добрич също периодично остава без вода.
Честно казано, има доза ирония във факта, че обилните дъждове причиняват режим, наводнявайки помпените станции, които излизат извън строя. Единственото правилно решение е изпълнение на инвестиционната програма, заложена във водната стратегия. Говорим за почти 12 млрд. лв., които трябва да бъдат осигурени до 2023 г. Тези пари са нужни на страната ни и ще помогнат на много райони да решат проблемите си.
Какво се случва с нормативната уредба във вашия ресор?
Това, от което секторът се нуждае, е координация при прилагане на мерките, набелязани във ВиК стратегията. Пряка моя задача е да ги превърнем в ефективен работен план за действие. Може дори да го наречем екшън план, който изисква координация между различни институции. Не смятам, че са необходими значителни законодателни промени. Ключови са проектите на двата подзаконови нормативни акта – Наредбата за регулиране на цените и Наредбата за определяне на дългосрочните нива на показателите за качество в сектора. Предложенията ще бъдат готови няколко месеца след като на власт ще е новото правителство. То ще трябва да продължи работата по промените.
Какви са съветите ви към бъдещото правителство? Какви промени са нужни в сектор „Води“ ?
Нашата амбиция е да оставим работещ план за довършване на реформата в сектора и адекватни съгласувани мерки по ОП „Околна среда“ заедно с колегите от МОСВ. Съветът ми към следващото правителство е да има приемственост. България разполага с работеща ВиК стратегия и се опитвам да убедя хората, че довършване на реформата означава прилагане на документа. Още веднъж повтарям, че е изключително необходима приемственост в тази посока, както и активна работа с общините и областните управители.
В България на регионално ниво бяха създадени ВиК асоциации и е важно сега те да заработят оперативно. Трябва да се започне с подготовката на прединвестиционните проучвания за регионите.
Работите ли по съвместни дейности с Камарата на строителите в България?
Познавам се добре с членовете на секция „Хидротехническо строителство“ към КСБ. Проведох няколко неформални работни срещи с тях, на които говорихме за ролята на бизнеса и браншовите организации в прилагането на стратегията. Камарата участва и в консултативни групи по няколко конкретни теми. Моите впечатления са, че МРР поддържа добри работни отношения с КСБ както на ниво правене на стратегии и политики, така и на ниво участие в технически и експертни групи. Конкретни примери мога да дам с търсенето на решения за ефективни мерки за пречистване на води и намаляване на капиталови разходи. Представители на КСБ винаги са канени на консултативни съвети и разчитаме на техния богат опит и професионализъм.
Предстои Четвъртата научнопрактическа конференция „Състояние и предизвикателства при изграждането на ПСОВ в България“, която КСБ и БАВ организират. Какво е мнението ви за този тип форуми – как се отразяват на сектора и какво послание искате да отправите към бизнеса?
Тези форуми са необходими, особено когато от тях излизат конкретни предложения. Искам да отправя послание към строителния бранш заради неговия висок потенциал – да се оптимизират капиталовите разходи, необходими за водния сектор.
България има своите големи водни строители и смятам, че те могат да изпълняват все по-активна роля. По-рано споменах темата за договорите с гарантиран резултат. Моето мнение е, че частният сектор трябва да мисли в тази насока.
