Яна Георгиева: Разплатихме над 400 млн. лв. на строителите

Свилена Гражданска Г-жо Георгиева, от два месеца сте начело на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“. Заехте поста в доста труден момент – спрени средства от ЕС и непрекъснати искания на пари от страна на бенефициентите, за да се разплатят с изпълнители на проектите им. Кои са приоритетите ви и какво свършихте дотук? Първата ми задача е увеличаването на процента на плащанията по оперативната програма. За момента това е най-важ­ното. На второ място е подготовката на новата оперативна програма, а вече сме в първата година от програмния период 2014 – 2020 г. Третият ми приоритет е създаването на работещ отбор в рамките на Главната дирекция ОПОС към Министерството на околната среда и водите. Знаете, че в началото на годината имаше структурни промени и механично сливане на двата органа, което не означава, че автоматично се получава отбор, който да действа добре, ефективно и на висотата, която се изисква от нас. Това са трите основни задачи, по които работя. Разкажете ни повече за първия ви приоритет... Мога да ви припомня, че от август се възстановиха плащанията по оперативната програма с национални средства. Това е изключително важ­но, тъй като с парите от нас бенефициентите, които са основно общини, се разплащат с фирмите, т.е. вкарва се свеж финансов ресурс в строителните компании. Дружествата могат да продължат работа. Техните финанси, механизация и работна сила са планирани така, че да могат да издържат не повече от два-три месеца забавяния при получаване на средства. Предвид ситуацията, в която се намираше „ОПОС 2007 – 2013“, ние поставихме строителния бранш в много тежко положение. Трябва да си вземем поука и да помислим за варианти за следващата оперативна програма. Според мен е необходимо да създадем гаранционен фонд или друга форма за осигуряване на финансов ресурс. Той трябва да бъде буфер и ако се стигне до такива ситуации, да можем да го използваме, докато се възстановят парите, и за да няма накъсване на строителния процес и на плащанията. Не трябва да забравяме, че ние сме на края на „ОПОС 2007 – 2013”, имаме срокове и е необходимо да се строи бързо. Миналата година зимният сезон беше доста мек и можеше да се изгражда, сега ще видим. Надявам се времето отново да позволи да работят фирмите. Колко средства от националния бюджет са разплатени по програмата? Бенефициентите ни са получили над 400 млн. лв. от август до сега. Ние продължаваме да верифицираме искания всяка седмица. Възстановяването на плащанията по ОПОС изисква от нас сериозни действия за доказване, че системите за контрол работят ефективно. Затова бяха нужни допълнителни контроли, проверки, да минем през няколко одита, включително и от ЕК. Всички сигнали, които имаме от Брюксел, са положителни. Системите работят и нямаме основателни причини да се съмняваме, че скоро ще получим отговор от Комисията, който да е добър за нас. Споменахте ЕК. Преди десетина дни от Брюксел идваха на проверка, за да решат кога да пуснат средствата по ОПОС. Какви са констатациите им? Те бяха на мисия при нас от 13 до 16 октомври. Трябваше да проверят определени обществени поръчки, които вече сме одитирали. Експертите на практика съблюдаваха как работи контролната среда на бенефициентите, Управляващия и, Одитния орган. Четири дни бяхме от сутрин до вечер с тях. Отговорихме на редица въпроси, а те прегледаха документацията. Установиха ли някакви нередности? Многократно споделиха, че системите за контрол са се подобрили. Но, разбира се, важен е официалният отговор от Комисията. Има ли рискови обекти по „ОПОС 2007 – 2013“? Има. Рисковите са такива, по които много късно или все още не са сключени договори за изпълнение на даден обект в рамките на инвестиционния проект. При нас основно той се състои от изграждане или реконструкция на пречиствателна станция и линейна част. И ако за един от двата обекта по една или друга причина няма подписан контракт, то той е рисков за нас, тъй като не може да се приключи проектът в неговата пълнота и да се постигнат съответните индикатори на финала, които са свързани с екологичното подобряване на водите. Колко обекта са такива? Не са повече от 6 – 7. Те са по-скоро изключения, отколкото да са преобладаващата част. Кои ще са приоритетите ви за „ОПОС 2014 – 2020“? Оперативна програма няма да имаме преди края на тази година поради няколко причини. Едната от тях е процедурна, тъй като трябва да правим нова екологична оценка, защото в края на мандата си миналият кабинет „Орешарски“ взе решение свлачищата, които бяха към Министерството на регионалното развитие, т.е. към ОПРР, да се прехвърлят към нас. Това промени обхвата на нашата оперативна програма. Процедурите по екологичната оценка са сравнително тежки. Другата причина „ОПОС 2014 – 2020“ да не е факт в края на годината е, че имаме коментари от ЕК, на които е необходимо да отговорим. Те засягат основно първата ос – „Води“. Определянето на бенефициенти по нея е една от причините за забележките от Брюксел. Коментарите на колегите от ЕК са, че това трябва да бъдат ВиК операторите, а не толкова общините. Има различни мнения в България, кое е удачно и кое не, и това е част от тази национална позиция, която трябва да бъде изградена. Какъв ще е размерът на финансирането на „ОПОС 2014 – 2020“? 1,033 млрд. евро са средствата, които са за първата ос, но в рамките на нея не всички пари ще бъдат за инфраструктура. Една част от тях ще са за доизграждане на системата за мониторинг на водите, също така подкрепа на водната реформа в България. Около 95% ще бъдат за финансиране на инфраструктурни обекти. А какви ще са средствата за останалите оси по програмата? Отново втората ще е „Отпадъци”. Отделената сума тук е 270 млн. евро. В програмния период 2014 – 2020 г. няма да се финансира изграждането на регионалните системи. Ще се ориентираме към мерки, които са по-високо в йерархията за управление на отпадъците, а именно превенция на образуването им, както и рециклирането им. Тук ще включим строителство на компостиращи, анаеробни инсталации, центрове за повторно употреба на отпадъците и т.н. Третата ос ще е „Биоразнообразие“. Основната ни цел ще бъде изграждането на структурата, която ще управлява мрежата от „Натура 2000”. В рамките на предишния програмен период вложихме много средства и усилия, за да се направи картиране на мрежата. Сега вече трябва да направим следващата стъпка - да използваме резултатите от дейността ни досега при подобряване на състоянието на местообитанието на видове. Четвъртата ос ще е за преодоляване на риска от наводнения. Тук са включени и превантивните мерки срещу свлачищата. При наводненията основният ни акцент ще бъде изграждането на система за реално наблюдение на водите, за да може да има предварителна информация, свързана с риска от природното бедствие. Ще се предприемат съответните мерки от властите и инвестиции в маломащабни инфраструктурни подобрения за преодоляване на последиците от стихията, корекции на реки, изграждане на диги и т.н. Петата позиция е за подобряване качеството на атмосферния въздух. За целта са отделени 50 млн. евро. Ще се опитаме максимално фокусирано да ги ориентираме към населени места, които имат сериозни проблеми с фините прахови частици. Основният ни проблем е, че съгласно правилата на фонда, не може да финансираме физически лица. Сред причинителите на  високите нива на замърсяване са отоплението през зимата, което е на дърва и въглища. Друга причина е транспортът. На него ще бъде обърнато внимание по ОП „Региони в растеж“. Търсим варианти как и под каква форма да може да помогнем на съответните общини да се справят с проблема, свързан с битовото отопление. Но трябва да си дадем ясна сметка, че той е по-скоро социален, отколкото екологичен. Разбира се, искаме и ще финансираме закупуване на миеща техника за общините, тъй като вторичното разпрашаване в градовете също е причина за по-високо ниво на фини прахови частици във въздуха. По традиция последната ос е за техническа помощ. Това са средства, чрез които управляваме оперативната програма и повишаваме капацитета на бенефициентите. Какви са поуките от досегашния програмен период и какво не трябва да повтаряме ? Първо е необходимо да преосмислим разбирането си за безвъзмездната помощ като такава. Това не са едни безплатни пари, които стоят в министерството, за да се вземат. Това е изключително грешно и води до сериозни проблеми впоследствие при изпълнението на проектите. Не се подготвят предложения, които да са достатъчно ефективни при използването на ресурса, което води след себе си финансови корекции. Втората голям поука е, че контролната среда е нужно да бъде така изградена и да са направени такива промени в нея, че одитът да бъде не повсеместен и непрекъснат, а точно на най-конфликтните места, където има смисъл да се проверява. Необходими са, разбира се, и превантивни действия. Има достатъчно информация в рамките на управляващите органи, за да може да се направят анализи и те да се използват за изграждане на система за предварително откриване на проблемите, за да се вземат мерки отрано, а не, след като е станала грешката, пожарно да се реагира. Обществените поръчки наистина са проблем, но той е следствие от това, което ви казах – неправилното отношение към безвъзмездната помощ. Искам специално да обърна внимание, тъй като много се говореше за това, че парите по оперативната програма са спрени заради търговете. Да, това е така, но е нужно да си дадем сметка, че в много случаи грешките, които са допуснати, не са, че някой е искал да ги направи, а просто правилата постоянно се променят. Бенефициентите са в ситуация, в която едни обществени поръчки, проведени през 2010 г., се контролират по нормативна база от 2013 г. Има еволюция в правилата при тръжните процедури. Те стават все по-строги, защото самата система е така направена, че тя сама се учи и усъвършенства. Впоследствие, като се натрупа опит, се вижда къде не се улавят проблемите и се налага промяна. Да очакваме ли нови финансови корекции по „ОПОС 2007 – 2013“ от Управляващия орган към бенефициентите? Все още не сме приключили с последващия контрол по всички процедури. Припомням ви, че от миналия ноември до сега системата беше блокирана. В момента имаме направена много строга програма по дни – кога какво се гледа. Вече двама души проверяват последователно една и съща поръчка, така че сме в процес на издаване на становища по тях. Какви са очакванията за загуби по програмата? В момента те са за 60 млн. евро. Но ситуацията е динамична. Цифрите много пряко зависят от входирането на искания за средства при нас, тяхната обработка, разплащането с бенефициентите и верифицирането на разходите. Ако успеем да запазим сегашното темпо, е възможно да намалим риска от загуба, но не трябва да забравяме, че в момента разчитаме на средства от националния бюджет. Какви са съветите към бенефициентите ви? Да гледат на тези проекти като такива, които трябва да решат съответни проблеми, и да са наясно, че безвъзмездната помощ, която получават, е максимално възможната. Как ще работите с Камарата на строителите в България? Първо искам да им честитя празника. В момента сериозно се опитваме да осигурим възможност да стартират по-скоро проектите по „ОПОС 2014 – 2020“. Целта ни е да няма дупка в работата на фирмите  и да могат да запазят капацитета, който са наели. Това, за което се борим, е да осигурим плавен преход между двата програмни периода и работата на строителите да не спира. С Камарата се надявам да работим много активно. Имам желание да обсъдим с ръководството й съвместни действия относно типовите документи, които касаят инвестиционния процес. Има много неща, които можем да правим заедно.