Ренета Николова
Д-р Тренчев, в един важен момент правим това интервю, буквално минути след като новото правителство стана факт. Вашата оценка за ситуацията в страната винаги е била много точна и прецизна, как я виждате сега?
Може би за първи път България изпадна в ситуация, в която стана ясно, че политиците не са особено ентусиазирани да вземат властта, което е нещо ново за нашия небосклон, защото у нас всичко може да свърши, но не и мераклиите за власт. Имаме за износ, за съжаление не се търсят по света. Това ми е 16-о правителство и е най-трудно сформиралото се такова. Обясненията са както обективни, така и субективни. От обективните мога да кажа, че в парламента никога не е имало 8 партии и никога не е имало партия, на която да й е липсвала толкова голяма бройка до пълно мнозинство. Това налага да се търсят всякакви форми и начини за набиране на това мнозинство – къде явно, къде неявно. За съжаление ние не сме страна като Белгия и Италия, където механизмите работят от десетки години и не е толкова важно дали ще има правителство, или неговите функции ще се изпълняват от старото, защото при тях няма служебно. Ние и в това отношение сме пионери. Напр. Белгия беше повече от 500 дни без парламент, Италия също изкара доста време. При нас обаче страшно много неща зависят от политическите решения, което предполага овластени политици да вземат такива. Доскоро със служебния кабинет имахме хора, които нямаха възможностите да променят нещата поради липса на парламент. Огромната разлика от страните, които споменах, е, че ние имаме страхотни, чудовищни проблеми като държава, които не могат да се решат от само себе си, а трябва да се решат чрез силна политическа воля и намеса. Летният период реално мина, без да може това нещо да се случи. България има огромни проблеми, но като че ли два изпъкват особено релефно. Първият е невероятното количество трудно решими въпроси в енергетиката. Бих казал дори, че се наблюдават наченки на неконтролируем разпад в сектора, което ще повлече цялата икономика, включително и сравнително добре работещи предприятия. Те, доколкото още ги има в металургията и въгледобива, са изключително енергоемки и ако им се спре електроенергията, драмата ще бъде неописуема. Боя се, че там нещата са много трудно решими, че не се осъзнават в тяхната сложност и дълбочинност от политиците, и не на последно място – няма идеи от къде да се започне и какво точно да се прави. Вторият проблем е финансовият. Той до голяма степен се влияе и от банковия, който е на първите страници от няколко месеца. Всичко това, като, разбира се, не подценявам, но оставям встрани проблемите в здравеопазването и в кой ли не сектор, идва да покаже, че ние сме пред пълен срив като държава, като финанси и като икономика. Неслучайно се говорят неща за увеличаване на данъци, на осигурителни вноски. Забележете, всички тези неща се говорят от хората, които бяха на точно противоположно мнение преди година. Това е, което просто възмущава, защото показва безпринципността на политиците. Тези, които в последната година или две говорят срещу плоския данък, са същите, които го въведоха. Сега говорят за подоходно облагане, а те го премахнаха. Намалиха вноските, сега искат увеличение.
Питали са ме какво може да се направи? Много вода е изтекла, много шансове са пропуснати. Бих казал нещо, което няма да се хареса на доста хора. Те ще го оспорят, без изобщо да мислят, но за мен единственият шанс да тръгнем нанякъде е да се вземе един огромен заем от порядъка на 10 млрд. лева. Това разбира се, ще ни задължи в бъдеще. Затова искам да допълня, че той трябва да бъде под обществен контрол, за да се насочи там, където е необходимо. Ако не се влеят свежи пари в икономиката, най-вече в енергетиката, нещата ще станат трагични и в един момент необратими. Ситуацията в страната е толкова тежка, че ме кара да се връщам към някои мои познания от старата ми професия. Безспорен факт е, че в много сектори се нуждаем от големи реформи, които ще подобрят ситуацията. Принципно е така, но въпросът е, че пациентът е токова зле, че ако в момента не му дадем кислород и не му направим кръвопреливане – той ще умре, без значение, че може да сме подготвили един съвършен хирург, който да му направи подходящата операция. Тоест, България се нуждае в момента от животоспасяващи мерки и едва след това от реформи. Да, може да се търси вина със задна дата защо са докарани до тук нещата и т.н., но към момента ние трябва просто да осигурим животоспособност на системите и след това да има ясен план какво да се прави, за да не се повтаря тази драма. А че сме се докарали до положение, при което ще трябва да връщаме пари, просто нямаме друг избор. И тук искам да обясня защо казах, че заемът, който ни е необходим, трябва да бъде под обществен контрол – защото иначе има огромна заплаха да вземем много пари и да не направим нищо. Както впрочем се е случвало. За съжаление съм принуден да обрисувам много тежка картина, но това виждат очите ми.
Кои са най-честите грешки, които допускат политиците, когато вземат властта?
Първата огромна грешка на политиците е, че те просто не оставят хората на мира, а им се бъркат във всяко нещо и считат, че правото им да взимат решения, което е безспорен факт, им дава възможност да експериментират и правят каквото си искат, без да се съобразяват с последиците. Колкото и хората да се сърдят, ако ние дръпнахме по времето на царя, то беше, защото той остави на мира бизнеса. Не че му помогна, той просто престана да му се меси, както правят всички останали. Трябва да се даде малко простор за инициативата, да се намали административната преса върху всичко в тази държава, да се даде възможност на обществото да си решава проблемите, защото то знае как да го направи. Свидетели сме на примери, в които хора, които са се озовали по случайност на някаква позиция, даваща им възможност да диктуват условията в обществото, имат добри намерения, но не знаят какво да правят с поверената им власт, нямат компетенции и опит и нещата не се случват. Второ, трябва да се опитваме, доколкото е възможно, да провеждаме все пак някаква национално отговорна политика и така да лавираме между Великите сили, че да опазим нашия интерес, защото ние се мятаме от едната в другата крайност. Не отчитаме, че ще загубим от това, защото Великите сили един хубав ден ще се разберат. Но ние със своята подлизурщина ще бъдем презирани от всички. Това е една недостойна политика, която в никакъв случай не внушава у големите уважение към теб, а напротив – води до презрение.
Разбира се, много неща могат да се кажат, аз бих ги обобщил така – България ще оцелее, но с цената на много страдание и жертви.
Социалният диалог е изключително важен. В кабинета ще има и вицепремиер по социалната политика. Каква ще е позицията на КТ „Подкрепа” при диалога с новото правителство и в рамките на тристранния съвет?
Как ще наречеш определена длъжност, не е от значение. Въпросът е как ще я изпълни нейният титуляр и в случая аз ще се въздържа да давам квалификации, особено в периметъра ляво-дясно, защото твърде отдавна в България тези думи се използват не по предназначение и не мога да разбера защо постоянно се твърди, че социалното е ляво, а антисоциалното е дясно. Пример – една Германия се изправя след войната по десен социален модел. Изглежда историята или не се чете, или не е интересна. По-скоро за мен решенията са правилни или неправилни, възможни или невъзможни. Имайте предвид, че нещата са свързани – как да водим социална политика, като имаме една все по заглъхваща икономика? Парите, които би следвало да се дадат и това да бъде един социален жест към хората, трябва да се заработят. Ние в случая се караме за едни пари, които все повече намаляват. Ако имаме средства – хубаво, нека ги разпределим, но когато ги няма, нещата стават съвсем трагични, а в България парите все повече намаляват. Тъй че колкото и един да дърпа насам, друг – натам, проблемът е, че няма инвестиции. Дори и човек да има уникални качества, не всичко зависи от него. Не може да има добър транспорт, ако няма добре работеща икономика, не може да има добро образование, ако няма добро здравеопазване. Всичко е свързано. Трябва на нещата да се гледа в цялост. Няма друг начин.
Как ще се отрази фалитът на КТБ върху икономиката?
Много тежко. В пълен размер може би ще започне да се чувства през зимата. Фирми вече започнаха да фалират. За съжаление, това е поредното доказателство, че нямаме концепция за нищо в тази държава.
Какви съвети ще дадете на новия кабинет за привличането на инвеститори? Ако няма работещ бизнес, няма да има заети хора и заплати.
Най-малкото, което трябва да променят за разлика от Дянков, е да привличат инвеститори с изгодно за тях законодателство и гарантирана стабилност. Инвеститорите не се интересуват само какъв ще бъде данъкът. Те се интересуват най-вече от политическата стабилност и юридическата си охраняемост, или – трябва ни работеща съдебна система. Ако тези неща не са гарантирани, те просто ще ни подминат, дори и при наличието на ниски осигуровки и данъци. Много се говори за реформа в съдебната система, но аз считам, че сериозна промяна в тази сфера не може да се извърши без промяна на Конституцията в тази й част. Нея обаче не може да я реформира обикновено Народно събрание, дори и да има 200 готови да гласуват депутати. Просто плачем за нова Конституция, ние го твърдим от 91-ва година. Казвам го и никой не може да ме упрекне, че днес съм се събудил с такава мисъл.
Каква е прогнозата ви в контекста на идващата зима?
Никак не е оптимистична. Но при всички положения е по-добре да имаме управление, отколкото да нямаме, защото ако има пилот в самолета – има шанс той да се приземи успешно, ако няма – той със сигурност ще се разбие някъде. Затова казвам, че сформирането на кабинета ни дава някакъв шанс. Доколкото нещо зависи от нас, ще помагаме да се приземим успешно.
Как оценявате сътрудничеството с КСБ, организацията е една от първите, сключила споразумение за минималните осигурителни прагове?
Сътрудничеството ни е много добро, строителството е сфера, която осигурява заетост на много хора. Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ на КТ „Подкрепа“ работи активно с Камарата. Надявам се, че така ще продължим и в бъдеще.
Един от проблемите, с които фирмите се сблъскват, е липсата на квалифицирани кадри. Ето защо по немски пример КСБ подготвя създаване на Институт и квалификационен център. Виждате ли в това направление перспективи за съвместна дейност?
Готови сме за сътрудничество по отношение на квалификацията на кадрите. Мисля, че можем да бъдем много полезни в този аспект. Имам покана от ръководството на КСБ за среща, на която ще дискутираме възможностите за включването ни в тази инициатива.
