Емил Христов
Г-н Симидчиев, какви са приоритетите на Фонд ФЛАГ?
Приоритетите на фонда са определени още с неговото създаване. Той е финансов инструмент, но спокойно може да бъде наречен и институционален такъв, тъй като е създаден с мисията да подпомага бенефициентите в изпълнението на европейски проекти. Тази подкрепа се извършва по няколко направления. Едното, което е съвсем очевидно, е осигуряване на финансова помощ чрез заеми. Те могат да бъдат краткосрочни, дългосрочни, мостови или със собствено участие. Втората много важна роля на Фонд ФЛАГ, която в известен смисъл остава скрита, но държим на нея, е, че благодарение на специфичното ноу-хау, което притежаваме, и достъпа до информация подпомагаме общините в изграждането на техния капацитет за управление на проекти. Тоест ФЛАГ не действа като търговска банка, която отпуска средствата и веднага определя лихвата и по какъв график да се извършва изплащането. Наблягаме на много по-сериозни детайли по отношение на изпълнението на самите проекти. Причината за това е, че често бенефициентите сменят подхода, което води до промяна на условията и от наша страна. Истината е, че след като се запознаят с различните изисквания, местните власти искат съвет от нас. До голяма степен ги учим и ги подпомагаме в израстването на капацитета им за изпълнение на проекти, тъй като в крайна сметка в България има 264 общини. Те имат съвършено разнообразен профил. Някои от тях не са с толкова добре развит административен капацитет. Тук идва и мястото на нашите колеги, които им помагат да извървят необходимия път.
Говорейки за това, че не всяка община има нужния капацитет, с какви други трудности се сблъсквате най-често?
Често се изправяме пред няколко вида препятствия, които не са характерни единствено и само за Фонд ФЛАГ. Те се срещат в цялата страна и особено при изпълнението на европейски проекти. Една от трудностите, както казах вече, е липсата на капацитет. Затова и тук идва нашата роля. Разбира се, този проблем има множество измерения. Например недобре подготвени и изпълнени обществени поръчки, които впоследствие създават трудности. Също така се срещат недостатъчно прецизно изработени проекти от техническа гледна точка. В тях са изпуснати елементи или цените са неточни. Това е национален проблем. Нямаме достатъчно на брой и добре подготвени проектанти, а в крайна сметка в основата на всеки един проект са точно те. Тези спънки водят до финансови корекции. Те са сериозно предизвикателство пред нас, защото се случва да сме разгледали кандидатурата на дадена община и да сме осигурили финансиране и в един момент се оказва, че на нея й се налага финансова корекция. Тогава местните власти се обръщат към нас за дофинансиране заради санкциите, което променя и изкривява доста картината на паричните потоци. Създава затруднения и на самата община. Това ни провокира в дадени моменти да вземаме трудни решения. Това е проблем в национален мащаб. Друго голямо предизвикателство, с коeто се сблъскваме, е, че Фонд ФЛАГ работи много добре. Може да звучи странно, но поради голямото търсене изпадаме в положение да нямаме достатъчен финансов ресурс. Това е недостатък за нас, но е доказателство и че се справяме успешно. Хората ни припознават и знаят, че ще изпълним ангажиментите си. Опитваме се да решаваме проблемите по различни начини. Хубавото в крайна сметка е, че досега нито един от бенефициентите не е пострадал поради тази причина. Случва се да забавим плащанията, но винаги намираме начин да привлечем допълнителен ресурс.
Нека ви обясня как успяваме да се справим в такава ситуация. Правим сравнително точни бизнес планове за всяка следваща година и можем доста добре да предвидим нашите ходове. Самите европейски програми в повечето случаи се развиват доста непредвидимо. Но взимаме предвид техните прогнози и се напасваме, така че да можем да свършим работа. Когато изпаднем в подобно положение, преценяваме как да действаме. Ето например тази година увеличихме капитала си с допълнителни 30 млн. лв. И благодарение на тези средства се опитваме да привлечем допълнителен ресурс. Дори мога да се похваля, че дойдоха румънски представители и пожелаха да изкопират модела на фонда. Не сме сигурни точно как ще работим през новия програмен период, защото все още има програми, които трябва да се одобряват, но под една или друга форма ФЛАГ ще продължи да бъде основен партньор на бенефициентите.
Какво предстои през 2015 г.?
Следващата година е важна, защото е последна за реалното изпълнение на проектите от програмен период 2007 – 2013 г. В тази връзка мисля, че сме направили много точна прогноза за това, което ще ни е необходимо. Основният ни ресурс ще бъде насочен към изпълнение на проекти по ОП „Околна среда 2007 – 2013“. Истината е, че това е най-тежката програма. В известен смисъл 2015 г. ще е подобна на настоящата. Знаете колко трудна беше тя за държавата, общините и строителния бранш. Спирането на програмата ни донесе стрес. Натрупаха се кандидатури и изведнъж трябваше да одобрим голям брой от тях. Надявам се все пак нещата догодина да са доста по-добре, защото нямаме друг избор, освен да завършим заложените проекти. Предстои усилена работа по ОПОС, по ОПРР и най-вече да се подготвим за новия програмен период. Поради тази причина 2015 г. ще бъде ключова. Ние, както и колегите от Министерството на околната среда и водите и на регионалното развитие и благоустройството, работим активно по дефинирането на параметрите на ОПОС. Тя отново се очертава бъде сложна и тежка. Нейният характер е такъв. Затова трябва да намерим мястото си, така че да сме в подкрепа на бенефициентите.
Предвижда се бенефициентите по „ОПОС 2014 – 2020” да са ВиК операторите, а не общините. Предстои ни на национално ниво да предприемем стъпки, с които да направим ВиК сектора по-конкурентен. ОПОС е инструмент за постигане на тази цел. Никоя програма не работи сама за себе си. Нещата са доста обвързани. Планираме реформите, така че оперативната програма да ги подпомогне в максимална степен. В крайна сметка ОПОС разпределя грантови средства от Европейския съюз. Необходимо е те да бъдат заслужени. Никога досега ЕК не е заемала по-твърда позиция по отношение на страната ни и на реформата на ВиК сектора. Посланието е много просто – или правим промените, които сме обещали, и такива, каквито самите ние сме ги приели, или оперативната програма няма да съществува. Сега ни остава да работим и да направим нещата по правилния начин.
Колко и на каква стойност са отпуснатите кредити за 2014 г.? Има ли просрочени?
До края на октомври, когато беше последният кредитен съвет, сключените договори бяха 121 на стойност 186 млн. лв. Тези кредити подкрепят спечелени проекти за 1,257 млрд. лв. Общо от 2009 г. до днес Фонд ФЛАГ е сключил 700 договора за 830 млн. лв., като това подкрепя проекти за над 3 млрд. лв. От тези споразумения има единствено 3 кредита, които са със забавени плащания. Това показва изключителната работа на фонда. Вземете дори най-добрата банка в света и ще видите, че и тя няма такъв коефициент.
По какъв начин става усвояването на кредита?
Усвояването на кредита е просто. Подава се искане за отпускане на средства. Има разписани процедури, които всеки желаещ може да провери на нашия сайт. Не е необходимо да се знаят наизуст, а дори бих препоръчал да ни се обадят по телефона. Тогава съответният кмет може да провери дали има възможност да вземе кредит и какво трябва да направи. След това колегите от фонда ще му изпратят цялата документация. Получената информация се оформя и решението се взема от Съвета на директорите. Ако е положително, се подготвя договор за кредит. Той се подписва от двете страни и след това процедурата се задейства. Събираме Съвета на директорите поне веднъж в месеца. Опитваме се да бъдем изключително оперативни, за да може в периода между запитването и усвояването на парите да минат неповече от три – четири месеца.
Ще ни кажете ли в кой момент от проекта е най-добре да се кандидатства за кредит?
Съветът ми е това да се случва колкото е възможно по-рано. Дори бих препоръчал да стане още когато кметът има само идея да участва по някоя програма. Нека да се обади и да каже, че смята да кандидатства с проект по ОПОС или ОПРР. Можем да му помогнем да дефинира по-добре предложението. Заявлението за кредит може да е по всяко време – преди старта на проекта или след него. Зависи за какво точно ще е кредитът. В някои случаи може да е за средства за собствено участие или за мостово финансиране на текущи плащания. Да кажем, че общината има нужда от средства за разплащане и след това ще ги възстанови, а в момента не разполага с тях. Тогава се появяваме ние и предоставяме нужния ресурс. Все пак е добре нещата да се случат по-рано, за да можем да изплатим необходимите пари в момента, в който са най-нужни. Естествено, има случаи, в които е възможно кредит да бъде отказан. Общината има право да кандидатства пак, стига да е отстранила констатираните от нас грешки.
Каква ще бъде ролята на фонда през новия програмен период?
Изключително много зависи какви ще са параметрите на новите оперативни програми. Първо искам да кажа, че немного хора знаят за съществуването на фонда. Той е от този тип институционални инструменти, които не са на свободния пазар. Съответно не прилагаме абсолютно никакъв маркетинг, за да се рекламираме. Мисията на фонда е да подпомага бенефициентите. Работейки с тях, не оценяваме проектите по същество. Приемаме, че националните ни управляващи органи са си свършили работата добре и са преценили, че проектът трябва да бъде реализиран точно в този му обхват. Нашата работа е да преценим някои технически, финансови и правни аспекти на проекта, рисковете и възможните трудности за бенефициента.
Това, което прави фондът, а и ще го извършва през новия програмен период, е да подпомага бенефициентите при тяхното разплащане със строителите. Основната част от средствата, които отпускаме, са за СМР. Ролята ни е да бъдем незабележими, но да работим изключително добре и съвестно. Изпълняваме вторична функция, която е важна. Това лято предвид спрените програми се видя колко необходимо е да ни има, за да дадем спокойствие и на бенефициентите, и на изпълнителите на проектите. Често ни се налага да вземаме трудни решения и да подпомагаме общини, които не биха имали никакъв шанс в търговска банка. Това е част от мисията ни. Не действаме като една чиста финансова институция, а напротив – вземаме решения, които един банкер би сметнал за рискови. Правим го, защото хората, които идват при нас, знаят, че сме единственият им шанс да реализират проектите си. Отпускаме средства за обновяване на градска среда, за строителство на детски градини, т.е. все обекти, които са от значение за населението на България.
Кои са общините, които се възползват най-често от заеми?
Статистиката ни показва, че най-много проекти, за които сме отпуснали кредити, има в Гоце Делчев – 14 бр. В Смолян са 13, Перник – 11, Петрич – 11, Свиленград – 11, Добрич – 10, Сандански – 10, Варна – 9, Свищов – 9, Лясковец – 9. Има и много други, но това са регионите, които най-често са използвали нашите услуги. Общините са свикнали да работят с нас. Знаят как функционираме и не искат да търсят друг. Дори понякога се случва така, че могат да намерят финансиране при по-ниска лихва, но избират нашите услуги.
Подписахте тригодишен договор с УниКредит Булбанк за предоставянето на заем за финансиране на европроекти. На каква стойност е контрактът и с какво помага на фонда?
Да, наистина наскоро подписахме договор с УниКредит Булбанк, като той има две предназначения. Едното е банката да продължава да изпълнява ролята на управляваща институция. Всеки един фонд има нужда от такава. В нашия случай тази банка спечели конкурс да ни предостави финансиране на стойност от 40 млн. лв., с което да допълним нашия ресурс. Дори скоро ще се наложи да обявим нова тръжна процедура за още средства. Имаме нужда от средства в порядъка на 70 – 80 млн. лв. и благодарение на тях ще приключим успешно настоящия програмен период. По този начин до края на 2015 г. ще бъдем подсигурени. Нека да обясня каква е структурата на капитала на фонда. Разполагаме с 90 млн. лв. собствен капитал, който е осигурен от бюджета на България. След това получаваме още около 120 млн. лв., които са по две заемни споразумения с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). След това имаме 40 млн. лв., за които споменах преди малко. Дори мога да кажа, че вече сме усвоили тези средства чрез решенията си за кредитиране и затова имаме нужда от допълнителни. Повтарям, че за тях ще обявим обществена поръчка и ще спечели този, който предложи най-изгодни условия.
Работите по съвместни дейности с Камарата на строителите в България?
Работим индиректно за тях. Фонд ФЛАГ осигурява финансиране на бенефициенти по проекти, свързани със СМР. Отделно наши представители участват в мероприятия, организирани от КСБ. През 2013 г. присъствахме на серия обучения, организирани от Камарата. Мога да кажа, че тази инициатива беше полезна и за двете страни. Лично аз съм участвал в конференции и семинари, организирани от КСБ. Така че мога да кажа: работим успешно с Камарата.
Прави ми впечатление, че благодарение на партньорството ни през годините все повече хора от бранша разбират за нас. В заключение искам да кажа, че всичко, което правим, е благодарение на това, че от МРРБ са ни подкрепяли и продължават да го правят, защото са наясно с дейността на фонда и знаят колко важни сме за строителния бранш.
