Искра Михайлова-Копарова е родена в София. По професия е библиограф. Владее английски и руски език. През периода 1980 – 1996 г. е референт, секретар на научна секция, научен сътрудник II ст. и началник-отдел в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. От 1996 г. до 1997 г. е главен експерт в Министерството на културата. След това за една година е секретар в Центъра за образователни услуги на СУ „Св. Климент Охридски”.
От 1998 г. до 2001 г. е главен експерт в Национална агенция „Сократ” към Министерството на образованието и науката. В периода от 2001 – 2005 г. е съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Изпълнителен директор е и на сдружението на общини „Толерантност”. От 2005 г. до 2009 г. е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на тройната коалиция. Депутат е в 41-вото Народно събрание, където е председател на Комисията по околна среда и води, член на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, член на временната Комисия за изследване на добри практики за проучване на подземни богатства. На предсрочните парламентарни избори през 2013 г. бе избрана за народен представител в 42-рото Народно събрание. От 29 май с.г. е министър на околната среда и водите. Избрана е за член на Европейския парламент на вота от 25 май т.г., поради което се оттегля от поста министър на околната среда и водите. На 7 юли е избрана за председател на Комисията по регионална политика на Европейския парламент.
Свилена Гражданска
Г-жо Михайлова, изтичат последните дни на 2014 г. Как протече тя според вас?
2014 г. беше изпълнена с политическо напрежение за България, което ни изведе извън орбитата на проблемите на Европейския съюз. Успяхме да ориентираме и изборите за членове на Европейския парламент към нашите вътрешни въпроси. До голяма степен тези национални послания решиха изхода от вота, но ни поставиха пред необходимостта да търсим националните теми сред общата европейска политика.
Началото на годината беше силно. За първи път от близо 20 години България успя да задели собствен национален ресурс за инвестиции. Програмата за регионални проекти беше много добър знак, който доведе до раздвижване на бизнеса в районите, идентифицира стотици проекти от местно и регионално значение, даде знак на общините, че държавата има намерение да решава проблемите им и да използва национален ресурс за създаване на работни места и заетост. Резултатите от реализацията на програмата могат да се видят в цялата страна. Преди дни бях в Пазарджик и се убедих сама в нейния ефект, като посетих рехабилитация на пътя за достъп до града от магистралата и околовръстната отсечка, което гарантира по-спокойно движение на хора и стоки. Има подобни резултати в цялата страна.
След това през годината дойде времето за избори за Европейски парламент. Никога няма да се уморя да благодаря на българските граждани за това, че по най-категоричен начин показаха, че ние държим на членството на България в ЕС и на общите европейски ценности. У нас избирателят не подкрепи евроскептицизма и допринесе за процеса на оздравяване на Европейския съюз. Сега е време ние, избраните с този вот, да докажем, че вотът е бил правилен и полезен за страната ни. Предстои ни много работа, но аз съм убедена, че всеки един от нас съзнава високата отговорност и е готов да работи за България.
През 2014 г. имаше и предсрочни парламентарни избори. Те най-точно показаха колко разединено е българското общество и колко високи са очакванията на гражданите към управлението на страната. Не мисля, че формулата на управляващата коалиция е най-добрата за България. Подкрепата за правителството на партия, която отрича европейските ценности и извежда етническата и религиозната нетърпимост като приоритет, е неприемлива и притеснява нашите европейски партньори. Трите партии, които формират мнозинството в ЕП, декларираха своите притеснения – Европейската народна партия беше категорична чрез посланието на Джозеф Доул, европейските социалисти излязоха със специална декларация, либералите в лицето на групата на АЛДЕ също декларираха своите несъгласия.
Предстоят важни решения. България трябва да отговори на изискванията от специалните препоръки на Европейския семестър (цикъл на координиране на икономически и фискални политики в ЕС с продължителност 6 месеца, откъдето идва името семестър – бел.ред.). Партньорското споразумение за периода 2014 – 2020 г. беше подготвено в първите месеци на 2013 г. и беше одобрено в началото на август т.г., но оперативните програми и предварителните условия към тях са обект на договаряне и едва ли ще бъдат одобрени преди юни 2015 г. Така че ни предстои много работа. С една дума, 2014-а беше пъстра година. 2015-а ще бъде тежка.
Как изглежда страната ни от Брюксел?
България е една от държавите – членки на Европейския съюз, и точно така я виждаме от гледната точка на Европейския парламент. В края на 2014 г. в ЕП се работи по няколко паралелни досиета, които дават представа за състоянието на целия Съюз и отделните страни членки. Прие се актуализацията на бюджета за 2014 г. и новият за 2015 г., процедура за освобождаване от отговорност за плащания за 2013 г., специален доклад за нарушенията във финансовата дисциплина и измамите в Европейския съюз.
В тези документи България присъства като страна член, но в никакъв случай не е от най-лошите или от най-добрите. Според доклада на Европейската сметна палата няма нито един фрапиращ пример от нас. Страната ни следва златната среда по показатели, което е добър знак за нивото на интегриране в общите европейски политики и приоритети.
Има и някои добри новини. Все по-често се чува български език. Има наш зам. председател на ЕК, но имаме и председател на комисия в Европейския парламент. Ще дам пример – на годишната среща на Колежа на комисарите с председателите на комисии от Европейския парламент българският език беше един от десетте езика, на които имаше осигурен превод. Възползвах се от възможността и направих представянето на въпросите на Комисията по регионално развитие към ЕП на родния си език. Ще кажете – голяма работа, но аз вярвам, че колкото по-често се говори на български и се представят добри примери от държавата ни, толкова по-бързо ще се изгради положителна представа за страната ни, която заслужаваме и сме длъжни да отстояваме заради тези, които гласуваха за нас.
Как протича работата на оглавяваната от вас Комисия по регионална политика в ЕП? Кои бяха основните теми през последните месеци? Какво предстои през 2015 г.?
Работата на комисията е натоварена. Заседанията са един път месечно по цял работен ден или един следобед и на следващия ден – до обяд. Дневният ред включва обсъждания и гласувания на становища, самостоятелни доклади, незаконодателни и законодателни позиции. Тематиката също е доста разнообразна – градско развитие, макроикономически региони, нередности и измами в усвояването на средствата по регионално развитие, освобождаване от отговорност на ЕК за плащанията за 2013 г., бюджет, нова кохезионна политика, напредък в одобрението на оперативните програми за целия Европейски съюз и т.н. Преди всяко заседание като председател имам доста работа, за да подготвя дискусията, да проведа срещи с политическите групи, с ЕК, с Комитета на регионите, с Икономическия и със Социалния съвет. По някои от основните теми и становища, като освобождаването от отговорност, аз като председател съм и докладчик.
Не мога да не отбележа, че устният въпрос към комисаря по регионална политика Крецу за закъснението с одобряването на оперативните програми за 2014 – 2020 г. предизвика оживен дебат в пленарната зала. Повече от 20 колеги от всички политически фракции се изказаха и конкретизираха поставените от мен въпроси. В края на пленарната сесия беше приета резолюция, която поставя изисквания пред Европейската комисия. Документът беше подкрепен от 608 членове на Европейския парламент. Това е огромно мнозинство. Нека не забравяме, че президентите на ЕП и на ЕК бяха избрани с по около 430 гласа. За мен това мнозинство е признание за позицията на комисията и оценка колко навременен е бил нашият въпрос.
Това, което ни предстои, е не по-малко важно. През януари ще има изслушване на новото председателство и на комисар Крецу за напредъка по договарянето на оперативните програми. Най-важната ни задача е прилагането на кохезионната политика и влизането в действие на оперативните програми.
Имам намерение да направя така, че Комисията по регионална политика на Европейския парламент да се превърне в място, където страните членки и регионите ще могат да споделят своя добър опит. Много е важно да успеем да създадем и изпратим към европейските граждани позитивни и изпълнени със съдържание послания. Това, че много хора в Европа подкрепят евроскептиците, трябва да ни накара да се замислим и да признаем, че невинаги намираме вярната форма, под която да покажем какво прави ЕС за своите граждани.
Така е и в България. Нека се огледаме и видим какво направихме само за 7 години членство в ЕС. Реновирани училища, социални домове, театри, читалища, изградени канализационни мрежи и пречиствателни станции, хиляди малки и средни предприятия, получили подкрепа за своето оборудване, прилагане на стандарти, реклама за родния туризъм, обновен парк на градския транспорт, обновени градски центрове, стотици туристически атракции, реновирани храмове, хиляди безработни, получили шанс за преквалификация, и т.н. Не е малко за един планов период. Ако се вгледаме внимателно в някои български градове, ще видим качествена промяна. Това е резултат от прилагането на европейската кохезионна политика само за един планов период.
Какво се предвижда, за да се подобри конкурентоспособността на регионите?
Новият планов период е истинско предизвикателство за регионите и страните членки. Европа има нужда да покрие целите на стратегията си „Европа 2020”. Това е необходимо, за да преодолеем кризата, да намалим броя безработни, да възстановим конкурентоспособността на европейската икономика и да гарантираме икономически растеж и социална сигурност. Това не е лека задача. Прилагането на политиката за развитие на регионите е един от инструментите за постигане на тези цели. През новия период страните членки трябва да изпълнят много условия – макроикономическите критерии и специалните национални препоръки от Европейския семестър, както и предварителните условия от споразуменията за партньорство относно финансовите изисквания на ЕС. Задачата не е лесна дори за някои страни членки с дългогодишен опит в ЕС. Очакваме още в средата на 2015 г. да започнат процедури за наказания за неспазване на макроикономическите критерии. А през 2016 г. ще направим преглед на изпълнението на предварителните условия по партньорските споразумения.
За България това означава реформи, които отлагаме с години. Промените ще трябва да бъдат реализирани в рамките на една година. Сред тях са реформите във водния сектор, в здравеопазването, в образованието и в администрацията. Всяко отлагане ще доведе до прекъсване на плащанията по оперативните програми. Всички неефективни мерки ще са причината за провал на реформите и отново до спиране на средствата от Брюксел.
Възможностите за страните членки са огромни. Повече от 370 млрд. евро са предвидени в Кохезионния пакет за периода до 2020 г., но при определени условия, които от своя страна гарантират конкурентоспособността на европейската икономика.
В края сме на първия програмен период и в момента върви одобряването на новите оперативни програми. Кои са поуките от периода 2007 – 2013 г.? Какво трябва да се промени през следващия?
Вече казах, че според мен България успя да направи много за първия планов период от нашето членство. Също така научихме много. Разбрахме, че проекти без стратегически смисъл губят своето предназначение и често са обект на нелицеприятни констатации по време на одит. Научихме, че административният капацитет не е безсмислено словосъчетание и не е измислено за България. Административният капацитет е необходимо условие, което ни позволява да реализираме добрите си намерения, а липсата му пречи да изпълним и най-добрите проекти. Това важи за всяка страна член, в т.ч. и за България. Научихме, че реализацията на кохезионната политика не е работа, проблем или завоевание на едно или друго правителство. Необходими са продължителни, постоянни и последователни усилия в течение на години от различни правителства и мандати на местни власти, за да постигнем желаните резултати. И не на последно място – научихме, че каквото сме договорили, това и ще реализираме.
И сега на дневен ред стои въпросът, какво ще реализираме за периода до 2020 г. В момента е нужно да препрочетем всички научени уроци и отговорно и целенасочено да договорим новите програми, като помним какви предварителни условия имаме, т.е. какви реформи трябва да реализираме и в каква макроикономическа рамка трябва да се движим. Имаме шанс вторият планов период да бъде още по-добър за България, но трябва да концентрираме усилията си, да изграждаме проекти, които са ориентирани към постигане на конкретни цели, и да спазваме стриктно финансовата дисциплина.
В ЕП обсъждахте инвестиционния план на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер.
Документът получи подкрепата на АЛДЕ като необходима стъпка за възстановяване на европейската икономика и мобилизиране на частния капитал и банковите институции в инвестиционния процес. Гордеем се с това, че благодарение на нашите настоятелни въпроси Юнкер формулира своите намерения. По време на изслушването му в групата ни аз му отправих питане, как смята да мобилизира частния капитал за инвестиции за регионално развитие. Ето сега имаме отговор, въпреки че не е пълен. Все още има много неясноти по процедури, набиране на средства, оценки на проекти, очакван ефект и координация с другите инвестиционни инструменти на ЕС и на първо място с Кохезионния пакет. Но въпреки това от стратегическа и политическа гледна точка планът „Юнкер“ се появява на правилното място в правилното време. Европа има нужда от инвестиции, има нужда както от публични, така и от частни и това е единственият път към растеж и заетост. Ще бъде трудно, но не и невъзможно. Необходими са общите усилия и на ЕП, ЕК, страните членки и частните ресурси.
В парламентарната Комисия по регионално развитие имаме много въпроси по плана „Юнкер“. Надявам се, че в началото на следващата година по време на изслушването на вицепрезидента на ЕК Катайнен ще получим повече отговори. Според нас е изключително важно как този нов инструмент ще работи в синхрон с инструментите на кохезионната политика.
Каква ще е Европа през 2015 г.? А България?
Според мен ЕС през 2015 г. ще бъде още по-обединен, по-целеустремен и по-човечен. Има една поука от последните европейски избори, за която рядко се говори. Това е знанието, че ако не се обръща внимание на обикновения човек, на неговите проблеми и възможности, нито едно политическо послание не намира подкрепа. Либералните ценности за важността на човека, неговите права и свободи, възможностите за частното предприемачество и свободната инициатива нямат алтернатива в Европа. Само това е пътят, по който можем да спечелим подкрепата на европееца за обединена Европа и на българския гражданин за подкрепа на европейските ценности – свобода, права, инициативност и устойчиво управление.
Как ще протича взаимодействието ви с Камарата на строителите в България?
Изключително много ценя ролята на Камарата на строителите в България. Убедена съм, че тя има ключова роля в реализацията на кохезионната политика у нас. Ще се радвам и ще работя за добро сътрудничество и плодотворни съвместни инициативи. Надявам се през идващата 2015 г. да организираме съвместна конференция за ефекта върху строителния бранш от прилагането на европейската кохезионна политика в България.
Какво ще пожелаете за празниците на нашите читатели?
От все сърце желая на вашите читатели да са живи и здрави, да се радват на професионални успехи и лично щастие през новата 2015 г. Нека всички заедно работим и успяваме в името на просперитета на страната ни.
