Целта ми с предстоящото посещение в Брюксел е да разкажем историята на успеха на строителния ни бранш и да потърсим нови партньорства

Мирослав Еленков

Ренета Николова

Г-н Новаков, как оценявате предложенията на Европейската комисия (ЕК) за модернизиране на кохезионната политика? Това е „необходима реформа“ или радикален завой в политиката на сближаване?

Европейската комисия в стремежа си да улесни и да опрости процесите предложи събирането на разнородни инструменти под една шапка – в един регламент, в един „мегафонд“, и се надявам тази реформа да е за добро. Намираме се в началото на този процес и продължаваме да работим по него. ЕК представи своето предложение, но сега на ход са Европейският парламент (ЕП) и Европейският съвет. В безпрецедентна последователност ЕП се възпротиви на новата архитектура и принуди Комисията да нанесе корекции по първоначалните си предложения. Например регионите и местните власти да имат много по-голяма роля.

Предстоят дебати, в които ще се взимат предвид мненията на депутатите, избрани от отделния регион, споделящи тези притеснения, както и вижданията на министрите в Съвета.

Моделът „пари срещу реформи“ се превръща в централен елемент. На базата на постигнатите към момента резултати по националните планове смятате ли, че той е добър вариант за кохезионната политика и какви рискове крие?

В настоящия си вариант кохезионната политика изисква конкретни условия за отпускането на финансиране. Тези условия са 16 на брой. Например за да могат да получат средства по Европейския фонд за регионално развитие, страните трябва да имат дългосрочно национална стратегия за реновиране на жилищни и нежилищни сгради. Или изискването за национален/регионален план за управление на бедствията. Или приет план за управление на отпадъците. Т.е. и в момента имаме елемент на пари срещу реформи. Предложението на ЕК променя мащаба на реформите, като наблюдаваме внедряването на модела на националните планове за възстановяване и устойчивост. Именно при такъв модел има голям риск – политическата нестабилност може да лиши държава, регион или общини от нужни инвестиции само защото има чести смени на правителства или нежелание от страна на такива да правят реформи.

България със своите служебни правителства и чести избори стана пример за неизпълнение на инвестиции и бавно пристигащи и непълни траншове. В много държави спирането на плащанията би посяло евроскептицизъм на терен, защото всяко правителство би могло да посочи Брюксел за виновен, когато не се получават плащанията. До 31 декември 2027 г. трябва да сме измислили начин да избегнем тези рискове.

Вие подкрепяте ли идеята за създаването на общ „мегафонд“, който да обединява кохезионната и селскостопанската политика? Как това ще се отрази на баланса между различните региони и сектори?

Имаше период, в който тревогите за спазването на този баланс бяха основателни – от една страна, земеделците се тревожеха, че ще се конкурират с кохезионната политика, а от друга - колегите, свързани повече с кохезионната политика, се притесняваха, че ще се претопят в средствата за земеделие. Имаше тревоги доколко един фонд може да инвестира едновременно в суперкомпютри и в субсидии за отглеждане на едър рогат добитък например.

Това, което ме кара да се чувствам добре, е, че пари за страната ни има и те са повече, отколкото разполагаме в момента включително. Извоювахме България да получи над 23 млрд. евро по следващата Многогодишна финансова рамка. За 7 г. това са почти по 3,5 млрд. евро на година, инвестирани в България. За мен това е приоритет!

Не искам да ставам свидетел още един път на това, което видяхме последните 3-4 г. – да разполагаме с пари, да сме ги извоювали, да са готови и да ги изпуснем. В момента само за една година наваксахме с изплащанията. По Европейските структурни и инвестиционни фондове имаме над 16% реално изплатени средства при средно 15 на сто за ЕС. Представете си колко можеха да бъдат, ако политическата обстановка през последните години беше стабилна. Системата ни за управление на европейските средства страда само от едно – политическа нестабилност, избори и служебни правителства.

Местните власти предупреждават, че новият модел намалява тяхната роля. Споделяте ли опасенията, че регионалният принцип може да бъде отслабен?

Опасенията са основателни, тъй като България разчита много на европейските инвестиции. Представете си - 8 от всеки 10 евро вложения в България публични средства идват от Съюза. Това, което бих насърчил, е да включим още повече кметовете, областните управители, общинските съвети, регионалните власти, защото е много трудно да кажеш от какво има нужда целият регион. В две съседни общини съществуват различни приоритети – в едната местната власт иска да развива земеделие, в другата акцентът е върху туризъм например и това предполага нуждата от съвсем различно финансиране.

Тясната връзка между кметовете, общините, министерствата и правителството ще благоприятства усвояването на европейските средства и правилното им разпределение.

Именно затова ЕП блокира така предложения от Комисията многогодишен бюджет и го преработи в посока по-голяма роля за регионите и общините в процеса на програмиране и репрограмиране на средствата.

Какво означава за българските общини премахването на гарантирания процент за устойчиво градско развитие?

Имам една максима, изхождайки от опита ми като преговарящ по правилата за настоящия програмен период. Тя гласи, че всяко предложение на ЕК е такова, докато не бъде изменено от ЕП. Със сигурност няма да позволим градовете да понесат щети от новата архитектура на многогодишния бюджет. Последното обаче зависи и от това колко успешно държавите членки защитават общините в рамките на Съвета. Т.е. надявам се следващият редовен кабинет да се бори за това още през тази година.

Колкото до предложението на ЕК, важно е общините ни да знаят, че се предлага значително по-силна роля на регионите и местните власти, за да сме сигурни, че проектите отразяват нуждите на терен. Вече има предложение по-голям дял от средствата да бъдат насочени към селските региони. За страната това е от значение заради проблемите с обезлюдяването. Конкретно парите ще са за вдигане стандарта на живот и осигуряване на здравеопазване. Вече ще целим градовете и селата да са скачени съдове – нужно и доказано покрай изнасящите се към малките населени места семейства. Важно е кметовете да имат информация и за общия бюджет, а именно – 22,3 млрд. евро, от които:

• 19,5 млрд. евро – селскостопанска политика, развитие на селските райони, кохезионна политика, мерки за миграция, сигурност и граничен контрол;

• над 8 млрд. евро – за слабо развитите региони;

• почти 2 млрд. евро – социален климатичен фонд;

• почти 1 млрд. евро – миграция, сигурност и вътрешни работи;

• около 733 млн. евро – трансгранично сътрудничество.

В преговорния процес за мен ще е приоритет страната ни да получи бонус, защото сме разположени на Източния фланг на НАТО и Черноморския регион и страната вече не е периферия, а ключова за сигурността на ЕС.

Възможно ли е централизацията на решенията да доведе до политизиране на разпределението на средствата – както на национално, така и на европейско ниво?

Средствата от ЕС са несъвместими с политически кризи и нестабилност. Трябва ни предвидимо управление, министри, които могат да си говорят с ЕК, да предоговорят, да поемат ангажименти и да ги изпълняват, за да получаваме европейско финансиране.

Не виждам риск за страната ни, защото България не е с федеративно управление, състоящо се от автономни региони. Франция, Германия, Италия и Испания ще имат определени предизвикателства. При нас просто няма да има промяна - нашите NUTS2 региони са изкуствено създадени така или иначе.

Новото правило N+10 месеца беше наречено „нереалистично“. На практика изпълним ли е този срок при сложни инфраструктурни проекти?

По-късите срокове създават предпоставки за неизпълнение на сложни инфраструктурни проекти. Ако приемем за даденост правило N+1 и срещу това очакваме реализирането на комплексни реформи или сложни проекти, то провалите са гарантирани. Нека си припомним забавянията, които имаме с Националния план за възстановяване и устойчивост или възникващи кризи – здравни, енергийни или суровинни. Дори и с клаузи за форсмажор държавите ще губят доста средства. Стандартното правило се нарича N+3, като се има предвид, че програмният период е 7 г., но има проекти, които изискват повече време за изпълнение. В такива случаи Европейският съюз дава допълнителен срок от 3 г., в който вече подписаният договор може да се изпълни.

Една добра идея се превръща в мярка, която разглезва органите на управление и ги кара да не бързат. Има проекти без закъснения, но въпреки това се използва тази вратичка. В същото време трябва да отчетем и факта, че с инструменти като националните планове една и съща администрация трябва да управлява и тях, и кохезионната политика. Т.е. административният капацитет е същият, но работи при двойно натоварване, което се отразява на изпълнението. ЕК опитва да дисциплинира министрите и кметовете, за да изпълняват сроковете по-бързо.

ЕП демонстрира критична позиция към новия модел на Комисията. Очаквате ли сериозен сблъсък в преговорите? И считате ли, че предложеният нов модел ще бъде подкрепен?

Светът около нас е такъв, че изисква реформи в бюджета на Съюза. Въпросите са два - какви реформи и как реформираме. Договарянето на Многогодишната финансова рамка ще тече от началото на 2026 г. до 31 декември 2027 г. Има време за намиране на компромиси.

В Комисията по регионално развитие на ЕП започнахме робота по същество преди Коледа.

Каква беше за Вас 2025 г.? Кои успехи бихте посочили в своята работа?

За себе си бих откроил три големи теми, по които работих усърдно, и съм изключително удовлетворен от постигнатото.

На първо място твърдо отстоявах българската позиция по Директивата за пакетните пътувания и тя беше подкрепена в рамките на гласуване в Комисията по транспорт и туризъм (ТRAN) в Европейския парламент. В рамките на гласуване на становището и почти с пълно мнозинство беше подкрепено отпадането на спорния текст на чл. 5а, който касае размера на предплащанията. Това е предварителна позиция, която следва да бъде обсъждана и гласувана и в Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, но е важна стъпка в отпадането на ограничението при резервация предварителните плащания да не надвишават 25% от общата стойност на пакета, както и на забраната за изискване за плащане по-рано от 28 дни преди пътуването.

На второ място това е работата с българската отбранителна индустрия на терен и промотирането й в Европейския съюз. Още през март м.г. организирах Софийската конференция по сигурност, която събра на едно място над 300 представители на индустрията, изпълнителната власт и армията. Целта беше да поставим страната ни на картата в големия разговор за сигурността по Източния фланг на НАТО. През пролетта работихме със същата тази индустрия по някои от законодателните предложения на ЕК във връзка с вече одобрените нови инструменти за финансирането на отбраната. През юли 2025 г. бях начело на делегация от евродепутати, които посетиха компании от високотехнологичния и отбранителния ни сектор. А през есента девет български фирми от отбранителната промишленост бяха представени в Брюксел на събитие, което се състоя в ЕП. Специални гости на конференцията бяха Екатерина Захариева, еврокомисар за стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации, както и еврокомисарят по отбрана Андриус Кубилиус. Форматът протече при закрити врата, като включваше и дискусия с експерти от Европейската агенция по отбрана и от Генерална дирекция „Отбранителна промишленост и космическо пространство“ на ЕК.

В страната има изключително успешни производители на боеприпаси, оръжия, безпилотни летателни апарати, сателити, плавателни съдове, софтуер и киберсигурност, оптика и антидрон системи. Те са визитна картичка на България и гръбнак в отбраната по Източния фланг на НАТО и Черноморския регион.

През март 2024 г. призовах ЕС да финансира военен Шенген. Година по-късно, вече като член на Комисията по сигурност и отбрана в ЕП, това стана един от приоритетите ми. Малко по-късно ЕК направи реални постъпки. Имаме 27 различни регулаторни рамки с изисквания. В момента за придвижването по вътрешните граници на ЕС в някои държави това отнема 45 дни. Правилата за цивилните оператори и превозвачите не се прилагат за военните, а цивилните регулации не са приложими за товарите на военните. Например ограниченията за движение на тежкотоварни превозни средства по празниците не трябва да се прилагат за военните конвои. Митническите процедури са изключително тежки. В условия на неотложна нужда от защита чрез придвижване на персонал и оборудване това гарантира пробив в отбраната на ЕС. Трябва всички страни членки да четем от една книга и да се водим по унифицирани правила.

Предлага се създаването на процедура при извънредни случаи за незабавно и приоритетно придвижване на оборудване и персонал. По-конкретно държавите от Съюза или ЕК може да изискат активирането на механизма и в рамките на 48 часа Съветът трябва да го одобри. Т.е. от 45 дни до 48 часа. Предлага се освобождаване на военните транспортни средства от ограниченията за емисии. ЕК счита, че е необходима и спешна работа по четири транспортни коридора, като набелязва 500 проблемни точки по тази мрежа. Те ще костват над 100 млрд. евро, докато в следващата Многогодишна финансова рамка ЕК предлага едва 17,4 млрд. евро. Как това касае България? Военнотранспортни коридори по продължението на TEN-T мрежата са на наша територия, включително магистрала „Черно море“, Коридор номер 8. Вече сме на картата буквално.

Бяхте член на журито на Първия конкурс „Строителен обект на Черноморието“. По Ваша покана през март 2026 г. предстои посещение в Брюксел на представители на наградените фирми, КСБ и членове на журито. Отличените обекти ще бъдат презентирани и на изложба в ЕП. Какво Ви мотивира за тази покана? Разкажете ни малко повече и за срещите, които се планират в рамките на посещението. В българската делегация ще бъде Изпълнителното бюро на Камарата.

Българската строителна индустрия е добре позната и с много добра репутация в Съюза. Неслучайно сме отлично представени в Европейската федерация на строителната индустрия. Като капацитет за изпълнение на строителни проекти, като ниво на квалификация на кадрите и като качество на изпълнението членовете на Камарата на строителите в България са национална гордост.

Ще ми се повече хора в страната и в ЕС да знаят за приноса на строителния ни сектор към икономиката и заетостта. Например произведената продукция в отрасъл „Строителство” за първото полугодие на 2025 г. е на обща стойност над 11,5 млрд. лв., като спрямо първото полугодие на 2024 г. нараства с 13,6%. Над 200 хил. души са заетите в сектора и те и техните семейства имат препитаниe благодарение на българския строителен бранш. Това са над 6% от всички заети в икономиката.

Именно това е целта ми с предстоящото посещение в Брюксел – да разкажем историята на успеха на строителния ни бранш и да потърсим нови партньорства.

Добрите примери е хубаво да се мултиплицират. Вече стартирахме работата по „Строителен обект на Дунавския регион“, Вие сте поканен за член на журито. Какво можем да надградим тук?

Ще е чудесно да видя Камарата да участва във все повече европейски и международни конкурси, както и да завоюва челни места. Налагането на имиджа извън страната е билет за първи ред в разпознаваемостта на строителните ни компании и това колко често са предпочитан партньор в инфраструктурни проекти.

Какви са приоритетите, по които ще работите през 2026 г.?

Продължавам усилено дейността си по ключовите за България като пълноправна страна членка на ЕС теми – дългосрочния бюджет на ЕС, ролята на България в общата отбранителна индустрия на ЕС и военен Шенген и отстояване на интересите на страната ни в кохезионната политика и регионалното развитие. Теми, които вече широко очертах.

Изключително важно ще е и завършването на преговорния процес по правата на пътуващите. Радвам се, че тази роля е поверена на българин, защото твърде много наши сънародници страдат от проблемни или липсващи разпоредби на ниво ЕС.

Каква според Вас ще бъде 2026 г. за строителния бранш? Какво да очакват строителите в европейски и в национален план?

Годината ще бъде белязана от две основни събития – спирането на руската агресия в Украйна и общ икономически подем в световен мащаб.

По отношение на Украйна българският строителен сектор има огромно поле за изява, като участва в следвоенното възстановяване на разрушената жилищна, транспортна, енергийна и социална инфраструктура. Имаме опит, нямаме езикова бариера и сме разположени близо до крайната точка за извършване на строително-монтажни дейности. Следващият редовен кабинет трябва да превърне тази цел в държавна политика.

Вашето мнение за партньорството Ви с Камарата и в какви сфери може да го разширите?

Конкретна сфера на работата ми с КСБ би било следвоенното възстановяване на Украйна, както и участието в изграждането на обекти от инфраструктурата с двойно предназначение (гражданска и военна) по продължението на Трансевропейската транспортна мрежа.

Какво ще пожелаете на строителите и нашите читатели за настъпилата 2026 г.?

На строителите пожелавам да продължават да градят България и имиджа на страната извън границите й. А на читателите на вестника – да проявяват все повече интерес към строителните постижения на сектора ни – повод за гордост е.