Емил Христов

Ренета Николова

Арх. Николова, бихте ли се представили накратко и какво Ви насочи към учителската професия, и то именно във Франция?

Ще започна малко по отдалече – завършила съм Математическата гимназия „Академик Кирил Попов“ в Пловдив, която през 2026 г. отбелязва 55-ата си годишнина. След това отидох в София да следвам архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия. През 2003 г. заминах по програма „Еразъм“ за една година на стаж в Париж. Когато приключи, реших да продължа обучението си там, тъй като е допълващо българското. Прекарах няколко години в Париж, след което се завърнах в България за известен период. Впоследствие лични обстоятелства ме насочиха отново към Франция, но извън Париж. Реализацията в архитектурната професия извън столицата се оказа значително по-трудна. Получих предложение за работа във висшето образование, с което поставих началото на професионалната си дейност в тази сфера. В началото беше трудно, но и много интересно предизвикателство. Затова кандидатствах с конкурс за титулярно място и станах преподавател в гимназия „Хенри Годие-Брезка“ в Сан-Жан дьо Бре.

За първи път има международно участие в конкурса „Аз мога да строя – Delecto“. Какви са Вашите впечатления от инициативата и от тематичните конкурси в София и Варна и финала в Пловдив?

Инициативата е изключително интересна и много добре организирана. На състезанията се представиха различни екипи и архитектурни подходи в предложенията на учениците, имаше голямо многообразие от проекти. Смятам, че конкурсът „Аз мога да строя – Delecto“ е изключително полезен за младежите, дава им възможност да развият знанията и уменията си, да научат много нови неща.

Гимназията „Хенри Годие-Брезка“ бе представена от три отбора. Разкажете ни малко повече за училището и проектите на учениците Ви. Как се подготвиха за конкурса?

Участниците от Франция се обучават в професионална гимназия, в която се изучават всички направления, свързани със строителството, включително геодезия и ВиК. Единствено електроинсталациите не са част от предлаганите специалности. Това създава предпоставки за тясно сътрудничество между преподавателите и позволява на учениците от различните направления да придобият по-цялостна представа за строителния процес.

Представянето на учениците от „Хенри Годие-Брезка“ в „Аз мога да строя – Delecto“ е много ценно, защото видяха какво правят връстниците им в България. Трите отбора изцяло самостоятелно разработиха проектите си. Когато им беше необходима помощ, намерихме сътрудници в лицето на архитектурни фирми, които да ги съветват. Учениците получиха подкрепа и от студентите от полувисшето обучение към гимназията, които проявиха голям интерес и активно участваха в подготовката за конкурса.

Отделно участниците в конкурса, когато имаха нужда от нещо конкретно, сами търсеха партньори. Например някои от тях при изготвянето на количествено-стойностни сметки се обърнаха към големи доставчици на строителни материали във Франция, други потърсиха информация от техни съученици в професионални гимназии по озеленяване, за да научат повече за конкретни растения, които ще им послужат в проектите. Учениците приложиха системен подход, който им позволи да открият необходимите решения.

Кои бяха най-големите предизвикателства пред екипите?

Работата в екип, защото се оказа, че координацията между отделните членове на всеки отбор невинаги съответстваше на първоначалните им очаквания. Приятелските отношения понякога не водят до навременно и точно предаване на необходимата информация. В разговорите си с тях установих, че това е било най-голямото им предизвикателство. Трудности са срещнали и при намирането на технологични решения чрез ArchiCAD.

Какво научиха учениците от участието си – както в професионален, така и в личностен план?

Участието им в „Аз мога да строя – Delecto“ допринесе да станат по-сплотени. В процеса на подготовката и представянето в конкурса учениците осъзнаха, че подходът им към работата се е подобрил, отношението им към професията също се промени. В момента са значително по-вдъхновени и мотивирани да продължат развитието си в строителния сектор. В личностен план положиха сериозни усилия, които в следващите години ще дадат отражение в професионалната им реализация, неизменно свързана с работа в екип.

Разкажете ни за цялостното впечатление на учениците Ви за престоя им в България и какво мислят за атмосферата, за срещите с връстниците си.

Техният престой беше много динамичен, защото бяха на тематичните конкурси в София и Варна, а сега и на финала в Пловдив. Бяхме много гостоприемно приети от Професионалната гимназия по строителство и архитектура в Пазарджик. Успяхме да се включим в различни активности, което направи пътуването ни изключително интересно, беше силно емоционално наситено, срещнахме различни хора, докоснахме се до българската култура и фолклор. Дори присъствахме на вечеря, която за тях беше ново преживяване във формата, в която я видяха в България. Там те имаха възможност да се срещнат със свои съученици, да създадат нови контакти и да обменят идеи и виждания.

България им хареса в много отношения. Храната, която успяха да опитат, им допадна. Бяха впечатлени от природата – видяха планини, равнини и дори част от Черно море. Привлечени бяха от богатството на историята ни, античната архитектура из цялата страна, разгледаха любопитни артефакти. Възпитаниците от „Хенри Годие-Брезка“ си тръгват със страхотни впечатления и емоции, някои дори ме изненадаха – двама от учениците ми изявиха желание през лятото да работят в България, преди да продължат висшето си образование.

Какви са основните разлики, които наблюдавате между образователните системи в България и Франция, особено в област­та на архитектурата и строителството?

В много отношения съществуват разлики, като се започне още от ролята на преподавателя. Във Франция се очаква учителят не само да предава знания и умения, но и да възпитава учениците в професионално поведение. Има мисия за възпитанието на младежта.

Друга основна разлика е продължителността на обучението в гимназията – във Франция е само три години. Моите ученици установиха, че в България то е с 1 или 2 г. по-дълго, и съжаляваха, че тяхната подготовка не е повече време. В трите си години на обучение френските ученици имат 1 г., която е общоподготвителна в строителството и останалите две са профилирани в конкретната специалност, която изучават. Те не се занимават със сухо строителство, не извършват зидарски работи като гимназистите в България и като видяха разликата между двата вида обучение, споделиха, че смятат, че са ощетени в тяхната подготовка. Също така съжаляват, че във Франция няма абитуриентски балове – празник, който винаги създава невероятни емоции в края на средното образование.

Съществена разлика във Франция е, че там много се набляга на използването на BIM. Знаете, че това е 3D моделиране, което обединява всички специалности, участващи в строителния процес, и чиято основна цел е да предвижда потенциални проблеми още по време на проектирането и реализацията на всеки проект. BIM технологиите са бъдещето на строителния бранш. Те напълно улесняват комуникацията между отделните специалисти, както и изготвянето на техническо-проектната документация. Жалко е, че в България използването на BIM в образованието все още изостава, но пък учениците успяват да компенсират липсата с други умения. Именно това видяхме на „Аз мога да строя – Delecto“.

По отношение на различията мога да споделя, че във Франция материалната база в учебните заведения е доста по-добра и по-адаптирана. В България се работи в тази посока – много неща се правят, разгледахме нови STEM кабинети, обзаведени по иновативен начини, но въпреки всичко се усеща, че у нас не се инвестират достатъчно средства в образованието, така че учениците наистина да почувстват, че са в XXI век.

Казахме какви са разликите, а какви прилики виждате между двете образователни системи?

Общото е, че и двете системи целят да подготвят качествени кадри за строителния бранш. И в България, и във Франция секторът се нуждае от тези кадри, има сериозен недостиг на строителни специалисти. Системите в двете страни си приличат и по изучаваните общообразователни предмети, както и по специалните предмети, които са доста добре застъпени и в България, и във Франция. И в двете държави учениците спазват европейското ниво за техническо чертане, проектна документация и различните видове норми в строителството.

Как виждате развитието на Вашите ученици занапред – и по-конкретно как този първи международен конкурс може да повлияе на избора им на професионален път?

„Аз мога да строя – Delecto“ подейства на моите ученици като бустер в тяхната ориентация, защото те така или иначе вече са се насочили да продължат в сферата на строителството и архитектурата. Този конкурс само допълнително разпали желанието им и просто им напомни, че да продължат в тази област е правилно. Новите познания, които придобиха при подготовката и представянето в конкурса, ще им донесат само ползи в учебната и в бъдещата професионална среда. След това пътуване учениците трябва да държат допълнителен изпит, свързан с участието им в инициативата.

Бихте ли пояснили какво включва изпитът, който те ще положат след прибирането си във Франция?

Всъщност първата част се провежда тук, в България, тя е свързана с владеенето на английски език – за това доколко могат да разбират, да изпълняват и да извършват професионални задачи в чужда страна. Втората част на изпита ще е във Франция с учител по английски. Те ще трябва да представят своето пътуване в България, престоя си, какво са научили в професионално отношение, какво са видели в културен и исторически аспект за страната. Само ще вметна, че моите ученици имаха невероятния шанс да бъдат тук на отбелязването на 150-годишнината от Априлското въстание.

Как започна партньорството Ви с Пламен Иванов, който е председател на ОП на КСБ – Пловдив, и инициатор на „Аз мога да строя - Delecto“, и как това сътрудничество допринесе за включването на Вашите ученици в конкурса?

С Пламен Иванов се запознах преди няколко години, когато търсех къде да бъдат проведени стажове по програма „Еразъм“ за моите ученици. Както във Франция, така и в България професионалните стажове са задължителна част от обучението и без тях учениците не могат да се дипломират. В нашето училище е практика един от периодите на тези стажове да се провежда в друга европейска държава. И аз като българка се насочих към родината. Моите лични контакти ме отведоха до Пламен Иванов, той ми разказа за инициативата, която ми се стори, че е изключителен шанс за моите ученици, защото във Франция няма подобен конкурс, в който да могат да се изявят. Така започна подготовката за идването на група ученици, които са заинтересовани и имат и капацитета да направят извънкласен конкурс в годината, в която завършват – във Франция матурите са много сериозни и не всички ученици желаят да се ангажират с допълнителна извънкласна работа.

Как виждате потенциалната възможност конкурсът да стане международен?

Потенциалът на инициативата „Аз мога да строя – Delecto” е огромен. Убедена съм, че конкурсът може да стане международен, и аз се надявам това да се случи възможно най-скоро. Би било хубаво образователните институции в двете държави да се ангажират с конкурса.