Арх. Георгиев, приемете поздравления от Съвета на директорите и от екипа на в. „Строител“ за назначаването Ви на поста зам.-кмет на Столичната община (СО) по направление „Градско планиране и развитие“. В началото на разговора ни бихте ли разказали накратко за професионалния си път?

Благодаря! Аз съм архитект и урбанист с опит както от България, така и от чужбина. Завърших архитектура във Венеция и магистратура по архитектура, урбанизъм и строителни науки в TU Delft, Нидерландия. Едно от по-важните неща, по които съм работил през последните години, е създаването на дългосрочната стратегия „Визия за София“. В периода от юли 2017 г. до средата на ноември 2021 г. ръководих общинското предприятие „Софияплан”, което възродихме като аналитичното звено на СО. Също така съм част от създаването на експертната организация „Екипът на София”. Извършвал съм консултантска дейност за различни общини.

Какви ще бъдат приоритетите в дейността Ви като зам.-кмет?

Ако трябва да отговоря с една дума – много. Но разбира се, има такива, които са ключови. Сред приоритетите ми е постепенното преминаване към изработването на цялостни устройствени планове. В момента Столичната община отделя ресурс почти единствено за обработването на заявките на частни инвеститори, а тя би трябвало да има водеща роля в планирането. Друга важна задача в дейността ми е пълното прилагане на правилата за озеленяване. За благото на целия град трябва да започнем да изпълняваме правилата в пълнотата им, което ще рече например общината да извършва проверки на постигнатото озеленяване не само при приемането на обекта, но и в рамките на 5 години след това.

Трето важно направление е свързано с това да повишим проектната готовност на СО. Целта ни е в бъдеще да преминаваме към строителство едва след добри предпроектни проучвания, въвличане на заинтересовани страни в процеса, подготовка на пълноценни задания и впоследствие проекти.

Каква е визията Ви за развитието на територията на общината до края на мандата? Как трябва да се развива София в по-дългосрочен хоризонт?

Имаме конкретни цели, които трябва да постигнем до края на мандата с кмета на Столичната община Васил Терзиев – тях очертах като приоритети в дейността ми. Четири години, колкото продължава един мандат, е твърде кратък период, за да можем да говорим за визия. В средносрочен и дългосрочен план ще се водя от описаното във „Визия за София“. Все пак това е стратегия, създадена с участието над 10 хил. души и организации, с включването на широк спектър от политически партии и стотици браншови организации, НПО, квартални активисти, изследователи и други.

Тук искам да припомня, че според „Визия за София“ през 2050 г. столицата трябва да е компактен, многообразен и адаптивен град, управляващ умело ресурсите си и включващ гражданите в решенията за бъдещето. За да бъдат постигнати тези приоритети, обединяващият стратегически документ на Столичната община предлага 24 дългосрочни цели за развитие. Планът за тяхното постигане минава през над 230 ключови стъпки, разпределени във времето от 2020 г. до 2050 г. За постигането на стъпките са предложени 385 конкретни мерки, както и индикатори, с които регулярно да се измерва и отчита прогресът.

Кои са най-големите грешки в устройственото планиране досега и какво трябва да се предприеме, за да се коригира негативният ефект от тях?

Според мен пропуск е неглижирането на цялостните планове, на кумулативния ефект от действията по територията, което води съответно до липсата на баланс. Това може да се види както между различните части на Столичната община, така и в конкретния смисъл на устройствения термин „баланс на територията”. Последното гражданите го наричат „презастрояване” и това не е хипотеза, ами реално измерени надскочени параметри на застрояване в множество зони на София, което се наблюдава особено изразено в новите южни квартали. Общият устройствен план дава възможност за още много, много строителство и без нов подход в устройственото планиране администрацията ще продължи да допуска създаването на градска среда с лошо качество. А новият подход значи все повече цялостни планове, в които водещо е постигането на максимално добрия възможен баланс на територията.

Как се контролира спазването на устройствени показатели като плътност и височина на застрояване? В тази посока смятате ли да направите корекции?

Устройствените показатели са като скачени съдове - плътност, КИНТ, озеленяване, кота корниз, отстояния. В момента почти всички от тях по-скоро се прилагат в максимално допустимите норми, но всеки имот се гледа поотделно. А тези показатели освен за отделен имот трябва да бъдат постигани и на ниво квартал. Там също трябва да има баланс на територията, който е определен в различни наредби. Тоест трябва да има определено ниво на обслужване с техническа, социална и зелена инфраструктура. Тези сметки в момента не се правят, а те са точно толкова задължителни, колкото и изчисленията за всеки отделен имот.

Планира ли се актуализация на Общия устройствен план (ОУП) и в какви срокове?

Да, планира се. Но разбира се, това решение зависи от много неща. С кмета Васил Терзиев сме си дали срок до края на мандата да имаме създадено задание за актуализацията на ОУП. В него трябва да бъде определен и обхватът на промяната – както тематично, така и географски. Допускането на изменението, включително приемането на заданието, обаче ще трябва да се направи от Столичния общински съвет. Мисля, че е по-реалистично това да се случи в следващия управленски мандат. А след това процедурата е необходимо да получи одобрението и на Министерския съвет. Процесът е съставен от много стъпки, част от които не са в ръцете на кмета на СО, и това прави предвиждането на срокове почти невъзможно.

Какви стъпки смятате, че трябва да се предприемат, така че новото строителство да осигурява качествени публични пространства?

Наредбата за градска среда на Столичната община е мястото, в което смятам да разширим изискванията (стандартите) за уличното пространство. В момента има разписани норми за това как да изглеждат настилките, но не по отношение на фасадите или партерните нива на сградите. А една привлекателна и жива градска среда се създава и от активни партери например.

Каква е политиката Ви за развитие на междублоковите пространства? Как може да бъде решен въпросът с липсата на места за паркиране?

Междублоковите пространства в момента в повечето случаи са ничия земя. Имам опит с трансформацията на такива места и от него знам, че е ключово привличането и ангажирането на хората, които живеят около тях. За целта трябва да бъде изградено доверие между общината и тези граждани. Осъзнавам, че това е амбициозна задача. Но и от практиката знам, че е постижима. В нея ролята на районните администрации ще е ключова.

По отношение на паркирането мога да кажа, че върху него директно влияе натоварването на територията, създадено от обитаването й в съществуващите стари и новите сгради. Балансът на територията включва и това – да допускаш застрояване само ако има изградена инфраструктура или има договорно закрепен план за нейното изграждане. От друга страна както нашата, така и световната практика показват, че колкото повече пространство предоставяме за леките автомобили, толкова повече коли има. Решението за доброто придвижване в една столица започва на първо място с добър градски транспорт. В това направление има какво да се направи наистина. Именно това трябва да е фокусът ни, а не как да намерим място за паркиране или придвижване за втори, дори трети автомобил на семейство. Това, последното, е просто невъзможно.

Как трябва да се координира новото строителство с капацитета на улиците, с транспорта и развитието на ВиК мрежите?

Според мен тези три направления трябва да са като скачени съдове. Идеята ни е да строим там, където има създадена инфраструктура с достатъчен поемен капацитет. На ниво устройствено планиране това се изразява в пълен синхрон между план-схемите към подробните устройствени планове и позволеното максимално застрояване.

Какви са плановете Ви за развитие на устойчива транспортна инфраструктура?

Конкретните транспортни обекти, които ще се изпълняват до края на мандата, са по-скоро ясни и тяхното реализиране е част от дейността на направление „Строителство“. Това, което аз ще целя да постигнем съвместно с направление „Транспорт“, е добре планирана транспортна система. За целта се работи както по нов Генерален план за организация на движението, така и по Транспортен модел, който да е дигитален двойник на транспортната инфраструктура в общината.

Как работите с главния архитект на София?

С временно изпълняващия длъжността арх. Боян Недев работим много добре. Законът за устройство на територията ясно определя дейностите, в които главният архитект има водеща роля. Това са разрешаването и контролът на строителството, както и издаването на становища по устройствените планове. Както мое, така и на кмета Терзиев желание е да дигитализираме максимално всички процеси, свързани с развитието на градската среда.

Има ли сфери, в които може да бъде задълбочено сътрудничеството между Вас и Камарата на строителите в България (КСБ)?

Има няколко направления, в които можем да разширим съвместната си дейност с КСБ. Едно от тях е именно дигитализацията и по специално по-широкото въвеждане на Строително-информационното моделиране (BIM) в строителния процес. Знам, че Камарата участва в европейски проект по темата. Мога да заявя, че КСБ ще намери партньор по нея в лицето на Столичната община.

Друго, съвсем ново за нашия контекст, направление е свързано с преизползването на съществуващите сгради. Това означава да се полагат все повече усилия за обновяване на зданията, вместо да се пристъпва към ново строителство. Това е прагматично по много причини, сред които разумното използване на ресурсите и на огромния вече създаден сграден фонд, който често не е в добро състояние. А знаем също така, че нормативите в бъдеще все повече ще подтикват към такива действия. Затова е далновидно да започнем подготовка отрано. В много европейски държави това вече се прави.

Четете ли вестник „Строител“?

Да, следя изданието и ще се радвам, ако интересът на в „Строител” към работата на Направление „Градско планиране и развитие” продължи и занапред.