Емил Христов

Ренета Николова

Г-н Тодоров, честито преизбиране за председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговците на едра строителна техника (АТЕСТ). Радваме се, че точно в началото на новия Ви мандат сте гост в „Код Строител“. Какво означава този вот на доверие лично за Вас?

Означава много, защото когато те преизберат за трети мандат, смятам, че съм отговорил не само на гласуваното ми доверие, но и на очакванията на членовете на АТЕСТ. В крайна сметка това е показател за свършена работа. Когато ме преизбраха, през главата ми мина мисълта: Явно все пак притежавам експертиза, с която съм доказал, че мога да бъда в полза на колегите си, на Асоциацията и на членовете й.

Какви ще бъдат основните Ви приоритети през новия мандат, особено в контекста на динамичната икономическа, и строителна среда в страната?

Те няма да се променят много, тъй като Асоциацията е консервативна организация. Заложните цели през далечната 2017 г., когато създадохме АТЕСТ, са актуални и в момента. Сред водещите ни приоритети е да повишаваме конкурентоспособността на нашите членове. Искаме да запазим и етичността в отношенията им - в крайна сметка те са и конкуренти. Предизвикателство е човек да бъде председател на сдружение на конкуренти на един пазар, защото, от една страна, те членуват в Асоциацията с ясното съзнание, че заедно искаме да развиваме пазара и бранша, но от друга страна - те са компании, които се състезават в различни обществени поръчки и се борят да работят с големи частни инвеститори. Предстои и изграждането на доста инфраструктурни проекти в страната, вече имаме и по-стабилно държавно управление, което ще даде тласък на нашия бизнес. Аз като председател трябва да намирам баланса между членовете, за да може АТЕСТ да стои стабилно като организация, членовете й да се чувстват на място и да знаят защо са част от нея.

Друг ключов приоритет си остава комуникацията ни с общинската и държавната администрация. Взаимодействието ни с властите е важно, защото част от членовете ни доставят машини за изпълнителите на обществени поръчки в строителния сектор, възложители на които са именно общините и държавните агенции и институции. Има какво да се желае в това направление. Ще дам пример със скорошен казус, който възникна преди два-три месеца. В стремежа си държавата да наложи по-стабилен контрол върху веригите на доставки добави леките автомобили към т.нар. стоки с повишен фискален риск. Оказа се, че под код „резервни части“ за тези автомобили попада доставката на абсолютно всички резервни части, които са както за МПС, така и за строителни и земеделски машини. АТЕСТ пожела да се включи в процеса на доизясняване на текстовете, които се приеха. От Министерството на финансите и Националната агенция за приходите бяха изненадани от нашето желание и ни попитаха защо участваме в обсъждането на промените. Отговорихме им, че ни касае, тъй като този завишен контрол изисква от нас да осигурим допълнителни средства и да назначаваме още персонал.

Винаги ще има подобни предизвикателства по отношение на комуникацията ни с институциите и общините, но нашият стремеж е да се намесваме бързо и компетентно. При този казус доказахме, че е полезно за държавните и общинските органи да разберат нашата гледна точка, че имаме експертиза и е добре да бъдем привлечени като допълнителен участник в процеса на създаване на подобни подзаконови актове. Преди няколко години имаше нужда от такава комуникация и консултации при промяната на законодателството, свързано с военновременните запаси, по-конкретно - относно вноса на масла, което засяга и нашите членове.

Проследявайки през последните седмици дискусиите около следващата Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз, колкото и далечна да изглежда в момента, рано или късно елементите на дългосрочния бюджет ще дойдат тук под формата на европейско законодателство. Трябва да сме подготвени.

Не на последно място остава и приоритетът на Асоциацията да участва в различни мероприятия и изложения. Догодина ще организираме традиционното ни изложение. Донякъде създаването на АТЕСТ се дължи на желанието на членовете ни да провеждаме наши професионални изложения, както да участваме и на чужди специализирани изложби. Много по-лесно се договарят условия от позицията на цялата гилдия, отколкото от позицията на всеки член поединично. Така че това е приоритет, който ще запазим в бъдеще.

Не е тайна, че предизвикателствата пред нас са много – липсата на работната ръка, нуждата от обучения, навлизането на новите технологии. Доста от нашите машини, които работят с 2D и 3D технологии, изискват координирана работа. В тази връзка искам да споделя, че съм изключително благодарен и на вестник „Строител“, и на Камарата на строителите в България (КСБ). Строителите са потребителите на машините, които продаваме, а ние все повече ще се стремим да им осигуряваме не просто машина, а технология. Да им предоставяме технологията с механизмите на работа с нея, с подготовката на кадрите, да ги запознаваме с очакваните новости в бъдеще. Изкуственият интелект (ИИ) създава предпоставки за много по-бързо развитие на технологиите в строителството и трябва да сме подготвени за тях. Това е приоритет, по който активно работим през последните години.

Споменахте, че фокус за Вас е участието в изложения. През тази година се проведе най-голямото в Европа – BAUMA. Вие се включихте в него, като то се завърна след известно прекъсване покрай пандемията от COVID-19. Какво видяхте там? Какво е новото? Накъде се движи пазарът?

Видяхме изкуствен интелект в действие. Машините стават все по-автономни. Тази тенденция се забелязва от години, но в момента прогресът вече се случва с месеци и със седмици. Интересно е, че, от една страна, отчитаме силно и бързо развитие на ИИ, а от друга – има забавени доставки. Без определени суровини и без естествения интелект прогресът няма как да продължи. Има необходимост освен виртуално да създаваме и нещо реално. Навремето имах треньор, който казваше: „Трябва да си тук и сега. Не може да си в миналото, не може да си в бъдещето, губиш много бързо фокус.“ Струва ми се, че понякога залитането по новото малко ни разфокусира от „тук и сега“. За проблемите с доставките в известна степен роля изигра първо COVID-19, а след това и различните военни конфликти. Много е хубаво, че сме развили и все повече навлиза ИИ, но в следващия момент се обръщаме и виждаме, че ни липсват доставките на суровини, необходими да произведем машините, които да се задвижват от изкуствения интелект.

На BAUMA видях не само как технологиите се развиват, но и че вървим към такава автоматизация, с която можем да извадим човека от уравнението. Това има и положителен, и отрицателен ефект в някои отношения.

Следователно можем да кажем, че машините ще стават все по-независими от човека?

За радост или не, точно натам вървим. Технологиите ни показват, че колкото по-малко човешки фактор има, толкова по-малко технически грешки се допускат в подготовката и в изпълнението.

В тази връзка искам да кажа, че наскоро във Viber канала на в. „Строител“ прочетох за китайски тунел, който е построен за 110 дни. Допускам, че при този проект човешкият фактор е сведен до минимум. Преди 50 г. строителството на подобен тунел щеше да отнеме години.

Вие гостувате на страниците на в. „Строител“ и в предишните интервюта сте подчертавали значението на предвидимостта и лоялната конкуренция. Какви конкретни мерки са нужни, за да се гарантират те в сектора на строителната техника?

Необходимо е да се създадат условия да се спазват правилата – това е ролята на всяка една асоциация. Ако не можем да подпомагаме процеса членовете ни и играчите на пазара да спазват правилата, то рано или късно не само нашата Асоциация, но и всяко едно сдружение ще изчезне. Както казах в началото, членовете ни са преки конкуренти. Но всички трябва да спазваме правилата - в противен случай ще се самоизядем като сектор, като бранш, ще допуснем да се развиват процеси, които на никого не са нужни, ще падне качеството и т.н.

Преди години АТЕСТ прие етични правила, които смятам, че се спазват. Винаги има някой, който може да сбърка и да стъпи накриво, но когато всички се познават и общуват помежду си, е по-лесно да се изгладят такива проблеми, без да се стига до крайности.

Има ли текущи законодателни инициативи или административни промени, които наблюдавате с внимание и които биха засегнали сектора?

Да, определено има. В момента пряко ни касае въпросът с допълване на списъка със стоки с висок фискален риск и тези, свързани с петролни продукти, военновременни запаси. Следим и процесите по подготовка на новата дългогодишна финансова рамка на ЕС, за да знаем какво ни очаква утре. Разбира се, за нас е важно и актуалното законодателство, както и дебатът за влизане в еврозоната. Спомням си лятото на 1999 г., когато деноминирахме лева. Винаги ще се намират хитреци на пазара. Информираме се какви мерки взима държавата, защото пряко ни касаят.

Приемането на еврото как ще се отрази според Вас на бизнеса със строителна техника? Какво очаквате да се промени? Как гледате на този процес? Готвите ли се по някакъв начин?

Подготовката при нас е стандартна, както и за всеки друг отрасъл. Има някакви изисквания, които трябва да спазим съгласно Закона за въвеждане на еврото, но нашият сектор отдавна търгува в евро. Някои неща ще се облекчат, например ще спрем да превалутираме. Не е тайна, че голяма част от членовете ни са с компании майки от еврозоната или от САЩ. Ние смятаме, че единната валута ще подобри като цяло пазара ни, начина на правене на бизнес. Според мен ще има и друг ефект, който ще се усети от потребителите на нашите стоки. Ясно е, че влизайки в еврозоната, ще има покачване както на доходи, така и на цени. В същото време цената на техниката, която идва от по-стабилни пазари, в евро ще си остане същата, каквато е била и вчера. Тоест за българския строител, предприемач цената на машината ще излиза по-евтино с оглед на доходността, която ще има, и той ще може да си позволи да купи повече, например вместо един – два багера. Това е важно и с оглед необходимостта от подмяна и обновяване на машинния парк в сектора.

Как бихте описали настоящата инвестиционна среда в строителния сектор? Има ли признаци на забавяне, или напротив - по-скоро можем да говорим за растеж?

Всички статистически данни показват сериозен растеж. Убеден съм, че и предстоящото въвеждане на еврото има своето значение. Различни изчисления сочат, че българските домакинства и бизнес имат „под дюшеците“ спестявания, възлизащи на около 30 млрд. лв. Сега с приемането на еврото те трябва да излязат на светло и очаквам немалка част от тези пари да се насочат към недвижимите имоти, тъй като това е една от най-сигурните сфери за инвестиции, а и както знаем българинът няма голям опит в използването на финансови инструменти.

През последните 4-5 години, независимо от политическата несигурност, икономиката остана стожер на стабилност и се развива добре. Това оказва влияние и върху работните заплати на хората, заети в секторите „Строителство“ и „Недвижими имоти“. Съответно покачването на доходите увеличава и потреблението.

Как според Вас ще се променят строителната техника и пазарът на труда в отрасъла с навлизането на иновациите и ИИ?

Ние от 10 г. предлагаме машини, които могат да работят абсолютно автономно. Най-големите радетели за бързото развитие на изкуствения интелект допускат, че до 3 г. той ще достигне до такъв етап на развитие, дори в нашата държава, че ще може да замества голяма част от хора с различни професии. За мен в някаква степен е положително, че все още не сме достигнали чак дотам с иновациите. В следващите години това ще ни даде глътка въздух да не стане толкова рязка промяната и преходът към ИИ. Ще имаме време да подготвим хората, защото ако хоризонтът е 2-3 години, въпреки настоящия недостиг на кадри, утре ще се окажем в ситуация да се чудим по какъв начин да бъдем социално отговорни към тези, които са останали без работа, защото вече няма да имаме нужда от тях.

И все пак, как според Вас ще се подготвят хората да работят в тази нова, технологично наситена среда? Трябва ли да се мисли за специализирани обучения?

Със сигурност трябва да се мисли за обучения, за да не рискуваме промяната да се случи твърде бързо и рязко, а да сме подготвени. От друга страна наскоро с приятел шпакловчик си говорихме по темата и той сподели, че при толкова много панелки в България, в които не може да вкараш никакъв изкуствен интелект, за него ще има работа поне за още 30 г. напред. Това в рамките на шегата, но се надявам, че ще имаме време, в което да се подготвим за новата среда. Знаем, че човешкият мозък е така устроен, че не приема лесно промените. На никого няма да му е приятно да бъде изваден от зоната му на комфорт и изведнъж да трябва да се справя с бурно море.

Очаквате ли разширяване на членската база на АТЕСТ през новия Ви мандат? Какво показва интересът на бизнеса?

Като цяло ние до голяма степен обхващаме пазара. Извън Асоциацията остава може би един голям играч и трима-четирима вносители, които са в сферата на бетоновата техника. Смятам, че за нашия пазар в момента имаме една основна база от вносители, и съответно не очаквам някакво особено сериозно разширяване. Да, има няколко търговци извън Асоциацията и от време навреме провеждаме разговори с тях. Най-добре е да присъединим всички, за да имаме още по-голяма легитимност. Защото утре, когато създаваме обща концепция или е необходимо да участваме в обсъждането или подготовката на законодателна рамка, или в каквато и да е била друга инициатива на държавата, ние имаме нужда от нашите членове. Колкото повече са те с тяхната експертиза, толкова по-добре.

Преди 2 г. променихме Устава и допуснахме асоциирани членове. При тях може би ще има малко повече раздвижване. При последните проведени изложения на АТЕСТ в Интер Експо Център с нас се свързаха колеги от Турция, Италия, Гърция, Македония, Косово, Албания, които искаха да участват. Ние сме поканили всеки един от тях за асоцииран член.

Предвиждате ли конкретни инициативи или събития, с които АТЕСТ да отбележи началото на новия мандат на ръководството?

Не. Ние сме сравнително малка организация и вече сме фокусирани в подготовка на следващото ни изложение. Пропуснахме една година заради това, че BAUMA през 2025 г. съвпадна с нашето събитие, а и от години се води дискусия между членовете ни дали не трябва да го правим през 1 или 2 г. Най-голямото изложение в Европа е на 2 г. Производителите трябва да имат време да покажат нови технологии. Малко е безсмислено да организираме изложение всяка година, ако ще показваме едно и също, което може да го видим на изкоп в улицата.

Изложението ни догодина ще се проведе в края на март, но се изисква сериозна подготовка. Знаем какво правят изложбените центрове на градове от съседни държави, като Истанбул, Одрин и Солун, как таргетират изложители и посетители и ги привличат. Стремим се да използваме най-доброто от техния опит.

Ние бяхме медиен партньор на предишното изложение. Надявам се в. „Строител“ отново да бъде партньор и на предстоящото.

Както казах, ние сме консервативни и обикновено не променяме нищо лесно. Ако някой не ни изостави и не каже: Повече не желая да имам нещо общо с Вас, той си остава наш партньор. Моята лична философия е, че не бива да сменяш партньор, с когото си от години и на когото имаш доверие. Така че АТЕСТ няма намерения да променя съществено отношенията с партньорите си. Като цяло пазарът е консервативен и добри партньори не се намират лесно.

Къде виждате възможности за сътрудничество с Камарата на строителите в България и на какво ще заложите като съвместни инициативи през новия Ви мандат?

Както казах, КСБ и членовете на организацията са наши преки клиенти. Това е основният движещ елемент. Без членовете и без Камарата няма да има нужда от нас. Колкото и крайно да звучи това, човек трябва да е реалист и да си дава сметка кой му е пазарът и къде се намира. Основен фокус в работата ни с КСБ е кадровата политика и обучението на хората. Знаем, че има сериозен недостиг. Слава Богу, все още изкуственият интелект не може да шпаклова или да направи изкоп, за да се положи канализация, и т.н. Имаме нужда от хора, които да вършат тези дейности.

Другата ни обща цел е да подпомагаме онези процеси, при които строителите се затрудняват, използвайки техниката ни. Ние сме вносители на машините, зад нашия гръб е производителят и можем да предоставим качествено обучение на операторите на машините.

Вие имате много голям опит в сферата на лизинга. Каква е ситуацията в момента и ще се засилва ли повече този начин на закупуване на машини? Въобще в България това ли е предпочитаният вариант, какви са неговите предимства в случая?

Определено е по-предпочитаният начин. Смея да го твърдя, защото имам над 20 г. опит в тази сфера. Освен това самите банкови структури, които в голяма част са и дружества майки на лизинговите компании в България, предпочитат, когато се закупуват машини и съоръжения или транспортни средства, това да минава на лизинг. Гъвкавостта, която предлага лизингът, е много по-голяма, отколкото всяко друго кредитно решение. Той създава удобства както за нашия клиент, така и за самата лизингова компания.

Каква е Вашата прогноза за новия Ви мандат, как виждате развитието на сектора?

Както споменах по-рано, най-голямото предизвикателство ще бъде липсата на кадри и че утре можем да се окажем в ситуация заради новите технологии да се откажем от тях и да кажем, че вече не ни трябват. Нужно е да се научим да управляваме този процес добре. Тук има роля и Асоциацията, и аз като председател да следим развитието, да го коментираме и да даваме насоки. Понякога колегите, които са част от по-големи групи, имат по-глобална визия, по-добър поглед върху нещата. Те през Асоциацията могат да помогнат на по-малките ни членове с идеи и добри практики, за да взимат по-лесно правилни решения.

Накрая не мога да не Ви попитам какво е мнението Ви за новата ни инициатива – подкаста „Код Строител“?

Намирам я супер! Смятам, че това е бъдещето на журналистиката, ако трябва да съм точен. Все пак, надявам се при следващите ни срещи да продължим да се срещаме на живо, а холограмите да останат за по-далечното бъдеще.