Д-р Цанев, в разгара на летния сезон сме. Какви са активностите, по които работите Вие и екипът на ЕнЕфект?

За нас, а както виждам и за Вас, лятото е активен работен сезон. Безспорно Социалният план за климата, който току-що мина през процедура на обществена консултация, е тема номер едно. Успяхме заедно с още 14 професионални, граждански организации да подготвим становище, с което се надяваме да подпомогнем правителството и индустрията, за да имаме един добър План, защото става въпрос за ресурс от над 6,5 млрд. лв. Той трябва да бъде оползотворен по най-ефективния начин. Заложили сме и доста други интересни дейности в програмата си за летните месеци. В момента работим по много любопитни учебни материали с приложение на виртуална реалност, а аз лично се занимавам с оценка на докладите за международната конференция „Пасивна къща“, в която имам удоволствието да съм член на Научния съвет. Надявам се, че с много от нашите колеги ще се видим следващата пролет в Германия по време на провеждането на форума.

Можем ли да очертаем какви са последните, най-актуалните документи, регламентиращи развитието в сферата на енергийната ефективност на европейско ниво?

Да, водещият документ безспорно е Директивата за енергийните характеристики на сградите, която беше одобрена окончателно през пролетта на 2024 г., и вече приближаваме много бързо към сроковете за нейното прилагане в България. Тя дава доста амбициозни стандарти и цели, които трябва да постигаме както на ниво сграден фонд, така и на равнището на всяка една индивидуална сграда. Може би повечето от читателите са чували за нулево емисионните сгради. След 2030 г., а когато става въпрос за публични сгради, още от 2027 г., всички нови здания трябва да са нулево емисионни. В бъдеще това ще се отнася и за всички сградни обновявания, защото Европейският съюз има цел – нулево емисионен сграден фонд до 2050 г. Има, разбира се, и други стратегически документи и законодателни такива. Говорим за много сериозно навлизане на възобновяемите източници чрез директивата за енергията от възобновяеми източници. При тях виждаме, че вече всяка нова сграда, както и всяко по-голямо сградно обновяване, трябва да предвижда фотоволтаични инсталации. Това е още един пазар, който тепърва очакваме да се развива. И тук естествено не говорим за големите индустриални фотоволтаични производствени мощности, а говорим за сградни решения – енергията да се произвежда там, където се потребява. Това е бъдещето на енергийната система и смятам, че всички отиваме в тази посока.

България къде стои в цялата тази картина? Каква е ситуацията със сградния фонд, който трябва да бъде обновен у нас? Какви документи и ангажименти е приела държавата, в какви срокове трябва да ги изпълни и доколко са реалистични?

От гледна точка на документална осигуреност стоим много добре. Имаме национален план в областта на енергетиката и климата, който препотвърждава целите, които бяха заложени още през 2021 г. в Националната дългосрочна стратегия за обновяване на сградния фонд. Там е записано, че над 60% от всички жилищни сгради трябва да бъдат обновени до 2050 г. Говорим за 19 млн. кв. м само до 2030 г. и над 48 млн. до 2050-а. За съжаление втората част от въпроса не мога да посрещна толкова оптимистично, защото всъщност темповете, с които се движим, дори не се доближават до тези цели, които са поставени на хартия. Има структурни причини за това, както естествено и финансови такива. Трябва да се обърне внимание и на ситуацията с наличието на работна сила в строителството, както и на пазарното търсене, а не на последно място и на динамиката на имотния пазар в България. Но така или иначе отговорност е на обществото и на институциите да направим така, че действително да засилим темповете. В крайна сметка, колкото по-дълго време живеем в неефективен сграден фонд и парите ни отиват за енергия, а не за нещо друго, което има много по-голямо значение за нас като индивидуалности и за обществото, толкова по-зле. По този начин ставаме и по-бедни спрямо обществата, където разходите за енергия са сведени до разумния минимум. Говорим за един финансов ресурс, който може да се инвестира в инфраструктура, в образование, в здравеопазване, в администрация, все в неща, за които виждаме, че и ние като общество и държава се нуждаем.

 В средата на юли Вие заедно с други организации дадохте пресконференция относно ключовите акценти на проекта за Социалния план за климата, както и Вашите забележки и препоръки. Какви са основните Ви притеснения по отношение на Плана, чието обществено обсъждане приключи на 20 юли?

Точно така, на 20 юли беше последният ден от първата процедура по официална обществена консултация. От тук нататък Планът вече трябва да е изпратен в Брюксел за предварителна консултация с Европейската комисия. В момента продължават индивидуалните срещи на професионалните организации с представителите на изпълнителната власт за доуточняване на предложенията. Тук трябва да кажем, че този път процедурата за обществени консултации беше проведена открито. Сега остава да видим дали предложенията ще бъдат приети или не, или ако бъдат отхвърлени, с какви аргументи ще се случи това. Но факт е, че имаше дискусия и диалог, за което аз бих искал да поздравя отговорните институции, защото това не се случва често в България. От друга страна има действително някои дефицити в този План, които следва да бъдат идентифицирани първо и после отразени в следващата редакция. Преди всичко говорим, че имаме един наистина немалък ресурс. Споменах в началото, че става дума за над 6,5 млрд. лв. Това включва както финансиране от Европейската комисия, така и национално съфинансиране. Този ресурс е предназначен да намали ефекта от въвеждането на схемата за търговия с емисии. Този втори етап на схемата е насочен към горивата, които се използват в бита, в сградите и в транспорта. Желанието е ресурсът да достигне до действително нуждаещите се, до хората, които изпитват затруднения да си осигуряват нормални условия на живот, тъй като не им достигат средства. За съжаление в Плана ние не виждаме заложено това целево усвояване на ресурса, а по-скоро отново сме свидетели на продължение на едни добре познати тактики, свързани с безвъзмездни инвестиции, които не водят до реален положителен ефект върху обществото като цяло.

 Но Планът е насочен основно към т.нар. енергийно бедни, нали така, затова е и социален?

Точно така. Но както забелязвате, аз умишлено избягвам да употребявам термина „енергийно бедни“, защото въпреки че той вече е дефиниран, реално ние нямаме система, по която да определим дали едно конкретно домакинство е енергийно бедно или не. Това е другият голям дефицит, но ако се върна с една стъпка назад, всъщност като видим самите сектори на Плана, оттам може да си направим извода дали ще постигнем ефекта, който очак­ваме. Виждаме например програмата за саниране – от общо 6,6 млрд. лв. 1,6 млрд. лв. са предвидени за саниране на многофамилни сгради. Тя преповторя всички други познати такива програми за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради. Всички, без изключение, които обитават сградата, независимо дали са бедни, богати, уязвими, с други проблеми, икономически активни или не, получават 100% субсидия, което означава, че средствата пак ще достигнат до много малко хора. И когато направим сметката колко пари има, за колко сгради ще са достатъчни и колко енергийно бедни домакинства има в България, а те са над 1 млн. според авторите на Плана, тогава става ясно, че средствата ще стигнат до едва 2,5% от тези домакинства. Всичко това показва колко малък ефект постигаме с една действително немалка сума пари. Другото, което ни притеснява, е отново натоварването на общините с несвойствени функции и задължения, които биха предизвикали доста сериозно напрежение на местно равнище, защото те в този случай ще са принудени от условията на Плана да определят в коя сграда има концентрация на енергийно бедни. Но ние нито знаем какво означава „концентрация“, нито можем да определим кой е енергийно беден в момента. Кметовете ще се изправят пред изключително трудна ситуация – ако разполагат със средства само за една сграда, а кандидатстват десет, ще трябва според собствената си преценка да решат коя от тях да бъде финансирана. Освен това ще трябва да обяснят на жителите на останалите здания защо те не получават подкрепа – ситуация, в която малцина биха искали да попаднат. Няма да се учудя, ако това доведе до проблеми на местно ниво. По същия начин стоят административно нещата с еднофамилните сгради. Финансирането е в рамките на 200 млн. евро. Надяваме се, че дори и да се забави Социалният климатичен фонд, това ще остане като приоритетен проект с национално финансиране. Но и тук кметовете ще трябва да избират кой ще получи тази субсидия. Това определено е трудна задача. Нямаме и лимити на помощта, така че това означава, че може да бъде избрана една сграда от 300 кв. м, която по документи се води на енергийно беден човек, вместо да бъдат обновени три по 100 кв. м, които имат по-голяма нужда. Тези неща предизвикват несигурност и недоверие и точно това искаме да видим поправено. Има възможност за оказване на техническа помощ, има ресурс, има и време за поправки на текстовете, така че се надяваме в диалог с правителството да видим тези подобрения и действително средствата да достигнат до повече хора по предвидим начин, който не предизвиква съмнения и конфликти. По този начин и строителният бизнес ще е спокоен, когато влезе да изпълнява проектите по Плана, защото ще знае как се движат средствата, кога ще се получи финансирането и кой е отговорен.

 Какви конкретни предложения дадохте, за да се избегнат тези несъвършенства?

Първото и най-важно нещо, което трябва да се случи, е да можем да определяме кое домакинство е енергийно бедно. Ние имаме дефиницията. Само че в нея се казва, че едно домакинство е енергийно бедно, ако след като си плати разходите за енергия, разполагаемият доход е под линията на бедността. Към момента ние нямаме система, по която да оценим доходите на хората, които биха се заинтересували, и нямаме система, по която да оценим това в какъв имот живеят и какви са разходите на енергия. Това нещо трябва да се подобри, като за целта има конкретни предложения. Например от Министерството на труда и социалната политика правят оценка на доходите на домакинствата, които кандидатстват за помощи за отопление – може да се разшири обхватът на дейността и съответно повече домакинства да бъдат оценявани. Също така има технически начин, по който да се осреднят разходите за енергия. Той е вече разписан в наредба, която е одобрена. Важно е и най-накрая да направим една модерна схема за финансиране на сград­ното обновяване, която да може в една операция да комбинира грантова помощ, безлихвен заем и допълнителна помощ за енергийно бедни. Например при 100% финансиране за всички тази иначе добра програма за еднофамилните сгради ще достигне до 1,2% от енергийно бедните домакинства, дори ако бъде реализирана в пълния си обхват. Разбирате, че при такива мащаби не можем да говорим нито за значим обществен ефект, нито за програма, ориентирана към реални резултати. С други думи, постигаме малко с много ресурс. Това трябва да се промени – и искрено се надяваме, че институциите ще разберат, че най-накрая трябва да бъде сложено началото на този процес.

Обмисляли ли сте и предлагали ли сте конкретен процент на съфинансиране за домакинствата, които не попадат в категорията „енергийно бедни“?

Няколко предложения са направени. Обществото свикна, че тези програми се изпълняват със 100% финансиране, но също така знаем, че ако чакаме тези средства да стигнат до нас, това може да отнеме много време с тези темпове. Всъщност какво трябва да се случи? Имахме един етап при програмата за саниране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който предложи 20% съфинансиране като първа стъпка. Той за съжаление не сработи по редица обективни причини. Според нас трябва да има плавна трансформация, в която грантовият компонент да стигне под 50%, защото тогава отговорността е у собственика и той, с необходимата техническа помощ от квалифицирани специалисти, решава какво и как да се случи в сградата, по какъв начин да се проследява качеството. Така самият собственик носи отговорността за своя имот. Малко по малко трябва да стигнем дотам. Това не означава да се откажем изведнъж от програмите със 100% финансиране. Но е важно да започнем паралелно с това да предлагаме на тези, които не искат да чакат 20, 30 или 50 г. да им се санира сградата; на тези, които имат нужда и желание сега в момента, днес да си оправят покрива, да си сменят прозорците, да си оправят фасадите, достатъчно помощ, за да го направят както трябва. Така ще изградим една култура, в която възпитаваме отговорност към нашите домове. Виждаме навсякъде около нас, че хората инвестират не само вътре в самия апартамент, а и в общите части. Има и статистика, която проследява всичките постигнати подобрения през последните 10 г. Близо 70% от домакинствата в страната вече имат климатици, това е също собствена инвестиция. Нужна ни е една действително целенасочена политика, за да може повече сгради да изглеждат по начина, по който искаме.

 В публичното пространство има изразени доводи както в защита на 100% финансиране при санирането, така и за включването на самоучастие от собствениците. Но със сигурност гласовете в подкрепа на безвъзмездното финансиране са повече – и от собствениците, и от общините, и от редица институции. Както и Вие споменахте, интересът към Етап 2 на програмата по НПВУ беше доста минимален, там съфинансирането беше 20%. Искането за въвеждане на самоучастие по Социалния план няма ли да го постави в риск от неизпълнение?

Аз ще си позволя няколко аргумента и в двете посоки. Да, може би повечето гласове все още са в подкрепа на 100% грантово финансиране, защото определено така е по-лесно и няма проблем с участието на хората. Всичко се изпълнява от общинските администрации. Точката за контакт е само една. Оттам комуникацията е по-бърза, по-опростена. Само че от друга страна резултатите са показателни. Над 10 г. ние работим с тази политика. За този период сме обновили по този начин около 4% от всички многофамилни сгради и нито една еднофамилна, защото досега нямаше програми за това. Сега разполагаме с наистина значителен ресурс от 1,3 млрд. лв. по НПВУ, също така с 2,5 млрд. лв. външен дълг, предвиден в Закона за държавния бюджет за втория етап на програмата за енергийна ефективност, и още 1,6 млрд. лв. по Социалния климатичен план. Това представлява един наистина мащабен финансов потенциал. Ако прибавим и 2-та млрд. лв. от предишния период и съберем всички тези средства, говорим за една инвестиция от над 8 млрд. лв., които ще стигнат за по-малко от 10% от многофамилните сгради, които имат нужда от обновяване. И ако трябва да сме напълно честни спрямо себе си, докато този ресурс бъде усвоен до 2032 г., сградите, които бяха обновени през 2016-2017 г., пак ще се наредят на опашката за ново саниране. Ние не успяваме да направим стъпката, която да ни позволи темповете, необходими, за да покрием значима част от сградния фонд. Факт е, че парите от бюджета никога няма да са достатъчни, защото това е един пазар, който се оценява на над 100 млрд. лв. Говорим за средства, които са необходими за саниране само на многофамилните жилищни сгради. Не трябва да забравяме и че цените на материалите, труда и др. нарастват и са необходими огромни инвестиции, които няма как да бъдат покрити само от публичен ресурс. Трябва да имаме предвид и че ЕК не е свикнала да дава средства за 100% грантови схеми, защото такова нещо не съществува никъде другаде или почти никъде. По подобен на нашия начин действаха в Румъния, но и там вече не е така. Просто ние сме уникален случай. Не би трябвало да го допускаме това, между другото, и заради самите себе си. Не трябва ние да сме тези, които се справят най-лошо, нито най-бедните или най-неможещите, напротив, можем, знаем как трябва да се направи, но е необходимо да отделим малко политическа воля и време, за да завъртим колелото и да заложим нещата на стабилна основа. Между другото, това е разписано още в програмата за обновяване от 2016 г., че трябва да има постепенно намаляване на грантовия компонент, който трябва да достигне до 25%. Ние смятаме, че около 50% е адекватното, защото когато е толкова, сроковете на откупуване на инвестицията падат със сигурност под 10 г. и стават икономически атрактивни. Освен това не трябва да забравяме, че цената на имота, който е обновен, се качва с между 8 и 10% според проучвания.

Добре, но много хора ще кажат: „Не е справедливо. За едни беше безплатно, а пък аз сега трябва да плащам.“ И все пак да не забравяме и тези, които наистина не могат да си го позволят. Какъв е отговорът на тези аргументи? Какво бихте казали на тези хора?

По-несправедливо е за едни да има, а за други – не. Всъщност точно това се получава, защото ако погледнем реално – дори при сегашния темп и дори ако си представим, че ще успеем да обновим 10% от сградния фонд, пак говорим за процес, който ще се разтегне в рамките на около 20 г. При този подход ще са нужни стотици години, за да стигнем до всички. Това беше политическият анонс при самото начало на програмата, че се прави, за да могат най-смелите да се възползват и да покажат на останалите каква е ползата от енергийната ефективност. Така че справедливостта е, че тези, които са се включили в началото като най-смели, те са поели риска за нещо, което не познават. Другите вече знаят и затова, тъй като за тях рискът е по-малък, те ще се ангажират със своите собствени средства. Но за да се случи това нещо, трябва да има много ясна стратегия, която да не се променя с всяко правителство. Между другото, всички политически сили са имали възможност да променят тази ситуация. Нито една не прояви какъвто и да е интерес към темата, а истината е, че трябва да има предвидимост, за да могат хората да планират разходите си. Трябва ясно да се каже – сега финансирането е 100%, но това няма да остане така завинаги. Постепенно ще намалява на 80%, 60%, ще стигне до 50%. Така че колкото по-рано се включим, е по-добре. Ако искаме да включим и енергийно бедните в уравнението – за тях задължително трябва да има допълнителен ресурс, който да е предмет на социалната политика. Именно Социалният план за климата беше предвиден да се използва за такъв ресурс. Това е решението. В Европа тези неща се знаят и са разписани. Ако трябва да влезем в много професионален детайл, конкретно в указанията за прилагането на чл. 30 от Директивата за енергийната ефективност за националните фондове за енергийна ефективност, се посочва, че трябва да има специализиран финансов инструмент, който да комбинира частичен грантов компонент с ресурс за безлихвени или много нисколихвени заеми за тези, които нямат нужните средства, но могат да си позволят да изплащат кредит въз основа на спестяванията, които реализират от проекта за енергийна ефективност. Защото когато ти спестиш 100 лв. от сметката си, 80 лв. от тях можеш спокойно да ги насочиш за 5 г. или за 7 г. да изплащаш един такъв кредит, а след това да разполагаш с целия размер на спестяванията.

Следователно можем ли да кажем, че в рамките на Социалния план за климата Вие предлагате смесен вариант – част от мерките да бъдат със съфинансиране и част, насочени към енергийно бедните домакинства – със 100% безвъзмездна помощ, след като бъде ясно определено кои именно попадат в тази категория?

Така трябва да бъде. Разбира се, наясно сме, че физически времето не стига това да се случи от самото начало на действие на Плана. Той трябва да заработи от 2026 г., но има достатъчно време това да се направи в следващите етапи. По този начин ще бъдат създадени условия, за да може ресурсът действително да се използва по-ефективно, да се мултиплицира. Така ще може и да се привлекат допълнителни частни инвестиции и да има много по-широк хоризонт за работа на индустрията. Ние имаме предвиден такъв инструмент – Национален фонд за декарбонизация, заложен още в Плана за климат и енергетика от 2021 г., отразен и в Дългосрочната национална стратегия за обновяване на сградите, препотвърден като ключова реформа в Националния план за възстановяване и устойчивост и отново включен в последното издание на Плана за климат и енергетика.

Какво се случва с този фонд тогава? И има ли той реално финансов ресурс?

Пет години нищо не се случва с този фонд. Той за момента е като приказно създание – съществува само на хартия. Нищо не се случва с него, а трябва да го има. При положение че ще изтеглим 2,5 млрд. лв. външен дълг за програмата за сградно обновяване, нищо не пречи част от този ресурс да бъде вложена като капитал в Националния фонд за декарбонизация, който да работи паралелно с прилагане на пазарни механизми. Но към момента нямаме такова политическо решение. Все още управляващите се лутат между това къде да се ситуира управлението на този фонд, как да се управлява, какви да са му целите, дали да бъде концентриран в една област, или да бъде с по-широк обхват. Ресурсът, който е предвиден по всичките тези планове, е над 8 млрд. лв. Самата заявка за подобен размер предизвиква различни интереси – икономически, институционални, но създава и едни притеснения, че пълноценна капитализация не е възможна в краткосрочен период. Въпросът е обаче да се стартира с нещо, дори и да е много по-малко, което да има системен ефект, чрез което да не чакаме поредната кампания за сградно обновяване. Защото чакаме с години те да се случват – 5 г., докато бъдат обявени, и още пет, след като сме подали документи, докато реално стартират проектите. А всъщност, както казах, ни трябва възможност, когато ни протече покривът, да отидем някъде и да получим малко помощ, но навреме, за да го поправим.

Като продължение на тази тема, за да проработи ефективно един механизъм, включващ самоучастие при санирането, какво трябва да се направи – от държавата, от общините, от бизнеса, от гражданите?

Трите компонента, които казахме – грантовият и кредитният ресурс и помощта за енергийно бедните, трябва да са налице. От там нататък трябва да инвестираме в знание. Нужна е техническа помощ от специалисти, защото гражданите, етажните собственици не са длъжни да знаят как се прави сградно обновяване. Но затова пък имаме Европейския финансов механизъм ELENА, който е изцяло в тази посока. Там има 10% финансиране за всеки проект, който се изпълнява, което е напълно достатъчно за техническа помощ. След това трябва да имаме система за мониторинг и следене на резултатите. Когато нямаме цифри, нямаме яснота, изразена в конкретни параметри на спестена енергия, на пари, ако искате и на емисии, тогава няма какво да комуникираме с гражданите и няма как да ги убедим, че те трябва да се сдружават, да се обучават. А хората, както казахме, не трябва да стават технически специалисти, но е нужно да има разговор с тях и изграждане на знания за самия процес, Етажните собствености трябва да знаят къде да потърсят квалифицирана експертна помощ, или пък как могат да си отворят банкова сметка и съответно да имат кредитна история. Някой трябва да им обясни, че трябва да се събират пари във фонд „Ремонти“, за да могат да получат кредит, което е най-нормалното нещо на света и се случва във всички други държави. Говорим за пет-шест компонента, не повече – те са описани многократно както в български анализи, така и в анализи на успешни схеми от Европа. Трябва малко по-дългосрочен поглед от гледна точка на институциите, на изпълнителната власт, малко повече смелост и решителност и воля и нещата ще се случат, защото аз пак казвам, ние не сме неспособно общество. И тук ще си позволя едно мое лично мнение. Всъщност е много спорно дали вторият етап на програмата по НПВУ с 20% съфинансиране е бил неуспешен. Защо? Защото за него нямаше нито един от тези елементи – нямаше безлихвени заеми, нямаше допълнителната подкрепа за енергийно бедни, липсваше и комуникационна кампания, напротив – имаше антикампания. И въпреки това 300 сгради събраха парите и подадоха заявления за участие. Така че въпрос на оценка е дали това е успех или не. Аз по-скоро бих го квалифицирал като успех, въпреки че не бяха събрани заявления за целия обем на финансовия ресурс. Но 300 събрани заявления, дори и без наличие на елементарни условия, показват, че има енергия в сдруженията на собствениците. От София примерът е изключително заразителен, защото се включиха точно тези, за които имаше осигурена техническа помощ. Всъщност от петте района в София, в които се работеше директно с хората, дойдоха над 70% от всички кандидатури, което е показателно, че когато осигуриш условия, когато обясниш на хората, когато им дадеш правилните аргументи защо си струва да работят в тази посока, решенията идват от само себе си.

Кои според Вас са най-ефективните модели за енергийна ефективност на сградния фонд, от които можем да вземем добър европейски, защо не и световен пример?

В интерес на истината в Европа са най-добрите примери за енергийна ефективност. В САЩ също има градове, които залагат много амбициозни цели, включително такива, които са приели стандарта „Пасивна къща“ за задължителен, но все още са по-малко. За нас най-добрите примери идват от прибалтийските републики, защото при тях сградният фонд и режимът на собственост са много сходни с нашите, с уговорката, че там има много сериозна история на професионално управление на етажните собствености. При нас го няма, но не е нещо, което да не можем да наваксаме. В Латвия има например два специализирани фонда, които осигуряват подобен продукт в една операция – грант, кредит и подкрепа за енергийно бедни. В Естония финансовата институция „Кредекс“ се занимава с това нещо. В Литва има програма, която от 2012 г. без прекъсване осигурява постоянен ресурс за подобни програми с една прекрасна комуникационна кампания, много закачлива, хумористична и насочена именно към тези, които най-трудно се решават да участват. Те комбинират мерките с възобновяеми енергийни източници и с фабрично произведени, предварително подготвени компоненти за обновяване – фасадни решения, готови за директно прилагане. Те също така комбинират програмите с инфраструктурни подобрения. Например ако няколко блока в един район решат да инвестират в обновяване на сградите, общината подобрява условията в квартала – градинки, пътища, места за прекарване на свободното време за хората в общността. Има прекрасни примери и всички участници в тези процеси са изключително отворени за сътрудничество и винаги можем да потърсим помощ от тях. Надявам се, че с подобни примери ще успеем да събудим интерес най-вече в администрацията на изпълнителната власт. Но първата стъпка е да се подобри вътрешната координация между институциите в България, а след това да се запознаят с добрите външни практики и примери.

Хубаво би било за тези добри примери да се говори повече, да се показват, защото според мен има дефицит на информираност масово в хората.

Така е, защото ние не си позволихме на базата на целия многомилиарден ресурс, който насочихме в тази област, да отделим една стотинка за проследяване на резултатите или за комуникация. Аз никога няма да забравя, когато започна програмата за саниране, заедно с колегите от екипа, а и от други организации смятахме, че във всяка сграда, където започне обновяване, трябва да има телевизионна камера и репортер, които да проследяват целия процес и да събират обратната връзка от страна на собствениците. Една стотинка не беше отделена за това нещо въпреки всички предложения, които правихме тогава. Това нещо трябва да го преодолеем и да започнем действително да общуваме с хората, защото иначе няма как да имаме споделена цел и да превъзмогнем предразсъдъците, които има по тази тема.

Какви са дългосрочните икономически и социални ползи от инвестициите в енергийно ефективно обновяване?

Те са както на национално, така и на местно равнище, но и на равнището на индивидуалното домакинство. Най-важното, от което можем да започнем изводите, е, че ако не даваме пари за енергия, е много вероятно тези пари да ги изхарчим в собствения си квартал, град или държава, независимо дали ще е за образование, за здраве, или култура. Това е нещо, което нас ни изгражда като личности и ни прави по-свободни и по-успешни в обществото, защото много пъти и в много изследвания знаем, че социалното изключване поради липса на средства, поради енергийна бедност води до нежелание за социален и икономически живот. На местно равнище енергийната ефективност е и инструмент да задържим, доколкото е възможно, хората в нашите градове, като им осигурим по-добри битови условия и по-добра институционална среда от гледна точка на функционирането на социалните обекти – училища, болници, детски градини и т.н. Енергийната ефективност е и един от малкото достъпни инструменти да подобрим естетиката на градската среда, а неугледността на нашите градове е друга причина за търсенето на живот и реализация в чужбина. Най-важното обаче е, че създава местни работни места, което е ключово, за да задържим хората. На национално равнище ползите са абсолютно безспорни, защото говорим за най-чистата и евтина енергия, която може да има. Енергийната ефективност обира пиковете и високите цени на енергията и може да балансира енергийната система, но ние или не можем да го разберем, или не искаме. За съжаление има огромни интереси към печалби от пиковите цени на енергията, но е факт, че енергийната ефективност може да ги ограничи в полза на обществото. Другият факт е, че ЕЕ е елемент на националната сигурност, защото колкото по-ефективни сме, толкова по-малко зависим от външни доставки на енергия. Естествено, че е по-добре парите – и като инвестиционен елемент, и като засилване на вътрешното потребление – да остават в държавата. Също така ЕЕ има много сериозно влияние върху стабилното функциониране на един структурообразуващ отрасъл, какъвто е строителството, защото ако има стабилна перспектива за заетостта в него, по-лесно ще се задържат работниците, вместо да виждаме типичните сезонни отливи към други сектори или търсене на работа в чужбина. 

Вие сте изпълнителен директор на ЕнЕфект. Какви са приоритетите на организацията до края на тази година и през 2026 г.?

Водещ приоритет е да направим така, че там, където започват да се изпълняват проекти за сградно обновяване и където ни търсят като технически консултанти, проектът да се изпълнява по най-добрия начин. От много години стоим на едно обещание България да стане строителна площадка. Надяваме се тази и следващата година това вече да започва да става. Виждаме амбициозни проекти, които предстои да бъдат реализирани, затова първо трябва да обърнем сериозно внимание именно там, където можем най-ефективно да помогнем – особено на публичните власти. Не по-малко важно е да поставим акцент върху обученията. В тази посока работим отлично в партньорство с Камарата на строителите в България (КСБ) и други браншови организации. Имаме огромно желание да продължаваме, защото без знание няма как да можем да очакваме ефективност и няма как да очакваме хората да са доволни от постигнатия краен резултат. Естествено ще се опитаме, доколкото ни стигнат силите, да подпомагаме и правителството за по-добрата реализация на заложените програми за финансиране. Имаме и други идеи, но засега ще си ги оставим в тайна и ще си запазим правото при следващ повод да Ви разкажем и за тях.

Изкуственият интелект вече става фактор във всяка сфера от икономиката и живота. Как ще се отрази навлизането му в сферата на енергийната ефективност? Какви са Вашите очаквания?

Със ситуацията, която имаме с недостига на кадри на всички нива - от нискоквалифицирани до висококвалифицирани специалисти, архитекти, инженери, изкуственият интелект ще ни послужи за това, което най-много ни трябва в момента, а то е изпълнение на повече работа на строителния обект със същите хора за по-кратко време. Това означава автоматизация на процесите, както и прилагане на решения, които намаляват труда на самата строителна площадка. Необходимо е внимателно проектиране на елементи, компоненти от строителството, които се произвеждат фабрично и се апликират на обекта. Тези неща са силно повлияни от навлизането на изкуствения интелект, което естествено вече се включва в стандартните програми за строително-информационно моделиране и така или иначе става част от стандартната практика, свързана с развитието на софтуерните инструменти. Има обаче още много какво да се прави. Управлението на проектите може да бъде много сериозно оптимизирано, както и това на веригите на доставки, намирането на най-добрите предложения на пазара. Това са неща, които биха могли да улеснят изпълнението и същевременно да повишат качеството и конкурентоспособността на строителната продукция. Аз препоръчвам на абсолютно всички да са много сериозни и да не използват изкуствения интелект само за чат функции и за писане на отчети, а да търсят пълните му функционалности. 

Как ЕнЕфект си сътрудничи с КСБ и в какви направления може да се търси развитие на това взаимодействие?

Ние имаме една история на повече от 15 г. съвместни проекти с Камарата на строителите в България в областта на обученията. В момента завършихме един, смея да твърдя, доста ефективен проект BUILD UP Skills Bulgaria 2030, по който сме разработили пътна карта, инструмент за мониторинг за реформите, които трябва да се случат, за да повишим първо броя на хората, които са активни в строителния отрасъл и искат да развиват кариери в него, и на второ място да предоставим възможности за повишаване на професионалната квалификация на вече работещите в сектора, както и за привличане и преквалифициране на хора извън него. Следващото голямо нещо, което се надявам да направим с КСБ, е да се опитаме да мобилизираме всички индустриални, професионални организации в една обща платформа, в която заедно да обсъждаме какви са необходимостите в сектора и какво трябва да се промени, кой трябва да го направи, с какъв ресурс, в какви срокове. Ще искаме да бъдат заложени средства в конкретни програми за професионално образование и обучение. Надявам се, че това ще се случи още следващата година и от там нататък ще продължаваме с конкретни инвестиции в образователни паркове, в нови методи на обучение, в демонстрационни макети на сградни конструкции, които да служат за модернизиране и разнообразяване на учебния процес, защото строителство не се учи в класна стая. Строителство се учи с работа с ръце, с директна работа с продуктите и технологиите. И е наистина много интересно, когато видим децата да бъдат активно ангажирани в работата, наградата е огромна. Ще продължим да работим в тази посока. Смея да кажа, дори и без целеви ресурс, само с емоция, това е нещо, което няма да спрем да правим.

Какво е мнението Ви за в. „Строител“ и за нашата нова инициатива, подкаста „Код Строител“?

Поздравления за това, че Вие винаги се движите в крак с технологичните тенденции, но пък не забравяте и традициите, защото строителството е традиционен отрасъл. Той понякога изглежда малко консервативен, но пък е много отворен към технологични иновации, така че всички нововъведения и в комуникацията, свързани и с Viber канала, и с подкаста, ги посрещаме с интерес и с желание за партньорство. Това са каналите, по които можем да достигнем до хората в професионалната общност, които всъщност са най-важните потребители на продуктите, на нашата организация. Напълно сме наясно, че ако няма кой да разпространи знанието за нещата, които правим, все едно нищо не сме направили – затова Ви благодарим!