Доц. Атанасов, проведохте среща с председателя на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Любомир Качамаков. Какви бяха основните теми на разговора и какви възможности за сътрудничество между Националния статистически институт (НСИ) и КСБ бяха обсъдени?

Проведохме много ползотворна първа среща с инж. Качамаков. Основен акцент в разговора ни беше значението на официалната статистическа информация, която НСИ предоставя, за функционирането и развитието на сектор „Строителство“. Обсъдихме и усилията на Камарата на строителите за въвеждане на механизми за индексиране на строителните договори при увеличаване на цените на строителните материали и разходите за труд. В тази връзка беше подчертано, че официалните статистически данни могат да бъдат надеждна основа за прилагането на автоматични механизми за корекция на строителните договори.

В резултат на срещата партньорството между НСИ и КСБ ще бъде формализирано чрез подписване на споразумение за сътрудничество, което ще регламентира ангажиментите на двете страни и ще улесни съвместната ни работа.

Каква информация за строителния сектор предоставя НСИ и по какъв начин тези данни могат да бъдат използвани от бизнеса и институциите за по-добро планиране на инвестиции, инфраструктурни проекти и регионално развитие?

Досега НСИ предоставя информация за състоянието и развитието на строителния отрасъл, например индекси на разходите в строителството, статистика за издадените разрешения за строеж, започнато и въведено в експлоатация строителство, както и индексите на цените в строителството. Тези данни дават ясна картина за динамиката в сектора, за обема на строителната активност и за тенденциите в различните региони на страната. Информацията е изключително полезна както за бизнеса, така и за институциите. За строителните компании тя е важна основа при планиране на инвестиции, оценка на пазарната среда и управление на риска. За институциите статистическата информация подпомага вземането на информирани решения при разработването на инфраструктурни проекти, политики за регионално развитие и за ефективното разпределение на публичните ресурси.

След срещата с КСБ стана ясно, че строителните фирми имат нужда да са запознати с динамиката на цените на основни строителни материали например. Но ние към момента не произвеждаме конкретно такива данни, тъй като са специфични и не е имало търсене на такава официална статистическа информация. С колегите от Камарата се разбрахме, че те могат да ни съдействат производителите и търговците на строителни материали да се ангажират с предоставянето на необходимите данни за цените, а ние да проведем цялостно статистическо изследване в тази област. Така тази официална статистическа информация ще може да бъде ползвана от всички потребители.

НСИ има ключова роля за предоставянето на надеждна информация за икономическото и социалното развитие на страната. Как оценявате мястото на официалната статистика днес – във време, когато обществото разполага с огромно количество данни от различни източници?

Ролята на официалната статистика е по-важна отвсякога. Именно тя гарантира надеждни, обективни и съпоставими данни, събрани по утвърдени европейски и световни стандарти, които могат да служат като сигурна основа за вземане на информирани решения от институциите, бизнеса и обществото. Радвам се, че НСИ не само успешно изпълнява своите национални задачи, но също така работи активно и на международно ниво. Институтът участва в работата на Европейската статистическа система, като същевременно развива двустранно и многостранно сътрудничество и с други международни организации – включително в рамките на статистическата система на ООН и Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. През последните години се работи усилено и по подготовката за присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, където надеждната официална статистика също има ключова роля. И колкото и нескромно да звучи, всички тези факти говорят, че българската статистика е на изключително високо ниво.

Какви са основните приоритети в работата Ви като председател на НСИ и в кои направления смятате, че Институтът трябва да се развива най-активно през следващите години?

Наша основна задача и цел е да предоставяме навременна и достоверна статистическа информация. Да улесняваме респондентите и потребителите на данни, защото информацията е изключително ценен актив в съвременния свят.

Миналата година изградихме изцяло нов сайт на НСИ, направихме го потребителски ориентиран и лесен за ползване. Преди дни пуснахме онлайн и безплатно новата ни информационна система „Външна търговия“, а това са може би най-търсените данни през последните седмици.

Готова е за ползване и системата „Мониторстат“, чрез която ще може да се проследи изпълнението на всички стратегически документи в страната, включително и целите за устойчиво развитие, както и ще подпомогне създаването на нови стратегии.

Имам намерение след време да започнем да произвеждаме данни за седмичната инфлация и дори по региони. Това е възможно и неособено трудно за нас, като използваме съвременните технологии.

В последните години се говори все по-често за необходимостта от по-бързи и по-подробни данни за икономиката. Как НСИ работи за съкращаване на сроковете за публикуване на статистическа информация и за повишаване на нейната аналитична стойност?

Една от основните стъпки в тази посока е дигитализацията и автоматизацията на процеса по събиране на данни. В това отношение изминалата година беше ключова – през август беше изменен Законът за статистиката, което създаде възможност за реализирането на информационната система Единна входна точка, която ще облекчи бизнеса по отношение на подаването на годишните финансови отчети, като системата трябва да започне да функционира от началото на 2027 г. Това ще намали административната тежест за бизнеса и ще ускори обработката на информацията.

НСИ работи и по посока разширяване на източниците на данни. В момента се сключват споразумения с големите търговски вериги, които вече ни предоставят детайлна информация за продаваните стоки на ниво баркод, което ще позволи създаването на много детайлна потребителска кошница, включваща над 10 хиляди стоки и услуги.

Имаме намерение да използваме данните на Агенция „Пътна инфраструктура“ за автомобилния трафик, за да отчитаме по-точно данните за транспорта и пътуванията на хората. Чрез информация от мобилните оператори много прецизно ще може да бъдат изчислени данните за туризма.

С тези инициативи НСИ цели не само да публикува статистическата информация по-бързо, но и да предоставя по-детайлни и по-точни данни.

Дигитализацията променя начина, по който се събират и обработват данни. Какви нови технологии внедрява НСИ и как те трансформират работата на Института?

Можем да се похвалим, че НСИ вече не събира данни чрез хартиени анкети, а използва съвременни дигитални инструменти, като всички наши анкетьори използват таблети и специално разработени системи, които отговарят на новите изисквания за събиране и съхранение на данни. За целта сме сертифицирани по ISO 9001 и ISO 27001 за сигурност на информацията, киберсигурност и защита.

Все по-голямо приложение намират новите технологии, включително изкуственият интелект. Темата за ИИ беше в центъра на семинара на високо равнище, проведен в рамките на 61-вото заседание на Комитета на Европейската статистическа система в Люксембург. Там обсъдихме потенциалните ползи, но и предизвикателствата, свързани с използването на тези технологии, включително гарантирането на сигурността и поверителността на дан­ни­те. В рамките на следващия месец  ще обучим наши служители практически как да използват изкуствения интелект в ежедневната си работа.

Искам обаче да подчертая, че ИИ не замества традиционната статистика, а я допълва и усъвършенства. Той дава възможност за по-бърза, по-точна и по-гъвкава работа с информацията. В момента сме внедрили в дигиталната библиотека на НСИ решение, базирано на изкуствен интелект, чрез което се превеждат на потребителите на различни езици множеството сканирани стари публикации в библиотеката, а това ги улеснява при намирането на необходимата статистическа информация. Така че мога смело да кажа, че се впускаме в технологичния свят, водени от идеята процесите да бъдат по-ефективни и по-достъпни за крайния потребител, като същевременно запазваме надеждността и качеството на предоставяните данни.

Казахте, че НСИ е част от Европейската статистическа система. Какви добри практики от други европейски статистически служби могат да бъдат приложени и в България?

НСИ работи в тясно сътрудничество с националните статистически институти на останалите държави членки и с европейските институции. Това взаимодействие дава възможност за обмяна на ценен опит, добри практики и иновативни решения, които подпомагат развитието на съвременната официална статистика.

Но ние обучаваме много статистици от другите балкански и европейски страни. Преди седмица в Косово се срещнах със своя колега – изпълнителния директор на Агенцията за статистика на Косово Авни Кастрати, и подписахме Меморандум за разбирателство и сътрудничество. Имаме традиционно добри отношения със статистическите офиси на Северна Македония, Албания, Грузия и много други.

В последните две години реализирахме няколко двустранни срещи със статистици от Китай. Те също имат някои иновативни решения и можем да си бъдем полезни взаимно.

Какви са предизвикателствата пред официалната статистика в условията на бързо променяща се икономическа и технологична среда?

Едно от основните предизвикателства пред официалната статистика е тя да отговаря адекватно на динамично променящия се свят. Обществото и нашите потребители очакват бързо да получат необходимата им информация. В това отношение на сайта на Националния статистически институт се публикува календар за разпространението на всички прессъобщения и статистически данни за една година напред по дни, което осигурява предвидимост, прозрачност и равен достъп до информацията за всички потребители. Важна промяна, която настъпи в началото на тази година с официалното ни присъединяване към Еврозоната, е, че НСИ вече изчислява т.нар. флаш-инфлация – експресна оценка за инфлацията през месеца, която публикуваме веднага след изтичането му, дори сега експресните данни ще бъдат публикувани още на 30 март, т.е. преди изтичането на месеца.

Но статистическата практика се променя. Използват се много повече административни източници и регистри, които доскоро не ги е имало или са били недостъпни.

Статистическите данни все по-често се използват като основа за публични политики. Как според Вас може да се подобри връзката между статистиката и процеса на вземане на решения на национално и регионално ниво?

Да, така и трябва да бъде. Съвременното общество не може да функционира без информация. Затова статистическите данни са ключови за вземане на информирани решения на всички нива на управление. И НСИ работи активно с всички институции – министерства, общини и регионални администрации.

Пример за това е създаването на системата „Мониторстат“, в която се съдържа информация за всички стратегически документи в страната. Това позволява, от една страна, да се вземат управленски решения дали трябва да се промени нещо в стратегиите, а от друга - позволява и създаването на нови стратегии за развитието на страната.

Мога да кажа, че в последните години нашите данни все по-често се явяват решение на много казуси. Те все повече се ползват от обществото, залагат се в нормативни документи и стават универсален измерител.

В последните години темата за статистическата грамотност на обществото става все по-актуална. Каква е ролята на НСИ за повишаване на разбирането и правилното използване на статистическите данни както от страна на институциите, така и от бизнеса, медиите и гражданите?

Статистическата грамотност е изключително важна в съвременното общество, тъй като помага на хората да разбират по-добре данните. Затова ние полагаме усилия да научим младите да ги използват, но и статистическата информация да бъде представяна по ясен и разбираем начин.

Вече близо 10 години работим с ученици и студенти, тъй като изграждането на статистическа култура започва още в етапите на образователната система. Във връзка с това НСИ участва в различни инициативи, насочени към младите хора, каквато е и Европейската олимпиада по статистика. Също така създадохме и наше състезание, наречено „Дейтатон“, правим конкурси за статистическо есе. Всички тези инициативи насърчават учениците да работят с реални данни и да развиват умения за анализ и критично мислене. През 2026 г. церемонията по награждаването в европейския кръг на Европейската олимпиада по статистика ще се проведе на 25 юни в София, така че очакваме участници от много страни.

Развиваме активно и присъствието на НСИ в социалните мрежи, за да достигаме до по-широка аудитория, а също така създаваме инфографики и визуализации, чрез които данните се представят по-нагледно и лесно за възприемане. По този начин се стремим не само да публикуваме статистическа информация, но и да улесняваме нейното правилно тълкуване и използване както от институциите и бизнеса, така и от медиите и гражданите.

В условията на бързо променяща се икономическа и технологична среда как си представяте развитието на официалната статистика през следващото десетилетие и каква роля ще има НСИ в този процес?

Националният статистически институт винаги ще има водеща роля при производството на официална информация. Технологиите и изкуственият интелект ще произвеждат все повече сведения, но човешкият фактор не може да отпадне в този процес.

Както казах, започнахме да използваме все повече административни източници и неизползвани за тази цел досега бази данни и регистри. Смятам, че съчетаването на данни от различни източници ще позволи производството на много детайлна статистическа информация.