Доц. д-р инж. Стойнова, каква беше 2025 г. за Висшето строително училище „Любен Каравелов“? Какво отчитате като успех и какви бяха основните предизвикателства?

Изминалата година беше успешна за ВСУ „Любен Каравелов“, което е важен сигнал както за нас като академична общност, така и за строителния сектор като цяло. Отчитам като сериозно постижение, че запълнихме всички бройки, отпуснати ни като държавна поръчка. Дори имаме записани студенти и в платена форма на обучение. Това е ясен знак за устойчив интерес към Висшето строително училище и към професиите в сектора. Традиционно специалност „Архитектура“ се радва на много голям интерес, но също така се засилва и към инженерните специалности. През последните години полагаме целенасочени усилия за възраждането на специалността „Строителство и архитектура на сгради и съоръжения“, която се предлага единствено при нас. Студентите, които се дипломират по нея, завършват с квалификация „инженер-архитект“, което им дава значително предимство на пазара на труда. Основните предизвикателства са свързани с демографската криза – проблем, който засяга не само висшето образование, но и цялото общество. Въпреки това е обнадеждаващо, че интересът към архитектурата и строителството като професии се повишава. По мои наблюдения и други университети, предлагащи тези специалности, успяват да запълнят бройките си, което е изключително важно за бъдещето на строителния бранш. 

Как оценявате състоянието на висшето образование в сектор „Строителство“ в България към момента?

Оценявам го високо, особено в контекста на нуждите на строителния бранш и изискванията към съвременните инженери и архитекти. Българската система на висше строително образование се опира на дългогодишни традиции, стабилна теоретична подготовка и утвърдени академични школи. Смятам, че именно съчетанието във висшето образование между фундаменталните знания и практическата насоченост е ключово предимство. В този смисъл университетите, които успяват да поддържат активна връзка с бизнеса, имат решаваща роля за развитието на сектора в дългосрочен план. 

До каква степен обучението във ВСУ „Любен Каравелов“ отговаря на реалните нужди на строителния бранш и постоянен ли е диалогът Ви с бизнеса?

Да, поддържаме постоянна и активна връзка с бизнеса, защото именно той най-ясно формулира актуалните потребности от кадри и компетентности. За нас е изключително важно обучението да бъде максимално близко до реалните нужди на сектора. Смятам, че в голяма степен отговаряме на това, макар че браншът продължава да изпитва сериозен недостиг от специалисти. Взаимодействието с бизнеса ни помага да адаптираме учебното съдържание и да подготвяме студентите не само теоретично, но и да придобиват практически умения.

Какво прави университетът, за да мотивира младите хора да изберат именно строителните и архитектурните професии?

Провеждаме целогодишна кандидатстудентска кампания. Популяризираме активно ВСУ „Любен Каравелов“ както в социалните мрежи и в различни платформи в интернет пространството, така и чрез посещения на място в областните центрове и в големите професионални гимназии по строителство. По време на тези срещи представяме не само нашите специалности, но и възможностите за реализация в сектора като цяло. Работим съвместно както с бранша за осигуряване на кадри за строителните фирми, така и с държавната и общинската администрация, където недостигът на строителни инженери и архитекти е особено осезаем.

Можете ли да дадете примери за конкретни инициативи с местната власт?

В редица градове срещите ни с потенциални студенти се организират именно със съдействието на местната власт. Работим много добре с община Видин в лицето на кмета д-р Цветан Ценков и зам.-кмета инж. Румен Лилов, който е наш възпитаник и сътрудничеството ни е изключително активно. Имаме добро сътрудничество и с община Костинброд в лицето на кмета Трайко Младенов. Работим и в тясно партньорство с директорите на професионалните гимназии в различните градове.

Какви са основните предизвикателства пред подготовката на качествени кадри днес?

Едно от най-важните предизвикателства е още в ранния етап на обучението да покажем на младите хора колко широки са възможностите за реализация след завършване. Както стана ясно, възпитаниците ни могат да се развиват професионално не само в администрацията, но и в строителния бранш – като технически ръководители, проектанти или специалисти в надзорни фирми. При нас идват студенти, които са наследници на семейни бизнеси, и те учат с ясна мотивация да развиват компаниите си. Това допълнително засилва връзката между академичното обучение и реалната строителна практика, защото тези млади хора още по време на следването си прилагат наученото в реална работна среда. Полето за професионална изява на завършилите ВСУ е изключително широко – от предпроектните проучвания до експлоатацията на строителните обекти.

Какви иновации и дигитални технологии внедрявате в обучението? Използвате ли по някакъв начин изкуствения интелект?

Постепенно въвеждаме нови технологии. По отношение на изкуствения интелект темата е на дневен ред, но все още не сме предприели конкретни стъпки за неговото пряко внедряване в учебния процес. Наскоро закупихме CNC машина – по наша информация сме първият университет в страната, който разполага с такава. Тя ни позволява проектите на студентите да преминават от дигитален модел към реален макет. Въвеждаме и дисциплината „Параметричен дизайн“ като избираема, което е още една стъпка към съвременното обучение.

Теми като BIM и автоматизация също са част от програмите Ви?

Да, BIM технологиите и работата с програми като Revit се изучават при нас отдавна. Студентите ни са подготвени в тази посока, макар че внедряването на BIM в България като цяло се развива по-бавно. Необходимо е съвместно усилие на всички професионални камари – на строителите, архитектите и инженерите. Само чрез координирани действия могат да се наложат устойчиви стандарти и да се ускори реалното внедряване на тази технология като задължителна практика в сектора.

Как стои въпросът с материалната база на университета? Подобрявате ли я?

Постоянно се опитваме да я модернизираме въпреки ограничения ресурс, с който разполагат висшите училища в България. Точно преди старта на академичната година пуснахме в експлоатация нашата лаборатория „Ателие за нови технологии“, в която направихме сериозна инвестиция. Недостатъчното държавно финансиране за капиталови разходи ни принуждава да търсим алтернативни източници на средства и партньорства с бизнеса за поддържане и модернизиране на специализираната учебна и материална база. Разчитаме на собствени приходи, но и на подкрепата на фирмите от бранша. Средата, в която се обучават нашите възпитаници, е изключително важна, а и първокурсниците идват от обновени гимназии и имат високи очаквания.

Какви са наблюденията Ви за учениците от професионалните строителни гимназии? Имат ли желание да продължават да се развиват в сферата на строителството?

Аз съм възпитаник на Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“ и по мое време голяма част от завършващите продължаваха висшето си образование в сектор „Строителство“. Днес броят им е значително по-нисък, което е тревожна тенденция. Именно затова усилията за ранно ориентиране на учениците за избор на професия и за популяризиране на строителните специалности трябва да започват още в средното образование.

Какво бихте казали на младите хора, които се колебаят дали да изберат строителството като професия?

Това е изключително благодарна професия, защото виждаш реалния резултат от труда си и знаеш, че той ще остане за поколенията. Строителството не е нещо преходно – то оформя средата, в която хората живеят, учат и работят. Тази професия е с дълбок обществен смисъл и с видим принос, който остава във времето. 

Как бихте задълбочили сътрудничеството си с Камарата на строителите в България (КСБ)?

Имаме много добро партньорство с Камарата, което бихме искали да задълбочим и развием. За нас е изключително важно представители на бранша да участват по-активно в изработването и актуализирането на учебните програми, за да могат да предадат на студентите своя практически опит и да ги запознаят с актуалните изисквания на строителния пазар. КСБ е в центъра на процесите в сектора и има пряк поглед върху предизвикателствата, пред които строителните фирми са изправени ежедневно. Именно този практически поглед е ценен за академичната среда, защото помага обучението да бъде максимално адекватно на реалната работна среда и очакванията към младите специалисти. Убедени сме, че чрез по-тясно взаимодействие между университета и Камарата ще подготвяме още по-добре бъдещите инженери – не само с необходимите знания, но и с правилната професионална нагласа и разбиране за отговорността, която носи строителната професия. 

И накрая – как оценявате ролята на вестник „Строител“ за бранша? Какви възможности за партньорство виждате с изданието на КСБ?

Вестник „Строител“ е наш дългогодишен партньор и може да се каже, че е фасадата на бранша – издание, което последователно отстоява значението на строителството за икономиката и за развитието на обществото. Чрез своята експертна и балансирана журналистика вестникът не само информира, но и формира отношение към сектор „Строителство“, като поставя на дневен ред ключови теми, свързани с кадрите, инвестициите и устойчивото развитие. Заедно можем да работим още по-активно за популяризирането на строителната професия и за привличането на младите хора към нея, като показваме реалните възможности за развитие, смисъла и дългосрочния принос на труда в този бранш. Когато образованието, професионалните организации и медиите говорят на един език, посланието достига по-ясно до младите хора и до обществото като цяло.

Какво ще пожелаете на строителния бранш за новата година?

Пожелавам им най-вече здраве и една успешна година с много реализирани проекти. Нека продължаваме да градим бъдещето заедно!