Г-н Барбалов, на прага сме на 2026 г. и влизането на България в Еврозоната. Какви са основните предизвикателства и ползи за бизнеса след приемането на еврото?

2026 г. ще бъде историческа за страната ни. На практика на 1 януари затваряме цикъла на присъединяване към ЕС и европейските структури – след членството ни в Съюза, присъединяването към Шенген в началото на тази година и влизането в Еврозоната от 2026 г. Ползите за бизнеса, включително за строителния сектор, са значително по-големи от евентуалните рискове. Разплащанията с чуждестранни доставчици и с местни контрагенти ще бъдат изцяло в евро, което ще улесни трансакциите. Много важно е, че от началото на следващата година ще отпадне валутният риск, който е свързан с фиксирания курс. Макар да имаме валутен борд, такъв риск има, нещо за което през последните години бяхме забравили. От разговорите с нашите търговски представители в държавите от Еврозоната виждаме, че партньорите ни очакват България да стане член, защото това ще подобри връзките и ще направи бизнеса по-лесен за управление и предвидим.

Какво е най-важното, което строителните фирми трябва да знаят и задължително да спазят след 1 януари 2026 г.?

Най-напред трябва да се вземе предвид пери­о­дът на двойно обращение – от 1 до 31 януари 2026 г. През този месец ще се използват и лев, и евро като платежно средство в брой. Постепенно разплащанията в евро ще станат основни. Добре е сега през декември всяка фирма да работи със своята търговска банка и да заяви необходимите количества налични евро за начало на 2026 г., за да може да обслужва плащанията в брой. Един от рисковете при смяна на валутата е именно своевременното осигуряване на достатъчно налични евро в оборот. Курсът е фиксиран – 1,95583 лв. за 1 евро – така че проблем с курса няма, въпросът е в организацията. През първите месеци на годината обмяната на левове в евро ще бъде без такси, което е важно както за компаниите, така и за гражданите. До 8 август 2026 г. цените ще се обозначават двойно – в левове и в евро.

Кои са „подводните камъни“, за които бизнесът трябва да внимава?

На първо място отново поставям наличността в евро, за която фирмите трябва да работят активно с банките си. Вторият много важен момент е закръгляването на цените при преизчисляването от левове в евро. Получават се стойности, завършващи на 1, 12 или 13 евроцента, и естествената реакция е те да се закръглят. Разчитаме това да не става системно нагоре, защото при обемите на икономиката дори по 10 евроцента върху милиарди левове означава сериозни суми. Затова се обръща особено внимание на практиките при закръгляване.

Бизнесът е важно да знае, че има период на наблюдение за обоснованост или необоснованост на увеличенията на цените, за които се следи от Националната агенция по приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП). Те имат разработени критерии за мониторинг. Не очаквам сериозни сътресения на цените на строителните материали, но компаниите от бранша трябва да следят и при съмнения за необосновано поскъпване да сигнализират, за да реагираме през контролните органи.

Къде могат да подават сигнали фирмите при съмнения за спекула?

Контролните органи по закон са КЗП и НАП. Ние работим с тях в синхрон, но те имат правомощията да осъществяват пряк контрол върху пазара. Министерството на икономиката и индустрията също следи процесите, но от макроикономическа гледна точка и с фокус върху инфлационния риск, тъй като сред основните рискове при приемане на нова валута е именно неоправданото повишаване на цени и инфлационният натиск.

Ще се променят ли банковите и счетоводните дейности за компаниите след въвеждането на еврото?

На практика промяната ще е по-скоро техническа. Счетоводството ще започне да се води в евро. Ако в момента дадена фирма има сметка и в лева, и в евро, след януари най-вероятно ще има две в евро и съответно едната може да се окаже излишна. Очакването е по-скоро за опростяване на счетоводството, защото необходимостта от паралелни сметки в лева и евро ще намалее.

Наблюдаваме и сближаване на лихвените проценти в България и Еврозоната, което е позитивно. След въвеждането на еврото основа на заемите ще бъде Euribor, но процесът на сближаване на лихвите вече върви и не се очакват сериозни сътресения нито за бизнеса, нито за домакинствата.

Това сближаване на лихвените нива нагоре ли е или надолу?

По-скоро нашите лихви стоят относително стабилни, докато Euribor се понижава и се приближава към тях. Това е естествен икономически процес и в случая работи в наша полза.

Как ще се осъществи конвертирането на левовите сметки в евро и какви гаранции за прозрачност има в този процес?

Това е много добре регламентирано в Закона за въвеждане на еврото в Република България. Процесът е изцяло автоматичен. Преобразуването на сметките ще се извърши служебно от банките по фиксирания курс и от януари те ще бъдат в евро. Много банки вече въведоха практика да не начисляват такси за внасяне на суми в лева, което е добър стимул за фирмите и гражданите с по-големи наличности в брой да ги вкарат в банка предварително. Така те ще бъдат автоматично конвертирани по фиксирания курс, без необходимост да ги обменят в натоварен период.

Какви мерки се предприемат за предотвратяване на спекула и за защита на малкия и средния бизнес от потенциалните финансови рискове в преходния период?

Рисковете в момента са по-скоро свързани с цените, отколкото с финансовата стабилност. Следим внимателно необоснованото и прекомерно повишаване на цени на няколко нива. В министерството получаваме седмичен обзор за около 30 стоки и услуги, които са ключови макропоказатели – например цените на петрол, желязо и други суровини. Те са ранни индикатори за бъдещи изменения в крайните цени. Към момента няма притеснителни тенденции. Комисията за защита на потребителите поддържа и системата „Колко струва“, зад която стои база данни за цените на дребно на около 100 стоки от началото на октомври насам. Така се следи динамиката по групи стоки.

Засега цените са относително стабилни. Бих искал да похваля българския бизнес, не само строителния, но и сектора на търговията за отговорното поведение. На този етап процесът по въвеждането на еврото не се използва за неоправдани увеличения.

Как Еврозоната ще повлияе на достъпа до кредити и финансиране за малкия и средния бизнес, включително в строителния сектор?

Очакваме достъпът до финансиране да се облекчи. След официалното решение за приемане на еврото кредитният рейтинг на България беше повишен с една степен. В началото на 2026 г. е реалистично да има още едно повишение, с което ще поевтинява финансовият ресурс за банките и за държавата, а оттам и за бизнеса. В средносрочен план цената на финансиране би трябвало да се понижи. Премахването на валутния риск също е важно, особено при дългосрочни заеми. Банките винаги го отчитат при 10-годишни кредити например, а както казах, този риск ще съществува само до края на 2025 г.

Какъв е потенциалът за ускорен икономически растеж и за създаване на работни места в строителния сектор след интеграцията в Еврозоната?

Анализите показват, че през последните години строителството е един от секторите с най-много инвестиции в България. Това естествено е добре за фирмите в бранша. Очакваме тази тенденция да се засили. Фактът, че цените на имотите и голяма част от сделките ще са в евро, прави нашия пазар по-достъпен и разбираем за външни инвеститори. От друга страна по-лесният достъп до финансиране допълнително подкрепя инвестиционната активност. Възможно е през първите два-три месеца да има известно изчакване и предпазливост, но в средносрочен и дългосрочен план ефектът трябва да е положителен.

България в момента е сред държавите с най-висок икономически растеж в ЕС – над 3%, заедно с Кипър и Полша. Догодина се очаква страната ни, Испания и Полша да бъдат сред лидерите по ръст. Това е нормално, защото имаме какво да наваксваме, но е и повод за самочувствие.

Какви стъпки ще бъдат предприети за ускоряване на цифровизацията и иновациите в българския бизнес и за повишаване на производителността?

Основната цел е да се увеличи производителността и добавената стойност в икономиката, включително в строителството. В България има много малки и средни предприятия – дори статистиката показва, че са повече, отколкото в някои други европейски страни. Но голяма част от тях работят в сектори с ниска добавена стойност. Това води до по-ниски възнаграждения. Задачата на правителството е през следващите години да помогне тези МСП да се разраснат, да намалят разходите си и да преминат към дейности с по-висока добавена стойност. Цифровизацията и въвеждането на нови технологии са ключови инструменти за това. Заедно с Европейската инвестиционна банка подготвяме анализ на малките и средните предприятия, свързани с отбранителната индустрия, където има значителен потенциал. Целта е тези фирми да станат по-силни и устойчиви, за да се възползват от очертаващото се дългосрочно развитие на сектора.

Какви са резултатите, които бихте отчели за 2025 г.? Кои са най-важните успехи?

Едно от най-съществените направления беше активното участие на министерството в процеса по въвеждане на еврото заедно с Комисията за защита на потребителите, включително по отношение на законодателните промени. В Народното събрание е внесен законопроект, който облекчава възможността за предявяване на колективни искове за защита на гражданите. В момента този механизъм е слабо използван, а той е важен инструмент. Почти е готов и законопроектът за потребителските кредити, тъй като много хора са изпаднали в сериозни затруднения, след като са взели заем, включително и поради некоректни практики от страна на някои кредитори.

Работим и по големи инвестиционни проекти. Например заводът за барут и боеприпаси с „Райнметал“, който ще е сред най-сериозните проекти в следващите години и ще генерира значителна строителна дейност, нови работни места и модернизация на отбранителната индустрия по стандартите на НАТО. Продължаваме и развитието на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, която има проекти за над 80 млн. лв. и мрежа от действащи и планирани индустриални зони в цялата страна. Това е важно за по-равномерното регионално развитие и задържането на хората по места, а не само в големите градове.

Трябва да отчетем като успех за България, за който нашето министерство е помогнало, ръста на чуждестранните инвестиции от 21% в първите месеци на годината. Голяма част от тези пари са реинвестирана печалба – знак, че инвеститорите виждат бъдеще в присъствието си в България. Нашите търговски представители в чужбина са подпомогнали около 1200 български фирми да развиват дейност зад граница.

Ако някоя строителна фирма търси възможности за работа в чужбина, какви инструменти има да получи необходимата информация?

Министерството на икономиката и индустрията е един от основните канали, както и нашите търговски представители в съответните държави, които са набелязали. Ние можем да им предоставим цялата информация – от бизнес климата в страната през регулациите до това дали има ограничения относно изнасяне на печалбите. Включително може да получат съдействие за проучване на конкретни възможности в строителството.

Българските строителни фирми притежават сериозно ноу-хау за изпълнение на големи и сложни обекти. Това знание може да бъде изнасяно като услуга и да носи печалба на икономиката ни. Ще поискам от нашите търговски представителства да подготвят систематизирана базова информация, която да предоставим и на вестник „Строител“, за да достигне до максимален брой компании и да ги насърчи да се възползват от възможностите в чужбина.

Какви са очакванията Ви за 2026 г. и кои фактори ще бъдат ключови за развитието на българската икономика и индустрия?

Най-важното е въвеждането на еврото и успешното преминаване през преходния период без сериозни напрежения. От ключово значение е и продължаването на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, защото средствата по него са важни за модернизацията на страната. Членството в ЕС, Шенген и Еврозоната трябва да се използва максимално за привличане на нови инвеститори. Положително е, че вече имаме по-голяма политическа стабилност – честите смени на правителства на всеки няколко месеца затрудняваха реализацията на дългосрочни инициативи. Продължаваме и работата по усъвършенстване на законодателството – това е постоянен процес, синхронизиран и с промените на европейско ниво. Важно е при новите правила на ЕС да се защитават и българските интереси.

Преработването на държавния бюджет за 2026 г. може ли да повлияе на процеса по въвеждане на еврото и на финансовата стабилност?

Не смятам, че ще има пряко отражение върху въвеждането на еврото, но самият процес е важен. Диалогът с бизнеса и със синдикатите е ключов. Когато той се съкрати или прескочи, се създава напрежение и се натрупва недоволство в хората, имащи различни, но много важни за тях каузи. Дори когато не всички искания могат да бъдат удовлетворени, обясняването на логиката и аргументите е от съществено значение. Възможно е да има някакво забавяне на приемането на държавния бюджет, но по-важно е той да бъде във вид, който е приемлив, и да подкрепя икономическото развитие.

Как виждате ролята на България в регионалното икономическо сътрудничество след присъединяването към Еврозоната и как това ще се отрази на конкурентоспособността на българския бизнес?

За строителния сектор ефектът ще бъде положителен. Всяка инвестиция в един момент се материализира в строителство – на завод, офис, логистичен център или инфраструктура. Важното е да запазим финансовата стабилност. Правителството работи активно и по присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това членство не носи директна финансова полза, но има голям престиж и означава прилагане на признати добри практики в икономическата политика и регулациите. Това ни прави по-привлекателен партньор. С напредването на процеса България, Румъния и Хърватия се движат заедно, като очакването е той да приключи около 2026 г.

В други страни виждаме успешни примери за публично-частно партньорство (ПЧП). Защо като че ли в България ние не можем да се възползваме адекватно от този механизъм и как той може да ни бъде много полезен, особено за инфраструктурни обекти?

ПЧП е много важен механизъм. То позволява големи инфраструктурни проекти да се реализират с частен капитал вместо изцяло с публични средства, което не натоварва пряко държавния дълг и националния бюджет. В редица сектори бизнесът е по-ефективен, така че обществото печели едновременно по-качествено управление и извънбюджетно финансиране. У нас първите т.нар. концесии се случиха в условия на недостатъчно ясно законодателство и това създаде негативни обществени нагласи. Сега разполагаме с по-сериозна законова рамка. Важно е да посочваме добрите примери, да имаме ясни правила и висококачествени проекти. Когато държавата излезе на международния пазар с предложение за концесия на магистрала или друго съоръжение, инвеститорите трябва да видят, че проектът е икономически обоснован, със справедливи очаквания и разумни срокове. Така печели и обществото, и частният партньор.

Нужни ли са законодателни промени, за да се развие по-широко ПЧП у нас, включително при по-малки проекти като паркинги?

Имаме действащ Закон за концесиите, който е подходящ за големи инфраструктурни обекти и съдържа строги екологични, технологични и финансови изисквания. В миналото беше приет Закон за публично-частното партньорство, но той така и не заработи ефективно. Ако се прецени необходимост от отделен закон за по-малки по обем проекти – като паркинги и градска инфраструктура, – трябва да се мисли за нов работещ текст. Във всички случаи обаче най-важна е икономическата логика – проектът трябва да е жизнеспособен. Ако например около паркинг всички могат да спират безплатно, трудно е да се очаква частен инвеститор да вложи средства в платен паркинг без съответната регулаторна рамка.

Освен строителството кои други сектори на българската икономика имат най-голям потенциал за излизане на външни пазари и къде?

Географски най-естествени партньори са съседните държави, където имаме натрупан опит. В по-широк план предстоящо споразумение между ЕС и държави от Южна Америка отваря сериозни възможности и там. Европейският съюз води активна политика за разширяване на пазарите – има споразумения с Виетнам, Индонезия, напреднали преговори с Индия. България е сериозен износител в някои ниши – мед, торове, генерични лекарства, пчелен мед. Имаме потенциал да разширим позициите си, но това изисква последователни усилия и по-голямо самочувствие от страна на бизнеса. Ролята на министерството е да подпомага тези процеси чрез политики и конкретни инструменти за подкрепа.

В какви направления виждате задълбочаване на сътрудничеството с Камарата на строителите в България?

На първо място са възможностите за излизане на българските строителни фирми на външни пазари. В това направление вече работим чрез търговските ни представители. Второ направление е идентифицирането на административни пречки пред бизнеса. Дори когато не са пряко в компетентността на нашето министерство, можем да посредничим пред другите ведомства. Важно е да работим като един екип, за да подкрепяме българския бизнес.

Правим това интервю в навечерието на коледните и новогодишните празници. Какво бихте пожелали на нашите читатели и на строителния бранш?

Пожелавам на всички спокойна година, здраве и увереност. Когато всеки върши работата си по възможно най-добрия начин, нещата естествено се подреждат в правилната посока. Надявам се 2026 г. да бъде успешна както за българската икономика, така и за строителния сектор.

Очаквайте целия разговор в подкаста „Код Строител“  - https://www.youtube.com/@VestnikStroitel2025/