Зам.-министър Янкова, инж. Андонов, добре дошли в „Код Строител“. Г-жо Янкова, в началото приемете поздравления от Съвета на директорите и екипа на вестник „Строител“ за назначаването Ви като зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството! Какви са основните Ви приоритети като зам.-министър в краткосрочен и дългосрочен план и кои конкретни политики или реформи възнамерявате да поставите на фокус?

Дора Янкова: Моят главен ангажимент в министерството е жилищната политика и първостепенната ми задача е с летящ старт да започне работата по проектите за саниране, които се финансират от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). В ресора ми влиза и Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Предстои и да направим пътна карта за саниране на сградния фонд в страната, както и да дадем началото на новата национална програма за енергийна ефективност на жилищни сгради, за която предстои да уточним правилата. Всички тези цели са от голямо национално значение и с пряко отражение върху живота на много хора. Само от проектите за саниране по НПВУ около 150 000 български граждани ще получат промяна в качеството си на живот.

В Камарата на строителите в България (КСБ) се състоя среща между ръководството на браншовата организация и Вас, зам.-министър Янкова, като представител на МРРБ. В срещата взех­те участие и Вие, инж. Андонов. Кои от обсъдените теми смятате за най-важни и къде бих­те поставили акцента?

Д. Я.: Аз първо искам да споделя, че в сградата на КСБ се чувствам като в свои води, при близки хора. Гостувала съм в Камарата повече от 5 пъти. В някои от тях съм била в качеството си на зам.-председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Провеждали сме редица срещи с КСБ, на които сме дискутирали належащи проблеми. Именно в сградата на Камарата е пулсът на строителите и на живота в България, който се съгражда. Аз винаги съм казвала, че там, където има градеж, има развитие. Този път моето посещение бе свързано с проектите за енергийно обновяване по НПВУ. В момента се финализира договарянето между министерството и общините и вече е в ход и договарянето на местните власти със строителите. Знаете колко е важен този процес. Заради това дойдох да изкажа уважение на всички, работещи в сектора. Желанието ми бе да обсъдим с бранша как виждат изпълнението на програмата по НПВУ. Чух много полезни неща, които са свързани не само с жилищната политика, но бяха разисквани и проблеми, които браншът има. Аз ще предам чутото на министър Иван Иванов и ще обсъдя с него възможностите за решаването им. Най-хубавото е, че коментирахме как занапред да се възползваме от експертизата на КСБ както при подготовката на втората национална програма за саниране, така и по много други въпроси, които могат да облекчат строителния процес. Целта е той да се осъществява по правилата, но без излишни трудности и пречки, които сами си създаваме. Безкрайно съм благодарна за срещата с ръководството на КСБ, тя беше от взаимен интерес и много полезна и за двете страни.

Инж. Тодор Андонов: Категорично срещата беше изключително резултатна. Зам.-министър Дора Янкова ни даде информация, която към този момент следяхме само в публичното пространство. Когато човек от нейния ранг застане пред нас и ни каже какво предстои и какво се планира, това е много ценно и изключително полезно за бранша. Радвам се, че именно зам.-министър Янкова отговаря за санирането по НПВУ и по новата национална програма. Тук държа да отбележа, че тя е завършила средното си образование със строителен профил и с нея говорим на един език. Строителството е специфична сфера и в този смисъл нейният образователен и последващ управленски опит са изключително важни за нас. Това ни позволява да общуваме ефективно и да се разбираме бързо. Зам.-министър Янкова представи пред ръководството на КСБ важна информация относно броя на сключените договори за саниране по НПВУ. Стана ясно, че срокът за тяхното изпълнение е изключително кратък и въпросът за реализирането им е неотложен. За строителния бранш е важно, че МРРБ полага максимални усилия до крайния срок 30 юни 2026 г. да бъдат изпълнени възможно най-голям брой проектни предложения, одобрени по НПВУ. 

Д. Я.: Нашата амбиция е не по-късно от края на април 2026 г. да отчетем реализираните обекти с енергийни сертификати, което означава, че разполагаме точно с една година за справянето с тази мащабна национална задача.

 Бихте ли внесли яснота какво е развитието на проектите за саниране по Етап 1 на НПВУ?

Д.Я.: Етап 1 е със 100% финансиране от страна на държавата. По него са класирани 746 проекта. За съжаление има забавяне в договарянето, трябва да подпишем още 108 договора. Призовали сме общините максимално бързо да организират провеждането на обществени поръчки. Едва 188 обекта са с финализирани тръжни процедури и избрани изпълнители. Други близо 350 поръчки все още не са приключили. Също така 96 общини не са ни подали информация за 96 проекта и нямаме яснота дали за тях се провеждат процедури, което поставя под риск възможността те да бъдат изпълнени. Сега приоритетът е на обектите, за които са избрани изпълнители, час по-скоро да стартират строително-монтажните работи. Вече има и такива, които се изпълняват, например в община Свищов, в община Мездра, които искам да поздравя. Много скоро ще започнат да се обновят сгради и в Самоков, в момента се подготвят строителните площадки. Надявам се броят на общините, които са стартирали СМР, непрекъснато да нараства. Затова искам да използвам възможността, че съм гост на подкаста „Код Строител“, и да се обърна към кметовете и администрациите им бързо да започнат процеса по издаване на строителните разрешения, да разкрият площадките и да започне същинското изпълнение поне на тези близо 200 сгради, при които всичко е готово. Желанието ни е да използваме лятото и топлото време, за да се свърши максимално много работа на обектите, тъй като после ще трябва да разчитаме на мека зима. Със сигурност ще има три месеца, които ще бъдат студени и няма да може да се изпълняват дейности. Природата е непредсказуема и затова е много важно общините да побързат и да приключат поръчките. Изключително съм удовлетворена, че по време на срещата стана ясно, че КСБ както винаги е на висота и може да отговори на националните очаквания. Въпреки краткия срок браншът ще работи сериозно, строителите имат готовност да изпълнят своите задължения и да финализират проектите. Заедно трябва да направим всичко възможно да приключим, както казах, обектите през април 2026 г., за да може да ги отчетем до юни и да получим европейските средства, а не да натоварваме бюджета на държавата, особено когато сме под най-строг контрол поради въвеждането на еврото.

 Това са добри новини. До съвсем скоро не можехме да кажем, че имаме стартирал проект за саниране по НПВУ, а днес вече говорим за реално изпълнение на обекти. В този ред на мисли, инж. Андонов, готов ли е браншът за реализирането на Етап 1 и къде според Вас може да се появи препъникамък при осъществяването на първия етап от програмата?

Т. А.: Строителните фирми не са спирали да работят в сферата на енергийната ефективност, тъй като освен по НПВУ са в ход редица други програми, по които се обновяват много обществени сгради, училища и детски градини. Разбира се, не с такъв голям финансов ресурс и за толкова кратък срок. Така че ние няма да стартираме от нулата. Основният препъникамък би се появил от забавяне на самото стартиране на СМР, а то започва с Акт 2 и откриване на строителната площадка. Общините сключват договорите по НПВУ на инженеринг, което означава, че първо е необходимо да се изработят проектите, които стъпват на базата на енергийните обследвания. Знаете, че проектирането изисква известен период от време. След това те трябва да бъдат одобрени, да получат строително разрешение. Местните администрации от своя страна са натоварени със задачата да определят надзорните фирми, а те да изготвят съответните доклади по проекта и да се открие строителната площадка, да се издадат всички необходими документи съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ). Ключов е моментът общините да се мобилизират за сключването на договорите с изпълнителите, за определянето на надзорните фирми и всички по веригата максимално бързо да си свършат работата, за да може да започне същинското строителство, когато времето е подходящо. Както каза зам.-министър Янкова, зимата не е далече. Заради това искам да се обърна и към колегите строители така да предвидят работата си, че да са готови най-късно през април 2026 г. Хубаво е, че има общини, които имат натрупан опит със санирането и успяха да създадат предварителна организация, макар да нямаше яснота какво ще се случи с енергийното обновяване по НПВУ. Те много разумно проведоха по-рано тръжни процедури, избраха изпълнители и сключиха договори с тях под условие, че когато има финансиране, ще стартират и самото саниране. Тези местни администрации ще се справят. Моят апел е към колегите от Областните представителства на КСБ в страната да коментират активно с местните власти по какъв начин могат да помогнат, за да се случат нещата. Ние сме хората, които изграждаме всичко – магистрали, пътища, тротоари, сгради, това върви неминуемо в комуникация с общинските власти. Трябва да се разбере важността на задачата, с изпълнението й ще вкараме в българската икономика безвъзмезден ресурс, а проектите ще бъдат реализирани основно от малки и средни компании, вписани в Централния професионален регистър на строителя.

 Да поговорим и за проектите по Етап 2 на НПВУ, за които има изискване за съфинансиране от сдруженията на собственици от 20%. Интересът към тях беше по-слаб в сравнение с Етап 1. Освен това процесът като че ли се забави. Какво е актуалното състояние на Етап 2 и какво предстои от тук нататък?

Д. Я.: По Етап 2 бяха одобрени 282 проекта. Не знам защо интересът беше слаб, след като 80% от финансирането идват от Плана. Отправихме запитване към общините и сдруженията на собствениците дали са готови да започнат работа. Получихме отговор, че 218 са в готовност. За съжаление обаче местните власти страшно много са закъснели с провеждането на тръжните процедури. Само 38 са входирани в Агенцията по обществени поръчки, а за останалите проекти не отчитаме никакво действие. Няма каквато и да е яснота кога ще приключи финализирането на стартиралите търгове и с колко от общините в крайна сметка ще сключим договори. Загубено е важно време за тези 282 проекта, а те изобщо не са малко. Искам специално да изкажа голямото си уважение и да поздравя тези сдружения, които са готови да отделят необходимите средства, а не чакат да започне новата програма, за да получат 100% безплатно финансиране. Ние ще направим всичко възможно, ще продължим разговорите с общините и ще се опитаме да спасим колкото се може повече от проектите по Етап 2 именно от респект към тези, които са проявили ангажираност и готовност за съвместна работа.

Съфинансирането не е непозната практика на европейско ниво – в някои държави дори се изисква значително по-висок процент при енергийното обновяване. Съществуват ли добри европейски модели, от които можем да почерпим опит и които биха били полезни и приложими у нас?

Т. А.: Ще споделя нашия опит от комуникацията ни с браншови организации в сектор „Строителство“ от Централна Европа. Конкретен пример мога да дам със Словакия, която наскоро посетих. Там видях впечатляващи резултати при обновяването на жилищни комплекси. В тази държава всяко сдружение на собственици по закон е длъжно да има договор с лицензирана фирма, която се занимава с поддръжката на сградата. Всеки собственик на имот е задължен да внася месечна такса, изчислена на база квадратурата на имота – независимо дали живее в него или не, в сметка на сдружението. Тези пари се използват за поддръжка на общите части – покрив, фасада, вход, асансьор, стълбище, осветление, градини и др. Всички знаем какво се случва у нас, когато се повреди асансьорът или протече покривът на даден блок, започват спорове и драми между живущите. Честа практика е собственикът на последния етаж сам да поеме разхода, защото няма избор. В Словакия такъв проблем не съществува. При повреда сдружението сигнализира на лицензираната фирма, която провежда необходимите дейности – оценка, ремонт, и ги разплаща със събраните средства. По-интересното е, че същата система работи и при санирането. В повечето случаи при такива проекти грантът от държавата покрива около 60%, максимум до 80% според програмата. Остатъкът се доплаща от сдружението със събраните в сметката средства. Ако те не стигат, държавата предоставя дългосрочни безлихвени кредити – без необходимост от ипотека или други гаранции. Междувременно собствениците продължават да плащат стандартната месечна такса, без да се налагат допълнителни събирания, и с времето кредитът се изплаща спокойно. Това е начинът, по който държавата успява да привлече частен капитал в процеса по обновяване на сградния фонд. Другото голямо предимство на този модел е неговата устойчивост – в Словакия процесът по обновяване върви непрекъснато. Докато в България дейностите се случват на етапи. Изпълнихме първата национална програма за обновяване на многофамилни жилища с държавни средства, след това имаше един дълъг период, когато мащабно саниране не се извършваше, в момента се работи с финансиране от НПВУ и чакаме нова национална програма. Сега пред България стои изключително важна задача – да се усвои ресурсът по НПВУ, както и средствата, гласувани за втората национална програма. Това е шанс, който не бива да се пропуска. Поради което няма смисъл да се връщаме назад и да търсим причините защо санирането се забави по един или друг начин, макар че бих казал, че имаше едно „престъпно бездействие“. Важно е, че сега заедно с МРРБ правим всичко възможно да изпълним тази отговорна задача с реална полза за цялото общество. Чудесно е, че има и одобрени държавни средства за националната програма за енергийна ефективност. До 2029 г. ще разполагаме с 2,5 млрд. лв. за саниране. При сегашната нормативна уредба самофинансирането у нас според мен е обречено. Ако не направим необходимите законови промени така, че системата да бъде работеща и да насърчава хората сами да инвестират средства, особено при положение че държавата предоставя немалък грант, няма как да очакваме успех. Нещата могат да се случат единствено с едни наистина работещи правила.

Д. Я: До 2029 г. има осигурен ресурс за саниране, който ще даде предвидимост и възможност на строителите да планират работа си.

Т. А.: Изключително важно е това. Браншът е хубаво да знае, че има стабилен ресурс, който е разпределен в годините. 

Д. Я.: За 2025 г. програмата ще разполага с 50 млн. лв. За 2026 г. предвидените средства за енергийна ефективност ще са около 500 млн. лв. След това ще се върви поетапно. МРРБ има отговорността да изготви правилата на програмата. Ще ги консултираме с КСБ, дори дебатирахме възможности за варианти за референтни цени според конструкцията на блока и това как е построен, дали е панел или тухла, според различните модели на жилищни блокове.  Важно е взаимно да си помагаме, а не в един момент строителят да каже – „Как сте изчислили тази цена? Тя не е достатъчна, защо ни притискате?“. Тук трябва някакъв разум. Строителите са достатъчно отговорни хора. Аз винаги гледам с голямо уважение към тяхната работа.

Т. А.: Темата за цените на строителните материали е изключително важна. Това не е единственият проблем пред бранша, много са и ние търсим решение на всеки един от тях. Тук искам да засегна темата с критерия „най-ниска цена“ в обществените поръчки. Не бих казал, че той е най-добрият. Ще дам елементарен пример – ако ме изпратят до магазина да купя някакъв хранителен продукт и ми се каже да взема най-евтиното на пазара, нека всеки сам да помисли с какво качество ще бъде той. Разбира се, общественият интерес трябва да бъде защитен, нужно е да има критерии, които да бъдат обективни, но нека да избягаме от „най-ниска цена“. В тази връзка ние подаваме ръка на МРРБ. Можем заедно да помислим за начин, който да не допуска възможност да се злоупотребява със средствата, но съответно да са достатъчни, за да осигурят постигането на добър краен продукт.

 В какви други области виждате възможности за сътрудничество между КСБ и МРРБ?

Д. Я.: Ангажиментите, които можем да поемем от страна на министерството, са свързани с предложенията за облекчаване на процесите както по отношение на ценообразуването, така и при старта на строителния процес. Но не само там – и при процедурите по ЗУТ, и всички административни пречки. Те трябва постепенно, стъпка по стъпка да бъдат премахвани, за да се улесни работата на бранша. Само така ще дойде времето, в което можем с увереност да кажем: „Да, процесът вече е по-лек, работещ и всички сме си настроили часовниците.“ Така строителят ще може да работи спокойно, а разрешителните режими – както от страна на държавата, така и на общините – ще са в по-кратки срокове и нещата ще се случват по-лесно и по-ефективно. Всяко сътрудничество и всеки разговор в тази посока е полезен. Защото когато държавата, общините, строителите, фирмите за обследване, надзорът и контролът сме в една и съща лодка – само когато си говорим и се чуваме, тогава има напредък.

Т. А.: Темата, която за мен е от изключително голямо значение, е обновяването на сградния фонд да бъде постоянен непрекъснат процес. Сега имаме възможност да планираме работата в тази сфера поне за следващите 4 г. За съжаление предишният ни опит показа, че дейностите по програмите за енергийна ефективност често започваха и спираха, което доведе до сериозни затруднения. Това беше резултат от политическата нестабилност през последните години. Имаме горчив опит – когато спря предишното саниране, програмата приключи и много специалисти се преквалифицираха или напуснаха страната. Инженерите потърсиха други възможности, а работниците заминаха в държави, в които националните планове за възстановяване и устойчивост се изпълняват стабилно и последователно. Затова съм благодарен за разбирането, което виждам сега – защото устойчивостта и предвидимостта в процеса са ключът към успеха.

Д.Я.: Сега имаме хоризонт до 2029 г., но разбирането на МРРБ е, че за всяка година трябва да има предвидени средства за саниране, защото е ключово да има перспектива. Паралелно с това предстои да се институционализира декарбонизационният фонд, както и социално-климатичният фонд. Дефиницията за енергийна бедност вече е ясна и ще могат да се комбинират повече инструменти, като в този относително спокоен период до 2029 г. ще има време да се проучи и чуждестранният опит. Това ще ни позволи да изготвим ясна и устойчива пътна карта за обновяване на жилищния фонд в страната. Аз дори мечтая еднофамилните сгради също да имат достъп до програмата за саниране. Но това ще се случи в обозримо бъдеще. Както вече коментирахме, сега пред нас има две важни задачи – да приключим проектите по НПВУ и да стартираме националната програма. Успоредно не бива да спираме да работим и по другите въпроси, които са на дневен ред, и да търсим общи решения. Важно е да има предвидимост и устойчивост и в развитието на инфраструктурата на страната, тъй като тя е пряко свързана със заетостта в строителния сектор.

Д. Я.: По време на скорошно мое посещение в община Марица една жена ми каза нещо, което много ме впечатли: „Ние се отопляваме все още с въглища, замърсяваме най-много, а за нас има най-малко средства.“ Това е сигнал, че трябва да обърнем внимание на реалните нужди на хората. Затова ще се опитаме да направим териториален анализ – както на средствата по НПВУ, така и по Механизма за справедлив преход и националната програма за саниране. Целта е да избегнем създаването на „бели петна“ – региони, които остават извън обхвата на инвестициите. Важно е активните хора и общности, тези, които искат да подобрят качеството си на живот, да получат възможност за това. За да се случи, е необходима събудена и ангажирана местна власт, както и гражданска активност. Въпросът е хората да имат желание да се възползват от възможностите.

 Г-жо Янкова, жилищната политика е във Вашия ресор, а в момента Европейската комисия обръща все по-голямо внимание на тази тема. Вече има и комисар, който отговаря за жилищната политика. Излезе информация, че държавите членки ще могат да предоговорят своите кохезионни политики, за да насочат повече средства към изграждане на достъпни жилища. Какво е Вашето мнение относно тази нова европейска насока? И къде се намира България в този процес?

Д. Я.: Ние си сътрудничим с Министерството на труда и социалната политика по отношение на социалните жилища и за тези, които са достъпни като портфейл. Аз с голяма тревога искам да споделя, че срокът на последната жилищна стратегия е изтекъл. Трябваше да има застъпване със следващата стратегия. Започваме работа и в тази сфера. Сега ни предстои подготовка на много документи. 

 Споменахте, че ще се изготви национален план за саниране. Бихте ли споделили повече за него?

Д. Я.: Националният план за санирането трябва да бъде представен в Брюксел до декември. В момента сме в начална фаза – тепърва започваме работа по него и вече сме формирали екипи. В процеса ще участват и представители на Камарата на строителите. Аз самата съм още в началото на своя мандат като заместник-министър, така че бих Ви помолила да оставим по-задълбочен разговор по тази тема за следващ етап.

 Какви са посланията, които искате да отправите след съвместната среща с КСБ, която проведохте?

Д. Я.: Тъй като се намирам в дома на строителите, аз още веднъж изказвам голямото си уважение към всички, работещи в бранша. Искам да се обърна специално и към младите хора, които според мен трябва да изберат тази професия. Тя е безценна. Моят дядо е строител, аз също съм учила в строителен техникум и сега, когато мина покрай обект и усетя аромата на вар или цимент, адреналинът ми се вдига. Апелирам повече хора да се обърнат към строителната професия, защото няма нищо по-хубаво от това да съграждаш. На строителите искам да кажа - нека знаят, че в лицето на МРРБ те имат подкрепа и предсказуемост и един добър партньор. На ръководствата на общините пък ще кажа – нека представляват достойно своите избиратели, които в момента желаят друго качество на живот. Искат санирани жилища и съвременна инфраструктура. И не на последно място ще се обърна и към собствениците на жилища, които ще бъдат санирани. Нека бъдат бдителни и да пазят всеки лев да се оползотворява качествено, но без да създават ненужни конфликти. Да бъдат добри критици, да помагат на строителния процес, а да не търсят другото, крайното. Искам за финал да благодаря на в. „Строител“ за тази публичност, която давате на нашата програма.

Т. А.: Аз се хващам за думите на зам.-министър Янкова за обучението в строителната професия. Не само защото аз съм я избрал, тя наистина е изключителна. Младите хора, които изберат строителната професия - дали на средно ниво, изпълнителско или управленско, гладни няма да останат. Строителството е професия от древността и ще я има винаги. Кадрите са изключително ценени при нас. Заплащането върви нагоре. Освен удовлетворението от това, което оставяме след нас за поколенията, младите хора ще си осигурят и достоен стандарт на живот. Радвам се, че говорим на един език със зам.-министър Янкова. 

 Вие сте сред първите гости на подкаста „Код Строител“. Той е нов проект на в. „Строител“. Ще Ви помоля за няколко думи за новия формат и за мнението Ви и за изданието?

Д. Я.: Пожелавам Ви успех, да се разширява аудиторията, която Ви гледа, и Вие съответно да им помагате да бъдат информирани, защото това е безценно. Следя вестник „Строител“ от много време и сега го чета, защото той помага. Желая Ви успех!

Т. А.: В. „Строител“ е институция. Ние работим с много обществени организации и с много общини и на бюрото на ръководителите им и на кметовете навсякъде виждам в. „Строител“. Искам да Ви поздравя за това, че не спирате дотук и в крак с времето предприемате стъпки към дигитализация на информацията за строителството. Това е изключително важно. Дигитализацията е за тези, които идват след нас – младите хора. Те живеят в цифрова среда и е прекрасно, че Вие мислите за тях и се движите в тази посока. Това е бъдещето. Строителната професия има нужда от информираност и от популяризиране, тъй като последните години не беше много добре гледано на нея. А всъщност кой е построил и ще построи всичко, от което имаме нужда? Дори студиото на „Код Строител“, в което сме в момента. Зад всичките постижения стои трудът на българския строител и трябва да му се отдаде нужното признание.

Цялото интервю със зам.-министър Дора Янкова и инж. Тодор Андонов може да гледате в YouTube канала на изданието – Vestnik Stroitel.