Емил Христов

Ренета Николова

Г-н Радев, през настоящия мандат на Европейския парламент (ЕП) сте зам.-председател на Комисията по правни въпроси и член на комисиите по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и по петиции. Кои са основните законодателни досиета, по които ще работите до края на 2026 г., и кои от тях ще имат най-пряко отражение върху българските граждани и бизнеса?

Тече работата по програма „Правосъдие“, която е част от следващата Многогодишна финансова рамка (2028–2034 г.). От Европейската комисия (ЕК) са заложили повече от двойно увеличение на средствата – от 305 млн. евро до 798 млн. евро. Този проектобюджет може да претърпи промени, но моята задача като докладчик на ЕНП по досието е всяко евро да се използва за по-ефективни и цифровизирани съдебни системи, по-добър достъп до правосъдие за гражданите и бизнеса, повече възможности за обучение на съдии и юристи и в крайна сметка за укрепване на върховенството на закона. В Комисията по правни въпроси работим активно и по т.нар. Дигитален омнибус. Това е ключова стъпка за опростяване и уеднаквяване на цифровата регулаторна рамка. Законодателният пакет е част от амбициозната инициатива на ЕК за намаляване на административната тежест и повишаване на конкурентоспособността в Съюза. В този контекст бих откроил и новото законодателно предложение за Европейски бизнес портфейли. Те ще дадат възможност на предприятията на единния пазар да удостоверяват автентичността си и да обменят данни по сигурен и лесен начин с пълно правно действие в целия ЕС. Акцент бих поставил и върху предложения от ЕК през март нов европейски режим за учредяване на търговски дружества. Той доби популярност като „28-и режим“ и вече е обект на разпалени дискусии. Идеята е наред с 27-те национални режима да бъде създаден единен европейски режим с опростени правила, който да позволява регистрация на дружество изцяло онлайн за по-малко от 48 часа и при сведени до минимум административни изисквания и разходи. Очакванията са тази реформа да намали бюрократичните пречки и различията между националните законодателства, които днес затрудняват създаването и трансграничното развитие на стартиращи компании.

Като докладчик на ЕП по регламента за създаването на AMLA следите изграждането на новия европейски орган от самото начало. Агенцията трябва да заработи с пълен капацитет през 2028 г. Разкажете ни малко повече за структурата.

В средата на юли в Европейския парламент се проведе съвместно заседание на Комисията по икономически и парични въпроси и Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, на което Бруна Сего, председател на новосъздадения Европейски орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), представи първия годишен доклад за дейността на агенцията. AMLA все още се подготвя за надзорната дейност, която ще изпълнява. Кадровият състав вече се попълва, но предстои назначаването на още около 200 служители, така че догодина да работят 432 души. Както стана ясно от думите на г-жа Сего, не става въпрос само за специалисти по надзор, а и за статистици, математици, IT експерти, хора с познания в областта на криптоактивите. Смятам, че този разнообразен набор от умения е наистина необходим предвид рисковете и сложните трансгранични финансови схеми за пране на пари. Изграждането на капацитет е ключово за преодоляването на съществуващите пропуски в надзора и координацията между държавите членки, както и за постигането на необходимата техническа и оперативна свързаност. В момента се разработва обща методология, която да определи високорисковите финансови институции, опериращи на територията на повече от 6 страни от ЕС, които ще попаднат под пряк надзор от 2028 г. От догодина AMLA ще подпомага и Европейската комисия в съставянето на списъка на високорисковите трети страни и за целта също изготвя собствена методология. Тук е мястото да спомена, че по време на дискусията пазарът на имоти се очерта като една от най-уязвимите сфери, когато говорим за пране на пари. На практика агенциите за недвижими имоти ще бъдат включени в обхвата на надзора на нефинансовия сектор наред с нотариуси, счетоводители, търговци на автомобили, спортни агенти и др. В AMLA подготвят разяснителни материали с конкретни насоки за бизнеса относно приложението на правилата. От съществено значение е да се гарантира те да се прилагат еднакво във всички държави членки, защото както е известно, престъпните мрежи, които перат пари, търсят и използват именно най-слабите звена в европейската финансова система. Извършителите на финансови престъпления стават все по-изобретателни, мащабът на незаконната им дейност все по-често надхвърля националните граници, а загубите за европейската икономика са огромни, така че изграждането на AMLA бе изключително необходима реформа. Но както коментирах и при дискусията с Бруна Сего, най-важното предстои, защото ефективността на надзорния орган няма да се доказва с броя на приетите вътрешни правила или проведени заседания, а с реалните резултати.

Европейският парламент даде мандат за преговори по нормативната рамка за дигиталното евро, Вие призовахте тази възможност да не бъде отхвърляна само заради страха от непознатото. Какви са аргументите в полза на дигиталното евро и какъв проблем може да реши то за европейските граждани и икономика?

Радвам се, че темата провокира обществения интерес, но за съжаление е обект и на спекулации. Дори умело се използва не само за насаждане на страх, но и на евроскептицизъм. Същите, които преди заплашваха, че ЕС ще ни вземе спестяванията, сега имат нова тема – дигиталното евро. Преди влизането ни в Еврозоната даже се говореше, че заедно с еврото в България ще въведем и дигиталното евро. И както виждате, не сме го направили. Истината е, че Европа все още е доста далеч от създаването на дигитално евро. Дебатите относно правната рамка за евентуалното въвеждане на европейска дигитална валута отнеха години и макар че на последната си сесия ЕП даде мандат за начало на преговорите със Съвета, работата по законодателството не е приключила. Ако се вземе решение за създаването на цифрово евро, ще са необходими още поне 5 г. за изграждане на необходимата инфраструктура. Бързам да уточня, че в документите изрично сме записали, че парите в брой трябва да бъдат запазени. С други думи, твърденията, че дигиталното евро ще сложи край на кеша, изобщо не отговарят на истината. Колкото и да се развиват дигиталните финансови инструменти като устойчиво и надеждно средство за плащане, парите в брой са незаменими. В скандинавските държави дори препоръчаха на гражданите си да държат известна сума в брой като превантивна мярка на фона на глобалните кризи. Целта на дигиталното евро не е някакъв технологичен експеримент или модерен аксесоар, а парите, емитирани от Европейската централна банка (ЕЦБ), да останат достъпни и използваеми и в дигиталната икономика. Това ще ни направи по-независими от финансовите инструменти на трети държави, тъй като знаете, че в много страни плащанията в търговската мрежа зависят почти изцяло от международни картови схеми и мобилни приложения. Освен онлайн обаче дигиталното евро ще може да се ползва и офлайн. Бях на форум във Валенсия, когато стана големият срив в електропреносната мрежа и част от Европа остана без ток и интернет. С очите си видях как хора, които нямаха пари в брой, не можеха да си купят вода или храна или да се придвижат от летището. Офлайн плащанията с дигитално евро биха преодолели подобни технически затруднения.

Какво би означавало дигиталното евро на практика за строителните компании и останалия бизнес – по-ниски разходи за плащания, по-бързи трансгранични преводи и по-лесни разплащания по европейски проекти, или ще възникнат нови технически и отчетни задължения?

Ключово предимство е фактът, че основните услуги като откриване и закриване на сметка, държане и управление на средства ще бъдат безплатни за потребителите. Като докладчик по становището на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в ЕП мога уверено да заявя, че личните данни ще бъдат защитени и гражданите ще имат свобода да избират как да плащат – в брой, с карта или с дигитално евро. Предвидена е висока степен на поверителност на принципа на плащанията в брой. Простичко казано, ако някой например Ви прехвърли офлайн през дигиталния портфейл на телефона си 100 евро, няма да има следа, тъй както и ако Ви даде 100 евро на ръка.  Въведе ли се дигиталното евро, бизнесът ще трябва да се адаптира към тези плащания. Логично е да го направи, за да може да обслужва клиентите си, които искат да ползват дигитално евро. В преговорната позиция на Европейския парламент обаче се допускат изключения за самостоятелно заетите лица, малките предприятия и микропредприятията. За да се предотврати отлив на депозити или други финансови сътресения, ще има таван за размера на цифровите евро, които едно лице може да притежава. Няма решение на този етап, но се обсъжда лимитът да е около 3000 евро. Така дигиталното евро ще се използва само за ежедневни и малки плащания. С него няма да могат да се извършват по-големи трансакции от порядъка на десетки хиляди евро, при които проследимостта е необходима с цел предотвратяване на изпирането на пари. Банките и платежните доставчици ще разпространяват цифровото евро, а ЕЦБ ще гарантира стойността и си­гур­ност­та на парите. И нека е ясно – дигиталното евро не бива да се бърка с криптовалута или инвестиционен актив. То няма да носи лихва или да се ползва като средство за спестяване. 

Пактът на ЕС за миграцията и убежището започна да се прилага на 12 юни 2026 г. Каква е първата Ви оценка – подготвени ли са България и останалите държави членки за новите процедури, или все още има сериозни пропуски в административния и техническия капацитет?

Още е твърде рано за окончателна оценка, но това е най-мащабната реформа на европейската миграционна политика и за всички ни е важно да докаже, че работи. Първите месеци определено ще бъдат решаващи за ефективността и преодоляването на слабостите, така че новите правила да не останат само на хартия. Всяка година около 500 000 души получават заповед да напуснат ЕС, но досега реално се връщаше едва един от петима. Затова през юни Европейският парламент прие регламента за връщанията, който попълни последното липсващо звено в Пакта за миграцията и убежището. Новите правила ускоряват процедурите. С тях слагаме край на свободното движение из Европа на лицата без право на престой – докато статутът им се разглежда, ще бъдат настанявани в центрове от затворен тип. Въвежда се и възможност за създаване на центрове извън ЕС. Взаимното признаване на решенията за връщане пък гарантира, че една държава членка ще може да изпълнява решение на друга и мигрантите вече няма да могат да избягват връщането си, като се местят в рамките не ЕС. Така Европа остава отворена за хората, които се нуждаят от закрила, но има инструменти безкомпромисно да връща онези, които нямат право да останат. При приемането на новите правила успяхме да защитим позицията на ЕНП за сигурни външни граници, работещи процедури за връщане и реадмисия, по-решителни действия срещу трафика на хора и по-тясно сътрудничество с трети стани. Сигурност­та започва с добрата охрана на външната граница и никоя държава не може сама да се справи с миграционния натиск. За членки на ЕС на първа линия като България е изключително важно европейската солидарност да бъде реална и измерима, особено предвид риска ескалацията на конфликтите в Близкия изток да доведе до нови миграционни вълни. Индикативната стойност на средствата, които са предвидени в подкрепа на управлението на миграцията, убежището и интеграцията в ЕС за периода 2028–2034 г., е близо 12 млрд. евро. Смятам, че това финансиране трябва да подпомогне ефективното прилагане на пакта, поддържането на необходимия постоянен оперативен капацитет, но и готовността на ЕС за бърза реакция при кризи.

Защо се стигна до мигрантската вълна в Сеута в края на юли и какви мерки трябва да предприеме Европа?

Около 60 000 души преминаха границата на Сеута за по-малко от ден. Тези хора не бягат от военни действия, нямат основание да получат убежище в Европа. Това не беше просто миграционна криза, а предупреждение за уязвимостта на външните граници на ЕС. Случилото се в Сеута е резултат в голяма степен от либералния подход на Испания към мигрантите и външнополитическите й грешки. ЕС дава значителни средства на държавите по Средиземнорието, за да се справят с тази нелегална миграция. Имаме търговски споразумения. Но както казах, Европа трябва да засили контрола по външните си граници, особено по Средиземноморието. Пак подчертавам, че нито една държава не може сама да се справи с подобен натиск. Необходими са общи европейски действия и активната подкрепа на Frontex, за да гарантираме функционирането на Шенгенското пространство, което е важно за европейските граждани. Пактът за миграцията и убежището дава много нови инструменти, но всички страни от ЕС трябва да ги прилагат безкомпромисно. България днес не е подложена на подобен миграционен натиск, но случаят с избягалия мигрант от центъра в Пъстрогор показва, че не бива да подценяваме готовността си за реакция при извънредни ситуации.

Като докладчик по новите европейски правила за несъстоятелността посочихте, че те трябва да осигурят по-бързи и предвидими производства, по-добро откриване на активи и по-силна защита на кредиторите. Как тези промени ще се отразят на бизнеса?

Новите правила трябва да се разглеждат в контекста на европейския вътрешен пазар, защото с тях се опитваме да преодолеем националните различия в процедурите за несъстоятелност и да дадем повече правна сигурност на трансграничните инвеститори във време, когато много предприятия оперират на територията на няколко държави членки. Както е добре известно, за бизнеса времето е пари, така че бавните и сложни процедури водят до загуба на стойност за компании, служители и цели икономически сектори в ЕС. С хармонизирането на някои аспекти в правната рамка преодоляваме този проблем, но и даваме по-добри възможности за защита интересите на кредиторите, включително и в строителния бранш. Един от ключовите нови инструменти в директивата позволява бърза продажба на действащи предприятия още в ранните етапи на производството, така че да се запазят стойността на бизнеса и работните места. За целите на несъстоятелността се осигурява трансграничен достъп до регистрите на банковите сметки, данни от регистрите на действителните собственици и други държавни регистри. Директорите на компании пък са задължени навременно да подават заявление, с което да се открива производство по несъстоятелност, и носят отговорност при забавяне. 

Предупредихте, че технологичната зависимост представлява стратегически риск за Европа и че киберсигурността вече засяга транспорта, електропреносните мрежи, болниците и банките. Трябва ли критичните инфраструктурни обекти да преминават през задължителна оценка на киберриска още на етап проектиране и строителство?

Мисля, че когато става въпрос за критична инфраструктура, сме длъжни да оценяваме рисковете още при планирането, изграждането и внедряването на нови системи. Стратегическата независимост на Европа предполага тя да изгражда критичната си инфраструктура със собствени, а не с чужди технологии и решения. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии. Новите технологии с изкуствен интелект са все по-мощни и по-автономни и буквално променят самата природа на заплахите, но в свят на глобална надпревара, в който конкурентоспособността е приоритет, не трябва да избираме между сигурност и иновации. Трябва да постигнем и двете, да намерим баланс. Може да се каже, че сигурност, дигитализация и конкурентоспособност са трите стълба на бъдещето. Строителният сектор участва в изграждането на дигиталната инфраструктура на Европа – от енергийни мрежи и транспортни системи до „умни” сгради и центрове за данни. За да посрещнем технологичните предизвикателства, обаче ни трябват инвестиции не само в технологии, а преди всичко в хора. Имам предвид добре подготвени специалисти, но и силни партньорства с научноизследователските центрове и индустрията.

Камарата на строителите в България и в. „Строител“ организират на 11 септември традиционната кръгла маса за перспективите и предизвикателствата пред строителния сектор и визията за развитието му. Използваме случая да Ви поканим. Надяваме се, че ще можете да се включите.

Благодаря Ви за поканата и за възможността да се включа във форума, защото секторът има стратегическа роля за ЕС. Строителството не е само инфраструктура, то е основа за конкурентна и сигурна Европа. Секторът е един от най-големите работодатели в ЕС и е ключов фактор както за средата и качеството на живот на обществото ни, така и за модернизацията и развитието на икономиката. В същото време браншът е сред тези, които най-силно усещат големите промени – бързото навлизане на нови технологии, нарастващите изисквания за устойчивост и енергийна ефективност, необходимостта от сигурни вериги за доставки и редица други глобални предизвикателства. Това са аспекти, които трябва да бъдат обект на активен и непрекъснат диалог между институциите и бизнеса.

Следите ли вестник „Строител“ и полезно ли е за Вас изданието?

Да, чета в. „Строител“ и смятам, че изданието е полезно. Важно е да има специализирана медия, която следи процесите в сектора и представя неговата гледна точка.