Димитровден е професионалният празник на строителите в България и използвам възможността да поздравя от страниците на в. „Строител“ всички, които са ангажирани в тази сфера. Нека да са здрави, работата да им спори и да носи удовлетворение!

Емил Христов

Ренета Николова

Г-н Радев, Вие бяхте избран за докладчик от страна на ЕНП по програма „Правосъдие“ за 2028–2034 г. Какви ще бъдат основните приоритети, върху които ще работите в рамките на този мандат?

Включвам се активно в работата на Европейския парламент по програма „Правосъдие“ като докладчик на ЕНП в правната комисия, на която съм и зам.-председател. Всъщност Комисията по правни въпроси и Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи са водещи по досието, но становище по него ще трябва да подготви и бюджетната комисия.

В програмата се очертават три основни акцента – подкрепа за съдебното сътрудничество по граждански и наказателни дела, защита на основните права и развитие на съдебните системи, така че те да бъдат по-ефективни, по-устойчиви, цифровизирани и, разбира се, да утвърждават върховенството на закона и доверието между държавите членки.

Предложението на Европейската комисия за новата програма „Правосъдие“ беше представено като втора част от големия пакет за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС, която се предвижда да бъде в размер на 2 трилиона евро. И нека отбележа, че това прави бюджета за 2028–2034 г. най-големия в историята на ЕС. Големи са и очакванията към него, защото трябва да гарантира укрепването на независимостта на Европа, повишаването на икономическата конкурентоспособност и устойчивостта ни при кризи.

Рекордно много средства са предвидени и за самата програма „Правосъдие“.

Предвижда се увеличение на бюджета на програмата – до 798 млн. евро. Как на практика този ресурс ще се отрази върху съдебните системи в държавите членки и върху достъпа на гражданите и бизнеса до правосъдие?

Бюджетът на действащата програма „Правосъдие“ е в размер на 305 млн. евро. Сами разбирате, че става въпрос за повече от двойно увеличение – до 798 млн. евро за периода 2028–2034 г. Този огромен бюджет не е просто възможност за финансиране на проекти, а инструмент за укрепване на върховенството на закона. Защото то не е лозунг, а стратегически и неизменен приоритет за целия ЕС. Нека не забравяме, че резултатите от програма „Правосъдие“ са важни не само за съдебната система. Те се отразяват върху обществото като цяло, защото правовият ред е фундаментът, върху който се стремим да постигаме растеж, конкурентоспособност и да защитаваме демократичните ценности.

Какви конкретни мерки се предвиждат?

Работата по програмата тепърва започва, но в предложението на ЕК са набелязани ясни цели, които предполагат последователно и отговорно да надграждаме усилията за по-достъпно, по-бързо и по-ефективно правосъдие. Виждате, че все повече дела имат трансграничен характер, но това не бива да бъде пречка гражданите и бизнесът да защитават правата си.

Винаги съм отстоявал позицията, че трябва да задълбочаваме сътрудничеството между държавите членки, особено в борбата с тежки престъпления като корупцията и организираната престъпност. Новите технологии например направиха престъпниците много по-изобретателни, позволиха им да действат по-мащабно, което е еднакво голям проблем за целия ЕС. Решенията изискват партньорство, обмен на информация, оперативна съвместимост. Но цифровизацията ни носи не само предизвикателства, а и нови инструменти, които помагат правосъдието да бъде по-достъпно, производствата да се ускорят, а разходите да се намалят. Ето защо съдебните системи трябва да получат подкрепа в процеса на цифровия преход, още повече че той не се движи с една и съща скорост в различните страни от ЕС.

Ключов акцент в програма „Правосъдие“ остава и обучението за съдии и юристи, тъй като то гарантира последователното прилагане на правото на ЕС във всички държави членки.

След 26 години Съветът на Европа затвори постмониторинговия диалог с България, като призна напредъка ни в укрепването на върховенството на закона, борбата с корупцията и защитата на човешките права. Какво означава това за страната ни и какви следващи стъпки трябва да предприемем, за да затвърдим този напредък?

Това е признание и голям успех, за който трябва да благодарим на ръководителя на българската делегация и вицепрезидент на ПАСЕ Деница Сачева, както и на всички, които през годините са работили за отпадане на наблюдението.

С колегите в Европейския парламент положихме много усилия за прекратяването на дискриминационния Механизъм за сътрудничество и проверка и знам добре, че когато действаме единно в защита на националния интерес, резултатите са налице.

В този контекст не мога да си обясня вота „въздържал се“ на Надежда Йорданова. Като част от делегацията ни в ПАСЕ би трябвало да защитава не интереса на ПП-ДБ, а на България. Нещо повече – тя е била министър на правосъдието, а в това качество би трябвало също да е работила за свалянето на мониторинга.

Трите гласа „против“ на представителите на Северна Македония са отделен въпрос и, честно казано, не ме изненадват на фона на антибългарските настроения в тази държава.

Що се отнася до следващите стъпки, за които питате, то със сигурност реформите трябва да продължат. Но като говоря за реформи, нямам предвид фиксидеята на ПП за назначението на Бойко Рашков начело на КПКОНПИ, а реални стъпки за утвърждаване на върховенството на закона и модернизиране на правната рамка в съответствие със съвременните предизвикателства.

Вие наскоро организирахте международна конференция „Границите на изкуствения интелект и рисковете от дигитална свръхинтелигентност“ в Европейския парламент. Какви бяха основните изводи от форума и кои според Вас са най-големите рискове?

Смятам, че темата за технологичния напредък и предизвикателствата, пред които ни изправя развитието на изкуствения интелект, не бива да излиза от дневния ред на европейските институции. Да, факт е, че ЕС направи истински пробив с приеменето на законодателния акт за изкуствения интелект. Положихме основите за безопасна, етична и отговорна интеграция на изкуствения интелект в обществото, но сме едва в началото на дълъг процес. Освен това виждаме, че технологиите ускоряват промените в редица сфери, така че сигурно не е преувеличено да кажа, че с изкуствения интелект бъдещето идва по-бързо. И ако приемаме нови по-мощни технологии като изкуствен общ интелект и изкуствен суперинтелект за хипотеза, далечна перспектива или научна фантастика, съществува риск да загубим контрола. Има етични и социални аспекти, които нямаме право да пренебрегваме, защото не е тайна, че редица специалисти виждат в развитието на все по-сложни и автономни системи заплаха, съпоставима с пандемия или дори ядрена война.

Както казах и по време на самия форум, няма място за страх, нито за сляп оптимизъм. Важно е да минимизираме рисковете, така че изкуственият интелект да не се превърне във Вавилонска кула. А рисковете днес далеч не са само в модерните дронове, пробивите в киберсигурността, които застрашават стратегическата ни инфраструктура, или генеративните технологии, които ни правят лесна мишена за дезинформация, създавайки фалшиви снимки, видеа, аудиозаписи, новини. В рамките на конференцията бяха отчетени и негативни ефекти върху критичното мислене, креативността и дори психичното зраве.

На този фон обаче не бива да забравяме, че технологичният напредък има решаващо значение за постигането на растеж и лидерство в глобалната надпревара. Затова в Европа работим за повече иновации, за по-добри условия за финансиране и създаване на партньорства за такъв тип проекти. Имаме много да наваксваме. Ако в ЕС тази година ще се отделят 50 млрд. евро за развитието на изкуствения интелект, то в САЩ ще се инвестират над 120 млрд. долара. Това са инвестиции, които могат да доведат до нови открития, услуги, продукти, до революционни промени, които да допринесат за благосъстоянието, сигурността и дори дълголетието на хората.

Факт е, че изкуственият интелект може да ускори промени в медицината, образованието, транспорта, си­гур­ност­та, но къде виждате златната среда между иновациите и регулацията?

Тя е в контрола. Не трябва да го губим! Защото ако сега технологичните рискове се дължат не на злоупотребата на изкуствения интелект, а на естествения, то прогнозите на експертна платформа като Metaculus сочат, че само след около 10 години изкуственият интелект може да достигне човешките възможности. Технологичният напредък няма „стоп бутон“, но трябва да направим така, че да върви ръка за ръка със защитата на човешките ценности – да има ясни правила и етични насоки, да действаме превантивно и проактивно, за да гарантираме безопасността.

Но бързам да уточня – не можем да си позволим и свръхрегулации, защото те са спирачка за растежа, а Европа изостава в надпреварата със САЩ и Китай.

ЕС има нужда от повече инвестиции. Възможности за финансиране се предлагат по линия на инициативата AI Continent и програма „Хоризонт Европа“, която осигурява 8 млрд. евро за изследвания и иновации в областта на изкуствения интелект. Еврокомисар Екатерина Захариева обяви като водеща в това направление и инициативата RAISE – Resource for AI Science in Europe. Тя цели да обедини национални и индустриални усилия в подкрепа на усъвършенствани модели, програми за обучение и мрежи за върхови постижения.

Какви са основните задачи и инициативи, които предстоят за Вас до края на настоящата година?

Следващите месеци до края на годината ще са изключително натоварени. Освен работата по новата програма „Правосъдие“, имам много ангажименти по доклада за хармонизиране на аспекти на правото в областта на несъстоятелността. Водя преговорите със Съвета и Комисията, като се надявам да приключим триалога в рамките на Датското председателство на Съвета на ЕС. Задачата ни е да уеднаквим някои от правилата за несъстоятелност в ЕС, тъй като наличието на по-цялостна, ефективна и стабилна правна рамка в тази сфера ще подобри бизнес средата и ще насърчи трансграничните инвестиции.

Очакваме да навлезе във финална фаза и въпросът за създаването на цифровото евро. По това досие работя в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Темата е обект на сериозни дискусии, но все пак целта не е да се сложи край на парите в брой, а да се развива системата на плащанията в ЕС.

Сериозно предизвикателство за всички в Европарламента ще бъде и амбициозният пакет „Омнибус“. Той включва 28 регулации, които ще облекчат бизнеса, ще намалят административната тежест, ще повишат конкурентоспособността на ЕС.

Какви приоритети си поставяте за 2026 г. – както по линия на законодателната дейност, така и по отношение на ключови теми за България и Европейския съюз?

Законодателната ни работа до голяма степен се определя от стратегическата рамка на ЕК за мандата, но отражение оказват и непрекъснато променящите се геополитически събития.

В името на си­гур­ност­та и стратегическата автономност на ЕС се активизираха много усилия за модернизиране на военнопромишления комплекс. Предприеха се стъпки за изграждане на „стена от дронове“, с която да противодействаме на нарушенията на въздушните граници на ЕС. Предстоят сериозни инвестиции в отбранителната индустрия.

България също е част от този процес – очакваме строителството на два нови военни завода, както и на важни пътни трасета, свързани с военната мобилност, като магистрала „Черно море“. Така обезпечавайки сигурността, решаваме и инфраструктурни проблеми.

След 4 години разруха и множество пропуснати възможности по европейските програми и Плана за възстановяване и устойчивост сега имаме редовно правителство, което се бори всяко евро да стигне до българските граждани и бизнеса. За съжаление обаче не липсват опити на опозицията да саботира плащанията по ПВУ и с доноси в ЕС срещу България да решава тяснопартийните си проблеми. Прехвърлянето на вътрешнополитическите битки на европейската сцена е удар по авторитета на страната ни, която след години в спирала от избори и кризи най-после изправи гръбнак и отново изглежда стабилен и предвидим партньор.

Тази стабилност е важна и за предстоящото официално въвеждане на еврото в България, което ни носи ползи още преди да сме влезли в еврозоната – лихвите по държавния дълг вече намаляха, а кредитният рейтинг на страната ни се повиши.

Без съмнение 2026 г. за България ще започне под знака на еврото – втората най-силна валута в света. Не смятам, че преходът към еврото ще бъде дълъг, но за всички е важно да се пазим от спекулата, а и от спекулациите, защото по темата има доста дезинформация.

Камарата на строителите в България и в. „Строител“ организират през октомври традиционния Бал на строителя по повод Димитровден. Използваме случая да Ви поканим. Надяваме се, че ще можете да се включите.

Благодаря Ви за поканата. Бих се включил, стига да ми позволят ангажиментите в ЕП.

Димитровден е професионален празник на строителите в България и използвам възможността да поздравя от страниците на в. „Строител“ всички, които са ангажирани в тази сфера. Нека да са здрави, работата да им спори и да носи удовлетворение, а средата, в която живеем, да бъде по-достъпна, по-удобна и по-привлекателна.

Четете ли в. „Строител“ и полезно ли е за Вас изданието?

Специализирани издания като в. „Строител“ са полезни, защото помагат за по-задълбочен поглед върху сектора, а в строителния бранш ситуацията е доста динамична, предизвикателствата са много, но са много и възможностите.