Следя вестник „Строител“ и смятам изданието за ценен източник на професионална информация за бранша

Министър Пеев, през миналата седмица проведохте работна среща с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). Кои бяха най-важните въпроси, които обсъдихте?

За мен е важно да поддържаме активен и конструктивен диалог с браншовите организации, защото те са пряко ангажирани с реализацията на инфраструктурните проекти и имат ценна експертиза от практиката. На първия разговор с ръководството на Камарата на строителите в България коментирахме, че въвеждането на дългосрочно планиране е най-важният фактор за успешното развитие на транспортната инфраструктура в България. Сред обсъжданите теми бяха и необходимостта от усъвършенстване на законодателството и оптимизиране на процедурите, развитието на публично-частното партньорство (ПЧП) и прилагането на работеща методика за индексация.

Поехте ръководството на МТС с ясна заявка, че ще се фокусирате върху модернизацията на инфраструктурата. Кои са най-важните проекти, върху които ще се съсредоточи ведомството?

Модернизацията на транспортната инфраструктура е сред основните приоритети на министерството и работата ни е насочена към проекти с най-голямо значение за националната и международната свързаност. Амбицията ни е да осигурим инфраструктура, която отговаря на европейските стандарти, подкрепя икономическия растеж и създава реални ползи за гражданите и бизнеса. В момента ситуацията е такава, че в над 50% от железопътните участъци има намаление на скоростта и ограничения, различни от тези, за които са проектирани. Тоест, дори да купим нови влакове, ако няма нужната инфраструктура, те няма как да се движат. Казвам това, защото съм човек на детайла и е важно да има прозрачност за фактите.

На 18 юни Георги Пеев представи ръководния екип на министерството и резултатите от първите 30 дни управление на пресконференция

Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“ е сред важните инструменти за развитието на инфраструктурата в страната. Как оценявате изпълнението й, какъв е напредъкът и съществува ли риск част от средствата да не бъдат усвоени в срок, например при жп проектите, при които има забавяния?

Натрупаното изоставане е безспорен факт. Макар през периода 2025-2026 г. да няма риск от загуба на европейски средства, след 2028 г. този риск става напълно реален, ако не бъдат предприети навременни и решителни мерки. Основните инфраструктурни проекти не се изпълняват с необходимите темпове. При железопътните линии Пловдив – Бургас, София – Драгоман и Елин Пелин – Костенец има значително забавяне, а АМ „Русе – Велико Търново“ е в начална фаза с минимален напредък. Това поставя под риск не само усвояването на европейското финансиране, но и реализацията на стратегическите транспортни цели на държавата.

Причините за изоставането са системни – недостатъчна проектна готовност, сложни инженерни условия, бавни административни процедури, продължителни обжалвания и инфлационен натиск.

Показателен е проектът Пловдив – Бургас, който е стартирал през 2017 г., а по един от неговите етапи изпълнението е достигнало едва 24%. Строителството на железопътната линия София – Драгоман е започнало през 2022 г., а проектът Елин Пелин – Костенец – още през 2018 г., като общият напредък е 43%, а по една от фазите реализацията е достигнала едва 16%.

За да спасим финансирането с европейски средства, обсъждаме включването на алтернативни проекти. Другият фокус е върху ускоряване на процедурите и поетапно осигуряване на фронт за работа. Наред с това усилията ни са насочени към засилване на институционалната координация, така че да не се допускат административни блокажи при реализирането на проекти от национално значение.

На работна среща ръководствата на КСБ и на МТС набелязаха приоритетите за сътрудничество

Сред обявените от Вас цели са интермодалността, внедряването на дигитални решения и технологии, свързани с изкуствен интелект, както и насърчаването на „зеления“ транспорт. Какво планирате в тези сфери?

Развитието на интермодалността, дигитализацията и „зеления“ транспорт са сред водещите ни приоритети. Одобрен е проектът за изграждането на интермодален терминал в Русе, а също тече подготовка за терминали във Видин и Горна Оряховица. По Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“ се подпомагат и интермодални оператори, включително пристанищни оператори във Варна, които инвестират в нулевоемисионно оборудване и железопътна инфраструктура за обработка на товари.

В областта на „зеления“ транспорт се изпълнява проектът за доставка на пет нови електрически нулевоемисионни влака. Сключени са шест договора за изграждане на зарядна инфраструктура за електромобили, а в пристанищата предстои разширяване на мрежата за алтернативни горива.

След първата процедура по „ПТС 2021-2027“ е открита втора с бюджет 10 млн. евро, съобразена с Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива. Тя финансира високомощни зарядни хъбове – до 600 kW за леки автомобили и до 2 800 kW за тежкотоварни превозни средства по основната TEN‑T мрежа. Това е съществена стъпка към декарбонизацията на автомобилния транспорт и очакваме силен интерес от бизнеса. Целта е изграждането на модерна и надеждна национална мрежа за зареждане в съответствие с европейските цели за устойчива мобилност.

Министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев на Третата среща на Платформата за коридора Черно море – Егейско море, която се проведе в Солун

Подобряването на безопасността също е водещ акцент в програмата Ви. Към кои видове транспорт ще се насочите най-напред?

Безопасността е водещ приоритет за абсолютно всички сектори в транспорта. Това заявих категорично в първия си работен ден като министър. Изискал съм конкретни предложения за подобряване на безопасността с ясни и реалистични срокове за изпълнение. Като пример мога да посоча, че през последните 12 години обемът на въздушния трафик в България беше удвоен при спазване на най високите стандарти за безопасност, без да се допуска закъснение в обслужването на полетите. Сега моята цел е това да се случва и в останалите сектори на транспорта.

Преди дни публикувахме регистър, който е свързан с минимизиране на рисковете от инциденти във водните пространства и към осигуряване на безопасна среда за българските и чуждестранните туристи.

По отношение на железопътния сектор бих искал да подчертая, че съм възложил да се подобрят мерките за безопасност. Има случаи обаче, когато отговорността е споделена. Например неправомерното преминаване през жп прелези създава сериозен риск за живота на хората и води до закъснения на влаковете. Подобно поведение е опасно и недопустимо.

В процес на координация сме за повече контрол в пътната безопасност, сфера, в която са ангажирани няколко институции. За да подобрим системата, трябва да започнем от фактора с най-голям потенциал, а именно информацията.

В много европейски държави вече работят модерни центрове за управление на трафика. Те получават данни в реално време от камери, датчици, антени и интелигентни транспортни системи. Така могат да бъдат засечени не само превишената скорост, но и опасни изпреварвания, движение в аварийната лента, претоварени камиони, неукрепени товари, задръствания, паднали предмети по пътя или свлачища.

През май Георги Пеев провери лично условията и проблемите на пътниците и служителите в БДЖ, като се качи на влак „Сименс“ от Централна гара София като редовен пътник

България е важна част от европейските транспортни коридори. Какви са приоритетите Ви за подобряване на свързаността със съседните държави, особено по направленията Север – Юг и Черно море – Егейско море? Проведохте работни срещи с посланици и участвахте в различни международни събития, посветени на подобряването на свързаността на страната ни.

Вече имах възможност както на регионално, така и на европейско ниво да заявя, че страната ни остава напълно ангажирана както с изпълнението на Меморандума за разбирателство между правителствата на България, Гърция и Румъния за засилено трансгранично сътрудничество, така и със свързаността по направленията Север – Юг, Коридор 8 и Транскаспийския международен транспортен коридор, т.нар. Среден коридор. През юни участвах в Солун в среща на Платформата за коридора Черно море – Егейско море. Няколко дни след това разговарях с европейския комисар по разширяването Марта Кос. Акцент беше поставен върху ключовото значение на Транскаспийския международен транспортен коридор като важна връзка в международната логистична мрежа на ЕС.

В същото време в рамките на Програма „Транспортна свързаност“ значителен ресурс е насочен към Северна България – около 45% от европейското съфинансиране. Договорените средства за региона вече надхвърлят 730 млн. евро. За съжаление до този момент изпълнението изостава от необходимите темпове.

На Третата среща на Платформата за коридора Черно море – Егейско море в Солун заявихте, че България и Румъния изпълняват и планират редица съвместни проекти с европейско финансиране като Fast Danube и втори мост над р. Дунав при Русе – Гюргево. Бихте ли разказали повече за тези проекти?

На срещата в Солун подчертахме, че България и Румъния трябва да работят още по-енергично по ключовите съвместни проекти с европейско финансиране, сред които са Fast Danube и вторият мост при Русе – Гюргево.

Проектът за моста е стратегически за региона заради нарастващия трафик и необходимостта от модерна инфраструктура. Общият бюджет за предпроектното проучване е 13,8 млн. евро, от които 6,9 млн. евро са по Механизма за свързване на Европа (МСЕ). Румъния е координатор и отговаря за предпроектното проучване на мостовото съоръжение и прилежащата инфраструктура на своя територия. България е бенефициент и извършва проучванията за свързващата инфраструктура у нас. Двете страни имат равни права при вземането на решения за ключовите параметри на бъдещия мост. Проектът включва и изграждане на около 15 км свързваща инфраструктура във всяка държава.

Министър Пеев по време на инспекция във Вагонно депо „Надежда“

Въпросът дали част от стратегическите транспортни проекти в България могат да бъдат реализирани чрез ПЧП излиза на дневен ред. Коментирахте темата с КСБ. За какви инфраструктурни обекти този модел би бил приложим?

Публично-частното партньорство е инструмент, който може да бъде много полезен при реализацията на стратегически инфраструктурни проекти, когато е приложен правилно, прозрачно и с ясни гаранции за обществения интерес. Моята позиция е, че този модел трябва да се използва там, където е икономически обоснован, където частният сектор може да внесе експертиза, иновации и по-висока ефективност, а държавата – да гарантира устойчивост и контрол.

Какви инвестиции реализира МТС със средства по Механизма за свързване на Европа?

За периода 2021-2027 г. министерството трябва да реализира инвестиции в транспортната и цифровата инфраструктура на България с подкрепата на Механизма за свързване на Европа. Те са насочени към проектиране на участъка Медковец – Срацимир и тяговите подстанции Червена вода и Хитрино.

Паралелно с това са необходими инвестиции за внедряване на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS/ETCS). Ето именно тук се връщаме на темата за безопасността, тъй като въпросната система дава по-високо ниво на безопасност, по-надеждна експлоатация на железопътната мрежа и пълна оперативна съвместимост с европейските жп системи.

Друга важна посока е развитието на интермодалния транспорт, което включва подготовката на проекти за модерна логистична инфраструктура. Сред тях е Мултимодалната логистична платформа „София Запад“.

Сериозен акцент поставяме и върху цифровизацията на транспортния сектор – чрез внедряване на интелигентни транспортни системи, развитие на информационни услуги и цифрови решения за мултимодални пътувания. Това е важна стъпка към по-модерен, по-ефективен и по-достъпен транспорт.

Бих искал да отбележа, че по данните, които са ми предоставени, към средата на 2026 г. общата стойност на одобрените и изпълняваните проекти с участието на Министерството на транспорта и съобщенията и неговите бенефициенти по Механизма за свързване на Европа надхвърля 1 млрд. евро, като европейското финансиране покрива значителна част от допустимите разходи в зависимост от вида на проекта.

Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) приключва. Какви проекти изпълни МТС по този механизъм на ЕС?

Министерството на транспорта и съобщенията изпълнява една от ключовите инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост – „Железопътен подвижен състав“ в рамките на компонент „Устойчив транспорт“. Девет електрически маневрени локомотива, доставени по договора с „Експрес Сервиз“ ООД, вече са в експлоатация. Те се използват в депата на „БДЖ - Пътнически превози“ в София, Пловдив, Варна, Русе и Горна Оряховица.

По договора с консорциум „Шкода Транспортейшън и Шкода Вагонка“ от 20-те едноетажни нулевоемисионни електрически мотрисни влака са доставени 16. Останалите 4 се очаква да пристигнат поетапно. По договора с консорциум „Булему“ за едноетажни нулевоемисионни електрически мотрисни влака, 6 броя вече са в България, а още 6 чакаме в близките седмици.

По НПВУ се реализира и проектът за широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура. Общият размер на инвестицията е близо 200 млн. евро, като телекомуникационните оператори осигуряват и съфинансиране от над 20 млн. евро. Това е най-мащабната инвестиция за изграждане на високоскоростна цифрова инфраструктура в слабо обслужваните райони на страната.

Каква е визията Ви за развитие на пристанищната инфраструктура?

В пристанищната инфраструктура визията е ясна – модернизация, по-висок капацитет, по-добра безопасност и по-„зелени” операции. По Програма „Транспортна свързаност“ се изпълняват и подготвят проекти за рехабилитация на вълноломи, драгиране, превенция от наводнения, внедряване на високочестотни радарни системи, брегово електрозахранване на кораби и развитие на мултимодални платформи.

Особено важни са проектите във Варна, Бургас, Русе и Лом. Както споменах, подкрепят се както държавни предприятия, така и пристанищни оператори, които инвестират в нулевоемисионно оборудване, железопътна инфраструктура и по-ефективна обработка на товари. Това е посоката, в която трябва да се развива секторът – повече интермодалност, по-добра връзка с железопътния транспорт и по-нисък въглероден отпечатък.

Ще работите ли с екипа си по предложения за законодателни промени, касаещи транспортния сектор, и какви реформи ще проведете в проблемните държавни предприятия, за които ведомството отговаря?

Важно е подходът да е прагматичен, защото всяка промяна трябва да има ясна добавена стойност, да подобрява ефективността на системата и да създава условия за по‑качествени услуги. Фокусът ни е върху подобряване на управлението, финансовата устойчивост и качеството на услугите. Целта ни е предприятията да работят прозрачно, ефективно и в интерес на обществото, а законодателната рамка да подкрепя този процес.

На финала не мога да не Ви попитам следите ли в. „Строител“ и полезно ли Ви е изданието?

Следя вестник „Строител“ и смятам изданието за ценен източник на професионална информация за бранша.