Инж. Терзиев, първо честит юбилей - 70 години! Поздравления и най-сърдечни пожелания за здраве, радост и успехи! Колко от тях са свързани със строителството?

Ами, неудобно ми е да кажа, но ако направим равносметката, че в далечната 1971 г. започнах да уча за този занаят и тогава ме приеха в Строителния техникум „Христо Ботев“, сега Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия, значи над 55 г. от тези 70 животът ми е свързан със строителството – от учебната скамейка до днес. Строител на 55, юнак на 70.

Впечатляващо, наистина. А защо строителството? Как го избрахте? Кое Ви мотивира за избора на професия, имаше ли някой, който да Ви насочи? Разкажете малко повече за семейството си, защото то е важно, когато се оформя професионалният път на човек. Подкрепиха ли Ви?

Да, определено семейството има значение, а в моя случай основен фактор за ориентацията ми бе моят баща. Неговата мечта беше от двете му деца едното да е лекар, другото да е строител, защото според него това са професиите, които никога няма да останат без работа. Винаги ще има строителство и винаги ще има болести, които трябва да се лекуват. Баща ми ми даде начална скорост и ми каза: „Ти отиваш да учиш в Строителния техникум „Христо Ботев“ и след това във военното училище. Ти си „диво магаре“, много си непослушен и там ще те научат хем на занаят, хем на ред и дисциплина“, което излезе точно така. И съм му много благодарен, макар че в началните години не ми беше особено приятно.

На коледното тържество на „АТ Инженеринг 2000“ ООД с  управителя Цвета Донева и съдружниците Георги Пенев и Иван Терзиев

Казахте, че сте завършили Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“, преди – техникум по строителство. Какво Ви даде обучението там?

Да. Преди се казваше Строителен техникум „Христо Ботев“. Един от най-елитните техникуми. И ако трябва да бъда честен, това, което получих като знания и умения, много ми помогна в първите две-три години от моето следване за инженер. Тогава имаше така наречените истински даскали, които ни учеха и на професия строител, и ни подготвяха за живота. В интерес на истината гимназията продължава да държи нивото си и досега. Фактите показват, че има голям наплив и много желаещи да учат в нея, а местата са ограничени. Аз по стечение на обстоятелствата съм в настоятелствата и на СГАСГ „Христо Ботев“, и на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Считам, че една от каузите на Камарата на строителите в България - и аз ще направя всичко възможно това да се случи - е да подпомогнем гимназията за осигуряване на повече места за желаещите да учат и да се реализират в строителната професия. При тази липса на кадри в бранша трябва да привличаме всеки млад човек, насочил се към строителството, да му дадем възможност да се образова, да го приемем в строителните компании, така че да остане и продължи професионалното си развитие в България.

След гимназията отивате във Висшето строително училище „Любен Каравелов“. На какво Ви научи учебното заве­дение?

Тогава беше ВНВСУ „Ген. Благой Иванов“. И сега, и преди една голяма част от преподавателите в УАСГ преподават във Военното училище. Аз така си го наричам, за мен то си е Военното училище. Една сериозна част от най-големите светила на инженерната мисъл преподаваше там. За мен обучението не беше проблем, защото бях завършил строителен техникум преди това. Можех да чертая, разбирах от дескриптивна геометрия, просто ми беше много по-лесно, но на колегите, които идваха от обикновените училища и техникуми, въобще не им беше леко да завършат и полагаха неимоверни усилия. Наред с подготовката на много високо ниво допълнително ни обучаваха на дисциплина, ред и организация. За мен гимназията и ВСУ са учебните заведения, които са ми дали А и Б в строителството и са ме научили на най-важните неща, които трябва да знае един строителен инженер.

На връчването на дипломите на абсолвентите във ВСУ „Любен Каравелов“

После следва Главно управление „Строителни воиски“ - ГУСВ. Как изглеждаше строителството в онзи период? 

Аз ще кажа само едно нещо за великата организация ГУСВ. Там нямаше такъв филм „това не може да се случи“. Казваше се: „това е пусков обект, той трябва да се изпълни до определена конкретна дата, на която има някакво събитие“, и не съществуваше вариант това да не стане. Имаше един девиз, който много от командирите и моите началници цитираха, и той е следният: „С чук, тесла и пирон на голо поле да направиш кораб.“ И трябва да Ви кажа, че не си спомням случай, в който даден обект, заложен в картата като пусков, да не се случи.

Интересното на ГУСВ беше, че е организация, в която ти работиш с три типа хора. Това са войникът, който ти е подчинен 24 часа, офицерът, който е подчинен също по устав, както и войникът-майстор, който ти е подчинен по Кодекса на труда и на цивилната организация „Главна дирекция за изграждане на София“, която дава парите. И ти трябва с всеки един от тези инвеститори и колеги, с които работиш, да намериш общ език. Това ме обогати страшно много, научи ме да мога да контактувам и работя с всякакъв тип хора от всякакви съсловия с различни култура, виждания, знания и умения. А това е най-ценното в нашия бизнес - да можеш да говориш с хората и да общуваш с тях, така че да ги обединиш и да ги накараш да си свършат работата и да вървят напред.

По-лесно ли беше, по-уредено ли беше като нормативна база и процедури строителството, отколкото сега? По-ясни ли бяха правилата и отговорностите като разпределение тогава?

Тогава, когато бях там, мечтаех за времето, което реално дойде след 1990 г., в което мога да решавам всичко сам. Сиреч за свободата да вземаш решения. За това какво да приемеш като обект, как да го подготвиш, как да го остойностиш, как да го изпълниш и как след това да го продадеш или предадеш на инвеститор. Това е нещо, което преди промените нямахме. Ние получавахме заданието за обекта и трябваше да го издадем. От там нататък в предишната част – проектиране, и в следващата след завършване на строителството, ние не участвахме. Това ми липсваше. Не мога да не отбележа обаче, че тогава имаше ред, дисциплина и единственото, за което най-често ставаха проблемите, беше, че имаше недостиг на материали, а пускът идваше и трябваше да се завърши обектът. Но в крайна сметка всеки, който имаше малко повече акъл, умения, знания или пък интелект, се справяше с тези задачи и вървеше напред. Пак ще кажа - ГУСВ беше уникална организация и който е бил там, е успял. Фактите показват, може да отворите списъка с фирмите в България - една голяма част от първите 100 водещи компании са създадени именно от кадри на ГУСВ.

А кои бяха първите обекти, с които започнахте? Кой беше най-първият?

Най-първият беше една жилищно-строителна кооперация и веднага след нея последва аварийно водоснабдяване на „Метрополитен”. Това бяха началните години, в които започнах вече мащабното строителство, и тогава на ГУСВ бяха възложени първите подобекти на „Метрополитен”, които касаеха не тунелното строителство, а аварийни дейности. И както винаги нещата трябваше да се случват бързо. А иначе един от най-сериозните ми обекти е хотел „Хемус“, който във връзка с 12-ия конгрес на партията на определена дата трябваше да приеме първите участници в него и трябва да Ви кажа, че там се работеше денонощно.

Спазихте ли срока?

Няма как да не го спазиш. Тогава казваха: „Имаш 24 работни дни, 24 умножено по три“, което е 24 часа в денонощието и трябва да го изпълниш. Толкова. Нямаше такъв филм „не може“ или „няма да стане“. И в тази посока ще цитирам един гениален инженер, с когото имах удоволствието да работя и който ми казваше: „Виж какво, момче, ти си тук да решаваш проблемите, а не да ги създаваш.“ Разбира се, една част от успехите дължа и на моите колеги. Аз им давам много права и много задължения и искам да вземат решения. И когато ти дадеш на 10 човека да решат 10 задачи, ще решиш 10 задачи. Може някой път да се обърка нещо, да не се случи както трябва, но се научават хората. Най-важното е доверието и те ще се справят. Казвам Ви, хората от екипа ми са върхът. Страхотни са.

И идват промените. Човек трябва или да приеме предизвикателствата, или да остане извън бизнеса. Вие очевидно избирате първото и се впускате в частния сектор. Разкажете за този период. Кое беше най-трудното в началото?

Да, това, за което мечтаех, се случи. Да мога да вземам решения. Много пъти съм го разказвал, фирмата „АТ Инженеринг 2000“ ООД започнахме четирима човека. Аз, моят колега Иван Ангелов и двама работници. Ние бяхме с него и техници, и шофьори, и общи работници - всичко. Първият ми обект беше една стая - офис. От главен инженер на огромно обединение с около 1000 работници станах ръководител на четирима човека. Но това е пътят. И бавно и славно за всичките тези 36 години, които направи фирмата - организираш нещата и се развиваш. Първата година бяхме четири, след това станахме 10, след това 12. Имали сме години, в които сме стигали до около 350-400 наши работници плюс около 600 човека от подизпълнители. Изпълнявали сме много сериозни обекти. Но това е нормално. Огромният опит, който съм събрал преди в ГУСВ, това, че съм минал през всичките етапи на строителната професия от технически ръководител до главен инженер, са ми били от огромна полза и съм вложил тези знания в бъдещото ми развитие.

А в началото имаше ли малко страх или несигурност?

Аз съм минал по всичките етапи на строителството - от помощник технически ръководител през технически ръководител, работил съм в производствено-технически отдел, бил съм главен инженер. Във всяка позиция на инженерната професия съм работил с всякакви хора. Аз и сега имам във фирмата хора, които са ми били учители. Един от моите най-добри технически ръководители - Ленко Рангелов, е на 82 г. Беше ми началник и ме учеше как да държа молива и да пиша актове. Сега в момента е при мен и все още работим заедно. Вижте, аз работя заедно с моите хора, а не те за мен. Това е много важно. И още нещо - едно време, когато започнах бизнеса, 90% от моите клиенти бяха с много по-големи възможности от мен. Сега не е точно така и въпреки това винаги се водя от правилото, че „Клиентът винаги има право“. И както казва един мой приятел: „Първа точка е: „Клиентът винаги е прав“, и ако все пак не е прав, виж първа точка.“

А защо „АТ Инженеринг 2000“ ООД, откъде идва името?

Първоначално беше от нашите фамилни имена на първите двама съдружници. После моят колега поиска да тръгне в различна посока и тогава влезе друг човек като партньор, но фирмата остана „АТ“, което означава „ат“ - на гръцки е здрав и як кон, който тегли каруцата.

Компанията е една от големите фирми на пазара с авторитет и с добро име. Кои от построените обекти през тези 36 години Ви носят професионална гордост и удовлетворение?

Обичам предизвикателствата и нещото, към което винаги съм се стремил, е да правим тип обекти, които никой не е правил преди нас. Такъв е случаят, да речем, със сградите на bTV и Нова телевизия. Първата беше изградена по метода за напрягане на място на конструкцията и за мен беше много интересно, защото беше с много големи подпорни разстояния. При втората уникални са архитектурата и студиата. Бих сложил към тези изключителни обекти ремонта на сградата на Народното събрание. Също така „Карфур“ в Бургас, сградата „Вертиго“ в София. Много са нещата. За мен е голяма гордост да пътуваш из държавата и да казваш: „Това е мой обект.“ Но пак повтарям, не само мой, а и на хората, с които работя. За мен те са най-голямата ми ценност - колегите във фирмата.

Строителството на новата пленарна зала на парламента

Трудно ли се работи по такъв тип обекти, като например парламента? Първо, като започнем от мястото – центъра на София, където нито може да се паркира, трудно е за техниката, за големите кранове, за машините. Как се изпълнява един такъв обект?

И трудно, и лесно. Ще обясня защо. Обектът беше страшно сложен и като организация, и като място. Може би много хора не знаят, но ние отрязахме над 2000 кубика бетон и ги вадехме парче по парче по два тона, режехме ги на място, връзвахме ги, защото трябваше да отворим покрива, такъв беше проектът, и трябваше да направим осветление. В България друг такъв покрив няма. Да не говорим за начина, по който доставяхме бетона до съответните плочи, там няма как да влезе помпа във вътрешния двор и хиляди други неща. Направихме допълнително стълбищни клетки, демонтирахме стария генератор, който беше от 1950 или 1960 г., и монтирахме нов. Аз имам толкова случки там. Много сериозна инженерна и архитектурна мисъл е вложена в този обект. Имаше редица неща, които решавахме на момента. Но аз съм страшно щастлив от резултата не само защото никой не беше правил такъв обект, но и защото се получи много красив и хората му се радват.

Това беше за трудната част, а лесната?

Дори и такъв сложен обект лесно може да се изпълни, стига да имаш достатъчно подготвени хора. Технически ръководител на обекта беше мой колега, който дойде, когато аз бях на петата ми година в ГУСВ. Той беше новобранец и фактически аз съм му дал А и Б в строителството - Ангел Митев. А проджект мениджър беше Цвети Донева – момичето, което в момента е шефка на фирмата. Мога да кажа на колегите да разчитат на жените, защото са уникални ръководители. Вие сте коректни, точни, безкомпромисни. За мен e гордост, че работя с това момиче, защото е в занаята над 25 г. и сигурно познава фирмата по-добре от мен. И най-важното - разчита на младите хора. Съчетавайки знанията на старите и желанието и дръзновението на младите, се получава уникална симбиоза.

Тоест не е невъзможно да се привличат млади хора към строителството, въпреки че работата е трудна, навън, при всякакви атмосферни условия. Но очевидно, като има подход от страна на дадена фирма, младите хора избират строителството.

Има хора, които просто горят в професията строител. Има различни, такива с по-големи желания, с по-големи амбиции. При нас има служители, които идват, стоят няколко години, научават се и се развиват по свой път. Нищо ново под небето. В крайна сметка аз винаги казвам - не искам никой да дели фирмите на големи и малки. Винаги ще има големи, винаги ще има малки. И винаги малкият ще бъде подизпълнител на големия, докато не стане голям и започне по същия начин. Това е пътят. Аз не съм се родил като собственик на голяма фирма. Първите 10 години бях основно подизпълнител. И когато за първи път поех ангажимент да направя един обект като главен изпълнител, не можах да спя един месец и половина, защото не знаех дали ще се справя. От там нататък, както се казва, апетитът идва с яденето и почваш да вървиш напред.

Инж. Илиян Терзиев с ученици от СГСАГ „Христо Ботев“ на откриването на фотоизложбата „Виж София – заедно строим за хората“

Имате опит и извън България. Разкажете за него.

Аз не мога да кажа, че имам много богат опит извън България, но съм работил в Германия преди години. Това, което със сигурност твърдя, е, че нашите български фирми могат да се гордеят със своя натрупан опит, професионализъм и постижения. Напълно конкурентни са на западните фирми, а дори са и по-гъвкави и по-бързо се адаптират.

И това, че постоянно се говори за нас, че строителите са такива или онакива, и ни хулят, е много обидно и аз бих казал едно нещо: „Огледайте се наоколо, всичко изградено и това, което се строи, го правят тези въпросни хора.“ И не може за това, че има пет или шест зрънца или пет-шест лоши примера, да слагате всички под общ знаменател. Защото във всеки един бизнес има и добри, и лоши примери. Навсякъде има черни овце за съжаление.

С министър Иван Иванов и екипа на МРРБ на Годишния бал на строителя 2025 г.

Понеже няколко пъти стана въпрос – колко е важен екипът? Не само в строителството, разбира се, навсякъде. Но в конкретния случай говорим за успеха на Вашата компания? 

Най-важният. Всичко друго са подробности. Машини, компютри, офиси - всичко това е на втори план. Хората са най-важни. Хората и отношението между тях и симбиозата между стария и можещия и младия, който желае да върви по този път и иска да напредва в правилната посока. Това е най-важното - отношението с хората. Моята канцелария никога не е със затворена врата. Всеки от моите хора може да влезе по какъвто иска въпрос - било паричен, любовен, душевен. За мен всички са ми като деца. Даже те много се шегуват с мен, защото аз така и говоря към тях - „дечица“, и те са моите деца. Аз съм горд с тях. Наистина съм горд. Уникални са.

И в Камарата беше така, всеки можеше да дойде, да влезе, да каже каквото има, да пита нещо.

Опитал съм се да изслушам всеки и да чуя всеки. А пък Камарата ме научи на други работи.

Стигам и до нея всъщност. Няма как да не засегнем и тази част от работата Ви в и за КСБ. Първо за учредяването, след това като председател на Областното представителство в София, после два мандата и половина председател на Управителния съвет. И сега вече като председател на Съвета на настоятелите на Фондация „Български строител“ и почетен председател на Камарата - едно заслужено признание от колегите Ви. Може да се каже, че строителната Ви биография е свързана с браншовата организация. Как оценявате това, което се постигна като изграждане и развитие на Камарата през годините? И както споменахте, на какво Ви научи?

Първо - огромна е разликата между това да работиш в Камарата на строителите и да работиш за собствената си компания или в друга. В собствената ти си началникът – вземаш някакво решение и отговаряш за него и за това дали ще допринесе и ще донесе печалби, или ще доведе до загуби.

В КСБ се наложи да поема мандата на предишния председател, защото отиде на друга работа, и тогава инж. Симеон Пешов, Бог да го прости, един уникален човек, дойде и каза: „Ще се радвам ти да си следващият, защото хората те обичат и те уважават и ще те подкрепят.“ И на мен ми стана много драго. Никога не съм го искал, защото, както казах в началото, аз съм малко „диво магаре“. Мислех си - сега как ще отида там и как ще се справя, защото когато говорим за Камарата, винаги трябва да имаме предвид следното – това е една организация с над 8000 конкуренти. И ти на тези хора трябва на всеки да обърнеш внимание, на всеки да му чуеш болките. И когато има проблеми между членовете вътре, ти трябва да вземеш решение или да вземеш страна, да прецениш какво да направиш. Е, Камарата ме научи на тази толерантност, че в КСБ всичко се решава с общо мнение - било на Управителния съвет, било на Изпълнително бюро, било на ОП-тата. Така че за мен това беше една уникална възможност осем години да видя, че има и друга страна на медала. И съм безкрайно благодарен и щастлив. През тези осем години, знаеш, преминахме през редица предизвикателства – през COVID криза, през такава за цените на материалите, през липса на работа, през какво ли не. Голямата част от хората, които са в Управителния съвет, Изпълнителното бюро и в ОП-тата, са хора, които работят на доброволни начала. Може би не е известно, но хората, които са на тези позиции, работят безвъзмездно. Някой път не се вижда нашата работа, защото тя невинаги има добри резултати. Но си водим битките, без да се отказваме. Ще дам пример с индексацията - проведохме над 140 срещи с кого ли не. И въпреки това нещата все още не са такива, каквито трябва да бъдат, за да е защитен достатъчно добре интересът на бранша. Много неща се направиха през годините - Законът за Камарата, ЦПРС, ОП, дружествата, ЕЦИХ, много са. Ще използвам случая пак да апелирам към всички хора - преди да започнете да строите, влезте в Регистъра на Камарата и вижте кой кой е. Така както си избирате лекар, информирайте се, преди да си изберете строителната фирма, за да не страдате след това от нелегитимни и некоректни изпълнители или бригади от сивия сектор, защото, както казахме, навсякъде ги има, във всеки един бранш.“

Иначе поклон и безкрайни благодарности на всички хора, с които през последните осем години съм работил.

С първия председател на УС на КСБ и първи почетен председател на Камарата инж. Симеон Пешов

Пазите ли си колажите от ОП София и от КСБ?

И двата са ми в кабинета зад мен. За мен отношенията с колегите от Камарата са едно безкрайно удоволствие. Невинаги сме имали добри моменти, невинаги сме се срещали по приятни поводи, но винаги сме намирали път, по който да решаваме проблемите. Да, понякога е много трудно. Много е трудно да отидеш в някое ОП, в което е такава ситуацията, че е забравено от Бога и от политици, от какво ли не, и да отговаряш на неприятните въпроси, в които те са 100% прави, и да не можеш да отговориш защо се случва така с този или с онзи търг, или с тази позиция, или с онази. Но в крайна сметка като си се хванал, ще играеш хорото докрай и ще работиш за тези хора, защото те са те избрали.

С колегите от ОП на КСБ – София

През годините мисля, че няма място и ОП, където да не сте отишли?

Всички тези неща – и срещите с кметове, и събитията, които организирахме заедно с вестника, толкова много неща сме направили. Имало е случаи, в които цели седмици сме пътували. Но за мен това е едно от огромните удоволствия и ще продължа да участвам, докато мога и дишам, ще бъда част от Камарата и с каквото мога ще помагам, ще работя, защото, както казваше инж. Симеон Пешов: „Камарата е кауза. И ако не я приемеш като кауза, по-хубаво не се захващай.“

Инж. Илиян Терзиев и председателят на УС на НСОРБ инж. Даниел Панов подписаха Меморандум за сътрудничество между двете организации

А извън строителството и работата за Камарата на строителите в България какво обича да прави Илиян Терзиев? За тениса и за ските е известно, но кои са другите Ви най-любими неща?

Да си видя семейството, децата и приятелите. Горд съм с моите деца. Едното върви по моя път, второто се развива в друга посока. Аз съм горд с тях и съм страшно щастлив. Безкрайно благодаря на семейството, на приятелите ми и на всички хора, които са постоянно около мен и благодарение на които аз съм това, което съм. Защото ако те не ми пазеха гърба, особено моята съпруга, ако тя не е постоянно зад мен и не ме търпи, защото аз съм труден за изтърпяване, няма как да се случат нещата, колкото и приятно или неприятно да звучи.

Казахте за децата, имате син и дъщеря. Струва ми се, че напоследък прехвърляте май една сериозна част от ангажиментите на фирмата към Терзиев-младши.

Не бих казал, че му прехвърлям. Така се случи. Много хора знаят, че му дойде времето да бъде един от собствениците на фирмата. А иначе той си е подчинен на управителя и в крайна сметка работи като всички други. Той вече има 20 години във фирмата и както аз за моите първи 13 години в ГУСВ минах от първото до последното ниво, той ще си мине по същия начин урока през всички етапи. Казал съм му: „Виж, тате, ти така или иначе винаги ще бъдеш собственик на „АТ Инженеринг 2000“. Дали ще можеш да станеш управител и ще можеш да ръководиш фирмата, е съвсем друго нещо. Това е много различно.“

Какви насоки му давате и какво го съветвате?

Да бъде честен и да обича работата си. И да дава всичко, което е възможно, за нея. Прави ли ги тия три неща, ще успее. Но да не забравя и семейството си. Защото аз, ако трябва да бъда честен, съм най-голям длъжник на семейството ми. Така ми се стекоха обстоятелствата първите години в ГУСВ - излизах в 5:45 и се прибирах в 20:30, когато моите деца спяха. След това дойде времето, в което трябваше да развивам фирмата, и така се оказа, че съпругата ми беше човекът, заедно с моите и нейните родители, които успяха да възпитат и да отгледат децата ми и да бъдат до мен, за да мога да съм това, което съм. Но така е - едно за друго. Не можеш да имаш всичко в тоя живот.

На годишните награди на КРИБ „Мистър и Мисис Икономика“

Каква е рецептата човек да печели толкова лесно приятели, дори когато има някакви сериозни различия в позициите?

Има три неща: усет, такт и уважение. И откровеност. Тези неща, като ги имаш, решават се проблемите. Трябва, когато говориш с един човек, първо да му обясниш какъв е казусът, да кажеш твоята визия, да чуеш неговата. Едно от нещата, които винаги съм спазвал, е да се поставям на мястото на човека, с когото разговарям, и да преценя неговата истина, дали има нещо, което аз не знам, дали просто е преднамерен, или имаме вариант да решим спора. Ако не го решим, просто си говорим и продължаваме напред. Но по принцип в доста от случаите съм намирал общ език. С отношение, коректност, честност. Аз така разбирам нещата.

Имало е случаи, в които отиваме и защитаваме една кауза, която няма вариант да я защитим, защото човекът, който е срещу тебе, не иска да я чуе. Не искам да влизам в конкретика, защото я знаем, но е имало такива случаи. В крайна сметка в последните 36 години сме минали през какво ли не. През какви ли не правителства, през какви ли не ситуации, през какви ли не хубави и добри думи, и лоши думи, от добро отношение и толерантност до пълно отричане на строителната професия. Имаше периоди, в които „строител“ беше едва ли не синоним за бандит, мошеник, некоректен човек и така нататък. За мен не би трябвало да се слагат хората под общ знаменател, да не говорим за цели професии. Трябва да има конкретика: „Ти си това, защото правиш това и то не е правилно.“ Но това не означава, че всички са еднакви.

Този разговор за мен е изключително удоволствие. В края му какво си пожелава инженер Илиян Терзиев на 70-годишния си юбилей?

Само здраве. Нищо друго не искам. Всичко друго си имам. Аз съм богат човек на всичко - на приятели, на отношение, на колеги, на работа. Няма от какво да се оплача. Във връзка с моята годишнина организирах празнично събитие и се наложи да извадя снимки от албума - всички тези срещи - и с бизнеса, и с Камарата, и с моите деца, и с приятели, всяка една снимка ти дава неповторими спомени и усещане. В последните пет дена, докато го правих това нещо, животът ми мина пред очите ми като на бърз каданс. За някои неща ти идва да се разплачеш, за други ти идва да се смееш. Прекрасен живот! Не знам, не мога да кажа нищо. Доволен съм от това, което имам, като семейство и приятели, като успех в живота си. Нямам нещо, от което да не съм доволен. Аз съм един щастлив човек.

Благодаря! Мисля, че това е прекрасен завършек на нашето интервю. Запазвам си правото за интервю и на 100-тната годишнина.

И аз благодаря! С удоволствие! Да сме живи и здрави!