Инж. Партениотис, на 1 май КТ „Подкрепа“ проведе традиционното си празнично шествие и концерт „Рок за труда”. Разкажете ни малко повече за отбелязването на Деня на труда.

КТ „Подкрепа“ отбеляза за 9-а поредна година 1 май – Деня на труда и работническата солидарност. Преди точно 139 г. в Чикаго над 300 хил. души излизат по улиците с основното искане да бъде въведен 8-часов работен ден. Нещо, което сегашните поколения смятат за даденост. Истината е, че 8-часовата смяна, обезщетенията за безработица, пенсиите, условията на труд, работното облекло и личните предпазни средства, всички тези неща са извоювани от работниците и служителите през годините. Предците ни, както и нашето поколение, сме хората, благодарение на които днес разполагаме с тези придобивки. Нека припомня, че през 2017 г. имахме куража да излезем на улицата и да възстановим празника на труда такъв, какъвто той трябва да бъде. Той не е политически, а е ден на работещите хора. Празникът тази година бе предхождан с шествие, което започна от столичния площад „Света Неделя“, премина по булевардите „Витоша“, „Патриарх Евтимий“, ул. „Фритьоф Нансен“ и достигна до сцената за концерта „Рок за труда“, която се намираше зад Национален музей „Земята и хората“. Шествието на КТ „Подкрепа“ на 1 май премина под надслов „Не пипай регулацията на тока за бита!“. Конфедерацията настоява за яснота, прозрачност и за ясен механизъм при определянето на цените на ел. енергията за битовите потребители. В него се включиха няколко детски групи. Първата беше на Духовия оркестър към Първа английска езикова гимназия, който за поредна година ни беше партньор. Имаше и група от Националния дворец на децата, които са бъдещето на цирковото изкуство в страната. Изяви се и танцувалната формация „Памбос“. В самия концерт участие взеха известни български рок групи и изпълнители, сред които бяха Васко Кръпката и „Подуене блус бенд“, „Дуо Валди“, „Спринт“, „Атлас“, „Криза“, „Конкурент“, „Еталон“, „Медикус“, „Хоризонт“, „Дисонанс“, а също така Милена и Мартина и много други. А защо рок и каква е връзката между „Подкрепа“ и рока? Генезисът на КТ „Подкрепа“ е закодиран в определението, дадено от един от доайените на българската журналистика Иван Гарелов, който ни нарече „синдикатът, който донесе свободата“. Действително в основата на нашия съюз стоят свободните, можещите и позитивно настроени трудещи се. Именно тази връзка създава симбиозата между КТ „Подкрепа“ и рока – музиката на свободните хора. Искам да благодаря на всички наши партньори, които подкрепиха празника, сред които естествено е нашият медиен партньор вестник „Строител“. Имаме много добро партньорство със Столичната община, администрацията на район „Триадица“, не на последно място съм благодарен за медийното ни сътрудничеството с трите програми на БНР – „Хоризонт“, „Христо Ботев“ и „София“, с „Метрополитен“ ЕАД и „Столичен електротранспорт“ ЕАД, както и на Университетска Първа МБАЛ София „Св. Йоан Кръстител”, която подсигури екип на Бърза помощ на място при нужда и на „Стоп файер“ ЕООД, които подсигуриха пожарна кола. Всичко бе организирано с изключителна дисциплина и събитията минаха много приятно, вярвам, че всички се забавляваха. Щастлив съм, че сред присъстващите видях доста млади хора. Изпълнителите дадоха всичко от себе си, съобразиха се отлично с графика, с който разполагаха. Нашето основно желание е чрез тази инициатива да дадем добър пример на бъдещите поколения, да им покажем, че е важно да сме добри граждани, с висока култура, да бъдем отговорни хора и да сме трудолюбиви.

Какви са основните предизвикателства и приоритети на КТ „Подкрепа“ в контекста на социално-икономическата обстановка в страната?

Предизвикателствата, пред които е изправена синдикалната организация, не са само наши, а бих казал, че са за цялото българско общество. Живеем в много динамично време. Ако погледнем темите на деня, ще видим, че на първо място се поставят търговските отношения между Съединените американски щати и останалия свят, част от който е Европейският съюз, където е позиционирана България. Те неминуемо ще рефлектират много сериозно върху индустриалните мощностни на всяка една държава. Става дума за мита, които са в изключително високи размери. От друга страна продължава войната в Украйна, която е доста близо до България. Вследствие на нея има пренастройване на търговските и енергийните потоци, което също води до проблеми в икономиката и изправя бизнеса и работещите пред различни предизвикателства. Същевременно Европа като континент има от години казус с демографията. Наблюдава се увеличена продължителност на живота, но отрицателен прираст, защото голяма част от населението е застаряващо. Това поставя на дневен ред въпроса за нуждата от реформи в пенсионната система. Тя трябва да бъде разходно-покривна, т.е. приходите, които се генерират в нея, трябва да бъдат такива, че да могат да покрият разходите. Проблем в България е, че Националният осигурителен институт е натоварен с някои ангажименти, които са социални. Те би трябвало да бъдат ангажимент на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и неговите структури. В този ред на мисли трябва да кажа, че през миналата седмица беше взето конкретно решение на Народното събрание, с което се задължава МТСП в рамките на 6 месеца да изработи т.нар. Пътна карта за реформи в пенсионната система. И тук трябва категорично да заявя, че не може да бъде намерено решение на парче. Важно е да се изготви цялостен пакет от стъпки и мерки, за да може постепенно въпросът с пенсионната система да бъде преодолян. КТ „Подкрепа“ има категорична позиция, че увеличението на пенсионната възраст е една дебела червена линия, която в момента не бива да бъде прекрачвана. Най-малкото, защото понастоящем не сме достигнали баланса между мъжете и жените до 65 г. От друга страна, ако погледнем подрастващото поколение, които завършват средното си образование на 19-20 г., и ако част от тях продължат с висше образование, което означава още 4-5 г., то те ще бъдат на пазара на труда чак на 24-25 г. При една пенсионна възраст 65 г. и изискване за мъжете 40 г. осигурителен стаж и 37 при жените това означава, че тези хора през времето, след като завършат, не трябва да имат ден, в който да не са осигурени. Ако трябва да бъдем обективни, това е мисия невъзможна. Тези хора, дори при сегашната пенсионна възраст, при всички положения ще се наложи да работят повече от 65 г. Така че вдигането на пенсионната възраст само по себе си не е решение на проблема. Увеличаването на осигурителната ставка също е въпрос на сериозен дебат. Вдигането й ще натовари както бизнеса, така и работещите. В този смисъл едно от решенията е политиката по доходите. За да имаме повече средства в осигурителната система, би трябвало да имаме по-висока база, върху която да се начисляват тези осигуровки. Доходите пък са свързани с конкурентоспособността на нашата икономика. Ако ние не произвеждаме с по-висок коефициент на полезно действие и не сме конкурентоспособни спрямо останалите, няма как да се случат нещата. Необходими са инвестиции и добър бизнес план от страна на бизнеса, за да направим така, че българите да са по-щастливи и добре социално осигурени. Така ще провокираме и нашите сънародници, които напуснаха държавата, да се върнат обратно. Това може да се случи само ако ние направим България по-добро място за живеене.

Като вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ и председател на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ - „Подкрепа“ какви краткосрочни цели си поставяте до края на годината? Кои са ключовите теми, които ще бъдат във фокуса на синдикалната дейност през 2025 г.?

Хубавото е, че Федерацията има изключително отговорни социални партньори в лицето както на нашите колеги от Конфедерацията на независимите синдикати в България, така и на работодателските организации, с които ние си сътрудничим, сред които е Камарата на строителите в България (КСБ). Ние успяхме традиционно да намерим баланса на интересите, реализиран чрез колективното трудово договаряне. Към днешна дата имаме действащ отраслов договор за строителната индустрия, който подписахме през декември 2024 г. с КСБ, а през януари бе сключен новият Браншов колективен трудов договор за отрасъл „ВиК”. Преди няколко дни се договорихме и с колегите от Българска браншова камара „Пътища“. Отрасловият и браншовите договори са минимални и задължителни за съответните отрасъл и браншове, а от там нататък фирмените договори могат или да защитят нивата, които са в тях или в някои елементи дори да надградят. Заради това ние ще поддържаме контакт със синдикалните ни организации в страната, за да върви гладко този процес и да бъдат защитени интересите на работещите във фирмите. Освен това ни предстои изпълнението на няколко европейски проекта. В един от тях дори имахме куража да бъдем водеща организация. За първи път правим такъв и за системата на ВиК, като партньори са ни организации от Италия, Малта и Северна Македония. С КСБ участваме в два европейски проекта. Единият е Post-meet. Той има за цел да насърчи осведомеността относно приложимите правила за командироване в строителния сектор. Също така си сътрудничим по TANSIRC II, като неговата цел е да възстанови и насърчи индустриалните отношения в строителната индустрия в страните от Централна и Източна Европа. Имаме желанието да подготвим проект, който да е свързан с повишаване на ефективността на социалния диалог в рамките на строителството. Разбира се, ще поканим нашите работодателски партньори. Ще се опитаме да включим към него и колеги от Европа.

Новите технологии, включително изкуственият интелект (ИИ), дигитализацията, автоматизацията и внедряването на устойчиви строителни решения, навлизат все по-широко в сектора. Как според Вас тези промени ще повлияят на пазара на труда в строителната индустрия? Какви ще са предизвикателствата и как синдикатите могат да подкрепят работещите в процеса на адаптация към новите изисквания?

Това е тема, която засяга не само синдикатите и не само строителството. Тя поставя въпроси пред всички сфери и пред всички нас като хора. Живеем във време, в което ИИ все повече навлиза във всички отрасли, въвеждат се нови технологии, материали и суровини. Всичко това води до нуждата от повишаване на квалификацията на работещите. Изчезват традиционни професии, защото се заменят от технологии, например при зидането и измазването все по-често се ползват машини вместо хора. Всичко това означава, че хората, които се занимават с тези работи, трябва да придобият нови квалификации. В същото време развитието на технологиите води до възникването и на нови професии, което на свой ред води до нуждата от създаване на нови учебни планове. Съответно трябва да се преразгледа както образователната система, така и обучителната система т.е. подходът в работата на центровете за професионално обучение. Министерството на образованието и науката трябва да обърне много сериозно внимание на всички тези процеси, за да сме подготвени за идните години. Ние, синдикатите и работодателите, усещаме ритъма на предизвикателствата, които настъпват в икономиката, и още отсега повдигаме въпроса за необходимостта съответните държавни институции да направят необходимите промени в учебните планове. Иначе образованието и обучението ще вървят след развитието на бизнеса. Много от компаниите имат визия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Те отлично знаят от какви работници ще имат нужда. На база на тази визия ние може да изискваме промяна в учебните планове за образование и обучение на подрастващото поколение. Не трябва да се произвеждат кадри само за един сектор, а да се неглижира друг. Важно е да се следи къде най-бързо се случват промените и има най-голяма автоматизация. След един правилен анализ може много точно да се направи план, който да бъде следван от всички, и така и бизнесът, и работниците ще са доволни. Ние сега все си говорим, че имаме недостиг на работна сила и ще вкарваме служители от трети страни. Но едва ли някой смята, че тези хора, които ще дойдат, ще бъдат по-образовани от българските работници. И един от проблемите с тях ще бъде езиковото им обучение на български, както и легализирането на техните документи за професионална квалификация. Напълно е възможно те да трябва да бъдат допълнително професионално дообучени. Още преди години бях на посещение в един завод за стъкло в България. Стъклопроизводството е непрекъсваем процес, който собствениците на фабриката напълно бяха автоматизирали. Говорим за огромни машини, които се управляват от един или двама души. Единственият ръчен труд бе за опаковане на кашоните на продукцията. Тоест новите технологии вече са навлезли активно в някои браншове и остават броени години, докато това се случи при всички. Промените със сигурност предстоят. Участвал съм на множество международни форуми, където все по-често се обсъждат предизвикателствата, които изкуственият интелект ще донесе. Със сигурност ще се наложи например да се направи промяна на работното време, защото на машините не им е необходима почивка, но при хората можем да говорим вече за четиридневни работни седмици или намаляване на работния ден на 6 часа, или на 4 часа. Една такава политика обаче трябва да бъде лимитирана, трябва да има правила, за да се гледа интересът и на работодателите, и на работниците. Важен е въпросът и какво правим с работниците, които са с ниска квалификация, те също трябва да имат шанс. Нужно е да се помисли и за тях. Дебатът как точно да се случат нещата няма да е лесен. Както казах в началото, въпросът как ще се справим с това предизвикателство е не само към синдикатите, но и към цялото общество. Всяка една отделна държава трябва да има свой поглед по темата, защото в един момент ще имаме хора, които пазарът на труда няма да може да наеме. Трябва по някакъв начин да бъдат подсигурени базисни социални нива, за да могат тези хора да бъдат ангажирани по някакъв начин. Хубаво е, че все повече академичните среди се занимават с темата и се опитват да намерят решение. Важно е да се създаде пакет от мерки, който да отговори на всички тези предизвикателства. На дневен ред стои и въпросът за необходимостта от енергийна свързаност в Европа. Всички видяхме какво се случи в Испания и Португалия, където хората нямаха няколко дни електричество. Важно да се помисли и по това направление, защото темата е от изключително голяма важност. В ерата на новите технологии се случи така, че хората нямаха информация какво точно става, някои са си мислели, че започва трета световна война. Така че не трябва да се разчита изцяло на дигитализацията, а трябва да има плавен преход, който позволява да се решават казуси и по-сериозни проблеми.

От гледна точка на синдикатите какво е състоянието на строителния сектор в страната към момента? С какви предизвикателства ще се сблъсква браншът през настоящата година и какви са перспективите за развитие?

Както казах по-рано, нещата са свързани с промяната на изискванията за квалификация и преквалификация, свързани с петата индустриална революция. Това е въпрос, на който ние час по-скоро трябва да намерим отговор заедно с работодателите и да представим решения. Важно е да се създават кадри, които тепърва ще ни бъдат необходими. 

Вече стартира програмата за енергийна ефективност. Очаква се да продължи и Инвестиционната програма за общински проекти от държавния бюджет. Какво според Вас би могло да бъде проблем, който да попречи на реалното изпълнение и на двете програми? Имате ли някакво опасение, че ще загубим средства?

Самата програма за саниране е изключително добро начинание. Реално погледнато, това е една стъпка на държавата, свързана с повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд, който е наличен. По този начин ние ще направим нашите сгради много по-енергоспестяващи и комфортни. Според мен е възможно да има предизвикателство със самото планиране на това колко обекта ще бъдат санирани и финансирането, което е заложено. Живеем в динамична среда и цените на материалите и труда се променят. Ако не са предвидени достатъчно средства, това със сигурност ще окаже влияние на обема на реализацията. Програмата е с определен финансов ресурс и при повишаване на цените на услугите, на труда, на материалите, което е динамичен процес, е възможно да се стигне до редуциране на броя сгради. Друг казус ще бъде и капацитетът на отделните общини. Говоря за административния им капацитет и доколко те са готови да организират, реализират и контролират процеса по саниране. Само преди дни видяхме, че редица местни власти не са готови да използват системата за ранно известяване в случаи на опасни събития - BG-ALERT. Оказа се, че много от общините нямат обучени хора да работят със софтуера и няма свързаност между институциите.

ВиК секторът също остава голямо предизвикателство. Беше обявено стартирането на 7 големи проекта чрез „Български ВиК холдинг“ EАД, които трябва да модернизират ВиК инфраструктура в страната. Какво е Вашето мнение относно реализацията им? И като цяло какво трябва да се направи, за да имаме реална промяна в сектора, при условие, че се знае, че са нужни милиарди инвестиции?

Преди около 12-13 години, когато беше разработена Националната стратегия за развитие на ВиК сектора, беше отчетено, че основният проблем е свързан с високия процент на загубите. Тогава стана ясно, че за пълната рехабилитация на системата ще са необходими около 12-13 млрд. лв. В рамките на Оперативна програма „Околна среда“ бяха осигурени 2,5 млрд. лв. от ЕС. За да бъде успешно усвояването на средствата, всеки ВиК оператор трябваше да участва със съфинансиране от около 20%. Реално погледнато, тези суми покриват едва 1/5 от нуждите на сектора. Същевременно има изисквания, които ги налагат определени директиви на Европейския съюз, свързани с екологията. Става дума за изграждането на пречиствателни станции за отпадъчни води. Ние сме длъжни да изграждаме такива съоръжения. За съжаление много от ВиК операторите нямат необходимия ресурс те да реализират подобни проекти. В този смисъл това трябва да бъде държавен и общински ангажимент. През 2020 г. ЕС излезе с директива, в която се изисква да се покачи качеството на питейната вода в Европа, което означава по-високи стандарти на лабораториите на отделните ВиК оператори, за да могат да следят необходимите показатели. Оказа се, че тези лаборатории не разполагат със съответния капацитет към момента за тези нови изследвания. Респективно миналата година беше прието да се повиши изискването към съществуващите пречиствателни станции за отпадъчни води, в които да се изгради т.нар. четвъртинно стъпало. Това също е свързано с инвестиции. Необходимо е да има предвидени пари за тези подобрения. Това са въпроси, които аз ще поставя пред министрите на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите – Иван Иванов и Манол Генов. Необходимо е да се проведе дебат, в който да участват не само синдикатите, но и Българската асоциация по водите, Съюзът на ВиК операторите, както и академичната общност в лицето на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Трябва да се изготви нова стратегия за развитие на ВиК сектора в следващите 15-20 години. Нека да не се лъжем - цената на водната услуга включва три компонента – водоснабдяване, отвеждане и пречистване. Когато имаме завишени изисквания към качеството на питейната вода и на пречистването на отпадните води, това неминуемо ще доведе до корекция в цената за водоснабдяване и за пречистване. Като синдикат ние отчитаме и изоставане в заплащането на труда на заетите във ВиК сектора спрямо останалите отрасли на икономиката. Възнагражденията са с около 10-15% по-ниски от средните за страната. Затова ще настояваме в следващите бизнес планове да бъде предвиден ръст на фонд „Работна заплата“ в сектора. Това е необходимо, за да защитим интересите на работещите, да задържим квалифицираните кадри и да направим ВиК сектора по-привлекателен за работната сила.

В края на март вестник „Строител“ стартира подкаст „Код Строител“, който вече има над 80 000 гледания. Използваме случая да Ви поканим да бъдете наш гост. Какво е Вашето мнение за тази инициатива и как според Вас подобен формат може да допринесе за по-доброто разбиране и популяризиране на темите, свързани със строителния сектор и труда в България?

Първо поздравления за новата инициатива, защото по този начин Вие влизате в актуалния ритъм на комуникациите. Това е един допълнителен канал, освен печатния вестник, сайта и интернет присъствието. Говорим за надграждане в рамките на комуникацията и съответно популяризиране на строителния бранш, достиженията, които той има, и предизвикателствата, които следват. Благодаря за поканата. За мен ще бъде удоволствие да бъда гост в някой от следващите епизоди на подкаста. Поздравления и за това, че имате над 80 000 гледания. Сигурен съм, че този брой ще се увеличава, най-малкото защото заетите в строителството са поне два пъти повече. Желая Ви успех!