Инж. Качамаков, добре дошли в „Код Строител“. Да започнем първо от актуалните теми за КСБ в момента? Какво е в дневния ред на Камарата?

Дневният ред на Камарата на строителите в България в последните години се концентрира около няколко ключови теми. Основната, която касае всеки от нашите членове, е разплащането на обектите, финансирането на обектите и ритмичността, с която възложителите възлагат поръчки, защото в последно време страдаме от недостатъчно ритмични поръчки и недофинансиране, което се отразява на бранша.

Втората тема, която все повече набира скорост, е проблемът с кадрите, който е не само в строителството, а навсякъде. Опитваме се да подпомагаме нашите членове, но процедурите за внос на работна ръка са доста тежки, с неясен резултат някой път, а хора ни трябват.

И третата тема е цифровата трансформация на сектора, нещо което в световен мащаб се движи с бързи темпове. За съжаление ние не сме достатъчно напреднали все още, но това е нещо, което няма как да го избегнем, то рано или късно ще се случи и е по-добре да сме подготвени.

Това са трите основни теми, които бих маркирал, не че няма и други политики и цели, които Камарата си е поставила, но за мен това са приоритетните, около които животът на Камарата се движи.

Кои са основните направления, в които Вие сте насочили усилията си като зам.-председател на УС и председател на ОП София? Знаем, че едно от тях е въвеждането на правилата на FIDIC за строителните договори. По Ваша инициатива Камарата подкрепи превода на Зелената книга на FIDIC. Защо това е важно, какви ще са основните ползи за строители и възложители?

FIDIC е международно признат стандарт в договорните отношения. Защо се насочихме към него? Може би заради проблемите, които браншът има със законите – ЗУТ, ЗОП, проблемите, които имаме в отношенията между участниците в строителния процес: възложители – проектанти – строители - надзорници. Много често има едно размиване на отговорност между тези участници и ние като строители в повечето случаи понасяме негативите, тъй като сме в края на веригата, когато изпълняваме нашите дейности, те са най-видими и киселите плодове са за нас.

FIDIC е може би изходът от тази ситуация, защото той доста сериозно регламентира отговорностите и отношенията, правата и задълженията на всички страни в строително-инвестиционния процес. Сега единият от проблемите, с който ние се сблъскваме, е, че в обществените поръчки, които се възлагат, много често задълженията в прерогативите на възложителя не се изпълняват така, както би трябвало, дори се прехвърлят на изпълнителя. Това създава проблеми в изпълнението и е една от причините, поради която искаме да въведем ред. И в момента законът позволява на възложителите при желание да могат да използват книгите на FIDIC. За хората, които не са запознати, FIDIC е система, която има различни цветове книги. Всяка от тях е насочена към определен тип строителство. В България те са познати отдавна, особено Червената и Жълтата книга, които са съответно за чисто строителство и т.нар. инженеринг и се използват от години. За съжаление обаче в повечето случаи в един орязан вариант, който ние сме кръстили FIDIC BG, в който правата на строителите са ограничени и са им прехвърлени рисковете. А за да може да работи тази система, тя трябва да бъде равнопоставена - и двете страни да имат и права, и задължения и всеки да изпълнява това, за което се е ангажирал.

Такава промяна, като въвеждането на правилата на FIDIC за договорите за строителство, разбира се, е свързана с изменения в ЗОП. На нас ни е ясно, че процесът няма да бъде бърз. Но резултатите ще бъдат от полза за всички. Неслучайно Камарата преведе и предлага използването на Зелената книга. Договорите по FIDIC са доста тежки за администриране както за строителите, така и за възложителите. Знаем, че администрацията също изпитва глад за кадри, положението не е много по-различно, отколкото при нас, и поради тази причина търсим начин да не усложняваме процеса, а по-скоро да се опитаме да го облекчим. Зелената книга е много по-опростена, с по-леки процедури и по-лесна за администриране, дори за малки фирми. В КСБ участват над 96-97% малки и средни фирми, които в много от случаите не разполагат с висококвалифициран инженерен състав, който и да е специализиран във воденето на кореспонденция по нормите на FIDIC. Считаме, че с прилагането на Зелената книга ще може да подпомогнем и облекчим този процес. Тя вече е на пазара. Зелената книга дава една добра основа и амбицията ни е да бъде припозната не само от нас като строители, но и от възложителите. И да започне да се използва, защото съм абсолютно сигурен, че като се реализират няколко обекта и има резултат от това как работи, тогава ще има желание и във възложителите да минат към тази световна форма за стандарт в договорните отношения.

За прилагането на договорите по FIDIC са нужни подготвени кадри сред възложителите и сред изпълнителите. Предвиждате ли специализирани обучения?

Да, ще има нужда. Това е специализирана материя и колкото и тя да е опростена, не може без определени умения и познаване на текстовете. ОП на КСБ - София, традиционно всяка година организира по няколко семинара по определени теми, включително и обучения, като в последните години се опитваме да популяризираме FIDIC като система за договорни отношения. На семинарите освен членове на КСБ каним и представители на институциите. В този процес, ако участва само едната страна - строителите, той няма да работи. Той трябва да бъде двустранен – възложителите също е необходимо да направят усилия в тази посока. И понеже КСБ е стартирала тези обучения, ние ще поканим колкото може повече представители на институциите.

Това всъщност е акредитирано обучение, което завършва със сертификат, а не просто семинар?

Да, точно така. Лекторите са с нужната компетенция и в края на обучението всеки един участник ще получи сертификат, който ще бъде на негово име и който ще му позволи в бъдеще да може да администрира договори по Зелената книга на FIDIC. Правили сме такива обучения и за Жълтата, и за Червената книга, които са за по-големи проекти, като по същия начин участниците получават и международно признат сертификат.

Те ще бъдат запознати и как точно се води документацията по FIDIC, за да може в работата им нещата да се движат нормално и проблемите да бъдат минимизирани. Може би малко неблагодарно и немного приятно е това писане на писма, но както се казва, написаното остава, проблеми, които не са решени, веднага се виждат, а също и чия е отговорността. Надяваме се така да внесем ред в строителния процес. В цял свят се използват договорите на FIDIC. Световната банка, която е една от най-големите финансиращи институции, не финансира проекти, ако те не са обявени и не се изпълняват по условията на FIDIC. Това е нещо показателно, защото реално погледнато, те са преценили, че тази система е достатъчно надеждна, защитава и двете страни, регламентира ясно правата и задълженията им. Тя работи и в полза на обществения интерес, защото банката финансира и държавни, и други институции с паричен ресурс, който бива запазен максимално, ако се спазват тези условия на FIDIC. Опитваме се да приложим световно признати строителни практики и при нас.

Договорите ще гарантират еднакво добре и ще защитават еднакво добре правата и на изпълнителя, и на възложителя?

Точно така, ако не бъде FIDIC BG, ако не бъдат осакатени договорите, ако бъдат приложени в целостта, в която са замислени, те ще подпомогнат и ще внесат спокойствие между участниците в целия строителен процес.

Сега остава съответните институции да проявят разбиране и да се направи една промяна в ЗОП, с която ползването на правилата на FIDIC да бъде включено като изискване за строителните договори.

Много се надяваме институциите да припознаят това предложение. Като първа стъпка трябва да се приложи и да бъде доказан ефектът от тези договори. Като втора - през промяна в закона ние считаме, че най-добрият вариант би било да стане норма договорите по FIDIC да бъдат използвани за всякакъв вид строителство. Давам пример отново със Зелената книга, която е най-опростената, тя по дефиниция е за договори до 5 млн. долара. За българския пазар 80-90% от всички обществени поръчки, които се обявяват, влизат в тази норма. Книгата е лесна за прилагане. Нищо не пречи да бъде заложено в закона обществените поръчки да се изпълняват, като се спазват правилата на Зелен, Жълт, Червен, FIDIC, какъвто възложителят прецени. Нашата амбиция е нормативната база да се промени, да може да помогнем на институциите, да помогнем и на нашите членове, да може да имаме европейско и световно ниво на комуникация в строителството.

Да допълня, че в тези договори има процедури почти за всичко. Включително има и стъпки при решаване на спорове. За евентуални проблеми не се ходи веднага на съд, а се дава възможност първоначално чрез медиация между страните да се реши въпросът вътрешно. Това спестява време и пари, защото всички знаем, че един съдебен процес не е никак евтин, нито пък е бърз. Хората по света чрез тези договори се опитват да си оптимизират разходите - и възложителите, и изпълнителите. Когато има нещо, което би могло да бъде решено дори при различни мнения чрез арбитър, който да бъде приет и посочен от страните, или пък арбитрите са трима - има различни схеми в тази част, това решава много проблеми и спестява много пари.

Другото основно направление, в което работите, е недостигът на работна ръка в строителния сектор. Проблемът е за цялата страна, но е и европейски. Какви мерки предприема КСБ? Какви са възможностите за привличане на работници от чужбина? Какви са пречките?

В последните години все повече и повече колеги се обръщат към трети страни, т.е. извън ЕС, с желание да внасят работна сила от там. Вече не са единични случаите, когато на строителни обекти се виждат хора от Узбекистан, Непал, Пакистан, Молдова и други държави. Може би и от Виетнам ще имаме скоро. Това е един процес, който започна, защото нашите работници, които са доста добре обучени и ние инвестирахме много в тях, потърсиха своята реализация на Запад поради плюсовете на ЕС за свободно придвижване. Стандартът там е по-висок и те могат да получат доста по-добро възнаграждение за своя труд. Това обезкръвява нашата система от подготвени кадри и ние сме длъжни да се обърнем на Изток и още по на Изток, за да може да попълним тези липси. КСБ участва в този процес дотолкова, доколкото доста голяма част от нашите членове споделят проблемите, които срещат при наемане и осигуряване на работни визи на тези работници. Процесът е доста дълъг. Административно може би не е много сложен, но част от институциите нямат необходимия ресурс да обработват достатъчно бързо документацията. И за един работник от момента, в който е одобрен, до момента, в който реално може да стъпи на обекта, са необходими 6-7 месеца.

Това е един цял строителен сезон.

Не само цял сезон. Ако търсим работници за определен обект, за този период той може и да приключи. Това, което се опитваме да направим, е да провеждаме срещи с институциите, за да може тези срокове да стават по-адекватни, по-кратки. Международният опит, включително в ЕС, е доста разнороден, но много по-бърз. Примерно един такъв процес в Румъния е в рамките на месец. Това е нормален срок. Месец всеки би издържал, но 6 месеца вече е прекалено. Бавните бюрократични процедури са сред от основните проблеми, които имаме в България по отношение на вноса на работна ръка.

Освен срещи с институциите КСБ също комуникира директно с представители на някои други държави. Например скоро организирахме среща с представители на Узбекистан на тяхното социално министерство. Разглеждаме и хипотезата, при която едни хора могат да дойдат, да започнат работа, но да не покажат качествата, които ние очакваме. Съответно би трябвало да може да се прави замяна с по-подходящи кадри, които притежават исканите качества. Това също е време, това също е ресурс. Ние се опитваме да подредим този процес. Когато има такива проблеми, те да бъдат решавани своевременно. Така че работи се в тази посока. Това е един от приоритетите, които са заложени в политиките на КСБ. За съжаление проблемът с кадрите най-вероятно ще се задълбочава. Много ни се иска, но това е свързано с финанси и повишаване на стандарта в България, с повишаване на цените в строителството, чрез което да се стигне до повишаване на заплатите, ние да се опитаме да върнем нашите сънародници, които работят в Италия, Испания, Германия и други страни от ЕС. Аз съм сигурен, че ако ние предложим дори и близка до заплатата, която те получават там, те биха се върнали, защото техните семейства са тук. Няма нищо по-хубаво от дома.

Точно така е, наистина. Дано да се намерят такива механизми за връщане на повече българи, които сега работят в чужбина. Това са две от възможностите за кадрите - да привличаме от други страни и да върнем тези, които са извън страната. Друга възможност е да си ги подготвим сами. Каква роля играят образованието и професионалната подготовка за решаване на проблема? Какви са инициативите на КСБ в тази насока? Как може да помогне държавата?

Образованието е всичко. Това е може би най-същественият момент при изграждането на един специалист. Той просто трябва да получи добро образование. В България за съжаление в последните години ние не подходихме достатъчно сериозно към запазването на чисто специализираните техникуми, които преди даваха едно голямо количество технически ръководители, т.е. строителни техници. Това е основата на строителния процес. Строителният техник е изключително важна фигура в строителния процес.

Неслучайно КСБ обяви 2025 г. за Година на строителния техник именно като жест към труда на тези важни за всеки един обект специалисти.

Така е. Ще отнеме доста време, докато ние възстановим тези щети. Но така или иначе КСБ прави всичко възможно да спомага, да предлага на институциите, на МОН варианти и начини, по които да увеличим броя на тези момчета и момичета, които са избрали своя път в строителството. Много се надявам да има съвсем скоро увеличаване на бройките на учещите в строителните гимназии. Да може да достигнем до някакво, дори и близко до това, което беше в миналото, ниво на тези хора. Защото те наистина са основата. През строителния техник минават 80-90% от строителството. И той е отговорен за него. Това са най-важните хора на обекта.

Също така ние се опитваме като Камара да допринасяме за повишаването на квалификацията на работниците. В КСБ има дъщерно дружество – „Строителна квалификация“ ЕАД. Основната му цел е да подпомага повишаването на квалификацията на нашите кадри. Когато видим потенциал, лоялност, желание за работа - ние се опитваме да записваме хората на курсове. Тези курсове могат да бъдат и за строителен техник. Повишаването на квалификацията е приоритет за Камарата. В последните години „Строителна квалификация“ ЕАД обучава все повече хора. Това означава, че има интерес от страна на самите фирми, които пращат техни кадри за повишаване на квалификацията. Много се надявам да има и външни хора, които да имат желание да се развиват в строителството.

Дигитализацията е сред приоритетите на КСБ и друго направление, в което работите от много време. Как може КСБ да помогне на бранша в това отношение и по-специално на малките и средните фирми, които нямат достатъчен ресурс за една такава сериозна трансформация?

Дигитализацията е един процес, който върви в последните години. Развива се, бих казал, лавинообразно. Има много ползи от цифровата трансформация на сектора. Аз бих разделил дигитализацията в две направления. Едното е дигитализиране на строително-инвестиционния процес като документи. За нас е много важно и като инвеститори, и като строители да можем да получаваме дигитални услуги от институциите. А не както е сега - налага се да отидем в някоя институция и когато искаме да получим дадена услуга, започва едно носене на листи, едно снимане на формуляри, даване на едни и същи документи в 7 институции, които би трябвало да могат да си ги разменят онлайн. Това е единият аспект на дигитализирането на сектора. Вторият аспект, който считам, че дори е по-важен, е изграждането на т.нар. BIM среда. Това е качването в цифрова среда на абсолютно всичко, свързано с даден проект. И не е 3D модел, както много хора си мислят. Тук говорим за цифровизация на процеса. Това ще бъде изключително полезно, когато вече заработи и бъде приложено за дефинирането на отговорностите на участниците в процеса. Много често ние имаме проблеми, които някой път се дължат на лоши или непълни проекти, или на неправилно зададени задания от инвеститора. Когато всичко това се дигитализира, всеки един процес бива записван, много лесно би могло да се върне назад, да се дефинира проблемът и да бъде уточнено кой носи отговорността за него и кой ще плати. По този начин, когато проектите биват направени в BIM среда, в дигитален вид, една голяма част от проблемите, които биха възникнали в процеса на строителство, се виждат още при самото сглобяване на отделните части на проекта. Съответно могат да бъдат отстранени още тогава. Това спестява време и пари. Другото, което е важно и много хора не се замислят, включително и възложители, е, че животът на един инвестиционен проект не е само в неговото възлагане, проектиране и строителство. След като обектът бъде направен и въведен в експлоатация, той има своите нужди да бъде поддържан. Пример са пътищата. Много се говори за пътищата, състоянието им е изключително актуално в момента. Но един път не завършва, като положиш асфалта и след това нещата да се оставят на произвола на съдбата. В един правилно развит проект, който е качен в BIM среда, се разглежда животът на обекта до неговия край, т.е. до неговото рециклиране, разрушаване или друго. Неслучайно го казвам, защото много често на разговори с институциите се опитваме да поставим този въпрос. Ако пак погледнем случая с пътищата - ясно е, че един път, когато бъде въведен в експлоатация, има стандарт за това и на определено време той трябва да бъде обновен. Износващият пласт асфалт трябва да се смени и да се положи нов. Това са неща, които на практика струват пари. Когато това нещо бъде въведено, един възложител ще знае не само колко пари да осигури за строителство, но и колко пари след това да осигури за поддръжката на обекта. Това е изключително важно. На Запад от години работи тази система и поради тази причина виждаме разликата. Всеки от нас пътува в чужбина и вижда какво става, когато излезе от границите на България. Дигитализацията е един процес, който за мен е необратим. Рано или късно ще навлезе и в България. Колкото по-бързо го разберем, осъзнаем и се подготвим, ще ни бъде по-лесно. В тази връзка КСБ създаде преди две години ЕЦИХ в сектор „Строителство“. Това е проект, в който КСБ има лидерска роля, но той включва много други институции, училища, висши училища, фирми. ЕЦИХ провежда сериозен набор от курсове, свързани с цифровата трансформация и дигитализация на сектора.

Вие имате много голям опит в международните строителни организации – и в Европейската федерация на строителната индустрия, и в Асоциацията на международните контрактори. Какви са проблемите, които вълнуват към днешна дата строителният сектор на европейско и на международно ниво?

Нека да започна с европейското, защото световното след последните промени и избори в САЩ може би има други притеснения. На европейско ниво една от основните грижи е финансирането. Както и при нас, за всички колеги е важно да има съответно добро финансиране, за да може строителството да върви. Разбира се, войната в Украйна нанесе отпечатък и се виждат проблеми, които има и в Западна Европа в момента. Не бих го нарекъл стагнация, но да кажем, скърца браншът. Един от сериозните проблеми за големите европейски компании е нелоялната конкуренция и намесата на китайски компании, които ползват държавна помощ. Това е един от проблемите, за които са обединени голяма част от европейските компании. Във FIEC, която е шапката на всички строителни камари в Европа, има една работна група с доста голям приоритет. Тя разглежда точно такъв тип обекти, които са с нелоялна конкуренция, основно говоря за китайски компании. Като цяло проблемите в Европа не са много по-различни от тези, които имаме при нас. Може би донякъде при тях нещата са малко по-подредени. Всичко, за което стана въпрос, при тях е по-лесно – има правила, възлагането е по-лесно, законите им може би са по-добри. Не казвам, че са перфектни. Смятам, че на всички страни в Европа проблемите ни са много сходни.

Инж. Качамаков, много са темите, по които можем да говорим. Запазвам си тази за дейността на ОП на КСБ – София, за отделен подкаст. Вие сте сред първите гости на „Код Строител“. Какво е мнението Ви за проекта и имате ли някакви препоръки?

Страхотен старт! Надявам се да продължавате все така успешно. Препоръки към момента нямам, считам, че това е една изключително добра инициатива. Участвал съм в нея и като член на Съвета на директорите на в. „Строител“, обсъждали сме, че ще бъде много полезна. Считам, че темите, които се подбират, са актуални и се харесват. В крайна сметка най-важно е да се предизвиква интерес и той да се задържа.

Правим този разговор в навечерието на Великден. Какво ще пожелаете на Вашите колеги, на зрителите на подкаста и на читателите на в. „Строител“?

Първо бих им пожелал здраве. Това е най-важното. Великден е много светъл празник, пожелавам им да прекарат едни страхотни дни със своите семейства и близки, да си починат и да се подготвят за строителния сезон, който вече набира скорост. Много се надявам тази година да имаме възможност и финансиране от държавата и инвеститори, за да може да работим спокойно. Късмет и успехи на всички, които ни гледат, слушат и на всички колеги!