Инж. Тренев, в края на май ръководствата на „Софийска вода“ и на КСБ проведоха работна среща с участието на представители на Столичната община (СО). В. „Строител“ бе медиен партньор на инициативата. В рамките й бяха дискутирани проблеми, с които се сблъсква всяка от страните. Според Вас какви са работещите решения на поставените въпроси?

Именно за да намираме решения на трудностите, провеждаме срещи в подобни формати. На първо място целта е постигане на осъзнатост за отговорностите на всяка една от заинтересованите страни. В България доста често се правят опити да се прехвърлят отговорностите на друг, но има нормативна уредба, която урежда това. Срещите, които организираме, КСБ също има инициативи в тази посока, са свързани с това да се постигне яснота кой къде стои в строително-инвестиционния процес, какви отговорности има и съответно да поема ангажимент за изпълнението им. На работната среща колегите от СО в лицето на вр.и.д. главен архитект на София Боян Недев декларираха тази осъзнатост. Поеха се определени ангажименти, като част от тях вече са изпълнени.

По време на срещата през май председателят на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи инж. Георги Шопов направи предложение да се създаде Съвет за развитие на инфраструктурата на София. В него да участват представители на СО, КСБ, НАСП, КИИП, които да разглеждат актуалните проблеми. Не сме се отказали от тази идея и ще съдействаме максимално за сформирането на подобен орган, защото той ще има ключово значение за това дейностите, свързани с разработването на териториите на СО, да се случват по най-добрия начин.

Проведоха се последващи работни срещи между представители на „Софийска вода“ АД и на общината в лицето на Направление „Архитектура и градоустройство“ и зам.-кмета на София по „Градско планиране и развитие“ арх. Любо Георгиев, включително и с неговия екип. На тях работим активно по една наболяла тема, свързана с ползването на вода за противопожарни нужди. Моя мечта от много години е да провеждаме регулярни срещи в подобен формат.

Навлизаме в активния строителен сезон. Бихте ли разказали за инвестиционната програма на дружеството? Какви проекти са заложени за 2026 г.?

При дейността на „Софийска вода“ АД не може да се каже, че има активен или неактивен строителен сезон. Ние работим през цялата година, като лятото е най-интензивният период за изпълнение на проекти. Следваме стриктно инвестиционната си програма, одобрена в бизнес плана на дружеството. Планираните инвестиции във ВиК инфраструктурата на София  за 2026 г. са на стойност между 15 и 17 млн. евро.

През 2026 г. започна изграждане на главен водопроводен клон по ул. „Васил Стефанов“ в кв. „Манастирски ливади – изток“. Продължава и работата по довеждащия водопровод до резервоар „Кокаляне”, който ще захранва с. Кокаляне и част от с. Панчарево с вода от яз. „Бели Искър“. Стартираме също проекта за повторно използване на избистрените технологични води на ПСПВ „Бистрица“. Предстоят и СМР по помпена станция в кв. „Владая“  и тласкател след одобрение на работния проект.

Повечето от обектите, които реализираме, са с оглед овладяването на проблемите, свързани със загубата на вода. Значителна част от инвестициите ни са насочени именно в това направление.

Паралелно с това тази година започна разширението на канализационната мрежа в кв. „Горубляне“  – преходен обект, чието изпълнение ще продължи и през 2027 г. Този проект е част от списъка, който компанията изпълнява по Четвъртото допълнително споразумение към концесионния договор. С неговото подписване „Софийска вода“ АД пое ангажимента за допълнителни инвестиции в размер на около 5,5 млн. евро годишно и те ще бъдат насочвани изключително в реконструкция и изграждане на нова канализационна мрежа и съпътстващи водопроводи. Първите обекти, включени в този списък и които бяха одобрени от Столичния общински съвет, са 13. С решение на СОС бяха добавени още 17. Голяма част от тях имат проектна готовност, някои още нямат издадени разрешения за строеж, затова работим по тези, които разполагат с разрешения за строеж. Като част от списъка с одобрени проекти тази година довършваме строителните дейности по изграждане на два канализационни клона в кв. „Малинова долина“, както и канализацията в кв. „Овча купел“ и Нови Искър – обекти, чието изпълнение започна през 2025 г.

В началото на лятото отново на дневен ред излиза въпросът с недостига на вода, с авариите и загубата по ВиК мрежата. Миналата година дружеството предложи решения за безводието в Плевен. Може ли да разкажете повече?

По покана на тогавашния областен управител на Плевен Николай Абрашев „Софийска вода“ безвъзмездно направи генерален анализ на ситуацията в града. Това, което беше установено, е, че водоизточниците, които захранват Плевен, имат необходимото количество вода да задоволят нуждите на населеното място. Проблемът е в начина, по който тя постъпва в системата и достига до потребителите. Същевременно липсват достатъчно възможности за ефективно управление на водните потоци. Например поддържа се високо налягане в ниската част на града, за да може водата да достига до кварталите, разположени във високата му част. Това е предпоставка за сериозна аварийност и големи загуби на вода. В тази връзка предложихме да се направи зониране на населеното място, измерване и намаляване на налягането – адекватни и популярни мерки, които се използват в цял свят. За нас това беше начин да се овладее управлението на ВиК мрежата в Плевен, но докъде са стигнали, не бих могъл да кажа.

Какъв процент от водата се губи поради течове на територията на Столичната община и как се променя този показател? И какви са плановете Ви в бъдеще тези загуби да се минимизират?

В държавата безводието е многоаспектен проблем. От една страна е свързан с климатичните промени, като често се твърди, че те не оказват влияние, но това не отговаря на действителността. Общото повишаване на температурите в България води до по-високи стойности на средните зимни температури. В резултат намаляват снеговалежите, макар и не в толкова голяма степен. По-същественият проблем е, че водата не се задържа достатъчно дълго и не се съхранява ефективно.

По същия начин стои въпросът за подземните води. Повишаването на средните летни температури в България с едва един-два градуса води до значително увеличаване на изпарението от повърхностните водоизточници. По данни на НИМХ загубите могат да достигнат около 20%. Така че климатичните промени са голям фактор, който ще има влияние за безводието в бъдеще. Съществуват доказани решения за справяне с този проблем, но в България те все още не са популярни. Сред тях е изграждането на големи подземни съоръжения за съхранение на вода, което е ефективен подход за намаляване на загубите и осигуряване на резервни водни количества, но у нас това не се случва. Всеки един ВиК оператор има такива съоръжения, но те са за осигуряване на дневното потребление на вода.

Друг важен аспект е отсъствието на реформа във водния сектор. Такава не е провеждана повече от 20 години, което ограничава прилагането на добри практики и възможностите за осигуряване на финансиране за развитието на отрасъла в България. Сравнението с останалите държави в ЕС показва, че България е сред страните с най-високи загуби на вода. Това до голяма степен е резултат от липсата на реформи във водния сектор и от забавеното актуализиране на нормативната уредба, касаеща отрасъла.

Специално за София не може да се очаква налагането на режим на водата. Знаете, че столицата се снабдява основно от яз. „Искър“ (80%) и допълващо от яз. „Бели Искър“ (20%). В момента яз. „Искър“ има 560 млн. кубика вода и при настъпването на есента ще спадне до около 500 млн. кубика. Максималният обем на яз. „Искър“ е 650 млн. куб. м, който е достатъчен да осигури консумацията на столицата за три години напред. За 2025 г. потреблението е 125,6 млн. куб. м за цялата територия на София, като делът на осигурената вода от яз. „Бели Искър“ е по-малко от 20%.

„Софийска вода“ АД поставя фокус върху темата за загубите и има амбициозна програма. Стремежът ни е към края на 2026 г. да достигнем 33,86% загуби. Те са сезонни и флуктуират в месеците. Например през май т.г. имаме 28,5% загуби, а февруари бяха 36%. В новия бизнес план на дружеството за периода 2027-2031 г., който се разглежда в СОС, амбициите ни са загубите на вода да бъдат намалени до 31%, което е средноевропейското ниво. Доста се спекулира по тази тема. Има държави със загуби от 7-8%, това са предимно северноевропейските страни, където фокусът върху загубите на вода е от много години. Дори в някои територии се борят за намаляване на загубите до 5%, което е в рамките на статистическата грешка. В тези държави обаче няма 1 м водопровод, за който да не е ясно къде е разположен, за разлика от България. Информацията е основополагаща за управление на загубите на вода. Ако не знаете къде се намират съоръженията и в какво състояние са, какво всъщност ще управлявате? Именно на тази база се формират и данните, които предоставя Комисията за енергийно и водно регулиране.

Мога да кажа, че в София, когато е подписан договор с предходния концесионер „Юнайтед Ютилитис“ през 2000 г., е започнало поетапно идентифициране и нанасяне на съоръженията в ГИС. Към този момент е въведена почти цялата мрежа, включително водопроводи, изградени по стопански път, за които няма документация.

Въпреки тези проблеми в София голяма част от мрежата е дигитализирана и се управлява от контролен център на дружеството. Столицата е зонирана, като има 260 зони и техният брой се увеличава или намалява в зависимост от ситуацията. Загубите се управляват, тъй като ние нямаме възможност да подменим 3800 км съоръжения. Според мен първото нещо, което трябва да се направи, е идентифициране на ВиК мрежата, следва контролирането й и едва тогава на база на методология и критерии да започне подмяната й. Ние работим само там, където съоръженията отговарят на определени критерии, като обследваме дори почвата, в която са положени съответните тръбопроводи, материалите, от които са произведени – това са важни фактори за управлението на загуби.

Споменахте яз. „Бели Искър“. Преди години се коментираше, че стената на съоръжението не е в добро състояние. Към настоящия момент каква е ситуацията?

Извършват се ежегодни проверки от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, а ние правим ежедневен мониторинг, дигитализирали сме процеса по наблюдение на течове от съоръжението. Следи се и сеизмичната дейност в района, като всички данни постъпват в контролен център на дружеството.

Преди години е подготвен проект, който е преминал съгласуване в СО, но собствеността на язовира е прехвърлена на Областна администрация Софийска област. Столичната община няма ангажимент, както и ние като ВиК оператор, включително по концесионен договор.

Подписахте споразумение със СО за изграждане на два мини ВЕЦ-а, които ще бъдат инсталирани във водопровода. На какъв етап е този проект?

В меморандума, който подписахме, са идентифицирани девет подходящи места за изграждането на такива съоръжения. Обективно обаче в рамките на концесионния договор е реалистично да бъдат изпълнени две съоръжения. Едното ще е разположено по довеждащия водопровод в кв. „Бистрица“, а другото - в кв. „Бояна“. След изтичането на концесионния договор тези съоръжения ще бъдат прехвърлени безвъзмездно на СО. Подготвен е работен проект за двата мини ВЕЦ-а и той е предаден на администрацията за съгласуване, одобрение и издаване на строителни разрешения. В последните шест месеца са проведени редица срещи между представители на общината и на дружеството. Искрено се надявам да стигнем до реализиране на тези два обекта. Очаквам до края на 2026 г. да имаме издадени строителни разрешения и през 2027 г. да стартира същинското изпълнение.  

От есента компанията ще внедрява нови дигитални услуги. Бихте ли разказали какви ще са те и кога ще станат факт? 

Плановете ни са да разширим предоставянето на дигитални технически услуги, като техният брой ще бъде около 30. Така няма да се налага предоставянето на проектите на хартия. Имаме готовност за това отдавна – разполагаме с ГИС, имаме дигитални данни. Целта е нашите клиенти да могат да заявяват услуги по електронен път, които също да заплащат дигитално. За електронното подписване на документите имаме разработка и се надяваме до есента тя да е напълно готова.

Също така „Софийска вода“ разполага с мобилно приложение – „Моята вода“, разработено и за Android и IOS. Интернет сайтът ни също предлага много дигитални услуги. Въпреки че провеждаме редица кампании за тези услуги, сякаш част от потребителите ни не са добре запознати с тях.

Върви процес по преминаване основно към електронна фактура по силата на промените в Общите ни условия. Към момента около 50% от нашите клиенти вече са заявили тази услуга. Амбициите ни са този процент да се увеличи до 80% до края на октомври в рамките на разяснителната кампания за промените в Общите условия.

Искам също така да отбележа, че успешно въвеждаме използването на изкуствен интелект в нашата дейност. Проектът, който е в най-напреднала фаза, е свързан с отговорите на клиентските жалби и писмената кореспонденция с потребителите. Работи се и по използването на ИИ и при подготовка на административната част на обществените поръчки.

Един от проблемите, който се задълбочава, е недостигът на работна ръка. Какви специалисти най-трудно намирате в сектора и какви стъпки трябва да се предприемат и от страна на държавата, и от компанията, за да се намали липсата на кадри?

Това е много болна тема за „Софийска вода“ АД. Към момента имаме 53 незаети щатни бройки, което показва сериозността на проблема. Разбира се, недостиг на кадри има във всички сектори на икономиката. С проблема се сблъсква и „Веолия“, част от която е „Софийска вода“. „Веолия“ е решила въпроса на много места по света, където оперира, като създава академии за обучение на служителите. Тези учебни заведения не са акредитирани и се ползват само за нуждите на компанията. В България това все още не се е случило и разчитаме само на учебните заведения, които произвеждат съответните специалисти.

Добра тенденция е, че през миналата година, по думите на ректора на УАСГ доц. д-р арх. Гичка Кутова, всички места за студенти в университета са запълнени, като специално за „Хидростроителство“ Министерството на образованието и науката дори е отпуснало допълнителни бройки, които също са били заети.

Вносът на работна ръка доколко може да е стъпка за решаването на проблема?

Знам, че строителните компании вече наемат работници от азиатските страни. Мислили сме по въпроса, но процедурата е бавна и сложна, а и няма гаранции, че човек от чужбина ще работи за теб продължително време. По наши данни по-малко от 50% от наетите чужденци остават да работят в България – идват за някакъв период и после заминават за западноевропейските страни.

Това, което ние правим, е да провеждаме стажантски програми. През 2025 г. 7 или 8 стажанти останаха на работа в „Софийска вода“ АД, стажантската ни програма се радваше на голям успех. Затова през 2026 г. увеличихме броя на стажантите от 30 на 33. Надявам се с този подход да успеем да преодолеем недостига. Провеждаме и менторски програми, за да ги подпомогнем. Искаме да мотивираме младите, че и в България може да се намери добра професионална реализация.

Как оценявате партньорството на „Софийска вода“ АД с КСБ? В какви направления то може да се задълбочи?

Поддържаме ползотворно и конструктивно сътрудничество с Камарата на строителите в България. Имаме изключително добра комуникация с ръководството на КСБ. Провеждаме годишни работни срещи, на които обсъждаме и стратегически, и актуални проблеми. И двете страни сме открити и честни в комуникацията си.

Според мен взаимодействието ни може да се развива в две направления. Първото е в качеството на „Софийска вода“ АД като възложител на обществени поръчки за СМР.

Второто е за строителните компании, които купуват терени, където да развиват собствени проекти. За тях имаме услуга за идентифициране на водопроводните и канализационни мрежи в определени територии на София. Чрез нея всеки, който иска да инвестира, може да се запознае с ВиК съоръженията и мрежите, които преминават през дадени части на столицата, преди да закупи съответния парцел.