В. „Строител“ не само информира, а създава ценна платформа за диалог между специалисти от различни краища на страната

Инж. Димитров, взехте участие в четиринадесетата среща на ОП на КСБ с местните власти във Варна. Кои бяха важните акценти от дискусиите и какви изводи може да направите?

Срещата премина при активно участие и ангажираност от страна на местната власт и бизнеса, като в хода на обсъжданията бяха разгледани широк кръг от теми. Това ясно показа колко комплексни са предизвикателствата пред строителния сектор, но и колко силен е потенциалът за развитие при добро сътрудничество.

В центъра на разговорите беше необходимостта от по-добро взаимодействие между бизнеса и администрацията – особено в контекста на инвестиционните процеси, където навременната комуникация и административна подкрепа са от значение за създаване на благоприятна бизнес среда.

В рамките на срещата разгледахме конкретни стратегически направления, като развитието на индустриални зони, подобряването на вътрешноградската и междуградската свързаност, както и ключови проекти като АМ „Хемус“ и АМ „Черно море“. Обсъдихме инвестиционната програма на Варна и напредъка по изпълнението на приоритетни обекти за града. Внимание отделихме и на програмата за саниране, финансирана от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Един от основните акценти бе необходимостта от ускорена дигитализация – включително внедряване на географски информационни системи (ГИС) и използване на съвременни технологии, които да осигурят по-голяма прозрачност, предвидимост и ефективност на строителните и инвестиционните процеси.

Не на последно място обсъдихме темата за недостига на квалифицирани кадри – както в строителния сектор, така и в публичната администрация. Проблемът е сериозен, тъй като се подготвят специалисти, които след това напускат в търсене на по-добра реализация.

Въпреки че бюджетът на община Варна за 2025 г. все още не е приет, какво включва проектобюджетът и какви проекти се планира да бъдат реализирани през годината?

Проектобюджетът на община Варна за 2025 г. очертава ясни приоритети в ключови сектори, като образование, здравеопазване, социална сфера. Финансовата рамка възлиза на близо 838 млн. лв., като включва 695 млн. лв. от собствени приходи и държавни трансфери, както и 143 млн. лв. по европейски програми. Капиталовата програма е в размер на 90,6 млн. лв., с допълнителни близо 126 млн. лв. от външно финансиране.

В сферата на образованието са заложени близо 290 млн. лв., което го прави най-голямото перо с относителен дял от 41,7% от общата финансова рамка. Именно голяма част от проектите са насочени към подобряване на материално-техническата база в образователните институции с фокус върху създаване на съвременна и безопасна среда за ученици и учители. Планирани са значителни инвестиции в образователната инфраструктура, включително изграждане на нови сгради и разширения в детски градини. Сред тях са нова сграда на ДГ №48 „Ран Босилек“ в с. Тополи, нов корпус към ДГ №17 „Д-р Петър Берон“ и ДГ №39 „Приказка“, както и ремонт в ДГ №44 „Валентина Терешкова“.

На последното си заседание с колегите общински съветници одобрихме дългосрочен заем, който ще подпомогне реализирането на 14 проекта по НПВУ. Те включват цялостен ремонт и мерки за енергийна ефективност в образователни, социални и административни сгради. Ще бъдат обновени училищата „Св. св. Кирил и Методий“ и „Добри Чинтулов“, общежитието „Михаил Колони“, административната сграда на район „Владислав Варненчик“, спортен комплекс „Локомотив“ и читалище „Христо Ботев 1928“.

В началото на годината в зала „Пленарна“ одобрихме предложение за мащабни инвестиции в общинското здравеопазване. Инициативата дойде в резултат от задълбочени разговори с ръководствата на болниците и диагностично-консултативните центрове в града, които предоставиха информация за належащите нужди. Основната цел бе да се подобрят условията за пациентите, като същевременно се създаде модерна работна среда за медицинския персонал. За тази година бяха предвидени 18,7 млн. лв., но в проектобюджета нямаше заложени средства, което на практика блокира изпълнението на програмата. Това наложи инициирането на среща с кметската администрация в опит да бъдат преодолени разминаванията. Надявам се с общи усилия да успеем да постигнем консенсус, така че важната инвестиционна програма в здравеопазването да не остане само на хартия, а да се превърне в реални действия.

Продължават също така усилията за подобряване на градската среда, което е от съществено значение за качеството на живот на хората и устойчивото развитие на общината. За съжаление финансовите възможности на местната хазна са ограничени и не позволяват цялостно и бързо обновяване. Затова търсим активно допълнителни източници на финансиране – както от държавния бюджет, така и чрез програми, финансирани от Европейския съюз. Благодарение на тази подкрепа можем поетапно да реализираме проекти, насочени към модернизация на инфраструктурата, озеленяване, подобряване на достъпността и развитието на обществени пространства.

Като председател на Общинския съвет какви приоритети си поставяте за настоящия мандат и как планирате да ги реализирате?

Приоритетите ми са ясни – ефективна работа на съвета, прозрачност в процеса на взимане на решения и насърчаване на конструктивен диалог между различните политически сили. Общинският съвет е колективен орган, в който през настоящия мандат участват 13 политически формации. Това многообразие неизбежно води до различия в мненията, но за мен е важно да създаваме среда, в която дебатите са смислени, а решенията – добре аргументирани.

Макар опитът ми в съвета да не е богат, през изминалите почти две години се убедих, че когато предложенията са ясно формулирани и обосновани, винаги се намира подкрепа и по съществени за Варна въпроси се постига единомислие, независимо от политическите различия.

Затова основната ми цел е да насърчавам бързия и конструктивен диалог, да улеснявам координацията между ОбС – Варна, и администрацията и да гарантирам, че решенията, които взимаме, отразяват интересите на гражданите. Убеден съм, че чрез диалогичност можем да постигнем реални резултати за развитието на града ни, тъй като именно сътрудничеството между институции, бизнес и граждани създава стабилна основа за ефективни и устойчиви политики.

Какви са основните предизвикателства пред Варна в момента – както в сферата на строителството, така и по отношение на инфраструктурата и инвестициите?

Предизвикателствата пред Варна са свързани както със забавеното развитие на инфраструктурата, така и с ограниченията пред привличането на инвестиции. Един от най-съществените проблеми, за който стана дума и по време на четиринадесетата среща на ОП на КСБ с местната власт, е липсата на индустриални зони. Това ограничава възможностите за развитие на нови индустриални проекти, а оттам и за привличане на инвеститори и разкриване на работни места. Варна има значителен потенциал, но без такава зона не може да го реализира пълноценно.

Допълнително предизвикателство представлява дисбалансът между строителната активност и изоставащата публична инфраструктура. Градът се разраства, но придружаващата инфраструктура, като пътна мрежа, комуникационни системи, не успява да навакса темповете, а това води до значителни трудности и напрежение в градската среда.

Изключително важно е подобряването на транспортната свързаност – както на регионално, така и на градско ниво. Варна от години настоява за завършването на автомагистрала „Хемус“, която е от ключово значение за икономическото развитие на Североизточна България. Не по-малко важна е нуждата от реконструкция на Аспаруховия мост и изграждане на нова връзка към южната част на града – било чрез втори мост или чрез тунел в зависимост от техническите и финансовите възможности. За тези мащабни проекти обаче е необходима решителната подкрепа на държавата. Без нея сами не бихме могли да се справим.

Според Вас кои са основните пречки, които възпрепятстват реализацията на важни проекти в града? Има ли административни, законови или финансови затруднения, които трябва да бъдат преодолени?

Пречките, които възпрепятстват реализацията на проектите, не се коренят в законодателството. Всички процеси следва да бъдат ръководени от принципа на законосъобразност – законът е над всичко и не бива да се допуска компромис с него в името на целесъобразността.

Финансовият фактор се оказва от сериозно значение. Пресни примери за стопирани проекти поради липса на разплатени средства по Инвестиционната програма за общински проекти са ремонтните дейности по тръбопровода във Варненското езеро, рехабилитацията на Аспаруховия мост и обновяването на ул. „Д-р Пискюлиев“. Те показват, че финансовата обезпеченост е ключов елемент за успешната реализация и без необходимите средства дори най-добре подготвените проекти не могат да бъдат осъществени.

Друг значим фактор е нуждата от добро взаимодействие с държавната администрация. Липсата на ефективна комуникация и сътрудничество между местна и централна власт води до забавяне или прекратяване на важни инициативи. Това е особено критично при проекти от национален интерес, какъвто например е случаят с тръбопровода във Варненското езеро. В условията на стартиращ активен летен сезон дори минимален технически проблем може да доведе до трусове за сектора и да компрометира имиджа на страната ни като туристическа дестинация. Ето защо е много важно да се поддържа институционално сътрудничество на високо ниво. Когато има добро взаимодействие между институциите, съчетано с осигурено финансиране и стриктно придържане към нормативната уредба, ключови проекти за града могат да бъдат изпълнени успешно.

Какви конкретни промени бихте препоръчали, за да се ускори работата по приоритетните инфраструктурни проекти във Варна?

На фона на динамичното развитие на Варна бих препоръчал администрацията да приеме една по-гъвкава, отворена и комуникативна роля. В практиката често виждаме, че забавянията не произтичат единствено от слож­ност­та на процедурите, а от липсата на активен диалог между страните. Писмената комуникация е важна, но не може да замени директния разговор, съвместното планиране и навременната реакция при възникване на проблем.

Гъвкавостта следва да се изразява не в заобикаляне на закона, а в умението да се търсят и намират решения в рамките на нормативните изисквания. Администрацията трябва да бъде подготвена да реагира бързо на промени, да приоритизира важните проекти и да поддържа постоянен контакт с всички.

Защото град като Варна не може да си позволи да губи време в административна инерция. Трябва ни администрация, която умее да слуша, да съдейства и да се адаптира към реалностите – без да прави компромис с правилата, но с мисъл за крайния резултат.

Кои според Вас са най-големите проблеми на морската столица?

Не бих го нарекъл проблем, но един от основните дефицити, които виждам в развитието на Варна, е липсата на стратегическа посока. На морската столица й липсва ясна дългосрочна визия, която да обединява усилията на администрация, Общински съвет, бизнес, научна общност и граждани. Необходим ни е хоризонт от поне 10 години напред, в който да сме формулирали как искаме да изглежда Варна – като икономически, инфраструктурен, образователен и културен център.

В момента често работим „на парче“ – решаваме текущи въпроси, гасим пожари, но рядко се питаме как всяко отделно действие се вписва в една по-голяма картина. А технологиите, науката, урбанистичните решения, които днес са достъпни, дават възможност за изцяло нов подход. За да се възползваме от тях обаче, ни трябва последователност и стратегически план, базиран на конкретни измерими цели.

Варна има всички предпоставки да се развие като модерен европейски град – с добра свързаност, висококачествени услуги и среда, която задържа младите хора. Но за това е нужно не просто да управляваме настоящето, а да проектираме бъдещето с разум, смелост и споделена отговорност.

Какво според Вас трябва да се промени като административни процедури в община Варна?

Една от най-неотложните промени според мен е пълната дигитализация на процесите. Съществуващият модел, в който част от документацията се обработва ръчно и на хартиен носител, сериозно затруднява ефективността на работата и не отговаря на съвременните стандарти за административно обслужване. Ускоряването на процедурите и повишаването на прозрачността минава през електронен обмен на информация по цялата верига – от постъпването на документа през неговата обработка в деловодната система до достъпа му от страна на Общинския съвет.

В тази връзка ОбС предприе конкретни действия – създадена беше специална подкомисия към комисията за „Изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Варна”. В нея участват както общински съветници, така и представители на кметската администрация и на канцеларията на Общинския съвет. Задачата й е да изготви предложения за преминаване към изцяло машинночетим формат на документите, който да позволява бързо търсене, анализ и извличане на информация. Това ще представлява още една крачка в посока на изграждане на по-достъпна местна администрация.

Четете ли в. „Строител“ и какво е мнението Ви за изданието?

Да си в строителния сектор и да не четеш „Строител“ е като да носиш сако на строеж – стил има, но не върши работа. Лично аз чета вестника с интерес, тъй като не само информира, а създава ценна платформа за диалог между специалисти от различни краища на страната. А този обмен на опит и добри практики е от голяма полза и за местната власт.

Особено ми допада, че редакционният екип върви в крак с новите технологии и успява да се адаптира към съвременните предизвикателства. Подкастът „Код Строител“ е отличен пример – актуални теми, поднесени по достъпен и модерен начин.

Пожелавам на екипа здраве, енергия и още много успешни инициативи! Продължавайте да бъдете стабилната конструкция в информационното пространство на строителния сектор!