Г-н Христов, официалното представяне на албума „Колю Фичето – Българският строителен гений“ се състоя в сградата на Историческия музей – Дряново. Доверихте се на екипа на в. „Строител“ да изготви специалното издание. Защо избрахте именно такъв формат и какво могат да прочетат хората в него? Какви са Вашите лични впечатления от изданието?

Госпожо Николова, благодаря на най-популярното издание в строителния бранш и на Вас лично като негов главен редактор за възможността да популяризираме събитията от Националната програма за отбелязване 225 години от рождението на Колю Фичето. Вестник „Строител“ е медиен партньор на инициативата от нейното начало и съм изключително щастлив и удовлетворен, че отношенията ни прераснаха от медийно в проектно партньорство – реализирането на албума „Колю Фичето – Българският строителен гений“. Изданието се прие с изключително вълнение и одобрение – видяхте реакцията на многобройната публика (дряновци и гости) по време на официалното представяне на 9 октомври. Моите впечатления… аз лично бих използвал една малко стара, но емоционално натоварена народна дума – тази книга ни отсрами пред паметта на Майстора. Сигурно много й се радвам, защото неумишлено съм оставил една бройка в колата (всеки ден пътувам до Дряново) на предната седалка до мен и все поглеждам към книгата.

Албумът е луксозен, богато илюстриран със 136 цветни изображения, текстът е двуезичен на български и на английски език. Структуриран е така, че да обхване цялото творчество на възрожденския строител – архитектура, скулптура, резба. Текст и илюстрация едновременно въвеждат читателя в: повода за изданието; историческата среда, в която се ражда и твори Колю Фичето; представят неговите строителни върхове; опознаваме строителя и като декоратор на своите творби; включени са по-малко известните факти за неговите умения като марангозин. В цялата втора половина на албума са показани всичките му гениални градежи (храмове, къщи, камбанарии, мостове, ханове, чешми…).

Каква роля изигра партньорството с Камарата на строителите и вестник „Строител“ за успешното реализиране на проекта? Как бихте оценили работата на екипа, който се зае с подготовката на албума? Какво Ви впечатли най-много в процеса на неговото създаване?

Преди 7 месеца в интервю за в. „Строител“ като директор на музея изразих желание да задълбочим партньорството с Камарата на строителите в България и увереност, че чрез общи дейности можем да се обогатим и да сме си взаимно полезни. И се случи по най-добрия начин. Без Камарата на строителите в България и нейното издание в. „Строител“ книгата не можеше да бъде реализирана в този вид. Камарата подкрепи финансово проекта. Вестник „Строител“ извърши предпечатната подготовка. Вие се ангажирахте да бъдете главен редактор на изданието. Вашите специалисти – инж. Галя Герасимова и Румяна Кръстева, поеха оформлението и коректорската работа. Музейните експерти – д-р Венелин Бараков и Стилияна Топалова - Марчовска, създадоха текстовете. Аз съм силно впечатлен от общата екипна ефективност, защото това ни е първи съвместен проект. Ясно се разпределиха задачите, имаше отлична комуникация и сътрудничество. Според мен всеки от екипа показа по най-добър начин своя професионализъм.

С какво според Вас албумът се отличава от досегашните издания за Колю Фичето – какви нови акценти и гледни точки представя? Има ли в албума непубликувани досега факти или документи, които смятате за особено ценни?

Моето мнение като историк, който последните две години по-активно се занимава с темата за българската възрожденска архитектура и нейния най-ярък представител Колю Фичето, е, че всички издания дотук са изключително ценни. Най-вече защото са изпълнени с преклонение и респект към гения.

Това, което го отличава от досегашните издания, и то не е формално, е стилният външен вид, добрият печат, луксозната обвивка, големите цветни снимки на по 2 страници. Възприятието естетически, като въздействие е ново. Като съдържание новото е, че Колю Фичето е представен и като скулптор и резбар. Текстът и илюстрациите разкриват любимите Фичеви елементи и композиции в каменната декорация – розети, кръстове, ружи, „вази с цветя”, ангели, орли, змейове, както и църквите, къщите, мостовете, върху които те са скулптирани.

Част от участниците и отличените в Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“ - 1 юни 2025 г. 

Нов е начинът, по който авторите систематизират информацията за живота и делото на Колю Фичето. Той е резултат от проведени проучвания и задълбочени лични наблюдения. Албумът беше предшестван от новата книга на Историческия музей в Дряново – „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ с автор главния уредник д-р Венелин Бараков.

Какво е мястото на Колю Фичето в съвременната ни културна памет и как книгата допринася за неговото по-широко популяризиране?

Културната памет е нещо различно от историята. Историята е реконструкция на минали събития. Културната памет живее в настоящето и се споделя от различни общности чрез текстове, паметници, традиции, медии, музеи, включително националната програма, посветена на 225 години от рождението на Майстора, и нашия общ проект – албума.

Програмата, която подготвихме и реализираме цяла година, е много силен механизъм за предаване и засилване на културната памет. Ако прелистим изданията, свързани с българската история през последните, пък и повече десетилетия, ще видим, че при всеки опит да се подредят имената на най-известните, най-велики и легендарни българи Колю Фичето почти винаги стои до Паисий Хилендарски и Захари Зограф. В този смисъл новият албум следва традицията да се подчертае и продължи идеята за преклонение пред гения на Първомайстора.

Представяне на албума „Колю Фичето – Българският строителен гений“, реализиран от в. „Строител“ и Исторически музей – Дряново, с финансовата подкрепа на КСБ, 9 октомври

Виждате ли това издание като начало на поредица – възможност за следващи книги, посветени на други български майстори строители?

Определено, да. И да свържа с предната тема – ако идеята за поредица от издания се реализира, това би било много мощна дългосрочна практика за оформяне на културната памет. Познавайки вече Вашето издание, виждам, че през годините сте имали тези практики – събирали сте материали, изследвали сте строителните традиции. Започнали сте рубрика „Старите майстори“ съвместно със сдружение „За старите зидари“. Имате подкрепата на Камарата на строителите с огромния й професионален потенциал. Вече реализирахме успешен проект в партньорство: Камара – вестник – музей. Дори бих си позволил да подскажа теми за следващи издания от една бъдеща поредица – естествено в сътрудничество с други музеи и изследователи. В следващите 2–3 години могат да се подготвят издания по повод 180 години на Генчо Новаков, 200 години от рождението на уста Генчо Кънев, 270 години на Алекси Рилец, 235 години се задават на Димитър Сергюв, Никола Драгошинов, Никола Троянов и синове, но да не цитирам така по памет. Има и добра основа, на която може да се стъпи. Например преди 65 години проф. Асен Василев е направил много пълна история на възрожденската ни художествена и строителна култура и на нейните носители.

Бих добавил, че има и много добри световни практики за представяне в поредици на имена от архитектурата и строителството, от които може да се почерпи опит, мотивация и вдъхновение.

През 2025 г. се навършват 225 г. от рождението на Никола Иванов Фичев. По повод годишнината Историческият музей в Дряново организира поредица от събития. В началото на годината бяхте гост в нашия подкаст „Код Строител“, в който ни разказахте какво предстои. Сега, в края на годината - какво беше реализирано? Кои инициативи бихте откроили като най-значими в рамките на програмата?

За мен всяко събитие е толкова значимо, колко то е било и за участниците в него.

Извън първоначалната замисъл музеят участва във фестивала „Варуша ЮГ“ във Велико Търново с представяне на най-новата си книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Събитието се състоя в храма, строен от него - „Свети Николай“. В дискусията за делото и живота на Майстора се включиха авторът Венелин Бараков, проф. д-р Петко Ст. Петков и родственикът Константин Фичев.

Представихме книгата и в София по покана на Съюза на архитектите в България, който спонсорира изданието.

Реализирахме всяка дейност, която обявихме в края на 2024 г.: изложбата на арх. Белин Моллов с 19 прекрасни акварелни творби, пресъздаващи шедьоврите на Майстора; националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“; националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“; родовата среща, която събра около 50 представители на Фичевата фамилия; националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ и откриването на музейната изложба „(Не)Познатият Колю Фичето“. Събитията получиха висока оценка от водещи изследователи историци, архитекти и изкуствоведи.

Предстои Програмата да се насочи към училището със специално подготвени тематични уроци, беседи и подходящи за учениците форми, с които да популяризираме Колю Фичето.

Снимка с родственици на Колю Фичето, гр. Дряново, 23 сепетември 2025 г. 

Смятате ли, че все още има неизследвани документи, които могат да разкрият нови страни от живота и делото на Колю Фичето?

Скоро четох интервю на един колега от РИМ – Добрич, Цветан Сашев, който припомня древното правило „Има документ, има история“. Вярвам, че има. Майсторът е строил в различни области – Тракия, Истанбул, Одрин… По негови думи е работил с много чужденци – „С албанци съм работил, с гърци, с турци, с италианци. Видял съм много…“ Чéрпил е и е предавал опит. Не може да няма още документални следи. В момента проучваме възможностите за работа в Османските архиви в Турция.

Какъв е интересът на туристите и обществеността към темата – увеличава ли се посещаемостта в музея?

Събитията от Програмата тази година чувствително провокираха интереса на публиката. Бързам да споделя един факт – отчитаме увеличаване на продажбите на всички издания, свързани с Колю Фичето. А интересът към новия албум е изключително голям – имаме поръчки за по 10 книги едновременно. По-голямата част от събитията през годината се провеждат в музейните експозиции „Колю Фичето“ и в Икономовата къща, построена от Първомайстора, което естествено увеличава посещаемостта.

Как включвате младите хора и учениците в инициативи, свързани с Колю Фичето?

Ще се спра на три по-големи инициативи, които са специално замислени и реализирани с млади хора.

Първата и най-мащабна по обхват е националният детски конкурс „Преминал майстор през земята“. В него се включиха около 200 деца и ученици от детски градини и училища в цялата страна, които представиха творби в 4 раздела: изобразително изкуство; макет; литературно творчество; и новия – видео.

Втората е съвместен проект между община Дряново, музея и екипа на образователната платформа „Уча.се“. Основателят на „Уча.се“ Дарин Маджаров е от Дряново и с него създадохме видеоурок, който представя живота и делото на Колю Фичето. Включихме видеото в образователните занятия и беседи, които специалистите от музея провеждат с ученици от страната.

През май организирахме „Детска архитектурна работилница“ съвместно с едноименното сдружение и основния ни партньор в Националната програма – община Дряново.

Присъствието на младите хора се засили и от участието на Детския хор на БНР в тържествения концерт, който се състоя на 3 октомври в Дряново. Тук ще добавя един любопитен факт – основателят на хора акад. Христо Недялков има корени във Фичевия род.

Планирате ли нови проекти или сътрудничества за популяризацията на Майстора във и извън България?

Надявам се да продължим партньорството с Министерството на културата – патрон на тазгодишните събития, Българската академия на науките, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, УАСГ, Камарата на строителите в България, в. „Строител“, Съюза на архитектите в България, Съюза на българските художници, Българската православна църква, образователния сайт „Уча.се“, медиите… и не на последно място – с родствениците на Фичето.

Очаквам да разширим партньорството с общини, в които има архитектурно наследство от Майстора.

Във връзка с международните контакти намеренията са ни да работим с българската общност в Румъния, както и планираме изследователска работа в Турция.

Как виждате развитието на Историческия музей – Дряново, в следващите години и в какви нови посоки бихте искали да се разшири дейността му?

Важно е да кажа, че музеят има 5 постоянни експозиции в 4 различни обекта, които се възприемат като 5 отделни музея – според мен е богатство за един неголям балкански град. Това са отделни пространства с възможности за различни дейности.

От няколко години екипът на музея следва една цел, която е заложена като основен приоритет и в програмата ми за развитие на музея, и мисля, че успяваме. Нищо нечувано няма да кажа. Вървим натам, където е бъдещето на всички музеи, а то е свързано с тяхната трансформация в динамични културни центрове, които не само съхраняват и изследват културното наследство, но и активно го представят. И много важно – правят го достъпно чрез съвременни методи на комуникация. Опитът вече показва, че съвременните технологии, най-вече визуалните, имат решаваща роля за оформянето и разпространението на културното наследство в съвременното общество.

Светът става все по-взаимосвързан, ние, музеите, имаме все по-големи възможности да общуваме с публиката и Историческият музей в Дряново се възползва от тази динамична тенденция.