Г-н Вълчев, Българската телеграфна агенция (БТА) и Камарата на строителите в България (КСБ) подписаха договор за сътрудничество. Какви са ключовите цели на това партньорство?

Този договор е съвсем прагматичен. Идеята е системно БТА да получава информация, включително снимки и видео от различни събития и други дейности на Камарата на строителите в България. И това да се случва всяка седмица. Отделно очакваме информация и за дейностите на членовете на КСБ, като идеята е да има повече новини за иновациите, които използват българските строителни фирми.

БТА пише за българския бизнес с имената му, с наименованията на компаниите, като по този начин се опитваме да бъдем пример и за останалите медии, че когато става дума за новини, а не за реклама, няма никакви нито нормативни, нито етични пречки да се говори с имената на българския бизнес, а не както доста често срещаме, с общи понятия, като „една строителна фирма“, „управител на компания“ и така нататък. И още по-голямата цел е чрез тази седмична информация браншът да започне да има системно присъствие изобщо в родните медии, които могат свободно да използват информацията на БТА. Ще разчитаме в този процес много на в. „Строител“, откъдето очакваме да получаваме основната част от новините.

По този начин заедно с изданието на Камарата ще можем да помогнем за по-голяма видимост на българските строители, като БТА може да осигури такава видимост и в чужбина чрез английската си емисия, защото има български компании, които работят много добре и на чужди пазари.

БТА искаме да дадем пример и за една друга посока на сътрудничество с утвърдени браншови организации като Камарата на строителите. Ние имаме проект, наречен „Светът на новините“, който цели да преобрази емблематичната сграда на Агенцията на бул. „Цариградско шосе“ 49 в София, както и околното пространство. Този проект стана част от одобрените от Интегрирания план за развитие на София. Той получи финансиране от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и съвсем разбираемо голяма част от нещата, които трябва да бъдат свършени, са свързани със строителни дейности. Ние се обърнахме към КСБ с молба да ни съдейства с експертиза при изготвянето на заданията, оценката по подадените предложения и след това при самата реализация. Ще очакваме от Вас да ни помогнете за по-голямата разгласа, така че да се включат много български строителни компании.

Чудесно. Как очаквате това сътрудничество да се отрази на представянето на строителния сектор освен на централно и на регионално ниво, където и БТА, и Камарата имат представителства и силно присъствие?

Всъщност това е една от другите цели. БТА има 33 кореспондентски бюра с национални пресклубове в страната и още 10 извън нея. А от друга страна КСБ също присъства във всички български области. Поради непрекъснатото намаляване на регионалните медии в България на много места БТА е единственият източник на информация. Ако успеем да постигнем това, за което се договорихме с Камарата на строителите в България, ние ще имаме достатъчно информация не само на централно равнище, но на регионално ниво.

Когато правим по-видима дейността на бизнеса, ние всъщност и насърчаваме младите хора да не мислят единствено за това как да напуснат определени населени места в България, защото могат да започнат да виждат в градовете и селата, където са родени, където учат, аргументи да остават да работят и да живеят там.

През януари генералният директор на БТА Кирил Вълчев и председателят на УС на КСБ Любомир Качамаков подписаха договор за сътрудничество между двете организации

Вие като генерален директор стартирахте подписването на споразумения с институции и организации. Колко договора за партньорство има вече подписани от страна на БТА до този момент и какво стои зад тези сътрудничества, какво Ви мотивира да ги развивате?

Голямата цел е да правим видим българския бизнес, защото в новините, в които обичайно взимат връх инциденти, проблеми, грешки, твърде рядко намират място информации за постиженията на бизнеса. Искаме да осигурим платформа за всички наши медии, така че те да бъдат информирани за нови продукти, инвестиции, нови пазари, социални програми, за които доста трудно се намират данни.

БТА вече има договори с повече от 50 организации в сферата на икономиката. През 2021 г. създадохме специална редакция „Икономика“, каквато до този момент нямаше. Имаше отделни публикации в редакцията като международна и вътрешна информация, а в момента една от най-бързо развиващите се редакции е именно „Икономика“. И част от информацията, която получаваме и публикуваме, е именно по силата на двустранни споразумения с браншови организации в различни сфери на бизнеса, както и такава по двустранни сътрудничества между България и различни държави. Такива договори имаме десетина.

Също така имаме договор с КНСБ, предстои подписването на такъв с Конфедерацията на труда „Подкрепа“ в началото на февруари. Партнираме си и с четирите национално представени работодателски организации. Всички те си изградиха навика да информират чрез БТА българските медии - а това означава и цялото общество - за своите дейности и дейностите на членовете си, така че икономиката на България да стане по-видима.

По случай 127 години от излизането на първия свой бюлетин БТА представи обновената фасада на сградата си

Това е вторият Ви мандат начело на Агенцията. Кои са най-важните промени, които направихте през изминалия мандат?

Най-голямата промяна беше осигуряването на свободен достъп до информацията на БТА. В света на свободната лъжа беше нелепо истината да бъде платена. Но всъщност до 2021 г. регламентът в България беше такъв. Той все още работи в редица държави по света, които следват остарелия модел, според който на информацията се гледа като на пазар, а не като на човешко право.

С решение на парламента за промяна в Закона за БТА Агенцията освободи достъпа до информационните си емисии и в момента всички медии - както тези в България, така и в чужбина чрез англоезичната емисия, могат свободно да използват новините ни.

Когато в началото на 2021 г. станах генерален директор на БТА, Агенцията имаше само седем абоната от чужбина, от които пет всъщност използваха Агенцията по силата на бартер, тоест на размяна на информация. Сега това се промени.

Друга голяма промяна бе свързана със започнатата от моя предшественик Максим Минчев инициатива за изграждане на кореспондентска мрежа в страната. На практика ние успяхме да я завършим през 2025 г., като вече имаме национални пресклубове с постоянни кореспондентски бюра във всички областни градове на страната, както и в по-големи необластни центрове, и то вече с минимум двама души, а в големите градове и с по петима.

Едновременно с това започнахме да възстановяваме кореспондентската мрежа на БТА и в съседните на България страни, каквато мрежа е имало до началото на 1990 г. Агенцията вече има национални пресклубове с постоянни кореспонденти, изпратени от България в Република Северна Македония, в Турция, в Букурещ - Румъния, в Белград - Сърбия. Този месец открихметакъв и в Атина - Гърция. Едновременно с това продължихме да разширяваме кореспондентската си мрежа в региони с голямо българско население извън границите на страната. Към пресклубовете в Босилеград в Западните покрайнини в Сърбия и Тараклия в Молдова прибавихме национален пресклуб в Одеса в Украйна, и то още почти веднага след началото на войната, тъй като в региона живеят по официални преброявания между 150 и 160 хил. българи, а в самия град те са между 50 и 60 хил.

Друга голяма посока на промяна в Агенцията беше изграждането на нов архив, в който от прашния каратаван в централната сграда на БТА в София подредихме по модерен начин и с климатизация архивите с новини, които на хартия са повече от 5 млн. страници от 1898 г. до преминаването изцяло на електронни носители в началото на нашия век, както и близо 2 млн. снимки. Говорим за най-богатия снимков архив на България. Тази година сме пред завършване на цифровизацията на архива, която реализираме по Националния план за възстановяване и устойчивост, така че освен достъп в новоизградената читалня на БТА в сградата в София се надяваме да можем да осигурим и пълен достъп по електронен път до това безценно богатство - новините от три столетия в България.

Среща с българската общност в Олшанка (Украйна), октомври 2024 г.

С председателя на УС на КСБ инж. Любомир Качамаков имахме възможност да видим архива, наистина е впечатляващо това, което е направено, и изглежда чудесно. Надявам се в скоро време наистина да може да се ползва и онлайн, защото има много интересни неща, които можем да видим там, особено в сферата, която нас ни интересува - строителството.

Да, всъщност инж. Качамаков получи за архива на КСБ безценен том с новините за Камарата и снимки от събития на браншовата организация, които архивът на БТА пази от създаването на КСБ до наши дни.

Какви са целите, които си поставяте за втория мандат?

Пред мен има две предизвикателства. Аз озаглавих концепцията си, която представих пред народните представители преди избора ми за втори мандат, защото той се разпростира до началото на 2031 г., „БТА 2030 – постоянство и напредък“. Едно от предизвикателствата е да проявим постоянство в нещата, които вече направихме. Да съхраним и продължим да развиваме кореспондентската мрежа, да поддържаме новите формати, чрез които Агенцията започна да достига до повече медии и хора. Освен че разширихме изключително много фотоемисиите и видеоемисиите, прибавихме инфографики и започнахме да присъстваме в девет социални мрежи, които осигуряват много по-голям достъп до новините на БТА.

Другото огромно предизвикателство е напредъкът в използването на изкуствения интелект, който може да бъде в огромна помощ в работата на журналистите. Затова планираме да изградим институт, който нарекохме BTАI - една вътрешна структура, в която като консултанти да поканим представители на организациите, които работят с изкуствен интелект в България. Става дума за структури към университетите - Софийския университет „Свети Климент Охридски“ – INSAIT и GATE, но и в лаборатории за ИИ в още няколко български университета, най-вече техническите, също институти на Българската академия на науките, асоциации на бизнеса в различни сфери на технологиите и заедно да се опитаме да изградим строен план за използването на AI не само в БТА, а и изобщо в българските медии, като разработваме различни нови или подобряваме вече съществуващи софтуерни решения.

Нови електромобили подпомагат работата на репортерите и кореспондентите на Агенцията в София и в страната

Как виждате бъдещото развитие на БТА?

Със спазване на първо място на това, което идва от голямата традиция на Агенцията, a именно информациите винаги да бъдат с ясен източник и да има чисти факти в новините без оценки, без лични мнения на журналистите. Това е всъщност първото фундаментално стъпало за журналистиката навсякъде по света - да знаеш фактите, а те се осигуряват от информационните агенции. След това идват останалите медии, на които всички разчитаме да използват тези факти в другия дял на журналистиката - публицистиката, там където трябва да бъдат подредени и обяснени новините, включително с коментари и анализи.

В контекста на общественото доверие към медиите как БТА успява да отстоява репутацията си на надежден и безпристрастен източник на информация, което е много трудно в днешно време?

Като носи редакционна отговорност за всичко, което публикува. За разлика от социалните мрежи, в които мнозина смятат, че могат да се държат като журналисти, да разпространяват информации, които често пъти се оказват лъжливи новини или просто прикрити мнения, без да става ясно чии са, и после доста лесно да се отрекат от тях. В БТА новините са точно обратното - с ясен източник, без оценки и с отговорност на тези, които ги публикуват. Всъщност това е и голямото бъдеще на сериозните медии, които няма да изчезнат в конкуренция със социалните мрежи именно защото в тях работят журналисти, които носят отговорност, а не просто потребители.

Според Вас как изглежда днешната журналистика и накъде се движи тя в един все по-динамичен и дигитализиращ се свят?

Голямото предизвикателство е как ще бъде използван от журналистите, от медиите изкуственият интелект. Има такива, които се страхуват какво ще се случи с професията на журналиста. Но истината е, че това е една от професиите, които не са застрашени от ИИ, защото той работи с вече натрупана предварителна информация, която обработва по различни начини, и така може да дава отговори на много въпроси. Но няма как той да отрази едно събитие, което се случва в момента. Той може да бъде единствено помощник и на репортера, и на редактора с превръщането на аудиозаписи в текст, със субтитриране, с превод. БТА в момента е почти готова с нарочни правила, посветени на използването на изкуствен интелект в Агенцията, и те се свеждат до много ясно изискване - в началото и в края на всяка новина от Агенцията трябва да стои живият естествен интелект на репортера и редактора. Дори когато ние насърчаваме използването на ИИ в техническа помощ на журналиста, задължително е първо редактор да му даде заданието, а след това внимателно да провери отговора. Защото за да може да се използва AI добре, трябва човек да му зададе правилно въпрос в конкретен контекст и след това критично да оцени отговора. Нещо, което журналистите правят от векове.

Как ефективно може да се отговори на едно от най-сериозните предизвикателства към момента - потокът от дезинформация и генерирано фалшиво съдържание? Спомням си, че преди години бяхме заедно в Комисията по етика в електронните медии и по това време като че ли нещата бяха по-лесни и по-ясни. Но сега как може да се справим с това ново предизвикателство?

Светът от векове помни два начина, по които можеш да отговаряш на лъжата. Единият е, като се опитваш да я ограничаваш. Това, което крие обаче голям риск при този избор, е налагането на цензура. Защото за да казва някой кое е истина и кое е лъжа, кои медии да продължат да съществуват или пък кои да бъдат ограничени, трябва да има независим орган, на когото да се доверим да взема тези решения.

Впрочем такъв подход е измислен още в Древния Рим, където е имало цензори. Тяхната задача първоначално била да се грижат за морала в обществото. В един момент обаче те добили изключителната власт да вземат решения за това кое е правилно, кое не и съвсем не били застраховани от грешки или пък от възможности за влияние от силните на деня. Този подход в съвременния, в модерния свят изглежда почти практически неприложим. Макар че има страни, в които интернет е напълно ограничен и гражданите нямат достъп до него, със сигурност ние не бихме искали да живеем в такова общество.

Другият начин е лъжата да бъде борена с повече истина. Затова и България е един от добрите примери с освобождаването на достъпа до информацията на БТА, така че тя да може да бъде използвана най-вече от всички медии, но и при интерес на всеки отделен гражданин той да може да провери конкретната информация, която го интересува. По този начин Агенцията не е конкурент на никоя от медиите в България, а техен помощник, защото - съгласете се, че е доста трудно за човек да се ориентира сред хилядите новини.

Във в. „Строител“ ние стриктно спазваме правилата за обективност и достоверност на информацията, за да можем да бъдем максимално полезни на бранша и всички потребители на информация, касаеща строителния сектор. Задължително се посочва автор или източник на информацията, при някакви съмнения се прави проверка. Считам, че сътрудничеството с БТА ще ни бъде много полезно. Продължавам още малко с темата за ИИ. Казахте, че според Вас професията не е застрашена, но има прогнози, че дори журналистиката ще изчезне и ще бъде заменена от изкуствения интелект ?

Както казах, изкуственият интелект не може да замести репортера на мястото на събитието, нито напълно редактора, който винаги трябва да взема окончателното решение за публикуване на текст, снимка или видео. Тук е изключително важно медиите да въведат ясни правила. В БТА например се работи по правила, които изрично забраняват използването на изкуствен интелект във фотографии и видео, защото никой не би искал да бъде показан на място, на което никога не е бил, или да му бъдат приписани думи, които не е казвал. Именно тази редакционна отговорност е сфера, в която традиционните медии не могат да бъдат заместени - за разлика от съдържанието в социалните мрежи, където подобни практики често се използват по нечестен начин.

Въпреки това Агенцията гледа на социалните мрежи не като на заплаха или конкуренция, а напротив, като на още една възможност да стигаме до повече хора. Въпросът тук пак е как ги използваме, така че да не усилваме лъжите или речта на омразата. Например в БТА взехме нелекото решение да ограничим коментарите от неверифицирани профили, тоест да бъдем сигурни кой коментира под нашите публикации.

Вестник „Строител“ е официалното издание на Камарата и организираме мероприятията на браншовата организация. Как виждате нашето сътрудничество в контекста на подписаното споразумение. Използвам случая да Ви поканя за партньор на събитията, свързани с политиките и дейността на КСБ, които Камарата и в. „Строител“ предвиждат да бъдат проведени през годината.

Това всъщност е другият голям смисъл на споразумението за партньорство, което подписахме с Камарата. Ще се радваме да бъдем медиен партньор на събитията, които организират браншовата организация и вестникът. Считам, че това ще даде възможност за по-голяма публичност на самите събития и резултатите от тях. Изключително разчитаме точно на вестник „Строител“ да ни помага в нещо, което е по принцип проблем за представянето на много различни сфери в България, тъй като журналистите не могат да бъдат достатъчно дълбоко специализирани в различни области така, както едно специализирано издание като Вашето. В този смисъл ще очакваме от Вас, от една страна, да има навременна, а от друга - и лесно и достъпно обяснена информация за строителния бранш в България.

Благодаря Ви за това интервю. Мисля, че слагаме едно добро начало на годината. Пожелавам на Вас все така успешно да ръководите БТА и през годината да реализираме добро партньорство в предстоящите инициативи.

И аз също благодаря, за мен беше удоволствие.