Г-н Киров, радвам се, че сте гост на подкаста на вестник „Строител“ – „Код Строител“, и че ще можем да говорим за първия конкурс „Строителен обект на Черноморието“.

Добре дошли в най-южната черноморска община. За администрацията на Царево е изключително удоволствие партньорството с в. „Строител“ през годината, както и да проведем този разговор и най-вече да организираме първия конкурс „Строителен обект на Черноморието“ заедно.

Вече наближава датата 11 юли, на която ще бъдат връчени наградите в конкурса „Строителен обект на Черноморието“, който организираме съвместно – община Царево, Камарата на строителите в България (КСБ) и вестник „Строител“. Какво означава домакинството на подобна първа по рода си инициатива?

Традиционно нашата община следва добрите примери и има изключително богата и разнообразна културна програма. Тя е не само през летния сезон, а е целогодишна и предлага много интересни събития. Но точно този формат е нещо съвършено ново – конкурс за строителен обект на Черноморието, и то в партньорство с в. „Строител“ и КСБ. За конкурса си взаимодействаме и с колегите от другите черноморски общини, както и с бизнеса. Това домакинство за нас е отговорност да откликнем на очакванията на хората, да промотираме българските компании, които дават принос и в обществения сектор, и в частните обекти.

Трябва да оправдаем и очакванията за единство между черноморските общини. Подобен формат, макар и не толкова туристически, въпреки че косвено той е абсолютно туристически продукт, защото се провежда в пика на сезона през юли, дава възможност за промотиране на дестинацията Българско Черноморие. Това е голяма тема, която задължава всички нас, кметовете и общините, да сме единни. За мен отговорност е точно това – да дадем адекватните отговори, да доведем до правилно развитие всяка ситуация, да се обединим с колегите кметове, да си подадем ръка със строителния бранш, защото накрая гражданите питат кмета как се е получил мостът, улицата, сградата, включително и за частните обекти. Но истината е, че това е споделена отговорност, в която всички сме заедно, а не сме страни в процес. Затова за мен е изключителна радост да осъществим тази инициатива за първи път и да сме домакини.

В конкурса са номинирани реализирани проекти в последните 5 г., като поканени за участие са всички черноморски общини. Проектите ще бъдат представени и на изложбата, която ще бъде открита в центъра на Царево. Какво ще покажат общините и какво е посланието, което отправя инициативата? Какво бихте искали да усетят жителите и гостите на града, когато разглеждат изложбата?

Когато обявихме съвместно конкурса във в. „Строител“, в интернет пространството, в социалните мрежи, много хора ме попитаха защо приемаме кандидатури на обекти, изпълнени в последните 5 години. На първо място, защото дълбоко вярвам, че управлението и приносът към населените места не започва от един кмет персонално. Много други колеги са работили преди нас. Всеки независимо от политическите пристрастия и избори е ръководил администрацията с мечтата да развие населеното място. Същото е и при строителните компании. Те имат традиции, всеки строител е дал своя отпечатък, а има и съвършено нови. Затова е много добре, че правим ретроспекция от 5 години назад.

На следващо място е важно да проследим как се развиват населените места. Въпреки сложната обстановка в централната власт в България през последните 4 г., не е тайна, че Царево се развива изключително динамично - и бизнесът, и общината. Това се вижда особено от чужденците, които ни посещават традиционно. Гостувате ми в приемния ми ден, в който имах посещение от гражданин на Чехия, притежаващ имущество в Царево от 12 г. Той направи един паралел, каза ми, че в неговия роден град, който по думите му е сравнително развит по чешките стандарти, не вижда толкова голямо обновление всяка година – на улици, тротоари, откриване на големи обекти, медицински центрове. Това е смисълът на тази ретроспекция – да покажем динамичното развитие въпреки трудните времена.

В инициативата е включена и категория „Проекти“ за обекти, чиято реализация предстои. Защо според Вас е важно да се обърне внимание и на бъдещите инвестиционни намерения на общините?

Защото всеки един от нас е избран, за да развива дадената община, да реализира проекти. Всички искат те да се случат сега и веднага, но обикновено е необходимо сериозно време за проектиране, съгласуване и т.н. От друга страна е важно да покажем как всеки кмет или всеки бизнес си представя следващия период на развитие на дадена своя инвестиционна инициатива, на населеното място. С тази категория ще се открои за коя община кой сегмент е важен – дали здравеопазване или образование, а може би някоя администрация предпочита да се развива абсолютно и само като туристически център. Желанието на друга е да се превърне в административен център.

Почти всички избрани кметове сме в средата на мандата си. Бъдещите проекти, които ще бъдат представени и от държавните, и от общинските власти, и от бизнеса, показват какво ще се случи до края на мандата. Това е едно от обещанията, които сме длъжни след това да спазим. Аз следвам принципа, че като представим проект, след това трябва да го реализираме. Затова е отговорност да сме домакини на този конкурс и го приемаме с много позитивна енергия.

Категориите наистина са интересни. Не показваме просто сгради и обекти, а замисъл какво се е случвало преди, какво предстои. За мен най-големият проблем в българската власт и политика е именно, че ние всеки път си мислим, че всичко започва от нас и с нас приключва, но не е така.

Вие сте част от журито на конкурса. Какво според Вас прави един строителен проект наистина добър и значим за дадена общност?

Ако говорим за публичен обект, който е общинска инвестиция, той трябва да има придадена стойност и да е важен не само за конкретното населено място, а за цялата община. Разбира се, не може да се размишлява еднозначно, защото всички общини са много различни. Например Царево е коренно различна от съседните Приморско и Созопол, защото на територията ни не е само административният център. При нас са и Ахтопол, с. Лозенец, с. Варвара, с. Синеморец, с. Резово, нашите китни села в Странджа. Територията ни е много голяма и ако например правим нещо в Царево, то трябва да има своето отражение в Ахтопол. Такъв обект би бил ново пристанище, медицински център или пък мечтата за многопрофилна болница. Може би спортна зала, която би гарантирала целогодишен спортен туризъм в целия регион.

Отличените обекти в конкурса ще имат възможност да бъдат представени в ЕП по покана на българския евродепутат Андрей Новаков. Използвайки този прекрасен шанс, какви послания можем да изпратим към Европа чрез строителните постижения на българските черноморски общини и курорти?

Смея да твърдя, че нашите представители в Европейския парламент са сред най-активните. Същото се отнася и за нашите еврокомисари. Затова се радвам, че инициативата ни беше подкрепена от наш представител в ЕП. Ще покажем, че в България въпреки политическата ситуация, трудностите на прехода, проблемите на адекватното изравняване на стандартите, се случват проекти, каквито дори и в Чехия не се случват. Тоест ние ще покажем на нашите европейски партньори, че си имаме особености, но сме напълно конкурентоспособни и адекватни на световното темпо на развитие.

Царево премина през един доста тежък период във връзка с бедствието, което се случи в общината. Успяхте ли да възстановите напълно щетите? Какво остава да се направи?

Когато встъпих в мандата си, много хора ми казаха: какъв късмет – влизаш в първи мандат като кмет с щети за 84 млн. лв., как ще се справите с екипа ти? Това беше и основното ни послание в кампанията, приоритет номер едно - да преодолеем максимално бързо последствията. Държавата ни отпусна половината от сумата, която ни беше необходима. Кандидатствали сме и очакваме следващ транш, защото има още инфраструктурни обекти за изпълнение. Но за тези, за които сме получили финансиране, сме абсолютно готови. Остава ни само асфалтиране на един крайбрежен мост.

В Царево рухнаха три моста, по пътя Лозенец – Царево се срутиха още три съоръжения, както и мостът за главния път за Ахтопол. Като говорим за бедствието, хората си спомнят само водата и сякаш забравят преките материални щети – 7 срутени моста, две скъсани язовирни стени, един мост към с. Фазаново, дерето в с. Кости. Пораженията са големи. През целия мандат, а не само през първата година, фокусът сякаш трябваше да бъде само върху възстановяването им. Едва ли някой си е представял, че ние ще имаме капацитета, силите и средствата да подготвим други проекти, да кандидатстваме за европейско финансиране. За мое щастие екипът ми се справи. Изключително съм благодарен, защото се наложи да задам много сериозно темпо за работа, но възстановихме язовирните стени, пътната мрежа, мостовете. Никога не е имало откъснато населено място и още в първата година успяхме да изместим фокуса от бедствието към нови обекти, към инвестиционната програма, към европейски проекти. Посрещаме туристическия сезон със сериозно обновена инфраструктура.

Вече имате приет бюджет. Какво включва инвестиционната програма на Царево за 2025 г.? Какви проекти ще се изпълняват и с какво финансиране, имам предвид – по Инвестиционната програма за общините, включена в държавния бюджет, по НПВУ, по европрограмите?

Царево беше сред първенците, които незабавно след приемане на държавния бюджет за 2025 г. одобриха общинската си финансова рамка още в началото на май. Вече втори месец не просто имаме приет бюджет, но и сме постигнали напредък по изпълнението му. Освен че събираме приходи, успяваме да завършим и проектите, които са заложени за приключване тази година. Трябва да признаем, че Инвестиционната програма за общините е сред най-сериозните и невиждани до този момент крачки за децентрализация на общините.

Местните власти не можем да се справим сами със собствения си финансов ресурс с проблемите, свързани с туризма, с екологията. Необходимо ни е национално и европейско финансиране. Както знаем, фондовете намаляват и сега можем да търсим средства от програмите, управлявани от Държавен фонд „Земеделие“, в рамките на Интегрираните териториални инвестиции и Националния план за възстановяване и устойчивост.

Бюджетът за настоящата година на Царево е рекорден с макрорамка 83 млн. лв., от които близо 40 млн. лв. са общите разходи за дейности с издръжка от собствени средства и държавни субсидии. По Инвестиционната програма за общински проекти имаме одобрен лимит от 21 млн. лв., като през изминалата година успяхме да усвоим 11 млн. лв. Съответно през настоящата ни остават още 10 млн. лв. За обектите, които реализираме, изцяло следваме логиката на програмата – да инвестираме в инфраструктура и в мерки за решаване на проблема с безводието.

Обновихме водопровода на с. Варвара, който е завършен, но неразплатен. Очакваме финансирането. Успяхме да стартираме дългоочаквания основен ремонт на пътя Царево – с. Бродилово. Той е на 50% изпълнен. Надявам се финансирането за него да продължи. Реализираме и голямата ни мечта за многофункционална спортна зала в Царево. Разполагаме с одобрен проект, имаме избран изпълнител и всеки момент дейностите ще започнат.

Обърнахме внимание и на проблеми извън общинския център. Проектираме водопроводи в селата в Странджа – в с. Кости и с. Българи, с. Изгрев, с. Бродилово. Проектираме и нова сграда за средното ни училище, защото при нас отчитаме тенденция за увеличаване на децата. Проектираме два центъра за възрастни хора.

Изключително добре успяхме да се включим в Инвестиционната програма. Много бързо проектирахме и кандидатствахме, всичките ни проекти бяха одобрени и голяма част от тях се изпълняват. Бележим сериозни успехи и с европейско финансиране, както и по Програмата за развитие на селските райони. С европейски средства успяхме да обновим противопожарната служба. Спечелихме финансиране за подмяна на отоплителната система на детската градина, където тази година със средства от рефинансиране на дълг ще изградим и физкултурен салон.

Ние сме една от малкото черноморски общини, които успяха да подготвят проектно предложение за първия прием по Програмата за морско дело и рибарство за модернизация на рибарското пристанище. Разполагаме с проект и разрешение за строеж, което презаверяваме, защото беше изтекло.

Активно работим по проектирането на лодкостоянка в с. Лозенец и в Ахтопол. Виждаме, че това е печелившата стратегия – винаги да сме подготвени с проекти, с техническа документация, за да можем да достигаме по-лесно до финансиране.

За съжаление по НПВУ и особено по програмата за саниране малките общини са доста ощетени. Всички наши блокове бяха одобрени, но са в резервния списък за финансиране. По Плана имаме заложен изцяло нов воден цикъл на Ахтопол, който включва и пречиствателна станция с водопровод и канализация. Проектът първоначално беше на общината, но впоследствие се прехвърли към „Български ВиК холдинг“ ЕАД. Очакваме развитие по него и успоредно непрекъснато търсим нови възможности. Сега сме в процедура по кандидатстване по ­ПУДООС за пречиствателна станция на селата Варвара и Синеморец.

Работим много активно и за изграждане на алеи и детски площадки и градинки, решаваме екологични проблеми, подобряваме транспортната свързаност. През изминалата година успяхме да пуснем нов път от с. Велика до с. Фазаново. Сега проектираме такъв и от с. Велика до с. Лозенец. На финален етап е пътят между Царево и с. Лозенец.

Тук искам да кажа, че имаме успех по отношение на интегрираните териториални инвестиции с Тракийския университет - Стара Загора, който е наш партньор в концепция, по която успяхме да спечелим над 2 млн. лв. за изграждането на велоалея – от сградата на филиала на ТУ до плаж Нестинарка.

Има ли все пак шанс сгради в Царево да бъдат санирани по Етап 1 на НПВУ? Подготвяте ли проекти по новата национална програма?

Както казах, одобрените ни обекти по първия етап на НПВУ са в резервите и затова очакваме те да бъдат финансирани по следващата национална програма. Разполагаме с абсолютно готови проекти и се надяваме да имаме шанс да се включим в нея. Главен проблем на националната програма за саниране, откакто функционира под каквато и да е форма, е, че незначителна част от малките общини са успели да реализират проекти по нея. Тази тенденция трябва да се обърне, защото и ние имаме проблеми с енергийната ефективност.

По Етап 2 на НПВУ нямаше никакъв интерес. Хората загубиха доверие след класирането по Етап 1. Местните власти бяха един вид посредник и ние обрахме негативите, защото гарантирахме, че след като сдруженията на собствениците инвестират в енергийни паспорти, ще бъдат одобрени, а в крайна сметка се оказа, че няма финансиране.

Толкова много неща правите за децата, с филиалите на университетите - за младежите. Виждате ли ефекта в това младите хора да остават в Царево? Привличате ли млади семейства, които да идват в общината?

През последните 15 г. в Европа се забелязва тенденция на обезлюдяване на малките населени места, особено на туристическите центрове, те са обречени извън сезона. Царево обаче винаги е развивало идеята да бъде административен център. Да има институции, училища, детски градини и здравеопазване, така че да бъдем стабилен административен център. Нашите населени места през летния сезон са много различни като профил. В с. Лозенец например не се разчита на хотелско настаняване, там живеят предимно хора със собствени имоти. Царево е по-спокойно място и с много културни мероприятия. В Синеморец е по-диво.

За нас основна цел в този мандат, а и в следващите е да развием общината като добро място за живеене и за целогодишен туризъм, но не само и единствено през културна програма, а през хора, които притежават имущество при нас. Това се вижда през последните две години, има огромен бум в жилищното строителство. На наша територия почти не се строят хотели, а модерни къмпинги и къщи за гости.

Радвам се, че на територията ни живеят много бивши професори, лектори, академици, генерали. Те намират тук пристан, както и много млади т.нар. дигитални номади. Още по-хубавото е, че и хора, родени тук, започват да се завръщат. Привлича ги това, че образованието при нас е на изключително високо ниво. Нямаме проблем с детските градини, нито с престъпността, имаме здравеопазване. В началото на юни открихме единствения нов медицински център на юг от Бургас. Работим и по идеята частен инвеститор да изгради болница. Определено се забелязва обратна тенденция – от големите градове хората да мигрират в по-малките.

Как се справяте с липсата на кадри, защото този проблем го има и частният бизнес, но и общините?

В сферата на туризма има недостиг на хора. Разчита се приоритетно на местни, но и на чуждестранни граждани. В нашата община проблемът не се усеща осезаемо, но като водим предварителни разговори с бизнеса преди началото на сезона, за тях най-голямото предизвикателство е да се осигурят качествени кадри. Знаем, че стандартът в България през последните две години сериозно се е вдигнал и когато искаш висока цена, то трябва да отговориш с нужното качество. Всички работят по проблема с качеството на обслужване.

По отношение на специалистите, които са нужни на общината, за съда, прокуратурата или полицията, нямаме проблем. Много младежи от града учат медицина и искат се върнат в общината. Имаме и студенти архитекти, които също смятат да живеят в Царево.

След като изградихме медицинския център, имаше въпрос дали ще се осигурят нужните специалисти за него. Управителят му с огромен ентусиазъм успя да покрие 13 медицински специалности и 20 лекари, които да идват и преглеждат в Царево.

Независимо че имаме много проблеми, се утвърждаваме като притегателно място за живеене. Стартирали сме много проекти. Това, което ни отличава, е, че освен по големите цели, работим и по малките проблеми за тяхното отстраняване.

Туристическият сезон в Царево отдавна започна, и то активно. На какво залагате, как ще привличате туристите?

Сезонът започна активно след великденските празници най-вече на местата, където хората притежават имущество. Тези собственици на недвижимости се чувстват свързани с населеното място и идват да прекарат своето свободно време тук. Активният сезон започва по-мащабно в цялата община, след като учениците излязат в лятна ваканция. Парти туризмът в Лозенец отдавна е започнал. Както казах, културният календар на Царево е целогодишен, но е в силната си фаза от края на май. Проведохме изключително мащабно спортно събитие с над 1800 регистрирани участници в с. Синеморец. Там дори няма толкова места за настаняване. Мероприятието е посетено от над 4000 човека. От 27 юни до 6 юли Царево ще се превърне в рай за любителите на кучета. Организираме първия у нас кучешки JuЛАЙ Morning. Предстои ни и десетата годишнина на фестивала „Арт Поток“ с участието на Васил Найденов.

На 11 юли ще бъдат връчени наградите на съвместния ни конкурс „Строителен обект на Черноморието“, като гостите на събитието ще имат възможност да се насладят на изпълненията на Тони Димитрова.

Сега в Лозенец в края на юни предстои джаз фестивал с участието на Белослава. Имаме изцяло ново светлинно шоу Lunar, което за първи път ще излезе от София. Предстои ни и нов музикален фестивал. Традиционно ще завършим лятото с рибния фест, който събира над 10 000 човека на пристанището.

Ние не правим културна програма само в Царево. Аз съм наложил този модел и по отношение на инвестициите. От две години изнасяме културната програма и в другите населени места.

Какво се случва с Общия устройствен план (ОУП) на Царево?

Надяваме се с абсолютно доверие към екипа на МРРБ скоро тази 10-годишна сага да приключи. На финалната права сме, преди няколко седмици в официален разговор с министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов получих уверение, че в кратък период от време, може би в началото на есента, основата на Плана ще бъде абсолютно готова и ще бъде предадена в Министерството на околната среда и водите и публикувана за публично обсъждане. Този път общината е взела по-различна позиция по отношение на ОУП. Преди винаги сме защитавали интереса на инвеститорите и на местните хора предварително, знаейки, че в редица случаи става въпрос за защитени територии. Сега не правим тази изкуствена съпротива, защото знаем, че това ще бъде обречено на неуспех. По Закона за устройство на Черноморското крайбрежие при нас има Натура 2000, много природни местности, защитени зони. Ние отстояваме само и единствено териториите около населените места. Не искаме грандиозно строителство, а развитие на техническата инфраструктура, да можем да си построим пречиствателните станции, да имаме индустриална зона в град Царево, не си представяме презастрояване. Заемайки тази балансирана позиция, защитаваме и местния интерес.

Кои според Вас са най-големите предизвикателства пред черноморските общини в момента?

Развивайки марката Българско Черноморие, трябва да кажем, че всички общини, а вече и бизнесът донякъде, си научихме домашното по отношение на това как се прави туризъм – с богата и интересна културна програма, с добра инфраструктура, с инвестиции в здравеопазване и в сигурност. Затова винаги подкрепяме Министерството на вътрешните работи и Министерството на туризма, когато ни помолят да поемем разходите за командировани полицаи. Ние осъзнаваме, че трябва да сме сигурна дестинация, в която посетителите да получат качествено преживяване.

Най-големият проблем пред общините от Черноморието е транспортният достъп до морето. Наблюдаваме усилията на правителството да ремонтира АМ „Тракия“, но когато човек стигне до Бургас и завие наляво или надясно, попада в транспортен ад. Има няколко транспортни коридора, които се нуждаят от неотложен ремонт и разширяване не днес, вчера.

Тук искам да благодаря на кмета на Бургас Димитър Николов и на неговия екип, който в последните си мандати лидира абсолютно успешно не само общината си, но и района около нея. Администрацията на Бургас има готови проекти и за обхода на Бургас, и за ново трасе, което да свърже Приморско, Созопол и Царево, както и за транспортен коридор Бургас – Малко Търново, но липсва ясната позиция на държавата.

Няма да отварям другата болна тема – за пътя Царево – Малко Търново, който ще даде връзка на всички черноморски общини към турската граница. Имаше осигурено финансиране и избран изпълнител, но след оспорване на тръжната процедура тя беше спряна. Преди повече от половин година съдът се произнесе, че процедурата трябва да продължи с разглеждане на документите. Не мога да отговоря защо това не се случва.

Министър Иван Иванов много аргументирано пое ангажимент Агенция „Пътна инфраструктура“ да продължи работата по нея.

Проблемът на черноморските общини за мен не е безработицата, нито краткият сезон, а транспортният достъп.

Говорейки за транспортния достъп, се сетих за пътуването на екипа на в. „Строител“ по АМ „Хемус“ до Варна за среща на КСБ с местната власт. На срещата пожелах АМ „Хемус“ да бъде завършена, защото едно е да пътуваш до Бургас, съвсем друго до Варна – разликата е много голяма.

Така е, това е огромен проблем, но и ние тук също имаме такива. Туризмът отдавна не е просто да отидеш в Царево и да си стоиш само в Царево. Нашите посетители и хората, които имат имоти тук, ходят на плаж в Приморско, на „Аполония“ в Созопол, пазаруват от търговските центрове на Бургас. Обратното също е валидно – хората, които са в Бургас, идват на нашите диви плажове – ние сме община с 23 плажа, които са с концесионер, но имаме и абсолютно диви, имаме плаж със син флаг в с. Синеморец, плаж в природен парк Странджа. Туристите от Созопол посещават нашите културни събития, тези от Приморско се възползват от нощния живот на с. Лозенец. Ние сме свързани. Туризмът вече е приключение и хората търсят дестинации. Дестинацията трябва да е Българското Черноморие, а не само Царево или някоя друга община.

Споменахте дигитални номади и че вече се гледа по съвсем различен начин на туризма, хората искат малко на едно място след това на друго, да има възможност да се комбинират различни неща. Променят се нещата в туризма.

Точно така. Тук искам да изкажа адмирации към МРРБ за това, че успяха да прихванат проблем, който предстои пред всички черноморски общини. Казвам предстои, но ние и сега имаме проблем с дивото къмпингуване. Не защото сме против него, а защото накрая общините плащат сметката за почистването. Но предстои още по-голям проблем. В съседните държави се приеха строги рестрикции относно дивото къмпингуване и кемпирането в населените места. При нас има сериозно присъствие на кемпер туристи, които ние приветстваме, но бихме ги посъветвали да ползват обозначените места, защото на територията на Царево има такива. Само преди ден имаше сигнал, че в Странджа кемпер туристи са запалили огромен огън. Някой ще каже – общината да ги глоби, но ние не можем денонощно да сме в рестриктивната си роля. Трябва да го има гражданското самосъзнание. МРРБ припозна този проблем и подготвят наредба. Аз участвах в работната група и смея да твърдя, че е с доста добри текстове и много ще ни помогне в борбата с нередностите при къмпингуването.

Има ли в момента текстове, които да регламентират изхвърлянето на отпадъци, които оставят къмпингуващите?

През годините общината се опитваше да приеме самостоятелна наредба, но тя бе обжалвана в съда. Трябва да има национален регламент. Често ни питат защо на даден къмпинг има много отпадъци, защо общината не чисти. Защото никой не плаща такса смет, общината няма контейнер там и всъщност се ползва като незаконен къмпинг. Ние не толерираме дивото къмпингуване, което създава проблеми и пожари, но сме изключително отворени към къмпингите като форма на туризъм.

Какви са Вашите цели като кмет за развитието на Царево като устойчива, привлекателна и модерна черноморска дестинация?

В едно изречение: Царево – добро място за живеене. Аз съм отраснал тук, след това живях 15 г. в София, но се върнах целенасочено, за да дам своя принос в развитието на Царево. В това изречение влагам онези 10 мечти, за които говорих – медицински център, пристанище, спортна инфраструктура, свързаност между населените места. Хората да се чувстват сигурно, независимо дали са от столицата, от други градове, че дори и да дойдат тук през януари, за да ползват имотите си. Тоест Царево да не е привлекателно само от 1-ви юли до 1-ви септември, а да е добро място и за собствените си жители, и за гостите целогодишно. За мен това е най-голямата цел. Не си представям Царево като място за уикенд туризъм, а като място за сериозни инвестиции на сериозни хора, които искат да бъдат тук. Защото, когато един човек иска да бъде тук, той е съпричастен.

Забелязва се интересна тенденция през последната година и половина. В приемните ми дни гражданите идват с предложения вместо с проблеми. Обикновени хора влизат в кабинета ми и искат да се включат като доброволци в различни дейности. Тази тенденция за мен е много окриляваща и ме доближава към целта Царево да е добро място за живеене.

А как си представяте бъдещето на Българското Черноморие и на страната ни като туристическа дестинация? Какво може да се направи, така че да станем по-интересни и привлекателни?

Тази година с интерес чакам проучването на НСИ, защото за мен са важни точните данни. През 2024 г. българите отново са избрали приоритетно да почиват у нас. Въпреки привлекателността на чуждите дестинации. Затова за мен е много важно да станем абсолютно гостоприемни към нашите съграждани, както и да покажем на хората от европейските държави, че ние също сме сигурна дестинация. През изминалата година през зимните месеци благодарение на Министерството на туризма участвахме в няколко туристически изложения в Европа – в Истанбул, Солун, Будапеща, Букурещ, Лондон. След всяко получавахме запитвания от граждани на тези държави за закупуване на имоти. Имаме за трети път проявен интерес от Чехия за партньорство между градовете. Преди 2 седмици имахме гости от Полша, с които сме пред подписване на меморандум. Тоест – бъдещето на Българското Черноморие е да сме гостоприемни към българите и да осигуряваме сигурна среда и за тях, и за чуждите туристи.

В началото започнахме с това, че сме съорганизатори на конкурса „Строителен обект на Черноморието“. Вашето мнение за ролята и значението на медията на строителния бранш в. „Строител“ и за нашето партньорство, имаме и сключен меморандум за сътрудничество?

Много често казвам на хората, включително и на мои приятели, че общините не си взаимодействат с медиите, за да внушаваме на нашите граждани колко много работа сме свършили. Въпреки амбициозната програма на общината и многото населени места в Царево, ние сме една сплотена общност и на мен като кмет не ми е необходима медия, за да достигат моите послания до моите съграждани. Партньорството с медиите обаче е важно, за да научава останалият свят за нас. Затова традиционно работим с медии, които отразяват нашата туристическа програма, дейността на Общинския съвет, успехите от участия в различни форуми.

Вестник „Строител“ е много различна медия, защото е с култивирана публика, хора, които са от строителния бранш. Партньорството с Вас е изключително важно за нас, защото както се стремим да бъдем добра среда за хората, през Вашата медия ние показваме, че сме добра среда и за бизнес. Това го казвам и на заседанията на Общинския съвет, когато гласуваме докладните за инвеститора, който иска да построи многопрофилна болница. Представете си този инвеститор е проучил всички населени места в областта и е избрал да построи болница в Царево. Тоест ние за изминалите две години и половина сме успели да го убедим, че предлагаме сигурна среда за инвестиции, и сега с действията на ОбС той вижда, че го подкрепяме напълно адекватно. Когато медията е специализирана като в. „Строител“, достигаме до хората, които са необходими за този двустранен процес. Така че партньорство ни с в. „Строител“ е изключително важно и затова се впуснахме и в организацията на този конкурс. Вярвам, че той ще стане традиционен и ще е все по-успешен. Разбира се, всяко начало е трудно от гледна точка на прекия интерес, въпреки че има много участници и знаем, че ще има много гости. Сигурен съм, че с всяка следваща година конкурсът ще се утвърждава и ще стане традиционен.

И аз така мисля и благодаря за партньорството. И един последен въпрос. Вие сте юрист, доцент сте по конституционно право. Какво Ви мотивира Вас лично да се захванете с тази работа като кмет и постигането на какво би Ви дало удовлетворение?

Аз съм от Царево и се гордея с това. Тук съм завършил гимназия, винаги съм знаел, че след като се реализирам в професията си, ще се върна тук. Направих го въпреки привидния връх в кариерата ми, защото аз съм имал възможност да работя с президента Георги Първанов, с министър Екатерина Захариева, с хора, заемали високи държавни длъжности, както и в Народното събрание. Не е важно да използваш контактите си, а трябва да използваш енергията, която имаш, мотивацията и хъса, който имаш, за да преобразиш родното си мястото. Това е моето желание – в активните си години да дам своя принос за развитието на Царево.