Мария Минкова, директор на Изпълнителното бюро на Националния доверителен екофонд: През 2025 г. с финансиране от НДЕФ са в изпълнение 52 проекта
Фондът финансира предимно строителни обекти, потенциалът за сътрудничество с КСБ е голям
Г-жо Минкова, какви са основните направления в дейността на Националния доверителен екофонд (НДЕФ)? Кои са задачите, които сте си поставили за 2025 г.?
Благодаря на вестник „Строител“ за интереса към работата на НДЕФ. Фондът е създаден със Закона за опазване на околната среда, за да управлява публични средства, които са предназначени за опазване на околната среда в България. Това е основното направление в дейността ни и с него са свързани програмите, чрез които предоставяме финансиране към нашите бенефициенти. Програмите ни са няколко, като тази с най-голям ресурс е „Инвестиционна програма за климата“. Чрез нея подкрепяме изпълнението на проекти за въвеждане на мерки за енергийна ефективност (ЕЕ) на обществени сгради. Тя има няколко подпрограми, измежду които и подпрограма за насърчаване на публичните институции да използват електрически превозни средства.
Друга голяма инвестиционна програма на Националния доверителен екофонд е „Минерални води“. Тя е насочена към общини, които притежават такъв ресурс и имат нужда от допълнителни средства, за да доизградят или реконструират общинската си инфраструктура за минерални води.
Имаме още едно важно направление в дейността ни. То е свързано с приноса на НДЕФ към политиките в областта на изменението на климата. По него Фондът изпълнява проекти в ролята на бенефициент. Кандидатстваме за финансиране и реализираме проекти в сътрудничество с български и международни партньори. Те са свързани с политики в три направления – едното е за проекти, които допринасят за намаляване и ограничаване на промените в климата, както и за адаптация към измененията. Втората тема е свързана с управление на енергията на общинско ниво. Тук финансираме проекти за енергийна ефективност на обществени сгради и проследяваме дали тези санирани сгради реализират спестявания в потреблението на енергия. Третият тип проекти са т.нар. поведенчески образователни програми за училища и детски градини. Имаме много проекти за ЕЕ в учебни заведения и е важно да се промени поведението на ползвателите на тези сгради, за да се постигне необходимият екологичен ефект.
За настоящата 2025 г., освен че ще осигурим финансирането на вече одобрените обекти и дейности по различните програми на НДЕФ, сме планирали да обявим и нови покани за набиране на проекти. Тази година очакваме да започне и работата по проект, който причисляваме към т.нар. външни. Той е по линия на Швейцарско-българската програма за сътрудничество и е свързан с обновяване на хижи в Национален парк „Рила“. Краткото му наименование е „Пропарк“ и след като стартира, ще имаме допирни точки, по които да си сътрудничим с Камарата на строителите в България (КСБ).
Кои са основните бенефициенти на Националния доверителен екофонд?
През всичките 30 години на съществуване на институцията нашият главен бенефициент са общините. Това произтича от обстоятелството, че проектите, които финансираме, са насочени предимно към общинска инфраструктура. Осигуряваме средства и за други публични институции – някои от програмите ни дават такава възможност, например за проекти за въвеждане мерки за ЕЕ в обществени сгради. Такива наши бенефициенти са Българската академия на науките, лечебни заведения и др. При проектите за закупуване на електромобили палитрата е също толкова широка, като основен бенефициент отново са публични институции – общини, държавни агенции, министерства.
Кои ще бъдат по-значимите проекти, които ще се изпълняват през тази година със средства от Фонда? Може ли да се направи прогноза на какъв финансов ресурс биха могли да разчитат Вашите бенефициенти?
За нас всички проекти, които финансираме, са интересни и важни. През 2025 г. с финансиране от НДЕФ ще се изпълнят 21 проекта за енергийно обновяване на общински училища и детски градини. Във фокуса на нашата дейност са и 6 проекта за ремонт, доизграждане и ново строителство на общинска инфраструктура за оползотворяване на минерални води. Довършват се други 18 проекта за закупуване на електромобили за публични институции.
През 2025 г. ще стартираме и нещо, което е ново за нас. Очакваме да започне изпълнението на два проекта за внедряване на мерки за ЕЕ чрез договори с гарантиран резултат, или т.нар. ЕСКО договори. Единият е за енергийна ефективност на уличното осветление в столичен район, а другият - в сградата на лечебно заведение в град Гоце Делчев. Тези наши бенефициенти сега работят по подготовката на процедурите за избор на изпълнители на ЕСКО договорите. При този тип проекти основната инвестиция е за сметка на ЕСКО изпълнителя, а възложителят изплаща задължението си към съответния изпълнител в следващите години на база на енергийните спестявания. Ролята на НДЕФ е с малък процент безвъзмездно финансиране да подпомогне възложителят да съкрати срока на изплащане на задължението към изпълнителя.
Какви са основните цели на НДЕФ при осъществяване на една инвестиция?
За нас водещата цел е приносът към намаляването на емисиите на парниковите газове. Всички наши проекти и инициативи са ориентирани към това. Също така ние много държим на перспективите за устойчивост на финансираните от нас проекти. Бенефициентите са длъжни да отчитат екологичните ефекти (икономията на енергия и намаляването на въглеродните емисии) и да предоставят информация от реализацията на проектите най-малко 5 години след тяхното приключване. На база на тези данни ние можем да правим анализ. Той ни дава известни ориентири, когато планираме условията на следващи покани за набиране на проектни предложения.
Бихте ли направили прогноза какъв ще е размерът на финансирането, което НДЕФ ще осигури през 2025 г.?
Тази година ориентировъчният план за разходите, които ще направи Националният доверителен екофонд, е 16 млн. лв. Реално усвоеният ресурс може да бъде и по-малък, зависи как ще тече процесът на реализация на проектите. През 2024 г. бюджетът ни за инвестиционни проекти беше около 10 млн. лв.
Както казахме, имаме нови покани за кандидатстване към нашите бенефициенти. Януари 2025 г. обявихме покана по Инвестиционната програма „Минерални води“. Предстои подадените проектни предложения да бъдат разглеждани от комисия, която трябва да вземе решенията кои да бъдат подкрепени за финансиране.
Имаме отворена покана за кандидатстване и за проекти за внедряване на мерки за енергийна ефективност с ЕСКО договори. Този път за разлика от предходни покани, по които допустими бяха общински болници или местни администрации за модернизация на улично осветление, са включени и общинските ДКЦ-та. Тук подаването на проектни предложения не е по-различно от начина, по който се прави в останалите ни програми. Те се разглеждат от оценяваща комисия и след това обектите се посещават от нашите технически експерти. Целта е да се направи сравнение между реалното състояние и това, което е заявено на етап кандидатстване. След това обектите, които комисията за оценка предлага за одобрение, се представят на Управителния съвет на НДЕФ. Той финално взима решение дали да се отпуснат средства.
Как осигурявате финансовата стабилност на НДЕФ и какви източници на финансиране използвате?
НДЕФ управлява средства, предоставяни целево от държавния бюджет, както и такива, които се осигуряват по линия на споразумения с международни или български източници. Това могат да бъдат т.нар. swap за „замяна“ на дълг срещу околна среда или други видове споразумения с международни или национални донори. Също така финансиране се набира и от международната търговия с емисии на парникови газове.
В последните години, включително и през настоящата, основен източник на средства са постъпленията от продажбата на квоти за емисии от авиационни дейности чрез търг. Средствата, които постъпват по тази линия в НДЕФ, са на база на Наредба 1 от март 2015 г. на министъра на околната среда и водите. Има двустранно споразумение между България и Федерална република Германия за продажба на годишно разпределено количество емисии между двете страни. По него НДЕФ изпълнява роля на опосредстващ изпълнението на споразумението между държавите. Постъпилите средства изцяло се насочват за реализиране на мерки за енергийна ефективност в общинските училища и детски градини.
Как осъществявате мониторинг на изпълнените с финансиране от НДЕФ проекти и колко време продължава наблюдението? Ако някой от обектите не отговори на заложените критерии, има ли механизъм за налагане на санкции на възложителите или изпълнителите?
Една от основните разлики, която отличава НДЕФ от европейските програми, е, че ние не налагаме санкции. Имаме много строг механизъм за подбор и контрол на подадените проекти, който продължава и по време на тяхното изпълнение. Обектите, с които се кандидатства в НДЕФ за финансиране на мерки за ЕЕ, задължително трябва да имат енергийно обследване. На база на него се подготвя работен проект. Нашите технически експерти много стриктно преглеждат работния проект, преди да го одобрят и да се пристъпи към избор на изпълнител. Едва когато е установено, че всички предписания в енергийното обследване са взети под внимание, се обявяват тръжните процедури. Експертите в Националния доверителен екофонд са специалисти с много висока подготовка и могат да отправят препоръки към бенефициентите ни, в случай че нещо не е спазено на 100%.
В НДЕФ се прави предварителен контрол и на документите на обществените поръчки, както и последващ след избора на изпълнител. По този начин Фондът си гарантира, че много внимателно е проследил целия процес от постъпване на проектното предложение до момента, когато има подписан договор с изпълнителя.
В дейността на НДЕФ има и нещо необичайно – чак след избора на изпълнител се пристъпва към сключване на договор за финансиране с нашите бенефициенти.
Какви проверки правите на обектите по време на тяхното изпълнение?
Както стана ясно, нашите технически експерти ги посещават за пръв път в процеса на одобрение на проектите. Следващо ходене на място се прави, когато се открива строителната площадка, за да се уверят специалистите ни, че състоянието на обекта съответства на заявеното в документацията. Това също е важен момент и ще подкрепя думите си с пример. При стартиране на строително-монтажните дейности на одобрен от нас проект за енергийно обновяване на детска градина се оказа, че три от четирите фасади на сградата вече са ремонтирани. Бенефициентът беше нарушил и правилата на Фонда, и на законодателството ни. В този случай оттеглихме финансовия ангажимент от страна на НДЕФ, защото не подкрепяме подобни нарушения, независимо от причините, довели до тях.
Във финалния етап на изпълнение на дейностите нашите експерти правят отново посещение, по време на което проследяват дали всички предвидени СМР са реализирани по описания в документацията начин. Едва тогава се допуска бенефициентът да подаде финален отчет и да поиска окончателно плащане.
Нашите бенефициенти имат право да поискат и междинни плащания, но тогава се извършва допълнителна проверка на обекта от специалисти на Фонда. Ако те установят, че всичко е наред, се подава междинен отчет и се прави плащане. Това е нашият механизъм за контрол.
Сградата на общинската администрация с. Братя Даскалови
бе енергийно обновена със средства от НДЕФ
Пет години след приключване на всички дейности по даден обект нашите бенефициенти имат задължение да ни подават отчети за екологичния ефект, който са постигнали след направената инвестиция. Както казах, постъпилите данни са важни за нас, защото на тяхна основа ние правим анализи, които използваме при подготовка на следващите покани за кандидатстване или за промени в критериите за подбор, на чиято база избираме обектите, които финансираме.
Проект на ОУ „П. Р. Славейков“ – Велико Търново, е сред финансираните от Фонда
Какви са основните предизвикателства, с които се сблъсквате в работата си с общините?
Силно е да се каже, че срещаме предизвикателства, тъй като през 30-те си години на съществуване НДЕФ е работил непрекъснато с общините – ние ги познаваме и те ни познават. По-голямата част от местните власти знаят за възможностите на Фонда за финансиране. През този дълг период сме успели да разработим механизъм на работа, чрез който нещата да се случват гладко. Една от основните ни цели е максимално да помагаме на нашите бенефициенти. Затова се стараем доколкото можем да разтоварим програмите от бюрократични изисквания, за да работим безпрепятствено с общините – да е лесно и за тях, и за нас.
По програмата, по която сключваме ЕСКО договори за въвеждане на мерки за ЕЕ, все още има нови моменти, с които местните власти трябва да свикнат, но в процеса на работа вярвам, че ще бъдат отработени.
Споменахте в началото проект, по който ще се обновяват хижи в Национален парк „Рила“. Бихте ли разказали повече за него?
„Пропарк“ е програма за обновяване на посетителската инфраструктура в Национален парк „Рила“. Предстои сключването на споразумение между правителствата на България и Швейцария за изпълнението на Програмата. Националният доверителен екофонд е поканен да участва в изпълнението на Компонент 2 от Програмата, който е за обновяване на хижи на територията на Националния парк. Досега за подобни дейности безвъзмездно финансиране не е било предоставяно. Тези сгради са строени преди почти век. Знаете, че някои от тях са разположени много нависоко в планината и транспортирането на материали до там е възможно единствено с коне. Трябва да се има предвид, че в парковете има ограничение на строителните дейности, които може да се реализират. Рила е защитена територия, където са в сила специфични правила, с които задължително трябва да се съобразим. Реновирането на каквато и да е туристическа инфраструктура там е допустимо при определени условия.
След подписване на споразумението и стартиране на проекта подробностите по изпълнението ще бъдат оповестени.
Обновено е ОУ „Христо Ботев“ в кв. „Сарафово“ в Бургас
Има ли други направления, по които бихте могли да си партнирате с Камарата?
Предвид това, че Фондът финансира предимно строителни обекти, потенциалът за сътрудничество с КСБ е голям. В случай на потвърждаване на ангажимента на НДЕФ за участие в изпълнението на Програма „Пропарк“ ще разчитаме на партньорство с КСБ за формирането на професионална общност в подкрепа на обновяването на туристическа инфраструктура във високата планина.