Зам.-министър Ефремова, какъв е напредъкът, който можете да отчетете по инициативата „Избирам България“, финансирана по Програма „Развитие на човешките ресурси 2021-2027“?

Шест месеца след началото на приема на заявления по „Избирам България“ отчитаме нестихващ интерес към мярката. Подадени са над 3600 заявления от български граждани, от които 346 са от хора с български произход, 91 – от чужди граждани, и 30 заявления от граждани на трети държави. Близо 1900 от заявленията са одобрени.

Разкажете малко повече за инициативата за читателите, които не са запознати. Какво я отличава от предходни политики за заетост и връщане на кадри?

„Избирам България“ е първата целенасочена мярка на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), която с европейски средства оказва подкрепа на наши сънародници зад граница, но и на граждани на други държави да започнат работа в България и изцяло да променят живота си. Подкрепата, която осигуряваме, е на база анализите, които сме направили, които, разбира се, са в резултат и от срещи със сънародници зад граница. Тя е в две посоки – подкрепа за преместване и устройване в първите месеци в България, както и стимули за задържане на работа.

По т.нар. битови въпроси около преместването в България, намирането на дом в първите месеци от пребиваването у нас осигуряваме еднократна финансова помощ за преместване на покъщнина (2500 евро от страни в ЕС, кандидати за членове на ЕС и Косово и 5000 евро за страни извън ЕС), както и добавка за настаняване, ако участникът започне работа в населено място, в което не притежава собствено жилище. Добавката за настаняване е в размер над 200 евро на месец за период до една година. Адаптацията за членове на семейството, които не са български граждани, би могла да бъде предизвикателство най-малкото заради езиковата бариера. Затова за членове на семейството, които не са български граждани, създаваме възможности за обучение по български език, за да успеят по-бързо и по-лесно да си намерят работа в България. Друг елемент от битовите разходи е транспортът до и от работното място. Макар у нас разстоянията да са несравними с градовете в Европа и в САЩ, доста често транспортните разходи се оказват сериозно перо в семейния бюджет. Затова за първата година създадохме възможност за ползване на стимули за транспорт от и до работното място, разбира се, с изключение на случаите, в които се работи дистанционно или се полага надомен труд.

По отношение на стимулите за работа в страната ни те обхващат целия цикъл от търсенето, намирането и започването на работа до стимули за задържане на работа в България за период от 6 и 12 месеца. Агенцията по заетостта (АЗ) предоставя пакет от услуги, който включва индивидуален план за действие при търсене на работа и подбор на възможности за най-подходящото работно място за съответния кандидат. След първите 6 месеца работа в България всеки участник може да получи 30% от размера на шест средни работни заплати за сектора, в който е нает. Съответно след първата година еднократният стимул е 50% от размера на шест средни работни заплати за отрасъла, в който участникът в проекта работи.

Какви са основните предизвикателства, които срещате при реализацията на инициативата?

В Министерството на труда и социалната политика разполагахме с информация относно нагласите на българските граждани да се завърнат в родината, тъй като трудовите аташета в Гърция, Германия, Великобритания и Испания регулярно провеждат информационни срещи с тях. Знаем какви са притесненията и очакванията им, както и какви са вижданията им за бъдещето на България, което те самите искат да създадат. Затова не сме изненадани, че има интерес към мярката.

През 2025 г. имах възможността да се срещна с наши сънародници във Франкфурт и в Хага. Българите в Германия имаха много конкретна визия за завръщането си, основана на техния професионален опит извън родината. Много ясно си представяха живота и работата си у нас. От въпросите им към мен останах с впечатлението, че отдавна обмислят прибирането си в страната. Младите хора в Хага ме накараха да погледна от съвсем друг ъгъл – на човек, който е извън родината с цел образование и не е затворил вратата към България. Напротив, младите ни сънародници трупат знания и опит в чужбина, но с идеята да приложат наученото в страната си.

Какви са хората, които кандидатстват, и има ли вече реално завърнали се в България?

Анализът на колегите от АЗ, които отговарят за изпълнението на дейностите по проекта, показва най-голям интерес на кандидатите към възстановяването на разходите за преместване на покъщнина и предоставянето на допълнителни стимули след шестия и 12-ия месец заетост у нас. Това е ясен знак, че участниците в мярката „Избирам България“ планират дългосрочно установяване в страната.

На второ място по заявен интерес е подкрепата за настаняване, ако участникът започне работа в населено място, в което не притежава собствено жилище, следван от финансовата помощ за транспорт от и до работното място. За мен това е доказателство, че желанието за установяване в родината в голяма част от случаите е предизвикано от качеството на живот в България в сравнение с държавите, в които кандидатите живеят в момента – благоприятен климат, съхранена природа, по-ниски нива на стрес, по-сигурна среда за живот. Нека не забравяме една важна част от нашето благосъстояние – нашите роднини и близки хора и социалната култура като цяло в страната ни.

Предвижда ли се фокус върху сектори с хроничен недостиг на кадри, какъвто е строителството, и как това ще се реализира на практика?

Мярката „Избирам България“ има един-единствен фокус – привличане на качествена работна сила у нас. Динамиката на пазара на труда диктува приоритетността на отраслите, в които има недостиг на специалисти. Нашата задача е да създадем условия за превръщането на България в предпочитано и благонадеждно място за професионална реализация, а бизнесът, независимо в кои сектори, да има свободата да избира специалисти в отговор на нуждите си.

Имахте съвместно събитие с КСБ, което се проведе във Франкфурт, какви са впечатленията Ви и как виждате възможностите за продължаване на партньорството?

Кариерният форум „Избери България“ срещна във Франкфурт институциите, бизнеса и българите, които сериозно обмислят възможностите за завръщане в родината. Смятам, че това е правилната формула за партньорство между всички страни в този пъзел, защото всички въпроси, които сънародниците ни зад граница могат да зададат, ще получат бърз отговор. Разбира се, основният интерес беше към мярката „Избирам България“, но в неформалните срещи след представителната част на форума българите успяха да осъществят контакт с работодатели и буквално да проведат първите си интервюта за работа у нас. Партньорството на МТСП с всички браншове в България е изключително важно за планирането и реализирането на адекватни политики и мерки, чиято основна цел е повишаване конкурентоспособността на икономиката ни, създаване на повече качествени работни места и подобряване благосъстоянието на всички граждани.

Какво предстои от тук нататък, какви са следващите стъпки, които предвиждате за настоящата година?

Поради големия интерес за живот и работа в България за изключително кратко време планираният бюджет по мярката „Избирам България“ беше ангажиран със стимулите и подкрепата за кандидатите. Затова временно спряхме приема на заявления по мярката. В момента правим анализ на постигнатото, следим как на практика хората реализират идеята си, за да можем да планираме следваща подкрепа по най-подходящия начин.

Проблемът с работната ръка е ключов за икономиката, но и специално за строителния бранш. Как МТСП работи за решаването му? Какви програми и мерки са заложени в политиките на министерството?

Демографските промени, свързани със застаряване на населението, в комбинация с намаляващия брой регистрирани безработни още повече засилва недостига на работната сила в България. Затова МТСП приоритетно е насочило усилията си към повишаване качеството на работната сила в контекста на дигитализацията и справедливия преход към климатична неутралност, подобряване достъпа до българския пазар на труда за работници от чужбина, включително за такива с български произход, както и интеграция на неравнопоставените групи на пазара на труда. През 2025 г. в Националния план за действие по заетостта поставихме във фокуса на политиките ни икономически неактивните и безработните хора до 29 г., както и хората над 55 г. с основно и по-ниско образование, без професионална квалификация или с трайни увреждания. За тях сме осигурили разнообразни възможности за обучения, които да ги превърнат в конкурентни кандидати за работа, но и за подкрепена заетост, която им дава шанс отново да бъдат част от пазара на труда.

През последните години целенасочено работим за повишаване качеството на работната сила, като финансираме с национални и европейски средства широк спектър от обучения за професионална квалификация и ключови компетентности. В обученията могат да се включат и безработни, и работещи. Фокусът ни очаквано са дигиталните умения с акцент в обучението на възрастни хора за придобиване на базово, средно, напреднало или високоспециализирано ниво. Повече от година функционира и Модулът за самосертифициране на дигитални умения, които са придобити чрез самостоятелно учене или по време на работа. Улеснихме достъпа до курсовете с въвеждането на онлайн кандидатстване и електронни ваучери за обучение. Нещо повече – съобразихме се с очакването на гражданите за дистанционни форми на обучение, така че да го съчетават с работното си време.

Курсовете, които предлагаме, могат да бъдат избор на самия човек, но могат да бъдат организирани и от работодателя, така че най-добре да пасват на естеството на дейността на конкретната фирма. Смятам, че, от една страна, това дава голяма свобода на предприятията сами да изберат вида обучение за служителите си, а от друга – увереност, че компанията ще успее бързо да се адаптира към промените на пазара на труда. Съвсем скоро ще бъде отворена още една възможност за работодателите, които искат да обучат служителите си – те ще могат да кандидатстват пред АЗ за финансиране на специфични обучения, съобразени с конкретното работно място. Ще се подават документи с опростена процедура, само със заявка за обучения и бързо одобрение за реализирането им.

Достатъчно ли е взаимодействието между образователната система и бизнеса и какви промени бихте препоръчали?

Аз бих разширила въпроса Ви и бих добавила темата за обученията. Динамичните промени на пазара на труда не само в България, но и в световен мащаб доказаха, че дипломата е важна, но не е достатъчна за успешно интегриране на пазара на труда. Напротив, всеки един от нас трябва да свикне с мисълта, че на определен период от време ще му се налага да преминава през курсове, в които ще придобие нови умения или ще надгради вече притежаваните. Няма да е изключение и преминаването през няколко различни професии от първото работно място до пенсионирането. Ученето през целия живот трябва да е норма, а не изключение.

От няколко години обученията са основна тема и за работодателите, които се опитват да се адаптират към промените, включително в контекста на дигиталната трансформация и „зеления“ преход. Затова МТСП целенасочено се стреми да осигурява достатъчно възможности за включване в обучения и на безработните, и на хората в заетост, но и за работодателите, които искат да организират курсове за служителите си.

Какви са направленията, в които работите в сферата на младежката заетост?

Подкрепата, която насочваме към младите хора, изцяло е съобразена с техните нужди. Знаете, че една от най-трудните стъпки е тази между образованието и първата работа – липсва Ви опит, липсва Ви увереност, липсват Ви трудови навици. Първите интервюта за работа са като приемни изпити за младите, ако мога да използвам университетската терминология. Затова насочваме европейската подкрепа към тези, които трудно успяват да направят първата крачка към професионалното поприще. Разбира се, причините за това могат да бъдат различни, но най-често срещаната е липсата на опит, който работодателят почти винаги очаква от новите служители.

Възможностите, които предоставяме, са свързани с включването в стаж за период от 6 месеца – време, в което и работодателят, и младежът могат да преценят дали конкретната професия и работно място отговарят на очакванията и на двете страни. Стажът е чудесна възможност за изграждане на трудови навици на младите хора.

Втората възможност, която предоставяме, е обучение по време на работа, което също е за период от 6 месеца. Тук ключова е ролята на наставника – най-често човек от екипа на работодателя, който има достатъчно натрупан опит в сферата и е готов да предаде знанията си на по-млади колеги. Работната среда дава шанс за прилагане на знанията от училище или университет в практиката, при това с подкрепа на по-опитен служител.

Третата възможност е включване на младите в субсидирана заетост за период от половин година, с което ще могат да натрупат трудов стаж, опит и самочувствие, с които да продължат напред в изкачването на професионалната стълбица. И трите възможности, които споменах – стаж, обучение по време на работа и субсидирана заетост, са част от мярката „Младежка заетост +“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“. Кандидатстването е в Бюрата по труда, като бих искала да призова не само младите да подават заявления за включване в проекта, но и работодателите, които имат нужда от нови служители и са готови да инвестират време в изграждането на нови кадри, които ще помогнат на бизнеса им да процъфтява.

Според Вас какви дългосрочни политики са необходими, за да се гарантира устойчиво кадрово обезпечаване на строителния сектор през следващите години?

Хората са в основата на всеки успешен бизнес. Затова считам, че част от инвестициите за повишаване на производителността и конкурентоспособността на всеки един бизнес и на всяка една фирма трябва да бъдат инвестиции в хората, в техните умения, в тяхната квалификация, в тяхното кариерно развитие. В тази посока са насочени и усилията на МТСП за преодоляване на проблема с липсата не само на работна сила, но и на квалифицирани кадри с подходящи умения, които отговарят на търсенето на работодателите.

С това интервю слагаме началото на една поредица, ориентирана към строителните компании, за да им бъдем максимално полезни. Какво да очакват нашите читатели в следващите публикации?

Желанието ни е в следващите материали да представим по един достъпен и практически насочен начин мерките, които МТСП реализира с национални и европейски средства в подкрепа на пазара на труда в България. Ще представим възможностите за придобиване и надграждане на нови умения – тема, която е ключова в световен мащаб. Специален фокус ще поставим върху младите – не само на тези, които завършват университет и правят първите си професионални стъпки, но и на обезсърчените млади хора, които поради различни причини остават извън образователната система, не работят и не са включени в обучение.

Смятам, че уязвимите групи на българското общество – безработните и неактивни хора, хората с различни увреждания, представителите на маргинализирани общности, самотните родители, мигрантите и много други, са един неизползван резервоар от кадри, които биха могли да запълнят глада за специалисти, за който говорим. Министерството работи целенасочено за интегрирането им на пазара на труда чрез насърчителни мерки, подкрепени с национални и европейски средства. Сигурна съм, че поредицата от публикации ще бъде изключително полезна за Вашите читатели.