Мирослав Еленков 

Ренета Николова

Проф. Копрев, като ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“ как бихте описали мисията и основните приоритети на университета в подготовката на кадри, които да отговарят на нуждите на модерната индустрия?

Мисията на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ е ясно формулирана – да създаваме компетентни, отговорни и иновативни специалисти, които не само да отговарят на нуждите на индустрията, но и да бъдат нейни визионери и реформатори. Ние сме университет със 72-годишна история, но със съвременен поглед към бъдещето – към индустрия 5.0, „зелената” трансформация и дигиталните иновации. Нашата цел е да подготвяме инженери, които умеят да съчетават технологичната експертиза с разбирането за устойчиво развитие, ресурсна ефективност и корпоративна отговорност. Приоритетите ни са насочени към качествено образование, интеграция на наука и практика и активно партньорство с индустрията. Обучението ни е ориентирано към реалните потребности на бизнеса, а това гарантира успешната професионална реализация на нашите възпитаници както в България, така и навсякъде по света.

Какви нови специалности или учебни програми ще предложите през следващите години и как се определят областите с най-голяма нужда от иновации?

Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ е сред малкото висши училища в България, които успешно съчетават традициите на инженерното образование с визията за бъдещето на индустрията. Развиваме се динамично, като непрекъснато обновяваме своите програми, но същевременно пазим и усъвършенстваме уникалните защитени специалности, които са стратегически за държавата – „Разработване на полезни изкопаеми“, „Обогатяване и рециклиране на суровини“, „Хидрогеология и инженерна геология“, „Подземно строителство“, „Взривна техника и технологии“ и „Приложна геофизика“. Тези специалности са в основата на националния капацитет за добив и управление на природните ресурси – сфери, в които България има дългогодишен опит и международно признание. Университетът същевременно работи за обновяване на учебните планове и въвеждане на нови магистърски и докторски програми, които отразяват потребностите на модерната икономика – автоматизация на производството, устойчиви технологии за добив и преработка, дигитализация и енергийна ефективност. Определяме приоритетните области въз основа на националните и европейските стратегически документи, сред които е Регламентът за критичните суровини на ЕС и Цифровата стратегия на Европа, и чрез тясно сътрудничество с индустриалните ни партньори. Нашата задача е да подготвяме специалисти, които могат да ръководят процесите на трансформация и иновации в минната, геоложката и енергийната индустрия, запазвайки водещата роля на България в тези стратегически области.

Как университетът адаптира обучението, за да отговори на ключови предизвикателства като цифровизацията и „зелената” трансформация в инженерните професии?

В МГУ интегрираме дигитализацията и устойчивото развитие като основополагащи принципи във всяка учебна програма. В последните години внедрихме виртуални лаборатории, 3D моделиране, симулации на производствени процеси и дигитални двойници, които дават възможност на студентите да се обучават чрез реални индустриални сценарии. „Зелената” трансформация вече не е отделна тема – тя е важен елемент във всички дисциплини – от минното инженерство и геологията до икономиката, енергетиката и управлението. Създадохме и специални обучителни модули, посветени на декарбонизацията, енергийната ефективност и кръговите модели в производството. Нашият подход е ясен – не просто да преподаваме технологии, а да възпитаваме отговорност – към природата, към обществото и към бъдещите поколения.

 Отчитате ли промяна в мотивацията и интересите на младите хора към природните науки, технологиите и инженерството през последните години?

Да, и то в изключително положителна посока. Днешните млади хора имат по-висока екологична и социална чувствителност. Те искат да учат не просто заради професия, а заради кауза – за да бъдат част от устойчивото развитие на планетата. Инженерните и природните науки се възприемат вече като инструмент за промяна, а не като чисто технически области. Много от кандидатите ни избират МГУ „Св. Иван Рилски“ именно защото виждат в нашия университет връзката между науката, технологиите и устойчивото бъдеще. Резултатите от кандидатстудентска кампания 2025 показват, че сме предпочитан избор на младите хора от цялата страна, което превръща МГУ в национален център за подготовка на инженери, мениджъри и висококвалифицирани специалисти. Най-много са студентите ни от областите София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Благоевград, Пазарджик, Кюстендил, Враца, Плевен, Перник, Хасково и др. Това е най-голямата награда за усилията, които влагаме в модернизацията на обучението.

Какви възможности за международен обмен и съвместни проекти с чуждестранни университети има днес студентът в МГУ?

Нашите студенти се чувстват граждани на света. Благодарение на програмата „Еразъм+“ имат възможност да учат, стажуват и обменят опит в редица европейски университети и изследователски центрове. МГУ „Св. Иван Рилски“ е един от трите минни университета на академичната карта на Европа, като ние сме сред инициаторите за създаването на Алианса на минните университети – стратегическо партньорство, което цели обмен на знания, технологии и добри практики в обучението и научните изследвания. Успоредно с това университетът разширява своето международно влияние и като домакин на все по-голям брой чуждестранни студенти. Например за кандидатстудентската кампания за 2025 г. отбелязахме 300% ръст на чуждестранния прием, а сред нашите възпитаници вече има младежи от Австрия, Великобритания, Германия, Словакия, Сърбия, Украйна и Молдова. Тази международна среда превръща МГУ в жив кампус на идеи, култури и иновации, където българските и чуждестранните студенти учат и работят заедно, изграждайки общо европейско бъдеще за устойчиво развитие на индустрията. 

Иновациите и научноизследователската дейност заемат важно място в развитието на университета – кои постижения на МГУ бихте отличили като водещи през последните години?

Иновациите са в сърцето на нашата мисия. През последните години МГУ се утвърди като национален лидер в научните изследвания, свързани с критичните суровини, устойчивите технологии и ESG управлението в минерално-суровинната индустрия. Особено горди сме с участието си в Националната научна програма „Критични и стратегически суровини за зеления преход и устойчивото развитие“, в рамките на която наши екипи разработват иновативни технологии за добив и рециклиране, както и модели за интегриране на кръговата икономика в минните процеси. Създадохме и ESG Академия – първата сертифицирана програма в България за специалисти от минерално-суровинната индустрия, посветена на обучението по устойчиво управление и нефинансово отчитане.

Каква е ролята на университета за развитието на миннодобивната и енергийната индустрия в България, а също и за внедряване на най-нови ресурсно и енергийно ефективни практики?

МГУ „Св. Иван Рилски“ е гръбнакът на българската минна и енергийна индустрия. През десетилетията сме подготвили хиляди инженери, които са лидери в сектора у нас и в чужбина. Нашата роля днес е да бъдем катализатор на трансформацията към по-устойчиво, дигитално и енергийно ефективно производство. Чрез нашите научни екипи подпомагаме предприятията в прилагането на ресурсно ефективни технологии, системи за мониторинг на емисиите, управление на отпадъците и повторното използване на суровини. В сътрудничество с индустрията въвеждаме модели, които променят начина, по който се добиват, обработват и управляват ресурсите.

Какви са възможностите за студентите да получават стипендии, да участват в стажове и практически обучения още по време на следването?

МГУ винаги е бил университет, който поставя практиката наравно с теорията. Нашите студенти могат да се възползват от широк спектър от стипендии – държавни, корпоративни и дарителски. Много от партньорите ни от индустрията предоставят целеви стипендии и стажантски програми, които често се превръщат в първа работна позиция. Имаме споразумения с всички водещи компании в сектора, които осигуряват стажове, посещения на производствени обекти, участие в проекти и реални казуси. Това превръща обучението в жива динамична среда, която мотивира студентите да се развиват професионално още от първите години на следването си.

Каква е визията Ви за развитието на МГУ до 2030 г.? Какво бихте искали да се промени или подобри в българското висше инженерно образование?

Моята визия за 2030 г. е МГУ да бъде регионален център за върхови постижения в устойчивото инженерно образование и научните изследвания, свързани с ресурсната и енергийната трансформация. Ще продължим да изграждаме иновативна университетска екосистема, в която наука, образование и бизнес се развиват синергично. Що се отнася до националната перспектива – бих искал да видя повече гъвкавост в учебните програми, по-широко международно сътрудничество, по-добро финансиране на приложните изследвания и засилена връзка между университетите и реалната икономика. Българското инженерно образование има огромен потенциал и МГУ ще продължи да бъде негов ярък представител.

Обществото все по-често говори за ролята на младите учени – какво прави МГУ, за да стимулира развитието и задържането на млади специалисти и изследователи?

Вярвам, че бъдещето на науката принадлежи на младите. В Минно-геоложкия университет активно изграждаме среда за тяхното развитие – с докторантски школи, вътрешно финансиране на научни проекти и участие в международни конференции. Поощряваме ги да се включват в реални изследвания, да създават патенти и да работят в екипи с индустрията. За нас е изключително важно младите хора да виждат перспектива тук, в България – да чувстват, че техният труд е ценен и че могат да градят кариера, без да напускат страната.

В какви сфери виждате възможности да си сътрудничите с Камарата на строителите в България?

Виждам огромен потенциал за партньорство с КСБ. Нашите експерти могат да бъдат полезни в области, като геотехнически изследвания, устойчиви строителни материали, управление на отпадъците, дигитализация на строителните процеси и енергийна ефективност. Обединяването на експертизата на инженерите, геолозите и строителите може да създаде нова вълна от иновации в строителството – по-умно, по-чисто и по-устойчиво. Убеден съм, че такова сътрудничество може да се превърне в модел за взаимодействие между академичната и бизнес средата в полза на обществото и националната икономика.