Рубриката „Кметовете говорят“ на вестник „Строител“ е не просто рубрика – тя е доказателство, че доброто съществува, че може да се види и че може да ни води напред.

Росица Георгиева

Ренета Николова

Г-жо Георгиева, в началото на 2026 г. може ли да направите оценка каква беше изминалата година за НСОРБ и какви бяха проблемите, с които се сблъскаха общините? Кои от тях са актуални и в началото на 2026 г.?

Преди всичко бих искала да поздравя Вашите читатели с настъпването на 2026 г. Пожелавам им здраве, щастие и увереност в способността ни като общество да намираме решения дори в трудни и несигурни времена. Вярвам, че със задълбочен диалог, конструктивно партньорство и стратегически прагматизъм можем не просто да преодоляваме предизвикателствата, а да ги превръщаме в двигател на промяната. Бих искала да благодаря и за коректното и професионално партньорство с Камарата на строителите в България (КСБ) и в. „Строител“ - за последователния интерес към темите на местното самоуправление и за това, че давате гласност на ежедневните усилия на местните лидери и техните екипи в каузата им да превръщат градовете и селата ни в по-добри места за живот и развитие. Отминалата календарна година беше динамична, напрегната и изпълнена с предизвикателства както за екипа на НСОРБ, така и за всички български общини. 2025 г. още веднъж демонстрира, че местната власт остава най-стабилното, адаптивно и устойчиво ниво на управление, способно да работи ефективно дори в условия на несигурност. На фона на продължаващата политическа и икономическа турбуленция именно кметовете и техните екипи останаха най-близо до хората и поеха инициативата за справяне с конкретни житейски проблеми – нерядко отвъд рамките на формалните си компетентности. Основните ни усилия през годината бяха насочени към осигуряване на финансова стабилност на местните бюджети, изпълнение на инвестиционните проекти и компенсиране на ефектите от забавени или непоследователни решения на национално ниво. 2025 г. започна без приет държавен бюджет и съответно без възможност за своевременно одобрение на общинските финансови рамки. Ясно е, че местната власт може да организира функционирането си и при липса на редовен бюджет, ако трансферите от държавата се превеждат редовно. Но това поставя общините в режим на оцеляване, а не на развитие. Планирането и изпълнението на капиталови разходи, дългосрочни инвестиции и обществени поръчки става изключително трудно. Допълнително предизвикателство през 2025 г. бе управлението на прехода към Еврозоната. Макар че към момента в общинските администрации не се отчитат сериозни технически проблеми и служителите са подготвени за работа с евро, този процес изисква значителен административен и комуникационен ресурс. Кметовете са в постоянна готовност да съдействат на гражданите, особено в по-малките населени места, и на практика подпомагат държавата в комуникацията и разяснителните дейности. Въпреки финансовата несигурност и натоварения дневен ред местните власти бяха напълно ангажирани с този преход. НСОРБ активно участва във всички национални формати и работни групи, свързани с плавното и безпроблемно въвеждане на еврото, и оказа методическа подкрепа на общините, така че този процес да бъде спокоен, прозрачен и разбираем за хората. Друга актуална тема през изминалата година бе реформата в управлението на отпадъците и въвеждането на новата методика за изчисление на ТБО на количество. Кметовете алармираха, че темата е едно от най-сложните и чувствителни предизвикателства пред местната власт – не само за 2025 г., но и за целия общински мандат 2023-2027 г. Благодарение на интензивната и последователна работа на НСОРБ от 2026 г. общините за първи път получават възможност да прилагат паралелно досегашния модел, базиран на данъчната оценка, и новия принцип „замърсителят плаща“, основан на количество отпадъци, брой ползватели или обем. Така те могат да запазят досегашната методика, без да увеличават таксата за гражданите. Сдружението многократно алармираше пред централната власт, че това е реформа, която изисква ангажимент не само от общините, но и от държавата и бизнеса. Предстои още много работа – ще продължим да настояваме за реалистичен преходен период – от 2027 до 2029 г., с ясен план, нормативни промени и необходимия финансов ресурс. Инвестициите в инфраструктура остават сред ключовите приоритети за общините и през 2026 г. – от прилагането на енергоспестяващи мерки и обновяването на публични и частни сгради, улично осветление през развитието на устойчив транспорт до строителството и модернизацията на детски градини, училища, паркове, зони за отдих, пътни обекти, съоръжения за превенция от бедствия и аварии. Същевременно бързо променящата се и често непредсказуема среда изправя местните администрации пред сериозни затруднения при осигуряването на необходимите технически, финансови и административни ресурси, както и при изграждането и поддържането на капацитет за предоставяне на качествени публични услуги. Недостатъчната дългосрочна визия и непоследователността в националните политики в редица ключови сектори допълнително ограничава възможностите за устойчиво развитие на местно ниво. Основното предизвикателство през 2026 г. ще бъде успешното и синхронизирано изпълнение на проекти, финансирани по три линии – чрез Инвестиционната програма за общински проекти със средства от държавния бюджет, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и по програмите на Европейския съюз. Натрупването на тези източници във времето изисква висока степен на координация, предвидимост и ритмичност на финансирането. Независимо от политическите конфигурации през 2026 г., НСОРБ ще настоява за продължаване и надграждане на Инвестиционната програма за общински проекти, като е необходим ясно разписан законов механизъм, който да гарантира регулярното и предвидимо финансиране по нея, за ритмични плащания по проектите от НПВУ, така че те да бъдат реализирани в срок до юни 2026 г. Ще изискваме и интензивна работа по програмите с европейско финансиране с фокус върху Програма „Развитие на регионите“ и Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, както и предвидимост при инвестициите по останалите и най-вече по Програма „Храни и основно материално подпомагане“. Не на последно място ще настояваме за гарантиране на общинските субсидии в Бюджет 2026, съобразени с размера на минималната работна заплата и новите икономически реалности. Натрупването на толкова много отговорности и очаквания към местната власт неминуемо извежда на преден план въпроса за реалната самостоятелност на общините. Без повече правомощия и без по-широка финансова автономия е трудно да се говори за устойчиво планиране и дългосрочни инвестиции. Зависимостта от държавния бюджет и еврофондовете ограничава инициативността и забавя решения, които са жизненоважни за местните общности. В годината, в която НСОРБ отбелязва 30 г. от своето създаване, за нас това е естественият момент да поставим на дневен ред по-широк дебат за бъдещето на местното самоуправление – не като административно ниво, а като активен партньор в управлението на страната и в подобряването на ежедневието на хората. Българските кметове вече доказаха, че разполагат с необходимия управленски капацитет и практически опит, натрупан в реална среда и в постоянен диалог с гражданите. Тази експертиза и тази близост до проблемите на хората трябва да бъдат използвани много по-пълноценно, защото именно те са основата за модерни работещи и устойчиви общини.

На 24 февруари се проведе ХХXIX Общо събрание на НСОРБ. Кои бяха основните теми, които бяха поставени на вниманието на местните власти?

По традиция в рамките на заседанието кметовете и общинските съветници разгледаха и обсъдиха основните отчетни и програмни документи на Сдружението. Това са теми, които дават възможност не само за равносметка на постигнатото през изминалата година, но и за открит и съдържателен разговор за приоритетите на местната власт в една изключително динамична и предизвикателна среда – от финансовата рамка за общините и инвестиционните програми през изпълнението на проекти по НПВУ и европейските фондове до реформите в ключови публични системи. За нас е чест, че участие в заседанието на Общото ни събрание взе президентът Илияна Йотова, която през годините поддържа активен и последователен диалог с местната власт. Тя нееднократно се е включвала в национални форуми и значими събития на НСОРБ, изразявайки ясна и аргументирана позиция в подкрепа на българските общини и ролята им за устойчивото развитие на страната. Темите за децентрализацията, прилагането на европейските политики на местно ниво и необходимостта от стабилна подкрепа за местните власти са сред устойчивите акценти в нейния публичен ангажимент. Участие взеха и министри от новоназначения служебен кабинет, които имат пряко отношение към дейността на общините – на финансите Георги Клисурски, на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева и на околната среда и водите Юлиян Попов. Радваме се, че въпреки скорошното си встъпване в длъжност, те успяха да отделят време и за диалог с общинските ръководства в началото на своя мандат. Общото събрание тази година има и допълнителна символика – то е първото голямо събитие от честванията по повод 30-годишнината от създаването на НСОРБ. На него официално представихме инициативите и събитията, с които Сдружението ще отбележи юбилея през цялата година, както и поставихме началото на връчването на почетните награди на НСОРБ. С тях отдаваме заслужено признание на членовете на инициативния комитет, на общините – учредители, и на ръководствата на Сдружението през годините, които имат ключов принос за утвърждаването и развитието на местното самоуправление в България.

2026 г. е поредната година, която за общините започва без приет държавен бюджет и съответно се забавя приемането на местните финансови рамки. Какви трудности очаквате да възникнат от това?

Фактът, че 2026 г. отново започва без приет държавен бюджет, вече не е изключение, а тенденция, с която местните власти са принудени да се съобразяват. България е сред най-централизираните държави в Европейския съюз и общините разчитат почти изцяло на трансферите от централния бюджет. Затова всяко забавяне в приемането му се отразява пряко върху възможностите за планиране и върху нормалното изпълнение на общинските политики. Животът в населените места обаче не спира – независимо дали има приет държавен бюджет или не. Кметовете и техните екипи са длъжни да осигурят непрекъсваемост на основните публични услуги и да продължат да работят за подобряване на средата и условията за живот на гражданите. Най-сериозните трудности при този сценарий са свързани с изпълнението на проекти, финансирани по трите вече споменати паралелни линии – Инвестиционната програма за общински проекти, НПВУ и програмите с европейско финансиране. Забавянето на бюджета и на плащанията създава напрежение както за общините, така и за изпълнителите, увеличава финансовия риск и може да компрометира сроковете по вече поети ангажименти. В тази връзка бих искала да отбележа и активните действия, които НСОРБ предприе още в началото на годината. Изпратихме официално писмо до министъра на финансите с конкретни искания и предложения за мерки, необходими за нормалната работа на общините в условията на неприет Закон за държавния бюджет за 2026 г. Предложенията бяха утвърдени с решение на Управителния съвет на НСОРБ и са насочени към преодоляване на реалните затруднения при прилагането на удължителния режим. Оценяваме положително вече предоставените от Министерството на финансите указания и за своевременно осигурения ресурс за 5% индексация на възнагражденията в делегираните дейности, но все още остават редица нерешени въпроси. Те създават риск от разнопосочна практика, формални нарушения и блокиране на ключови местни политики и инвестиции. Затова НСОРБ настоява за спешно допълване на нормативната уредба, включително за въвеждане на изрични правила за работа на общините при удължителен режим, възможност за утвърждаване на временни бюджетни разчети, ясно регламентиране на капиталовите разходи и текущите плащания по инвестиционни договори, както и за пълно финансово обезпечаване на индексацията на възнагражденията за всички заети в бюджетния сектор. Местната власт посрещна 2026 г. с увереност, че това ще бъде поредната година, в която общините ще са тези, които държат държавата „в работен режим“. Вече 30 години НСОРБ успява да защитава интересите на общините независимо от политическата конюнктура чрез диалог и постигане на консенсусни решения. Това остава и нашият подход – да настояваме за предвидимост и финансова стабилност, така че местните власти да могат не просто да функционират, а да планират и развиват своите политики в интерес на гражданите.

Може ли да кажете, според данните на НСОРБ, какви са резултатите от Инвестиционната програма за общински проекти за двете години, в които тя се изпълнява – колко проекта се реализират, какъв е размерът на направените инвестиции?

За двете години от старта си Инвестиционната програма се утвърди като един от най-значимите инструменти за публични инвестиции на местно ниво. През 2024 г. включваше 1625 проекта на обща стойност 4,2 млрд. лв., а към момента обхваща вече 3498 проекта на 264 общини, възлизащи на 8,2 млрд. лв. Броят на инициативите, както и финансовият ресурс практически е удвоен. По данни на МРРБ до края на 2025 г. по програмата са разплатени над 1,3 млрд. лв. Тя дава реални резултати – чрез нея общините успяха да реализират редица важни инфраструктурни, благоустройствени и социални проекти, които иначе биха били трудно осъществими само със собствени средства. Разбира се, процесът на изпълнение не мина без предизвикателства – отчетоха се забавяния в процедурите и плащанията, което наложи допълнителни усилия за усъвършенстване на механизма. Именно в тази посока бяха и последните нормативни промени, с които разплащанията вече се осъществяват чрез Българската банка за развитие (ББР) с цел по-голяма предвидимост и по-ефективно финансово обслужване. В крайна сметка опитът от прилагането на програмата показва, че тя отговаря на реалните нужди на местните власти и има съществен принос за ускоряване на инвестиционния процес на територията на общините. Тя не само осигурява значителен финансов ресурс, но и дава възможност за по-дългосрочно планиране и реализация на проекти с пряко значение за хората и местната икономика.

Навлизаме в последната година от изпълнение на инвестициите по НПВУ. Какъв е анализът на Сдружението по отношение на средствата, които се инвестират в различни проекти? Колко проекта са в процес на реализация? Има ли такива, които са рискови по отношение на изпълнението им?

До края на изпълнението на НПВУ остават по-малко от 5 месеца, като участието на общините с проекти по Плана оценяваме като изключително активно. По данни от системата за управление на НПВУ към средата на януари 2026 г. към общините са били обявени 19 процедури за кандидатстване на обща стойност 1,85 млрд. евро. Интересът от страна на местните власти беше безпрецедентен – те подадоха 4740 проектни предложения за около три години, което само по себе си показва огромната необходимост от инвестиции на местно ниво и високата проектна готовност на общинските администрации. Общата стойност на депозираните проекти достига 3,3 млрд. евро, което означава, че търсенето на финансиране надвишава близо 1,8 пъти наличния ресурс. Общините показаха много висока успеваемост – 4310 проекта са одобрени. Те са на обща стойност 3,2 млрд. евро, което представлява над 91% успеваемост. Това е изключително висок резултат и доказва, че местната власт подготвя качествени и добре аргументирани проекти, които отговарят на целите на Плана. Към момента обаче картината на реалното изпълнение е по-нюансирана. Сключените договори от общините са 2053 на обща стойност 1,67 млрд. евро. Проектите ни са много разнообразни - от инвестиции в образователна инфраструктура, младежки центрове, социални услуги, е-мобилност до енергийно обновяване на публичен и частен сграден фонд. Реално извършените плащания по проектите ни възлизат на 472,2 млн. евро, което представлява около 29,4% от договорената безвъзмездна финансова помощ (БФП). Темпът на разплащания към нас за 2025 г. бележи петорен ръст спрямо плащанията през предходните 3 г. Налице са и първите успешно приключили общински проекти, т.е. финално разплатени, за образователна инфраструктура. Ежедневно финализираме изпълнението и откриваме множество нови сгради, обновени по НПВУ, като домове за стари хора, училища, детски градини, професионални гимназии, STEM кабинети и др. По пътищата ни вече се движат електрически автобуси и автомобили, закупени по Плана, в множество населени места уличното ни осветление вече е модернизирано и енергоефективно. Това са само част от ползите за хората чрез проектите ни по НПВУ. Тези данни и факти показват, че процесът напредва, но също така и че ни предстои много интензивна работа до средата на 2026 г., за да наваксаме първоначалното забавяне на старта на инвестициите на национално ниво. Основните рискове са свързани с външни фактори – продължителни съгласувателни процедури, обжалвания на обществени поръчки, инфлационен натиск върху строителството, недостиг на изпълнители, както и недотам бързи темпове на разплащанията по проектите. Близо 450 от проектите за енергийно обновяване на многофамилните жилищни сгради, които са сред най-рисковите, вече се прехвърлиха към ББР. За тях ще имаме време за изпълнение до 2029 г., така, освен че ще подкрепим хората да живеят в по-енергоефективни домове, ще можем и пълноценно да инвестираме европейския ресурс. В този смисъл до средата на годината сме в пълна мобилизация с фокус върху НПВУ. Историческият ни опит с евросредствата показва, че сме бавни на старта, но силни на финала, т.е. оставаме оптимисти по отношение на Плана.

Националната програма за саниране на жилищни сгради е един от финансовите инструменти, който се радва на голям интерес от страна на гражданите. Тя ще бъде продължена, а в момента се изпълнява енергийно обновяване по двата етапа на НПВУ. Какви са трудностите пред общините в това направление?

Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради се утвърди като един от най-разпознаваемите и най-търсени инструменти за подкрепа на домакинствата за цялостно обновяване на жилищния фонд без пряко финансово участие от страна на собствениците. Според последните данни, публикувани от МРРБ през март 2025 г., по програмата се реализират или вече са изпълнени дейности по 99,9% от сградите с действащи договори за целево финансиране – това са 1968 от общо 1969 сгради. Общият финансов ресурс на програмата възлиза на близо 2 млрд. лв., което я прави един от най-мащабните публични инвестиционни инструменти в жилищния сектор. Продължаването на програмата беше и една от ключовите теми в съвместния ни диалог с Камарата на строителите в България, тъй като и двете организации споделяме оценката, че тя има съществено значение не само за обновяването на жилищния фонд, но и за развитието на строителния бранш, местните общности и икономиката като цяло. В партньорство проведохме и национално проучване сред живеещите в санирани сгради, както и сред собственици, които тепърва биха участвали в подобни програми. Резултатите ясно показаха висока степен на удовлетвореност и потвърдиха обществената подкрепа за продължаване на подобни политики. В известен смисъл естествено продължение на тази политика са и двата етапа по процедурите „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ на НПВУ, които дават възможност за надграждане на постигнатото и разширяване на обхвата на санирането. Резултатите от изпълнението на програмите са съпроводени и със сериозни предизвикателства за общините. Подготовката на проектите изисква значителен административен капацитет – учредяване на сдружения на собствениците, извършване на технически обследвания и енергийни одити, провеждане на обществени поръчки, контрол върху строителството, както и стриктно документиране и отчитане на разходите. Допълнително усложнение създават и различните правила и изисквания както по отношение на финансирането, така и за администрирането на отделните програми и то често обърква и гражданите, и общинските администрации. В тази връзка смятаме, че за да се постигнат амбициозните европейски цели за енергийна ефективност, е необходим стабилен и дългосрочен механизъм за финансиране на обновяването на жилищния фонд, съчетан с по-ясни, унифицирани и опростени процедури. Това би позволило на повече сгради да бъдат включени в програмите, а самият процес на обновяване да протича по-бързо, по-ефективно и с по-малка административна тежест.

Какъв е напредъкът на общинските проекти по европейските програми и какво предстои за местните власти през 2026 г.?

Изпълнението на европейските програми през 2025 г. и в началото на 2026 г. показва ясно, че общините са сред най-активните бенефициенти на средствата от европейските фондове както по кохезионната политика, така и за развитието на селските райони. Навлизаме вече в етап на реално ускоряване на договарянето след по-бавния старт на програмен период 2021-2027 г. След години на подготовка, оценки и приоритизация най-вече по териториалните подходи, които прилагаме – интегрираните териториални инвестиции и на подхода Водено от общностите местно развитие, 2025 г. се очерта като период на значителен пробив в сключването на договори, а 2026 г. се очаква да бъде годината на интензивно изпълнение на голям обем общински проекти. Към началото на декември 2025 г. общините са сключили 1452 договора за безвъзмездна финансова помощ по различните европейски програми на обща стойност над 3 млрд. лв. В сравнение с 2024 г. броят на договорите е нараснал с 58%, а договорената БФП е 2,5 пъти по-висока, което показва рязко активизиране на процеса на реално усвояване на средствата. Плащанията към общините вече възлизат на около 765,4 млн. лв., или приблизително 25% от договорената БФП, като спрямо предходната година ръстът на разплащанията е двоен – ясен знак, че проектите навлизат във фаза на изпълнение, а не само на подготовка. По отношение на тематичния фокус на инвестициите две програми доминират – „Развитие на човешките ресурси“ и „Храни и основно материално подпомагане“, по които са сключени около 66% от всички общински договори. В същото време почти половината от финансовия обем на договорите – около 46% – е концентриран в Програма „Развитие на регионите“, макар и при по-малък брой проекти (275 договора), което показва, че именно там са най-големите инфраструктурни инвестиции. По Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони общините подготвиха 703 проекта за 856,3 млн. лв. Договорени са 598 проекта за 751,5 млн. лв., като десетки местни власти приключват тръжните процедури и започват изпълнението. Половината от общинските проекти в селските райони са за рехабилитация и модернизация на улична мрежа и пътища. Гледайки към 2026 г., перспективата пред общините остава изключително активна. Към началото на годината бяха отворени 13 процедури за кандидатстване с общ бюджет от около 946 млн. лв. (483,8 млн. евро) по програмите „Развитие на човешките ресурси“, „Развитие на регионите“, „Околна среда“, Националната програма по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Отделно до края на годината ще се обявят още почти 20 процедури за набирането на проекти – за субсидирана заетост, социално включване, за изграждане на системи за биоразградимите отпадъци, за превенция от свлачища и наводнения, за инвестиции в зоологическите ни градини и др. В обобщение, 2026 г. се очертава и като година на интензивно изпълнение, и като такава по подготовката на множество нови проекти с евроресурс. След средата на годината ще трябва да започнем и подготовката ни за новия програмен период 2028-2034 г., който се очертава да е по-различен, много по-сложен и обвързан с реформи.

И общините, и изпълнителите алармират, че и по Инвестиционната програма за общински проекти, и по НПВУ има забавяне на плащанията от страна на държавата. Какви са дан­ни­те, с които разполага Сдружението?

По отношение на Националния план за възстановяване и устойчивост сведенията, с които разполагаме към момента, не потвърждават наличие на системни или значими забавяния в разплащанията към общините. Напротив – статистиката, която следим през информационните системи и по линия на обратната връзка от общините, показва ясно ускоряване на плащанията през последната година. През 2025 г. размерът на разплатените средства към местните власти по НПВУ е приблизително пет пъти по-голям в сравнение с общите плащания за предходните четири години от старта на Плана. Освен това само за периода от декември 2025 г. до средата на януари 2026 г. отчитаме допълнителен ръст на плащанията с близо 200 млн. лв., което е показателно за активизиране на процеса в края на годината и в началото на настоящата. Разбира се, това не означава, че няма отделни казуси или временни затруднения на проектно ниво, които общините срещат в процеса на отчитане и верификация на разходите. Те обаче по-скоро са свързани с административните изисквания и сложността на процедурите, а не с целенасочено забавяне на плащанията от страна на държавата. Що се отнася до Инвестиционната програма за общински проекти, тук картината е по-различна и именно в тази посока са и по-голямата част от сигналите, които постъпват при нас. Местните администрации отчитат неритмичност на разплащанията и случаи на забавяне, което създава напрежение както за тях, така и за изпълнителите на обектите. Това е и причината НСОРБ последователно да настоява за въвеждане на ясен и устойчив механизъм за гарантиране на регулярното финансиране по програмата, така че инвестиционният процес да бъде по-предвидим и да не се създават рискове за сроковете и качеството на изпълнение на проектите.

Казахте, че през 2026 г. НСОРБ празнува 30-години от създаването си. Как Сдружението ще отбележи юбилея, какви прояви планирате?

2026 г. е знакова за НСОРБ – отбелязваме 30 години от създаването на организацията като единен и легитимен глас на българските общини. Подхождаме към юбилея не само като към повод за празнуване, а като към възможност за по-широк обществен и институционален разговор за мястото на местното самоуправление в управлението на страната и за неговото бъдещо развитие. Юбилейната програма ще се реализира през цялата 2026 г. и ще обедини инициативи с институционален, културен и комуникационен фокус. Както споменах, първото ключово събитие беше Общото събрание на НСОРБ на 24 февруари, с което официално дадохме начало на честванията. Представихме рамката на юбилейните инициативи и връчихме почетни отличия на Сдружението – като знак на признание към общините – учредители, членовете на инициативния комитет и ръководствата на НСОРБ през годините. Отбелязването на 30-годишнината ще премине под мотото „По-силни заедно“ – послание, което обобщава философията на Сдружението и неговата роля през всички тези години. Това мото е едновременно израз на солидарността между общините и ясно послание към централната власт – че устойчивите политики, развитието на териториите и доверието на гражданите се постигат чрез партньорство, диалог и споделена отговорност между всички нива на управление. В този контекст подготвихме и Национален календар на местните традиционни и културни празници на общините за 2026 г. Инициативата цели да покаже богатството и разнообразието на местните общности и да даде по-широка публичност на събития, които съхраняват местната идентичност, насърчават общностната сплотеност и имат реален социален и икономически ефект, особено за по-малките населени места. Паралелно с това предстои заснемането на документален филм, посветен на историята и развитието на НСОРБ. Филмът ще проследи пътя на Сдружението, ролята му в диалога с централната власт и приноса на хората, които през годините са работили за утвърждаването на местното самоуправление в България. Всички инициативи са обединени от разбирането, че юбилеят на НСОРБ не е само равносметка за изминалия път, а заявка за бъдещето. Тридесет години след създаването си Сдружението остава убедено, че силата на местното самоуправление е в единството и че само „по-силни заедно“ общините, държавата и обществото могат да постигнат устойчиво развитие и по-добро качество на живот за гражданите.

В какви сфери може да бъде разширено сътрудничеството с КСБ? Предвиждате ли среща с новото ръководство за набелязване на общи инициативи през годината?

Сътрудничеството между НСОРБ и Камарата е от ключово значение за успешната реализация на общинските инвестиции, тъй като местните власти са сред най-големите възложители на строителни дейности в страната. В настоящата среда на паралелно изпълнение на проекти по Инвестиционната програма за общински проекти, Националния план за възстановяване и устойчивост и европейските програми този диалог е не просто полезен, а необходим. Сериозен общ въпрос е нормативната и договорната рамка. Необходимо е съвместно да търсим решения по теми, като индексацията на строителните договори, управлението на инфлационния риск, условията за плащане и разплащателните механизми при проекти с публично финансиране. Пак казвам, че забавянето на плащанията по национални и европейски програми засяга еднакво както общините, така и строителните фирми и поставя под риск нормалния ход на строителния процес. Друг важен фокус на партньорството е оптимизирането на процедурите по Закона за обществените поръчки с цел намаляване на административната тежест, по-ясни тръжни условия и ограничаване на практиките, които водят до забавяния, обжалвания и блокиране на обекти. Общата ни цел е да се създаде среда, в която коректните изпълнители да могат да работят спокойно, а общините да получават качествено и навременно изпълнение. Нашето убеждение е, че когато местната власт и строителният сектор говорят открито и работят в партньорство, резултатът са по-добри проекти, по-малко конфликти и по-високо доверие в публичните инвестиции. През годините НСОРБ работи изключително успешно с ръководството и експертните екипи на КСБ по ключови за общините теми, свързани с планирането и реализацията на публичните инвестиции, при което винаги сме постигали работещи и балансирани решения. На тази стабилна основа вярваме, че с новоизбрания председател на УС на КСБ инж. Любомир Качамаков и неговия екип ще надградим постигнатото и ще задълбочим сътрудничеството. Пожелаваме успех на инж. Качамаков в новата му отговорна роля и сме убедени, че неговият професионален опит и активен ангажимент към развитието на сектора ще бъдат ценен ресурс за устойчивото развитие на общините. За нас това партньорство е стратегическо, защото силната местна власт и отговорният строителен бранш са естествени съюзници в усилията за модерна инфраструктура и по-добро качество на живот за гражданите.

Какво е мнението Ви за напредъка на рубриката „Кметовете говорят“, която реализираме съвместно с НСОРБ, и за сътрудничеството с в. „Строител“?

Рубриката „Кметовете говорят“, реализирана от в. „Строител“ в партньорство с НСОРБ, се превърна в уникална платформа за показване на усилията и постиженията на местната власт в цялата страна. Тя не само представя инфраструктурни проекти, инвестиции и политики, но и човешкия ангажимент на кметовете – тяхната експертност, всеотдайност и ежедневна грижа за гражданите. В свят, в който динамиката и предизвикателствата са постоянни, рубриката напомня, че има примери за устойчиво развитие, които могат да вдъхновят и други общини да следват подобен път. Особено ценим партньорството с екипа на „Строител“. Постоянството, професионализмът и вниманието към детайлите, с които отразявате както проблемите, така и успехите на общините, превръщат всяка публикация в ориентир и мотиватор за кметовете. Тези истории показват, че промяната и подобряването на живота на хората започват на местно ниво и че добрите примери могат да бъдат заразителни, създавайки синергия между общините и обществото. Рубриката е и средство за изграждане на доверие между местната власт и гражданите, за диалог и за осмисляне на управленски решения в реалната среда на общините. Тя доказва, че успехите на кметовете не се измерват само в цифри или инфраструктурни обекти, а в устойчивите резултати, в подобряването на средата за живот и в ежедневните решения, които улесняват хората и градят общност. В крайна сметка „Кметовете говорят“ е не просто рубрика – тя е доказателство, че доброто съществува, че може да се види и че може да ни води напред. И като всяка истинска история за успех тя ни напомня, че усилията на местната власт имат смисъл, когато хората, за които се работи, усещат промяната.