Г-н Терзиев, проведохте работна среща с Областното представителство на КСБ в София, в която участваха председателят на Камарата на строителите в България инж. Любомир Качамаков и почетният председател на КСБ инж. Илиян Терзиев. На нея обсъдихте възможностите за реализация на обекти чрез публично-частно партньорство (ПЧП). В какви направления виждате възможности за използване на този подход? Има ли интерес към ПЧП? Кои ще са първите обекти, които ще бъдат изпълнени по този начин? 

Предварителните разговори показват, че инвеститорите в София проявяват сериозен интерес към използването на ПЧП. Радвам се, че публично-частното партньорство вече не носи негативната конотация, каквато имаше в миналото. Все повече се разбира, че частният капитал може да бъде използван ефективно за реализирането на проекти от обществен интерес. Но за да се случи това, трябва да има модел, който да гарантира икономически интерес и възвръщаемост за инвеститорите. В същото време общината ясно да определя какъв публичен интерес следва да бъде защитен във всеки проект. Направленията, в които смятаме, че може да реализираме ПЧП, са няколко. Това са области, в които има нужда от дългосрочен оператор и инвестиции, които не е задължително да бъдат направени от общината. ПЧП е подходящо за многоетажните паркинги, спортните съоръжения, минералните бани. В най-напреднал етап е работата ни за изграждането на многоетажни паркинги чрез ПЧП. Идентифицирани са 8 терена, които са подходящи, и на тях могат да се реализират над 2 хил. места за паркиране. Фирма „Грант Торнтон България“ извършва икономически анализ и наесен ще започнат съответните разрешителни процедури. Има заявен голям интерес за строителство на такива съоръжения и затова ние работим по идентифициране на следващи терени. Темата за паркирането е много важна за нас, но непрекъснато нарастващият брой автомобили в града остава сериозно предизвикателство.

Строителите поставиха проблеми, с които се сблъскват в своята дейност, като липсата на адекватни цени по проектите, на цифрови данни за подземната инфраструктура и др. Според Вас какво е тяхното разрешение?

За нас изграждането на дигитален двойник на града е ключово за планирането на развитието му. Чрез тази платформа ще подобрим работата си със строителите и експлоатационните дружества, както и реакцията ни на сигнали на граждани. Работим активно по създаването на допълнителни информационни слоеве за цялата градска инфраструктура – например за уличното осветление, съдовете за отпадъци и отводнителните шахти. Сътрудничим си и с експлоатационните дружества, за да обединим на едно място данните за подземната инфраструктура. Засега тази информация не е достъпна за строителите. Обмисляме как дългосрочно тази система да бъде достъпна за всяка една заинтересована страна по някакъв финансово обусловен модел.  Но освен дигитален двойник и кадастър на техническата инфраструктура трябва всички страни да работим заедно в синхрон. В основата на това стои качественото дългосрочно планиране. Дългогодишната перспектива за града е сред приоритетите ни, като фокусът е насочен към това каква ключова инфраструктура трябва да бъде изградена през следващите 10 г., на какъв етап на готовност е всеки проект и осигурено ли е необходимото финансиране. Ако няма такова, търсим възможни източници. Съответно, когато се вземе решение да стартира даден проект, той ще има пълна проектна готовност, всичко ще бъде синхронизирано между участниците в процеса и ако са привлечени средства, ще има регулярен ритъм на разплащанията. Това е друга голяма болка на всички, които работят по общински и държавни проекти, а именно, че не се плаща навреме, което не само оскъпява изпълнението, но и не се постига нужното качество. За успеха да даден проект е важно да имаш ясна представа с колко средства разполагаш и за какво биха стигнали те. Трябва да се прецени на много ранен етап какви европейски или държавни програми могат да се използват, дали да се заложат собствени или заемни средства, включително и реализация чрез ПЧП. От целия този микс от възможности за финансиране трябва да се прецени кой източник е най-подходящ за конкретния проект. А когато се вземе решение за неговото реализиране, трябва да сме сигурни, че разполагаме с пълна проектна готовност, че всички необходими процедури са приключили, защото ако в движение допълваш липсващите части, се получават посредствени проекти, които затрудняват всички по линията. Много съм доволен, че изпълнението на капиталовата програма на СО през миналата година е близо 93%, което показва изключително добро планиране и разплащане на обектите. Искаме да наложим този модел на работа за всички капиталови разходи в Столичната община. Редица пъти съм казвал, че амбициите на града са по-големи от наличното финансиране. Затова активно търсим възможности за привличане на допълнителни средства, включително заемно финансиране в размер на няколкостотин милиона евро, което да даде възможност за реализация на големи линейни инфраструктурни обекти и инвестиции в транспорта. Сред големите обекти, които искаме да станат факт, са строителството на бул. „Копенхаген“, ремонтът и изграждането на ново трамвайно трасе по бул. „Ген. М. Д. Скобелев“, разширението на ул. „Челопешко шосе“, обновяването на булевардите „Джеймс Баучър“ и „Христо Ботев“ и много др. Целта е да имаме добра инфраструктура, по която да се движат новите превозни средства за градския транспорт, които ще закупим. За бул. „Копенхаген“ очакваме издаването на разрешение за строеж и ще открием строителната площадка. Тази година приключихме ремонта на бул. „Ал. Стамболийски“, изпълняваме и ремонт на бул. „Княгиня Мария Луиза“, на ул. „Тинтява“ и редица други трасета.

Държавният бюджет за 2026 г. вече е факт. Какви очаквате да са големите предизвикателства пред финансовата рамка на столицата? 

Ние сме се научили да бъдем консервативни в очакванията си към държавата. За някои наши предложения има разбиране и съм доволен от това, което постигаме. По различни европейски програми ще получим над 280 млн. евро. Благодарение на добрата работа на последното служебно правителство и на настоящия екип на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) по Програма „Региони в растеж“ имаме одобрение за значителен обем от средства. Те ще бъдат използвани за покриване на стари плащания, за финансиране на нови обекти, както и да спасим изпълнението на проектите от НПВУ. Надявам се нагласата към Националната програма за общински проекти да се промени. Подходът, при който ще се решава от министър и зам.-министри кои обекти да се финансират без необходимата прозрачност, не е добър. Преди имахме прилично добра програма, при която имаше прозрачност. Проблемите бяха свързани с това, че не беше финансирана правилно и се позволи на общините да поемат повече ангажименти, за които нямаше средства. Нашата надежда е програмата да продължи да съществува, дори в по-малки мащаби, но да бъде надградена, да има ясни правила, отчетност и принципи, които да се следват. Имам забележка и по отношение на недостатъчния размер на средствата за градския транспорт в София. Необходимо е субсидията да бъде увеличена с още 13,6 млн. евро, които имаме като недостиг, както и да бъде изпълнен ангажиментът за поемане на охраната на метрото. Надявахме се в тригодишната прогноза на държавния бюджет да бъде включена Програмата за разширение на образователната инфраструктура, която бе предложена от СО заедно с Бургас, Варна и Пловдив, но това не се случи. Приемането й би позволило и на четирите общини да разширим материалната база по такъв начин, че да се премине към едносменен режим на обучение. Става въпрос за инвестиция в размер на стотици милиони евро, които няма как да осигурим през общинските си бюджети, а имаме и срок, в който да се премине към едносменен режим на обучение. Ние сме амбицирани до 2030-2031 г. да постигнем огромен напредък в това направление. През тази година стартираме разширението на 4 училища в София, като за три от тях се работи по обществени поръчки. Друга голяма тема, която не намери място в тригодишната прогноза, е разширението на Софийския околовръстен път (СОП). Той е сред най-проблемните недовършени проекти. Говорили сме за важността му и за достъпа, който ще осигури до бъдещата Национална детска болница. Изграждането на липсващия участък от СОП и на пасарелката при кв. „Казичене“, за да се премахне съществуващият светофар, са приоритети още от първия ден от мандата ни.

След като разплащането по Инвестиционната програма за общински проекти ще става след решение на МС по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, има ли проекти, които ще останат за сметка на бюджета на общината?

Нови споразумения няма да се подписват, а ще се финансират тези, които вече са парафирани. Имахме обещанието на МРРБ, че ще получим средства за изграждането на втория мост над Бакърена фабрика, но инвестицията остана за сметка на общинския бюджет, защото не стигнахме до споразумение. За ремонтите на ул. „Опълченска“ и бул. „Ал. Стамболийски“ текат разплащания. Проектите, които сме подали за финансиране към държавата и за които нямаме сключени споразумения с МРРБ, ще реализираме за наша сметка. Планираме да вземем инвестиционен заем, с който да ги изпълним в рамките на следващите 2-3 години. В момента тече обществено обсъждане.Сред тях са ремонтите на бул. „Джеймс Баучър“, бул. „Христо Ботев“, бул. „Св. Климент Охридски“, като някои от тях може да стартират още тази година, но това ще зависи от осигуряването на средства.

Какви са плановете Ви за разширението на образователната инфраструктура извън съвместната програма с Бургас, Варна и Пловдив?

В момента изграждаме и модернизираме 23 детски градини и ясли, в които ще бъдат разкрити над 70 нови групи. Други 8 обекта са в напреднала фаза на подготовка и проектиране. Когато станах кмет на София, недостигът в детските градини беше около 10 хил. места, а в момента е в рамките на 3-4 хил., като трудностите са основно в яслените групи. За първи път през 2026 г. за първа градинска група недостигът е почти 0. С всичко, което се планира да се изпълни, в бъдеще проблемът с местата в детските градини ще бъде решен, но яслените групи ще си останат голямо предизвикателство. Не става въпрос само за физическата инфраструктура, сериозен проблем е и липсата на медицински персонал. Затова настояваме парламентът да направи необходимите законови промени така, че педагогически персонал с медицинска доквалификация да може да извършва необходимите дейности. Комбинацията от ново строителство, разширение на съществуващия сграден фонд и работа с бизнеса ще спомогне за преодоляване на проблема с недостига на места. Това е другото, за което настояваме – Министерството на здравеопазването да премахне ограничението за разкриване на две групи в сгради със смесено предназначение. Това би позволило при реализацията на по-големи проекти, където не могат да се изпълнят изискванията за осигуряване на определено дворно пространство, все пак да може да се разкриват повече групи. Инвеститорите имат желание това да се случва, но в момента не е възможно.

Разширението на метрото е сред стратегическите проекти в последните две десетилетия. На какъв етап са проектите, които към момента са в процес на реализация?

В различен етап на изпълнение са 10 метростанции – интермодалният възел в жк „Обеля“, трите станции към жк „Левски“ и шестте подземни станции по направлението към „Цариградско шосе“, преминаващо през кварталите „Слатина“ и „Гео Милев“. В най-напреднала фаза са трите съоръжения от жк „Хаджи Димитър“ към жк „Левски“, като там очакваме официално пускане до средата на август. Метрото е гръбнакът на обществения транспорт в София. В съчетание с по-добра транспортна схема и инвестиции в наземния транспорт то ще създаде добре функционираща система с необходимата свързаност, честота и предвидимост, която ще насърчи хората да изберат градския транспорт вместо личните автомобили. Когато това се случи, столицата ще започне да функционира по съвсем различен начин.

В последния месец бяха представени два значими за развитието на София проекти – Зеленият ринг, както и ПУП на Борисовата градина, който обаче беше върнат за доработване. Бихте ли разказали повече за тях и защо всеки е важен за София?

Зеленият ринг е сред най-ключовите проекти за София и трябва да бъде приоритет на всяка една администрация на СО. Освен 40 км паркова среда и осигуряването на възможност за каране на колело, той има много важна цел – да свърже зелените коридори, които предвиждаме да се изградят по коритата на реките и парковете, и да се получи единна система. Рингът ще осигури възможности за разходка и рекреация на жителите и гостите на София. Проектът ще се реализира на много етапи. Напредваме изключително добре с първата част от него, която обхваща районите „Изгрев“ и „Слатина“. Очаквам до края на тази година да започне същинското изграждане на участъка. Интересно е, че всеки един разговор с инвеститорите започва с това как да опазим и да донадградим Зеления ринг. Има разбиране от тяхна страна да не се изграждат затворени жилищни комплекси и как да подобрим свързаността на различни по тип обекти със Зеления ринг. Затова сме направили карта на всички по-големи терени, проекти и обекти, които са около него. Парковете на София са сред най-големите богатства на града, а най-големият от тях е Борисовата градина. В продължение на повече от десетилетие липсата на действащ Подробен устройствен план оставяше парка уязвим за решения „на парче“ и затрудняваше защитата на обществения интерес. Затова за нас беше важно не просто да приемем ПУП, а да приемем качествен ПУП. Проведохме най-прозрачния обществен дебат по темата досега, разгледахме стотици становища и успяхме да постигнем експертен и обществен консенсус за необходимите промени. Благодарение на този процес отпадна възстановяването на стадион „Юнак“, като на негово място ще бъде предвиден зелен амфитеатър, планът вече включва повече удобства за хората като обществени чешми и други, а по отношение на спорните решения, свързани с паркирането, проектантът ще предложи най-балансирания вариант. Най-важното е, че приемането на ПУП ще ни даде и необходимото правно основание да започнем реални процедури по отчуждаване на останалите частни терени в парка и да продължим последователно да защитаваме Борисовата градина от презастрояване, както вече направихме с къпалнята „Мария Луиза“, незаконните обекти при „Капитолия“ и край езерото Ариана. Убеден съм, че именно този подход – с диалог, експертиза и готовност да подобряваме предложенията, а не да ги налагаме на всяка цена – ще ни позволи най-сетне да сложим край на дългогодишната несигурност около бъдещето на Борисовата градина.

Предстои приключване на проектите, които се реализират с финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) – както за обществените, така и за санирането на жилищните сгради. На какъв етап са тези обекти в София?

Мога да кажа, че изпълнението върви много добре – постигнали сме сериозен напредък и при модернизацията на домовете за стари хора, и с обектите от сферата на образователната инфраструктура, и с обновяването на читалищата. Има предизвикателства пред някои от тях, но няма да загубим финансиране от НПВУ. Погрижили сме се навсякъде да бъдем близо до 100% усвояване на безвъзмездната финансова помощ. Много съм горд с усилията на екипа да направи всичко възможно някои от най-проблемните обекти да се приведат в съответствие с изискванията. По отношение на санирането - то е в прерогативите на районните кметове. Многократно сме говорили с тях колко е важно да си свършат работата, ако им е необходима помощ, винаги сме били насреща. До момента не са заявявали нужда от съдействие от наша страна. 

Предстои провеждане на кръглата маса „Перспективи, предизвикателства и визия за развитие на строителния сектор“, организирана от КСБ и в. „Строител“, на която Ви каним да се включите в откриването и да представите инвестиционните намерения на София. Подобни събития според Вас как допринасят за успешната съвместна работа между общината като възложител и изпълнителите?

Нашето разбиране за това какво не работи в строително-инвестиционния процес е формирано от взаимодействието ни със строителите и от затрудненията, с които те се сблъскват. Смятам, че диалогът с бранша е в основата на доброто партньорство и взаимното разбирателство. Всеки от нас има своите отговорности и взема решения в рамките на своите правомощия. Всички търсим някакъв устойчив модел, за да реализираме добре проектите си, които са в интерес на обществото. Това няма как да стане, ако не си сътрудничим, не обсъждаме трудностите и не подхождаме с разбиране към проблемите на другата страна. Когато има такъв подход, резултатите не закъсняват. Аз мисля, че имаме изградени хармонични отношения със строителния бранш. Искаме да улесним още повече работата – от въвеждането на нови практики, включително договорите по FIDIC, до промяната в начина, по който се подготвят проектите, и повишаването на качеството на проектирането, строителството и надзора. Целта е да реализираме проекти, с които да се гордеем.

През октомври КСБ и в. „Строител“ с подкрепата на СО ще открият 13-ата фотоизложба по повод Деня на строителя. Какво е посланието на общината към жителите и гостите на града с тази инициатива?

Начинът, по който ние искаме да представим София, го показваме през всички големи събития, които се случват. Това е един невероятен град за живеене и място, където има възможности за реализация. Тук се срещат старо и ново, големите идеи и има основа те да бъдат реализирани. В тази връзка ролята на традиционната изложба, която реализираме съвместно с КСБ и в. „Строител“, е значима.

Как може да се разшири сътрудничеството между СО и КСБ?

Най-важната връзка между нас са обектите, които могат да се реализират. Това от своя страна е функция на наличното финансиране. Ние като община ставаме все по-добри да знаем какво искаме, да сме подготвени за проектите. Вижда се как идеите ни вече се реализират, но за да се даде още по-голям тласък, е необходимо осигуряване на допълнително финансиране. Това е нещо, което съм се амбицирал да направя, за да дадем дългогодишен хоризонт за развитието на града във всички сфери.

Как оценявате значението на в. „Строител“ като медия на строителния бранш?

Според мен е важно все повече хора да осъзнават значението на строителния бранш за просперитета на един град и на една държава. Именно тук е ролята на вестник „Строител“. Когато строителството го няма, тогава нещата не са добре. В общи линии въпросът е накъде да насочваме усилията на сектора, как да правим все повече и по-добре проектите ни, как да има все повече иновации, да се споделят добрите практики, за да може да се развиваме.